Източник:  www.darikfinance.bg

Победителят в Атина има чисто утопични представи за възможностите си. Щял да накара Европа да опрости дългове, но и да отпусне нови финансови средства, при това без контрол. Как ще свърши всичко това? Пита в Deutsche Welle Бaрбара Везел.

Алексис Ципрас действа бързо. Още днес ще бъде представен новият кабинет. Това ще отвори пътя за нови преговори с кредиторите от омразната "Тройка". Новият премиер обяви, че си поставя за цел да освободи Гърция от бремето на дълговете, да я отърси от мерките за икономии, да прогони от страната финансовите инспектори, но в същото време и да иска от европейците нови помощи. Като последното той нарича "солидарност". Всичко това едва ли може да бъде квалифицирано по друг начин, освен като нахалство.

Разговорите между новия премиер в Атина и държавите от еврогрупата ще бъдат явно доста интересни. В този покер ще се изисква търпение и сигурна ръка. Затова и финансовите министри в Брюксел засега проявяват демонстративно спокойствие: "Нека изчакаме съставянето на правителство в Атина, за да видим какви искания ще ни поднесат", казват те. МВФ вече заяви ясно и категорично, че не може да става и дума за някакво опрощаване на дългове. ЕЦБ гледа на нещата по същия начин. Подобни сигнали пристигат и от Еврокомисията, както и от федералното правителство в Берлин, смятано от гърците за основен "виновник" за сегашното им състояние.

При това дълговете в размер на 175% от БВП на страната не са основният проблем на Гърция, защото Атина в момента почти не извършва плащания по главницата. А и лихвите, които плаща, бяха понижени до средно 2.4%, с което са дори по-ниски от тези за Германия. Гърция обаче има и задължения базирания във Вашингтон Международен валутен фонд, който не е склонен да се поддава на политически заплахи.

По време на предизборната борба Алексис Ципрас обеща на гърците много неща, включително и най-утопични. Той обеща щедра социална програма, която предвижда премахването на предишните мерки за икономии, ново опрощаване на дълговете, пълна национална независимост, по-нататъшно финансиране от Европа и оставането на Гърция в еврозоната. Дори ако част от това мине за чиста предизборна реторика, все пак остават доста неща, които са напълно неизпълними.

ЕС засега уверява, че ще си сътрудничи конструктивно с новото правителство. Но всъщност финансовите министри от общността трябва бързо да "приземят" гръцките мечти за нови подаръци. И преди всичко никой в Брюксел не бива да се поддава на харизмата на симпатичния Алексис Ципрас.

Той е политически функционер, който никога досега не е упражнявал гражданска професия, затова пък се прочу с безогледния начин на своето кариерно издигане от редиците на левите партии. Той е от онзи сорт политици, на които не може де се има и грам доверие. За това говори също и фактът, че не би се посвенил да състави правителство с подкрепата на десните екстремисти.

Изглежда му е напълно безразлично, че с расистката си, антимиграционна политика, представителите на Партията на независимите гърци могат да допринесат за нова взривоопасна ситуация в Европа. Подобно правителство може да създаде сериозна опасност за Европа и то не само в сферата на финансовата политика.

Много коментатори предполагат, че сравнително скоро в Атина ще се завърне икономическото благоразумие и готовността за компромиси. Но дали тази надежда не е илюзорна? По всички личи, че Алексис Ципрас е особено ловък играч на покер, който е готов безскрупулно да използва даденото му в аванс доверие. Страните от еврозоната би трябвало постепенно да свикват с мисълта, че в един момент може да се окаже по-умно да затворят вратата пред Гърция, вместо да ѝ правят по-нататъшни отстъпки.

Дотам обаче все още не се е стигнало. Първо трябва да се види как Атина спазва удължените срокове за последното разсрочено плащане, които са обвързани с проверка на икономическия напредък на страната. Гръцкото правителство чака още 7 милиарда евро от общата спасителна програма на ЕС и МВФ и ще трябва да демонстрира политическа воля. Едва тогава ще знаем какво можем да очакваме.