Източник:  www.darikfinance.bg

Проведените на 25 май президентски избори в Украйна бележат края на началото. Те обаче не означават край на тази история, която може да се задълбочи и да се изпълни с още повече насилие. Но изборите и техните резултати дават на Украйна повече шансове да избегне мащабна гражданска война и да остане единна, преодолявайки сегашните и бъдещите трудности и изпитания.

Украинската криза довърши сътрудничеството след Студената война, което не се превърне в интеграция между Запада и Русия. Извършвайки рязък завой, тази криза положи началото на период на напрегнато геополитическо съперничество, вражда и дори конфронтация между Москва и Вашингтон, а също между Москва и Брюксел.

Теренът на това съперничество отново стана Източна Европа, но този път то се случва много по на изток от времето на Студената война. В региона, който включва Украйна, Молдова, Грузия, Армения, Беларус, Азербайджан, а също непризнатите Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах възникнаха линии на разлома – както вътре в двете групи, така и между самите тях.

Някои от тези страни, като Грузия се уповават на ЕС. Други, като Беларус гледат към Русия. Някои държави се превърнаха в бойни полета. Сред тези държави има само едно изключение - Азербайджан. Сивата буферна зона между Европа и Русия, съществуваща след краха на Съветския съюз, започва да се разпада.

Русия обръща гръб на Европа и Запада. Тя се позиционира като една уникална цивилизация, която е свързана със Западна Европа, но съществува отделно от нея. Тя също вижда себе си на мястото на бившата империя в Евразия, но този път във формация на икономически и военен съюз, ръководен от самата нея. И накрая тя се обръща към Китай, който днес се възприема като новия център на глобалната икономическа и политическа власт. Всички тези промени се извършват в атмосфера на засилващо се съперничество. Революционният преврат в Киев, подкрепен от Вашингтон, бе оценен в Москва като прелюдия към приемането на Украйна в НАТО. В отговор президентът Владимир Путин извърши собствен преврат в Крим, в резултат, на който полуостровът се присъедини Русия. Руско-американската свада заради Украйна е първият случай на открит сблъсък на двете велики сили след края на Студената война.

Европа е участничка в тази борба като съюзница на Америка по линия на НАТО, но и като обект на съперничество. Европейците се разделиха в отношението си към Русия. Намиращите се по-близо до нея страни, още не са се отърсили от съветската епоха и изпитват много по-голяма тревога от държаните, които са по-далеч от Русия и се чувстват по-спокойни. Политическият елит критикува Русия много по-активно от деловите среди, които има какво да губят. Докато силите, обявяващи се срещу Евросъюза и САЩ, виждат в лицето на Путин свой съюзник.

И макар новото противоборство да засяга един неголям регион, който е далеч от основните интереси на САЩ и дори на Европа, то има определени последици за голяма част от нашия свят. Завоят на Русия на Изток и засилването на съюза с Китай придобива все повече стратегически размах. Подписаното на 21 май в Шанхай руско-китайско газово споразумение се превърна в символ и олицетворение на качествено новите отношения между Москва и Пекин.

Фактически 40 години след знаковото посещение на Ричард Никсън в Китай стратегическият триъгълник между САЩ, Китай и Русия изглежда вече по съвсем друг начин. Сега вече не Америка, а Китай има по-трайни и силни отношения с другите две държави. В тази връзка Япония се оказа в по-сложна ситуация. Токио е съюзник на Вашингтон, той се бои от Пекин и се надява на подобряване на отношенията с Москва. Премиерът Шиндзо Абе упорито осъществява своята стратегия на помирение с Русия и тази есен ще посрещне Путин.

Русия и САЩ имат определени общи интереси в целия Близък Изток по отношение на борбата срещу тероризма и срещу разпространението то на оръжията за масово поразяване. Но на фона на украинската криза Москва започна по-активно да подкрепя Асад и Сирия, започна да засилва връзките си с Техеран и протегна ръка на Египет и Саудитска Арабия, като в същото време държи на особените си отношения с Израел. Руско-американското съперничество в Близкия изток отново стана реалност, макар градусът му да е значително по-нисък в сравнение с времето на Студената война.

В основата си новата борба се води в сферата на икономиката и информационните потоци и в крайна сметка ще зависи от икономическите фактори и настроенията в обществото. Това засяга Украйна, която се оказа в отчайващо икономическо положение. Това обаче се отнася и за Русия и способността й да се възползва от западните икономически санкции, за да преосмисли своето положение и обновяването си. В противен случая я чака упадък и възможен разпад или превръщането й в икономически придатък на Китай. Това се отнася и за кремълския проект за Евразийски съюз, който ще се развива или пък ще разпадне по икономически, а не по геополитически причини. И разбира се, това се отнася и за Европейския съюз, който се изправя пред противоречието между необходимостта от по-нататъшна интеграция и нежеланието на много хора да се следва тази интеграция, за което свидетелстват изборите за Европарламент на 25 май.

Що се отнася до САЩ, тяхната външна политика може да бъде толкова ефективна, колкото им позволяват наличните ресурси. Независимо дали в Украйна, НАТО или Близкия изток, но Вашингтон намалява своите ангажименти. Това може да направи противопоставянето по-равнопоставено. /Дмитрий Тренин, директор на Московския център Карнеги - БГНЕС/