Снимка: iStock

Връзката между икономическия растеж и фондовия пазар отслабва от десетилетия. Все по-голяма част от борсовата доходност идва не от разширяването на икономиката, а от по-високите корпоративни маржове и оценки. Изкуственият интелект може да задълбочи това разминаване до степен, при която рекордните печалби на компаниите вече няма да означават просперитет за обществото.

Дълги години фондовият пазар се възприемаше като барометър за състоянието на икономиката. Когато бизнесът растеше, заетостта се увеличаваше и потреблението се подобряваше, акциите обикновено поскъпваха. При рецесия следваха спадове. Днес тази връзка е значително по-слаба. Американските борсови индекси могат да достигат исторически върхове, докато потребителското доверие остава близо до рекордни минимуми. Това не е просто временно разминаване между настроенията на инвеститорите и домакинствата, а резултат от дългосрочна промяна в начина, по който компаниите създават печалби и пазарът ги оценява.

Историческите данни показват колко съществена е промяната. Между 1900 и 1960 г. приблизително 84% от мечите пазари в САЩ съвпадат с икономическа рецесия. След 1960 г. този дял намалява до около 30%. С други думи, сериозните борсови спадове все по-рядко се обясняват единствено със свиване на икономическата активност. Паралелно с това през последните шест десетилетия отслабва и статистическата връзка между растежа на американския БВП и увеличението на печалбата на акция на компаниите от S&P 500.

Тези данни не означават, че икономиката е престанала да има значение за инвеститорите. Те показват, че между икономическия растеж и борсовата доходност са се появили други, все по-влиятелни фактори.

Двата двигателя, които изместиха икономическия растеж

Цената на една акция зависи от три основни величини: приходите на компанията, частта от тях, която се превръща в печалба, и коефициента, който инвеститорите са готови да платят за тази печалба. Икономическият растеж влияе основно върху първия фактор. През последните десетилетия обаче останалите два придобиха изключително голямо значение.

Първият е повишаването на корпоративните маржове. Американските компании успяват да превръщат все по-голяма част от приходите си в печалба благодарение на технологиите, автоматизацията, глобализацията и мащаба на бизнеса. Вторият е разширяването на оценъчните коефициенти. Инвеститорите постепенно започнаха да плащат повече за всеки долар корпоративна печалба, особено при компаниите с устойчиви конкурентни предимства и високи очаквания за растеж.

Мащабът на ефекта е впечатляващ. Ако през последното десетилетие корпоративните маржове и съотношенията цена/печалба бяха останали непроменени, S&P 500 би бил приблизително с 45% по-ниско от сегашното си равнище. Това е приблизителна оценка, но добре показва колко голяма част от борсовото поскъпване не може да бъде обяснена само с увеличаването на икономическата активност.

Тук има и важна особеност. Повишаването на маржовете представлява реално подобрение на корпоративната рентабилност, докато увеличаването на коефициента цена/печалба отразява промяна в очакванията на инвеститорите. Първото може да бъде устойчиво, ако компаниите продължават да повишават производителността си. Второто зависи много повече от лихвите, пазарните настроения и готовността да се плаща висока цена за бъдещ растеж.

Изкуственият интелект може да задълбочи разминаването

Следващият етап от тази промяна вероятно ще бъде свързан с изкуствения интелект. Ако технологиите позволят на компаниите да произвеждат повече с по-малко служители, корпоративната рентабилност може да продължи да се подобрява дори при слаб растеж на заетостта и доходите.

Представете си компания, която увеличава приходите си с 10%, но благодарение на автоматизацията намалява разходите за труд и повишава оперативния си марж от 20% на 30%. При непроменени други разходи печалбата ѝ ще нарасне много по-бързо от приходите. Акционерите могат да спечелят значително, без икономическият ефект да бъде съпроводен от съответстващо увеличение на работните места или заплатите.

Този механизъм създава възможност за парадоксална ситуация: корпоративните печалби и фондовите индекси растат, докато значителна част от населението изпитва натиск върху доходите си. При достатъчно мащабна автоматизация разминаването между представянето на фондовия пазар и благосъстоянието на домакинствата може да стане още по-голямо.

Разбира се, съществува и противоположен сценарий. Изкуственият интелект може да създаде нови индустрии, работни места и източници на доходи, както се е случвало при предходни технологични революции. Освен това по-високата производителност може да доведе до по-ниски цени и по-висока покупателна способност. Затова не е предрешено, че ползите от AI ще останат концентрирани единствено при собствениците на капитал.

Но за фондовия пазар решаващият въпрос е различен: каква част от създадената икономическа стойност ще се превърне в корпоративна печалба и каква цена инвеститорите ще бъдат готови да платят за нея.

Рекордни индекси, но потребителите остават песимисти

Разминаването между Уолстрийт и реалната икономика вече се вижда в американското потребителско доверие. Индексът на Мичиганския университет достигна исторически минимум от 44,8 пункта през лятото на 2026 г., а през октомври остава едва на 48 пункта. За сравнение, предишното му дъно през 2022 г. беше около 50 пункта.

Това е необичайна картина за икономика, чиито водещи борсови индекси продължават да се движат близо до исторически върхове. Едното измерва очакванията и финансовото състояние на домакинствата, а другото — бъдещите печалби на публичните компании. Двата показателя никога не са били идентични, но разликата между тях става все по-видима.

Допълнителна роля играе концентрацията на борсовата капитализация. Няколко технологични гиганта имат достатъчно голяма тежест, за да определят движението на целия S&P 500. Техните приходи са глобални, а печалбите им зависят от пазари и технологии, които не отразяват непременно състоянието на средното американско домакинство.

Така силното представяне на индекса може да прикрива значително по-умерен растеж при останалите компании.

Какво означава това за инвеститорите?

Основният извод е, че прогнозите за БВП и рецесията вече не са достатъчни за оценка на перспективите пред фондовия пазар. Все по-голямо значение имат корпоративните маржове, възвръщаемостта на капитала и оценъчните коефициенти.

Но тук се крие и рискът. Ако значителна част от историческата доходност е дошла от разширяване на маржовете и повишаване на коефициентите цена/печалба, инвеститорите трябва да си зададат въпроса доколко този процес може да продължи. Маржовете имат икономически ограничения, а високите оценки са чувствителни към лихвите и разочарованията в корпоративните резултати.

Изкуственият интелект може да подкрепи нов цикъл на повишаване на производителността и печалбите. Но дори това няма автоматично да оправдае всяка борсова оценка. Колкото повече бъдещ растеж е включен предварително в цените, толкова по-малко пространство остава за разочарование.

Фондовият пазар никога не е бил точно отражение на икономиката. Днес обаче той все повече отразява способността на ограничен брой компании да превръщат технологичните предимства в печалби, както и готовността на инвеститорите да плащат за тези печалби.

Това може да означава продължителен растеж на индексите дори при посредствено представяне на реалната икономика. Но означава и нещо друго: следващият сериозен мечи пазар може да започне не с рецесия, а с промяна в корпоративните маржове или в цената, която инвеститорите са готови да платят за тях.

Материалът е с информационна и аналитична цел и не представлява инвестиционна препоръка.