Снимка: iStock

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс е готов да отпътува за Исламабад, където може да се проведе нов кръг от преговори още в рамките на дни. В същото време той отправи ясно предупреждение, че САЩ са готови да възобновят военните действия, ако Техеран не демонстрира готовност за компромис.

Двуседмичното примирие между двете страни изтича в сряда вечерта по американско време, като Белият дом дава сигнали, че удължаването му е малко вероятно. Тръмп подчерта, че няма да бъде притиснат да приеме „лоша сделка“, а военноморската блокада на иранските пристанища ще остане в сила до постигането на окончателно споразумение.

От иранска страна тонът остава значително по-твърд. Председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф заяви, че страната няма да участва в преговори „под заплахи“, като същевременно потвърди, че стратегическият Ормузки проток остава затворен за по-голямата част от търговския трафик. Това задържа ключовия енергиен коридор практически блокиран – канал, през който преди конфликта преминаваше около една пета от световния износ на петрол и втечнен природен газ.

Разминаването в позициите подчертава крехкия характер на потенциалните преговори. Въпреки че Вашингтон допуска възможността за бързо постигане на предварително споразумение – включително частично отваряне на Ормуз и смекчаване на блокадата – дългосрочните въпроси около ядрената програма на Иран остават сериозна пречка.

Администрацията на Тръмп настоява Техеран да се откаже от всякакви амбиции за създаване на ядрено оръжие и да предаде запасите си от обогатен уран. Иран категорично отхвърля тези искания, като твърди, че програмата му има изцяло мирен характер.

Военната динамика допълнително усложнява дипломатическите усилия. Наскоро САЩ прихванаха и задържаха ирански кораб, което засили недоверието в Техеран и даде аргументи на по-консервативните кръгове в страната да настояват за по-твърда линия. Вътрешнополитическото разделение в Иран между прагматични и идеологически фракции също поставя под въпрос способността на страната да постигне бързо съгласие.

В същото време Тръмп е под нарастващ вътрешен натиск да сложи край на конфликта. Проучванията на общественото мнение показват, че мнозинството американци не подкрепят продължаването на войната, особено на фона на покачващите се цени на горивата, които вече надхвърлят 4 долара за галон – най-високите нива от близо четири години.

Пазарите реагират чувствително на всяка новина около конфликта. Цената на петрола остава с около една трета по-висока спрямо нивата преди началото на войната, въпреки краткотрайни спадове при появата на сигнали за възможни преговори. Това поставя допълнителен натиск върху инфлацията и глобалния икономически растеж.

Ключовият въпрос пред инвеститорите остава дали дипломатическите усилия ще доведат до бързо деескалиране или конфликтът ще се превърне в продължителен геополитически риск с дългосрочни последици за енергийните пазари и световната икономика.

Следващите дни ще бъдат решаващи. Ако преговорите в Исламабад се реализират и доведат до поне частично споразумение, пазарите вероятно ще реагират с облекчение. При провал обаче, рискът от нова военна ескалация остава напълно реален – сценарий, който може да върне волатилността на енергийните и финансовите пазари на екстремни нива.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.