В коридорите на НАТО напрежението вече не се измерва само с военни карти, бюджети и брифинги за заплахи. То се усеща в политическия тон, в нервните разговори между столици и в нарастващото раздразнение при всяка следваща публична поява на Марк Рюте. Причината не е само в Доналд Тръмп. Истинската причина е усещането, че в опита си да задържи Съединените щати здраво в рамките на алианса, генералният секретар започва да плаща твърде висока политическа цена. И тази цена вече не изглежда абстрактна. Тя се измерва в съмнения, че ръководителят на алианса може би е отишъл твърде далеч в стремежа си да бъде удобен за Белия дом.

Недоволството в Европа избухна с нова сила след ударите на Съединените щати и Израел срещу Иран, извършени без консултация с европейските съюзници. В редица столици реакцията е била смесица от шок, тревога и страх от по-широка регионална ескалация с тежки икономически последици. Именно в такава атмосфера думите на Рюте, че Европа била „изключително доволна“, прозвучаха не просто неуместно, а почти като подмяна на реалното настроение на континента. За редица правителства това не е било дребна комуникационна грешка, а сигнал, че генералният секретар вече рискува да говори повече в синхрон с Вашингтон, отколкото с правителствата, които официално представлява.

Това е и същинският проблем. Дълго време част от европейските лидери бяха склонни да приемат необичайния стил на Рюте, защото вярваха, че той постига нещо, което малцина други в Европа могат: поддържа пряк, работещ и почти личен канал с Тръмп. В епоха, в която формалните процедури губят тежест пред импулсивната политика на американския президент, подобен достъп изглеждаше ценен. Рюте говори директно с Тръмп, използва език, който той разпознава, а понякога дори публично повтаря негови формулировки. За защитниците на този подход това не е унижение, а суров реализъм. Те виждат в него опит за съхраняване на алианса в момент, когато самият Тръмп не крие съмненията си в смисъла на НАТО.

И все пак резултатите започват да подкопават аргументите в полза на тази линия. Въпреки привилегирования достъп до Белия дом, Европа не успя да предотврати орязването на помощта за Украйна, не успя да спре решения, които косвено укрепиха финансовата устойчивост на Русия, и не успя да избегне нова вълна от икономическа несигурност, свързана с войната срещу Иран. Тук се появява един неприятен, но неизбежен въпрос: ако цената на близостта с Тръмп е толкова висока, а резултатите са толкова ограничени, дали изобщо тази стратегия работи.

Тъкмо в този момент европейската критика към Рюте престава да бъде въпрос на стил и се превръща в същински политически спор. Съмнението вече е, че неговият подход не просто неутрализира американския натиск, а започва да отслабва самата европейска позиция. Когато генералният секретар на НАТО звучи така, сякаш заема страната на Вашингтон срещу резервите и тревогите на европейските правителства, съюзниците неизбежно започват да си задават въпроса кой всъщност говори от тяхно име.

Най-ясно тази тревога личи в Западна Европа, където търпението към стратегията на приспособяване спрямо Тръмп видимо намалява. Ако в Източна Европа тя все още се разглежда като неприятна, но необходима цена за запазване на американския ангажимент срещу Русия, на запад все повече политици започват да виждат смисъл в по-ясното „не“. Испания вече се очертава като най-видим носител на това недоволство. В Мадрид, според публикацията, част от високопоставените представители в частни разговори стигат дотам да описват Рюте като човек, прекалено подравнен с Вашингтон. Подобно възприятие се усилва и от жестове, които в друго време биха изглеждали почти немислими, като готовността на Рюте да използва хиперболичен, почти ласкателен език по адрес на Тръмп.

Разбира се, защитниците на Рюте също имат аргументи. Те изтъкват, че алиансът се намира в една от най-нестабилните си фази от десетилетия насам. Тръмп не просто поставя под въпрос ангажимента на Съединените щати. Той отправя заплахи, демонстрира презрение към част от съюзниците, настоява за рязко увеличаване на отбранителните разходи и периодично връща на масата идеи, които звучат като политическо изнудване. В такава среда, твърдят поддръжниците на генералния секретар, класическата дипломатическа учтивост не е достатъчна. За да запазиш алианса цял, трябва да говориш на езика, който Тръмп разбира.

И действително, има основания да се смята, че този подход е донесъл поне частични тактически ползи. Рюте е съдействал за по-реалистична формула, по която съюзниците да изпълнят искането на Тръмп за по-високи разходи за отбрана, като бъдат включени и по-широки пера, свързани със сигурността, а не само тясно военните разходи. Има и индикации, че той е помогнал за ограничаване на някои от най-крайните американски идеи, включително по теми като Гренландия. За източноевропейските държави това не е маловажно. За тях всеки ден, в който Съединените щати остават ангажирани с отбраната на Европа, има стратегическа стойност.

Но кризата около Иран извади на показ и границите на този модел. Когато Рюте не просто поддържа диалог, а започва да окуражава американската линия в момент, в който мнозинството европейски съюзници са уплашени от разширяване на войната, той рискува да премине от ролята на посредник към ролята на политически съучастник. Още по-чувствителен е фактът, че в някои свои изяви той на практика е заговорил и към американската вътрешна публика, изразявайки надежда, че гражданите на Съединените щати ще подкрепят действията на Тръмп. Това вече не е просто дипломатическо лавиране. Това е навлизане в територия, която по правило лидерите на НАТО внимателно избягват.

Именно затова проблемът не е само в тона. Проблемът е институционален. Генералният секретар на НАТО трябва да бъде фигура на координация, а не на персонално политическо приспособяване. Когато европейските столици започнат да се опасяват, че ръководителят на алианса може да създаде у Вашингтон погрешното впечатление за по-широка подкрепа, отколкото действително съществува, рискът престава да бъде комуникационен и се превръща в стратегически.

Залогът е много по-голям от репутацията на Марк Рюте. Под въпрос е мястото на Европа в свят, в който Съединените щати вече не изглеждат автоматично готови да защитават съюзниците си. Именно тази историческа тревога прозира зад всички спорове за формулировки, интервюта и лични отношения. Европа е принудена да се готви за реалност, в която американската защита не е гарантиран рефлекс, а условен политически избор. Това е психологически и стратегически шок за континента, който десетилетия наред приемаше трансатлантическата връзка като твърда основа, а не като променлива величина.

На този фон посещението на Рюте в Белия дом изглежда почти като аварийна мисия за ограничаване на щетите. Той трябва едновременно да смекчи гнева на Тръмп, че съюзниците не са подкрепили американските действия в Ормузкия проток и не са предоставили бази за удари срещу Иран, и да запази поне минимална вътрешна цялост на алианса. Това е политически неблагодарна задача. Но именно нейната трудност не отменя основния въпрос: дали човекът, натоварен да държи НАТО заедно, не започва неусетно да плаща за това със загуба на доверие от страната, която също трябва да представлява — Европа.

В крайна сметка спорът за Марк Рюте е симптом, а не първопричина. Истинската болест е разклащането на трансатлантическото доверие. Тръмп не просто принуждава съюзниците да харчат повече. Той ги кара да се съмняват дали политическата архитектура, върху която са градили сигурността си десетилетия наред, все още е надеждна. А когато подобно съмнение се настани в центъра на НАТО, всеки лидер на алианса неизбежно се превръща в кризисен управител на нещо по-голямо от собствената си длъжност.

Затова и окончателната оценка за Рюте няма да зависи само от това дали успява да поддържа телефонна връзка с Тръмп. Тя ще зависи от много по-трудната задача: дали може да предотврати едновременно два провала — разпадане на американския ангажимент и ерозия на европейското доверие вътре в алианса. В момента изглежда, че той все още частично удържа първото, но започва да губи второто. А за НАТО това може да се окаже не по-малко опасно.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.