Предстоящото присъединяване на България към Еврозоната, високата инфлация и рязката промяна в данъчната политика създават усещане за несигурност както сред домакинствата, така и сред бизнеса. В този контекст финансовият консултант и основател на SmartMoney.bg Стойне Василев очертава в студиото картина, в която поведението на българина към парите разкрива по-дълбоки социални и психологически механизми, отколкото чисто икономически.

Той започва анализа си с наблюдението, че българите продължават да държат рекордни суми в депозити – над 100 милиарда лева – въпреки че реалната им стойност намалява драматично. „Тази сума в момента работи в полза не на хората, които правят депозити, а на тези, които теглят кредити“, подчертава Василев и добавя, че официалната инфлация за последните пет години надхвърля 40%, докато „личната гони 70–80%“. Въпреки това голяма част от домакинствата продължават да възприемат депозита като символ на сигурност, а инвестиционните алтернативи – като опасност.

Според него този страх е дълбоко свързан с начина, по който българите разбират риска. Пазарите се асоциират с хаос и загуби, често подхранени от медийната динамика. „Когато биткойн се вдига – заглавие. Когато падне – паника. А инвеститор, който тепърва започва, само това вижда“, казва той, пояснявайки, че днешната среда позволява достъп до глобалните пазари с няколко клика, но изобилието от избори парализира начинаещия. Липсата на финансово образование допълнително засилва колебанието, а ефектът е предвидим – парите стоят „заключени“ там, където реално губят стойност.

Този модел на поведение се пренася и върху имотния пазар, който според Василев не е в класически балон, но съдържа ясно разпознаваеми свръхнадценени сегменти. „Нямаме имотен балон като цяло, но има микропазари, които са много надценени“, посочва той. Интересен детайл в анализа му е, че значителен дял от придобитите жилища дори не се използват: „Имам клиенти с по три-четири празни апартамента. Ако съберем всички празни имоти само на моите клиенти в София – са над 100.“ Това, според него, създава илюзия за търсене и затвърждава повишените цени, като в същото време пречи на реалната оценка на пазара. Очакванията, че влизането в Еврозоната ще повдигне цените допълнително, могат да се окажат погрешни: „Когато стигнем до точката на влизане, може да има корекция“, отбелязва той, намеквайки, че пазарните митове често надделяват над икономическата логика.

Несигурността не се усеща само сред домакинствата. Бизнесът също функционира в среда на рязка промяна и липса на предвидимост. Василев обръща внимание на внезапния завой в данъчната политика: „Преди няколко месеца казваха, че данъците няма да се пипат. Сега изведнъж – данък дивидент, осигуровки, максимален доход – всичко се вдига.“ Той подчертава, че дори малки процентни промени създават значително натрупване: „2% не звучат много, но като натрупване стават огромен разход.“ Несигурността вече води до конкретни решения: „Големи фирми обмислят да се изтеглят. Отваряш компания в Дубай или Естония – става сравнително лесно.“ Бизнесът, по думите му, не бяга от данъци, а от непредвидимост, и ако липсва стабилност, капиталът избира други дестинации.

В основата на грешките в личните финанси според него стои неспособността да се разбере един ключов принцип – сложната лихва. Тя може да бъде мощен инструмент за увеличаване на богатството, но също така и капан. Този ефект е невидим в ежедневието, но става разрушителен при инфлация: „Инфлацията ако е 5% за 10 години, няма да е 50%, а 70–80%. Сложната лихва е в наша вреда.“ Именно липсата на разбиране за натрупването кара хората да подценяват риска от бездействие – едно от най-скъпите решения в света на финансите.

Глобалните промени също достигат до българския пазар – особено в контекста на изкуствения интелект. Василев споделя разговор с българин, работил в САЩ, където серия от съкращения е била мотивирана именно от автоматизация. Тук още не е така, но след две години и България ще го усети’.“ Според него AI пренарежда пазара на труда, но човешката автентичност остава незаменима: „AI може да пише по-добре от нас, но няма нашата автентичност.“ Така технологиите се превръщат едновременно в предизвикателство и в шанс – ключово е не да бъдем по-бързи от машините, а по-човечни от тях.

Една от най-силните и неочаквани линии в разговора обаче засяга не икономиката, а психологията на парите. Василев говори открито за собствено изтощение, довело до физически срив. „Получих здравословна криза. Три дни не можех да ходя. Бях поел твърде много – проекти, инвестиции, обещания. Накрая рухваш“, признава той. Според него финансовият стрес е недооценен фактор, особено сред мъжете, които традиционно избягват да споделят проблемите си. „Ние мъжете се усмихваме и казваме всичко е наред, а вътре кипи.“ Именно това го мотивира да започне проект, насочен към „финансова сила за мъже“ – идея, че устойчивостта е комбинация от знания, дисциплина и способност да се разтоварва психическото напрежение.

Епизодът със Стойне показва, че финансовата култура в България е на кръстопът. Депозитите вече не защитават спестяванията, имотите не са универсалната „сигурна инвестиция“, бизнесът се сблъсква с данъчна непредвидимост, а технологичните промени ускоряват нуждата от адаптация. Еврозоната няма да донесе нито чудодейно забогатяване, нито катастрофа – но ще постави нови стандарти за дисциплина и планиране. „Парите са свързани с всичко останало. Ако не контролираме парите си, някой друг ще го прави“, казва Стойне Василев. В една среда на постоянни сътресения именно способността да се разбира рискът, да се мисли дългосрочно и да се поддържа психическа устойчивост може да се окаже най-ценният капитал.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.