Снимка: iStock

Десет години след като дизеловият скандал разтърси основите на германската автомобилна индустрия, ехото от него продължава да отеква в съдебните зали, но този път звукът не е на срутващи се репутации, а на отваряне на шампанско в юридическите отдели на Щутгарт. Mercedes-Benz Group AG постигна знакова победа пред административния съд в Шлезвиг, успявайки да отмени заповед за отзоваване на дизелови модели. Но нека не се заблуждаваме – това не е триумф на инженерната етика или доказателство за екологична чистота. Това е класическа победа на формата над съдържанието, при която процедурната акуратност надделява над моралния и техническия въпрос. Съдът реши, че федералният транспортен регулатор (KBA) е направил фундаментална грешка, позовавайки се на националното законодателство, вместо на правилата на Европейския съюз. В резултат на това, въпросът дали в двигателите на Mercedes наистина има незаконен софтуер за манипулиране на емисиите, остана неразгледан, затворен в кутията на Пандора, която никой не посмя да отвори.

Връщайки се назад към 2018 година, Mercedes бе ударен с нареждане за отзоваване на 774 000 автомобила – масивен удар по престижа и финансите на компанията, който бе част от по-широката вълна на прочистване след разкритията за Volkswagen. Тогава KBA изглеждаше като безкомпромисния пазител на реда. Днес обаче регулаторът изглежда като бюрократичен левиатан, който се е спънал в собствените си връзки на обувките. Съдиите бяха категорични: правилата не могат да бъдат сменяни със задна дата. Това решение създава опасен, но за корпорациите – спасителен прецедент. То показва, че дори когато става въпрос за потенциално системно нарушение на екологичните норми, държавата трябва да играе по нотите на закона с хирургическа точност. Една грешна препратка в заповедта е достатъчна, за да срути цялото обвинение.

Логиката зад съдебното решение разкрива пропастта между националните и наднационалните регулации в Европа. KBA, действайки като германски орган, е използвал германския правен инструментариум, игнорирайки факта, че автомобилната хомологация е дълбоко интегриран европейски процес. Това е урок по административно право, който струва милиарди. За Mercedes, които приветстваха решението с лаконичен коментар, че аргументите им важат и за другите заведени дела, това е стратегически пробив. Компанията е завела общо четири иска срещу различни заповеди за отзоваване, и днешното решение е първото плочка от доминото, която пада в тяхна полза. Ако същата процедурна грешка е допусната и в останалите случаи, Mercedes може да се окаже "невинен по технически причини" за огромна част от дизеловия си флот.

За инвеститорите това е сигнал за намален риск. В свят, където ESG (екологично, социално и корпоративно управление) стандартите диктуват потока на парите, всяка съдебна победа, която премахва етикета "измамник", е добра новина за цената на акциите. Това сваля напрежението от баланса на компанията и освобождава резерви, които иначе биха били заделени за глоби и ремонти. Но за обикновения потребител и екологичните активисти, решението оставя горчив вкус. То подхранва цинизма, че големите корпорации са недосегаеми, стига да имат достатъчно добри адвокати, които да открият "вратичката" в процедурата. Въпросът "Чисти ли са двигателите?" остава да виси във въздуха, заглушен от шума на чукчето на съдията, който се произнася по допустимостта на правното основание, а не по същността на инженерното решение.

Европа все още се бори да синхронизира своите регулаторни механизми. Докато Брюксел пише правилата, националните агенции ги прилагат, и в тази транслация се губи ефективността на контрола. KBA все още не е коментирала решението, но мълчанието им е красноречиво. Те са поставени в ъгъла – или трябва да пренапишат заповедите си, рискувайки нови дела и давностни срокове, или да признаят поражението си. За Mercedes това е глътка въздух, която им позволява да се фокусират върху бъдещето – електрификацията и софтуера, вместо да бъдат постоянно дърпани назад от сенките на дизеловото минало. Но това е и напомняне, че миналото никога не си отива напълно; то просто се превръща в съдебна преписка.

В правовата държава формата е гаранция за свобода – държавата не може да те санкционира произволно, дори и да е "очевидно", че си виновен, ако не спази процедурата. Съдът в Шлезвиг защитава върховенството на закона, като отказва да позволи на KBA да поправя грешките си със задна дата. Това е победа за правната сигурност, но загуба за търсенето на истината. Mercedes-Benz Group AG печели битката, без да се налага да доказва невинността си. И в корпоративния свят, това често е най-сладката победа – тази, в която не ти се налага да отговаряш на неудобните въпроси, защото някой чиновник е объркал параграфа.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.