Снимка: iStock

Ценовият натиск в еврозоната се засили през септември, достигайки най-високото си ниво от април, но е малко вероятно покачването да промени изчаквателния подход на Европейската централна банка (ЕЦБ), пише Euronews.

Годишната инфлация в еврозоната се повиши до 2,2% през септември, спрямо 2,0% през август, според предварителната оценка на Евростат. Показанието беше в съответствие с очакванията на икономистите. На месечна база цените се повишиха с 0,1%, отразявайки данните от август.

Базовата инфлация, която изключва волатилните цени на храните и енергията, се задържа стабилно на 2,3% за пети пореден месец, което дава увереност, че основният ценови натиск не набира скорост, дори когато основните данни се покачват.

Сред основните двигатели на инфлацията услугите водеха с годишно увеличение от 3,2%, леко над 3,1% през август.

Цените на храните, алкохола и тютюневите изделия се повишиха с 3,0%, като се понижиха спрямо 3,2%, докато неенергийните промишлени стоки останаха стабилни на 0,8%. Цените на енергията продължиха да се свиват, но с по-бавен темп, с 0,4% в сравнение с 2,0% през август.

Естония отчете най-висок процент на инфлация от 5,2%, следвана от Хърватия и Словакия с по 4,6%. В другия край на спектъра, Кипър не регистрира годишна промяна, а Франция отбеляза леко увеличение от 1,1%.

Месечните тенденции бяха по-поразителни в някои области. Италия и Португалия водеха с повишение на цените съответно от 1,3% и 1,0%, което предполага известно локално ускорение.

На заседанието си през септември ЕЦБ реши да запази лихвените проценти непроменени, като запази депозитното улеснение на 2,00%. Публикуваните тогава прогнози показваха, че инфлацията се очаква да бъде средно 2,1% през 2025 г., като се забави до 1,7% през 2026 г., преди да се повиши отново до 1,9% през 2027 г. Очаква се основната инфлация постепенно да намалява през същия хоризонт.