Снимка: iStock

Тарифната шахматна дъска на Доналд Тръмп се разширява с нови ходове, които този път засягат не само индустрии със стратегическо значение, но и ежедневието на обикновения американец. От 1 октомври влизат в сила мита между 30% и 100% върху кухненски шкафове, баня-ванити, мебели, тежкотоварни камиони и част от фармацевтичните продукти. Съобщението дойде от самия президент чрез публикации в Truth Social, подчертавайки отново неговата цел – „повече производство на американска земя“. Логиката е ясна: митата трябва да направят вноса толкова скъп, че местното производство да стане конкурентоспособно. Но в практиката такива резки ходове винаги водят до ефекти, които надхвърлят първоначалния замисъл.

Фармацевтичният сектор е поставен в особено интересна позиция. Тръмп оставя „вратичка“ за компаниите, които строят заводи в САЩ, освобождавайки ги от най-тежките тарифи. Това е директен сигнал към глобалните гиганти – ако искате достъп до най-големия пазар в света, инвестирайте локално. Но подобно условие може да доведе до по-високи цени на лекарства за потребителите в краткосрочен план, докато фабриките се изграждат. В същото време, фармацевтичните компании ще трябва да преценят дали да прехвърлят тежестта върху клиентите или да поемат удара временно.

Новите мита върху мебели и кухненско оборудване носят пряка инфлационна вълна за домакинствата. Това са продукти, които американците купуват всеки ден – и където алтернативите са ограничени. Търговците вероятно ще прехвърлят по-голямата част от допълнителните разходи върху потребителя, което означава, че ефектът върху инфлацията може да бъде осезаем още през последното тримесечие на 2025 г. В политически план обаче Тръмп отново играе ролята на защитник на американските работни места – обещава, че именно работниците в тези сектори ще спечелят от производствения завой.

Особено тежък удар се очаква върху сегмента на тежките камиони. Това е индустрия със стратегическа роля за логистиката и строителството, а митата ще вдигнат цените на ключово оборудване в момент, когато икономиката вече усеща охлаждане. Така фирмите в транспортния сектор ще трябва да избират между намаляване на маржовете или отлагане на покупки – и в двата случая растежът страда.

Сложната част от уравнението е механизмът за компенсиране на фермерите. Тръмп признава, че те ще бъдат „за известно време наранени“, но обещава, че приходите от митата ще се използват за субсидии. Това е директна препратка към първия му мандат, когато също раздаваше милиарди в компенсации за агросектора. Проблемът е, че в момента Върховният съд подготвя решение, което може да направи тези механизми незаконни. Ако съдът постанови, че тарифите са били наложени неправомерно, администрацията може да бъде принудена да върне милиарди долари. Така политическият инструмент на Тръмп се превръща и в юридическа бомба със закъснител.

Докато митата създават напрежение, администрацията отваря и нов фронт – разследване върху вноса на роботи, индустриални машини и медицински устройства. Това е знак, че следващата вълна от тарифна война може да удари не само потребителски стоки, но и секторите, които захранват бъдещето – автоматизация и здравеопазване. Пазарите вероятно ще реагират бурно, ако митата се разширят и върху тези категории.

Финансовата дипломация също играе роля. Министърът на финансите Скот Бесент уверява, че САЩ имат достатъчно „лостове“, за да извоюват силна сделка с Китай. В центъра на тази стратегия стои евентуална „огромна“ сделка с Boeing за продажба на самолети на Китай – трансакция, която може да се превърне в символ на новото споразумение. В същото време, Белият дом вече обяви, че TikTok ще бъде спинофната в САЩ, като Oracle ще е част от инвеститорския консорциум. Тези елементи показват, че Тръмп използва комбинация от натиск чрез тарифи и предложения за сделки, за да постигне стратегически цели.

Рисковете обаче са многопластови. Първо, инфлацията – допълнителният ценови натиск от мебелите и камионите ще затрудни Фед в стремежа му да намалява лихвите. Второ, правната несигурност – ако съдът принуди администрацията да върне приходи от мита, това ще е сериозен удар по бюджета. Трето, международният отзвук – партньори като ЕС и Китай може да отговорят със собствени бариери, което ще отвори нова фаза на търговски конфликти.

На пазарите реакциите вече се усещат. Акциите на Boeing (BA) бяха под натиск заради несигурността около сделката, докато Oracle (ORCL) понесе спад от над 5%, след като бе обявена като ключов играч в TikTok консорциума. Това е напомняне, че търговската политика не е изолирана от борсите – всяка новина за тарифите може да променя оценките на големи компании за минути.

В по-широк план обаче стратегическото послание на Тръмп е ясно: „Америка първо“ означава протекционизъм, субсидии и геополитически сделки. За инвеститорите този подход създава комбинация от краткосрочна нестабилност и дългосрочни възможности. Ако натискът накара глобални компании да инвестират в заводи в САЩ, това може да създаде нови вериги на стойност. Но докато процесът протече, пазарите ще преминат през турбуленции.

В заключение, тарифите на Тръмп не са просто икономическа мярка, а инструмент за пренареждане на глобалната система. Инвеститорите трябва да гледат отвъд заглавията и да си зададат ключовия въпрос: дали този модел ще се окаже устойчив или ще доведе до повторение на 70-те години – с инфлация, търговски бариери и забавен растеж. Отговорът ще определи не само следващото тримесечие, но и цялото десетилетие.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.