Снимка: iStock

По време на криза с цените на енергията през 2022 г., подобни данъци са събрали милиарди, твърдят авторите, пишат от Euronews Green.

Десетки бивши световни лидери, включително бившият генерален секретар на ООН Бан Ки Мун, призоваха за постоянни данъци върху печалбите от изкопаеми горива за финансиране на действия за климата.

В отворено писмо, публикувано във вторник, 36 бивши президенти и министър-председатели, представляващи цял свят от Швеция до Сейшелските острови, призоваха правителствата да приемат „данъци върху печалбите на замърсителите“, които биха държали петролните, газовите и въглищните компании финансово отговорни за щетите, причинени от техните емисии.

Групата, организирана от Клуба Мадрид, заяви, че тези данъци са необходими за ускоряване на прехода към възобновяема енергия и осигуряване на средства за хората, най-силно засегнати от климатичните бедствия по целия свят.

„Облагането на печалбите от изкопаеми горива е не само справедливо – е и от съществено значение за облекчаване на икономическата тежест на климатичната криза, усещана от обикновените хора чрез по-високите цени на храните, загубените работни дни, натиска върху сметките за енергия и по-високите премии за застраховка на жилища“, каза Ребека Нюсъм от Greenpeace International в подкрепа на призива на бившите лидери.

Послание за единство, тъй като обещанията за климата се провалят

Писмото съвпада с Общото събрание на ООН (ОСОН) тази седмица в Ню Йорк, където дискусиите за климатичната политика се превърнаха в горещи теми.

През последните години възходът на лидери, скептично настроени към климатичната наука, наруши крехкия консенсус, необходим за трайни действия. Във вторник президентът на САЩ Доналд Тръмп използва речта си в ОСОН, за да нарече изменението на климата „най-голямата измама“, извършвана някога. Той също така отхвърли въглеродния отпечатък като „измама, измислена от хора със зли намерения“.

Коментарите на Тръмп дойдоха, докато представители на уязвими от климата държави, включително островни държави, които са изправени пред екзистенциални заплахи от по-свирепи бури и покачващи се морета, наблюдаваха. Речта му също така ясно посочи политическите насрещни ветрове, пред които са изправени действията за климата.

Парижкото споразумение е изградено върху доброволни обещания. Но разширяването на производството на изкопаеми горива и по-враждебната политическа среда биха могли да ги обезсмислят.

Неотдавнашен доклад предупреждава, че до 2030 г. много от страните с най-голямо производство на изкопаеми горива в света планират да произвеждат с близо 120% повече въглища, петрол и газ, отколкото е съвместимо с поддържането на глобалното затопляне в рамките на 1,5°C, по-амбициозната цел от Парижкото споразумение. Дори когато се сравняват с по-свободния таван от 2°C, тези планове надвишават лимита със 77%.

Прозорецът за постигане на климатичните цели се затваря

Климатологичната организация на ООН често е предупреждавала, че има бързо затварящ се прозорец за осигуряване на приемливо бъдеще. Постигането на Парижките цели изисква намаляване на емисиите, големи инвестиции във възобновяеми енергийни източници и ясни политики.

„Климатичната криза е определящо предизвикателство на нашето време“, се казва в писмото.

„По целия свят общностите изпитват опустошителните последици от екстремните метеорологични условия, загубата на биоразнообразие и променящите се икономически реалности. Милиони хора, особено тези, които вече са най-изправени пред бедност и изключване, губят домовете си, прехраната си и живота си. Замърсяването на външния въздух, причинено от изгарянето на изкопаеми горива, се оценява като причина за 4,2 милиона преждевременни смъртни случая в световен мащаб годишно.“

Бившите лидери смятат, че облагането с данъци на печалбите от изкопаеми горива може да бъде част от решението.

По време на кризата с цените на петрола и газа през 2022 г., временните данъци върху неочакваните приходи събраха милиарди. Постоянен данък, „умерено прилаган върху нормалните приходи и значително по-висок върху неочакваните приходи“ само върху петролните, газовите и въглищните компании, би могъл да генерира до 340 милиарда евро (400 милиарда долара) за действия в областта на климата само през първата си година, твърдят те.

Това би била популярна стъпка, независимо от събраната сума. Проучване на Greenpeace и Oxfam от 2025 г. в 13 държави, представляващи повече от половината от населението на света, установи, че осем от десет души подкрепят облагането с данъци на петролните, газовите и въглищните компании, за да платят за щети, причинени от климата.

С провеждането на COP30 в Бразилия по-късно тази година и преговорите по Глобалната данъчна конвенция на ООН, насрочени за ноември, поддръжниците се надяват, че призивът за данъци върху замърсителите ще набере скорост. Дали правителствата ще приемат тези мерки, може да бъде лакмусов тест, който разкрива колко сериозно са настроени да изпълнят ангажиментите си по отношение на климата.

Още по темата:

Критично застрашени какадута намират убежище в Хонконг

Таксата за еднодневни екскурзии във Венеция ще се върне през 2026 г.: Кога ще трябва да плащат посетителите?