Снимка: Istock

Илон Мъск запази титлата си на най-богат човек в света, но тази седмица тя никога не е била толкова крехка. Защото само един ден раздели Мъск от Лари Елисън, съоснователя на Oracle, който буквално за 24 часа увеличи богатството си с близо 90 милиарда долара благодарение на безпрецедентния ръст в цената на акциите на неговата компания.

Историческият скок на Oracle с почти 36% в една сесия доведе до това, че личното състояние на Елисън достигна 383 милиарда долара – едва милиард по-малко от 384-те милиарда, приписвани на Мъск според Bloomberg Billionaires Index. Разликата е толкова малка, че в следващите дни напълно възможно е двамата да си разменят позициите, особено при волатилността на технологичните пазари. Но извън чистата математика стои въпросът: какво означава този епизод за глобалната икономика, за ролята на технологиите и за баланса между различните поколения милиардери.

Историята на Елисън е илюстрация на това, че понякога търпението и дългата стратегическа визия печелят повече от светкавичните революции. Докато Мъск е символът на хаоса, харизмата и дръзките обещания за колонизация на Марс и пълна електрификация на транспорта, Елисън остава встрани от прожекторите, концентриран върху това Oracle да остане ключов играч в облачните технологии и корпоративния софтуер. И когато пазарът на изкуствен интелект и облачни услуги премина през експлозивен растеж през 2025 г., инвеститорите наградиха именно онези компании, които тихо, но стабилно създадоха инфраструктурата зад сцената. Oracle стана изненадващият бенефициент на новите мегапроекти, което изстреля не само акциите ѝ, но и Елисън в самия връх на богатството.

Мъск, от своя страна, продължава да доминира класацията, но Tesla вече не е недостижимата история на успеха. Цената на акциите на компанията е паднала с близо 14% през 2025 г., а комбинацията от заситен американски пазар, силна конкуренция в електромобилите и натрупващи се въпроси около личното поведение на Мъск създават усещане за напрежение. Ако през 2020 и 2021 г. Tesla беше символ на неизчерпаемата енергия на новите технологии, днес компанията изглежда по-близо до зрелостта и нормализацията, а инвеститорите започват да гледат по-критично на нейните темпове на растеж и маржове. Разликата между двамата милиардери е показателна: докато Елисън тази година добави 191 милиарда долара към богатството си и беше най-добрият „перформър“ сред най-богатите хора в света, Мъск загуби значителна част от ореола си на недосегаем.

Битката за върха не е само американска. Ако погледнем Европа, ще видим, че там водещите милиардери са съсредоточени в съвсем различни индустрии. Бернар Арно, дългогодишният лидер от Франция и символ на луксозната индустрия чрез LVMH, също се намира сред най-богатите в света, въпреки че акциите на компанията му са в спад с около 1% в деня на драмата с Елисън и Мъск. Арно олицетворява европейския път към богатството – брандове, традиция, устойчивост, а не експлозивен технологичен растеж. Богатството му, което също варира около 200–220 милиарда долара, напомня, че Европа има свой собствен икономически модел, който не винаги следва американските хай-тек цикли. Тук можем да прибавим и Амансио Ортега, създателят на Inditex и веригата Zara, чиято нетна стойност редовно надхвърля 90–100 милиарда долара, както и фамилията Бетенкур-Мейер от L’Oreal с над 90 милиарда. В Германия фамилията Куандт, зад BMW, също се нарежда сред най-богатите.

Сравнението е интересно: американските милиардери натрупват богатство от софтуер, интернет, електромобили и изкуствен интелект, докато европейските – от луксозни стоки, индустрия и семейни концерни с десетилетна история. Това създава усещане за два паралелни свята на капитализма – бързопроменлив и често хаотичен отвъд океана, и по-устойчив, по-консервативен на Стария континент. Но цифрите са красноречиви: осем от десетте най-богати в света са технологични предприемачи и именно това показва къде е концентриран капиталът на бъдещето.

Когато един човек увеличава богатството си с близо 90 милиарда долара за ден, както Елисън, това е илюстрация на силата на пазара да променя съдби, но и на неговата крехкост. Същата динамика може да работи и в обратната посока – една негативна новина или срив на технологичните акции би могла да изтрие десетки милиарди с подобна скорост. Това е важно напомняне за всички инвеститори: богатството на хартия не е същото като устойчиво богатство. Разликата между Мъск и Елисън днес може да е само милиард, но това е статистическа грешка в контекста на глобалните пазари. Истинският въпрос е кой ще успее да запази доверието на инвеститорите в дългосрочен план и кой бизнес модел е по-устойчив.

В този смисъл, макар и Мъск да държи короната за момента, тенденцията е, че технологичният капитал се разпределя по-широко и по-зрели компании като Oracle започват да изместват старите символи на иновацията. Това не означава край на ерата на Мъск, но означава, че конкуренцията вече е много по-остра и светът на милиардерите става все по-динамичен. Европа също остава в играта, макар и чрез различен профил на богатството. За инвеститорите посланието е ясно – да гледат отвъд ореола на отделни личности и да разбират структурите зад тяхното богатство. Защото в крайна сметка капиталът винаги следва тенденциите на индустриите, а не харизмата на героите.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.