Снимка: iStock

Когато президентът Си Дзинпин се изправи пред дефлационна спирала преди десетилетие, той не само се справи с проблема със свръхпредлагането в Китай, но и отприщи бум на инвестиции в жилища на стойност почти 900 милиарда долара, пише "Блумбърг".

Подобна е ситуацията и днес, само че китайските политици въвеждат само половината от решението. Докато неотдавнашните усилия на Пекин за ограничаване на свръхкапацитета помагат за овладяване на излишъка в стоманодобивния и соларния сектор, кампанията „против инволюцията“ не е подтикната към стимул и може да навреди на икономиката, вместо да върне инфлацията.

„Ще бъде трудно просто да се повтори сценарият от 2015 г.“, каза Кристофър Бедор, заместник-директор на изследванията за Китай в Gavekal Dragonomics. „Основният проблем са широките макроикономически сили, като слабото търсене на домакинствата, което вероятно няма да бъде решено от поредица от хаотични правителствени интервенции за ограничаване на конкуренцията в няколко индустрии.“

Но повече от две години след началото на последната сага за дефлация в Китай, мега стимул все още не е на дневен ред. Общият дълг скочи до над 300% от брутния вътрешен продукт - от малко над 200% преди десетилетие - и с основния лихвен процент от 1,4%, централната банка на Китай няма много място за съкращения. Намаляването на цените също е по-масово този път, което прави задачата по-трудна.

Въпреки това, правителството на Си най-накрая започва да се заема сериозно със свръхпроизводството, което разтърсва втората по големина икономика в света.

Добивът на въглища намаля миналия месец спрямо преди година, тъй като правителствените инспектори се насочиха към обекти, които произвеждат твърде много. Голяма литиева мина беше спряна за три месеца. Ръководители на компании за електрически превозни средства и някои технологични гиганти бяха изправени пред регулаторните органи и предупредени за свръхконкуренция.

Още по темата:

Доларът умерено поевтинява спрямо еврото, паунда и йената