Снимка: Istock

Юли донесе на американската хазна лоша новина – бюджетният дефицит набъбна с близо 20% до 291 милиарда долара, въпреки че приходите от мита, наложени от президента Доналд Тръмп, скочиха с почти 21 милиарда. Причината – разходите растат по-бързо от приходите, и то с темпо, което вече поставя рекорди за този месец.

Събраните 338 милиарда долара в приходите за юли са с 2% повече спрямо година по-рано, но 630-те милиарда разходи – с 10% нагоре – показват, че фискалната спирачка е почти счупена. Ако се изключи ефектът от по-малкия брой работни дни спрямо юли 2024 г., хазната би отчела дефицит около 271 милиарда долара – пак огромна сума, но леко „по-мека“ на хартия.

Митата обаче наистина влизат в касата с безпрецедентна скорост – 27,7 милиарда долара за юли срещу едва 7,1 милиарда преди година. Това е директен ефект от по-високите тарифни ставки на Тръмп, които се покачват стабилно от април насам. Но тези приходи не идват от „чужди джобове“, както често се представя, а основно от американски вносители, които в крайна сметка често прехвърлят част от разхода върху потребителите чрез по-високи цени. В потребителския индекс за юли ясно се виждат поскъпвания при мебели, обувки и авточасти – типични „тарифно чувствителни“ стоки – макар ефектът да е частично неутрализиран от по-ниските цени на горивата.

За първите 10 месеца на фискалната година приходите от мита вече са 135,7 милиарда долара – със 73 милиарда или 116% повече от същия период на 2024 г. Но този бонус бързо е изяден от растящите социални и здравни разходи. Само здравните програми Medicare и Medicaid са скочили с 141 милиарда (+10%) до 1,557 трилиона. Социалното осигуряване, най-големият разходен ред в бюджета, е с 108 милиарда повече (+9%), достигайки 1,368 трилиона.

И това не е всичко – лихвите по държавния дълг, вечният тих убиец на фискалната стабилност, вече надминаха 1,01 трилиона за десет месеца, ръст от 6% заради леко по-високи лихвени проценти и по-голям обем задължения.

Макрорамката е ясна – за десетте месеца от началото на фискалната година дефицитът е 1,629 трилиона долара (+7%), при рекордни приходи от 4,347 трилиона (+6%) и рекордни разходи от 5,975 трилиона (+7%). Казано просто – всяка нова постъпила в хазната стотинка вече е похарчена, плюс още няколко цента отгоре.

Има и интересна динамика в търговския фронт. Част от вносителите държат стоки в складове под митнически контрол с надеждата преговорите да доведат до намаляване на тарифите. Но в един момент тези стоки ще преминат границата и ще задействат нови плащания по мита, което може да предизвика внезапен „прилив“ от приходи.

Проблемът е, че този прилив ще е временен. Дори Върховният съд да бъде сезиран за тарифите на Тръмп, нарастващите приходи правят политически и правно трудно да се аргументира тяхното премахване. Но дългосрочната математика остава безмилостна – митата могат да осигурят краткосрочен фискален кислород, но не могат да спрат растежа на разходите, нито да решат проблема с лихвената лавина, която бавно, но сигурно, изяжда бюджета отвътре.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.