Снимка: iStock

Инфлацията в еврозоната се покачи над целта на Европейската централна банка от 2%, въпреки че е малко вероятно служителите да бъдат възпрени да продължат да намаляват лихвените проценти следващия месец и след това, пише "Блумбърг". 

Потребителските цени се повишиха с 2,3% спрямо предходната година през ноември, спрямо 2% през октомври и съответстващи на средната оценка в проучване на Bloomberg сред анализатори. Макар и да намаляват, увеличенията на разходите за услуги остават високи, каза Евростат в петък. При неенергийните промишлени стоки те напреднаха за втори месец.

Внимателно наблюдаваната базова инфлация, която изключва променливите цени на храните и енергията, се противопостави на прогнозите, че също ще се повиши, като вместо това ще се задържи на 2,7%.

Представители на ЕЦБ съобщиха по телеграф за четвърто намаление на лихвените проценти с четвърт пункт за 2024 г. на последното си политическо заседание за годината след по-малко от две седмици. Въпреки че ще последват още стъпки, времето е замъглено от упорити джобове на инфлация и фактори като собствените планове на Федералния резерв за облекчаване на паричната политика след преизбирането на Доналд Тръмп.

По-непристрастните политици на ЕЦБ, като Янис Стурнарас от Гърция и Марио Сентено от Португалия, се притесняват, че отслабващата икономика на Европа рискува инфлацията да подмине целта от 2%. Те засилиха призивите за бързо повишаване на лихвения процент по депозитите, който понастоящем е 3,25%, до 2% - ниво, което се разглежда от тях като неутрално, така че нито ограничаващо, нито стимулиращо растежа.

Французът Франсоа Вилерой дьо Гало дори каза в четвъртък, че ЕЦБ може да се наложи да пренесе разходите по заеми в експанзионистична територия, за да насърчи растежа, повтаряйки неотдавнашните коментари на италианския му колега Фабио Панета.

Инвеститорите изглежда споделят подобни опасения: ключов пазарен показател за средносрочните инфлационни очаквания падна под 2% тази седмица за първи път от 2022 г.