Снимка: iStock

UNWTO казва, че повече от половината глобални дестинации вече предлагат дигитални номадски визи.

Популярността на визите за цифрови номади нараства, според нов доклад на Световната организация по туризъм към ООН (UNWTO).

От 2020 г. много страни създадоха визи, специално насочени към отдалечени работници в отговор на ограниченията за пътуване, наложени по време на пандемията Ковид-19. Първата беше Естония, която въведе своята специализирана програма за цифрови визи за номади през юли 2020 г.

Тъй като технологията за видеоконференции се подобри и свободите за работа извън офиса се разшириха, популярността на дигиталното номадство продължи да расте през последните три години, отбелязва Euronews Travel.

В САЩ например броят на дигиталните номади се е увеличил със 131 процента през 2022 г. спрямо 2019 г. до общо 17 милиона души.

И с нарастващата популярност все повече и повече страни създадоха визови схеми, специално насочени към тези международни работещи от разстояние. Различните визи, предлагани по света, имат различни предимства и недостатъци.

Как изглеждат визите за цифрови номади по света?

От 54 дестинации, анализирани от UNWTO, почти половината предлагат визи до една година.

Канада предлага най-краткия престой от само 30 дни за цифровите номади, докато Тайланд издава най-дългите визи.

Повечето страни първоначално разрешават визи от три до шест месеца с възможност за удължаване или подновяване в края на този период.

Установено е, че Америка е най-благоприятният за дигиталните номади регион. Визови програми се предлагат в 21 различни дестинации, предимно малки островни държави. В Европа 19 държави имат дигитални номадски визи, докато други две, Италия и Северна Македония, работят по въвеждането на специализирани програми.

Почти 40 процента от дестинациите освобождават цифровите номади от данъчни плащания, включително Хърватия, Португалия и Албания. UNWTO установи, че номадите стават данъчно облагаеми жители, след като са останали 183 дни на повечето места.

Антигуа и Барбуда предлага на притежателите на виза две години без данъци, докато Барбадос и Латвия предлагат една година.

Изискванията за минимален доход също се различават значително в 54-те страни. Ангуила, Бахамските острови, Кюрасао, Мароко и Сейнт Лусия нямат минимални месечни изисквания.

На Каймановите острови обаче ще трябва да правите около 100 000 долара (93 600 евро) годишно, за да кандидатствате за виза. Обикновено в повечето дестинации се изискваше минимален доход между $1000 и $4000 (€936 и €3744) на месец.

Къде е най-лесно и най-евтино да кандидатствате за виза за цифров номад?

Когато става въпрос за кандидатстване, 76 процента от дестинациите позволяват на дигиталните номади да кандидатстват онлайн. Но изненадващ брой страни, включително Естония, Кипър и Исландия, все още приемат само хартиени копия на кандидатурите.

Четири пети от страните обработват заявленията в рамките на един месец. Много го правят много по-бързо от това, като някои органи, включително Гърция, Мароко и Барбадос, отнемат максимум 10 дни. Някои от най-дългите времена за обработка бяха открити в Чехия, Дания, Еквадор, Малайзия, Норвегия, Португалия и Обединените арабски емирства, като всички те варираха между два и четири месеца.

Всичките 54 държави в доклада на UNWTO изискват някаква форма на проверка на криминално досие като част от процеса.

Цената за кандидатстване също варира в целия свят. Само 6 процента от страните - включително Аруба, Грузия и Мавриций, нямат такси за кандидатстване за виза.

Най-високите такси са открити в Ангуила, Антигуа и Барбуда, Барбадос, Каймановите острови и Гренада, където визата ще ви струва повече от 1000 евро.

Какво въздействие имаха визите за цифрови номади?

Анализът на UNWTO казва, че докато дигиталното номадство се очертава като модел за подпомагане на загубите от туризма от COVID-19, все още е трудно да се оцени неговото въздействие.

Като цяло тези специализирани визи предлагат добър вариант за лица, които искат да пътуват, предоставяйки възможност да изследват нови места, като същевременно могат да работят. Те биха могли също така да помогнат за популяризирането на по-малко посещавани дестинации като селските райони или да насърчат хората да ги посещават през слабия сезон.

Но предупреждава, че цифровите номади трябва да бъдат насърчавани да се интегрират с местната икономика и култура.

Изследванията показват например, че дигиталните номади разчитат в голяма степен на краткосрочни наеми за своето настаняване чрез платформи като Airbnb. Този аспект на нововъзникващата тенденция накара местните жители в някои страни като Португалия да обвиняват отдалечените работници, че са ги изгонили от жилищния пазар.

Още по темата:

„Неписаните правила“ при пътуване със самолет

Улични състезания, Супербоул и „Сферата“: Какво се случва през 2024 г. в Лас Вегас?