Снимка: iStock

Американската банка Morgan Stanley очаква Федералният резерв да повиши лихвените проценти на заседанието си през юли, след като председателят Джеръм Пауъл сигнализира, че централната банка все още не е приключила с агресивния си цикъл на повишаване, пише "Блумбърг". 

„Сега преценяваме, че летвата за увеличение през юли е значително по-ниска, отколкото първоначално очаквахме“, посочват икономисти, включително Елън Зентнер. Те добавиха, че виждат Фед да направи увеличение от 25 базисни пункта следващия месец.

Някои наблюдатели от Фед бяха озадачени по-рано този месец, след като политиците задържаха лихвените проценти стабилни, като в същото време прогнозираха, че ще са необходими допълнителни увеличения, за да се постави инфлацията под контрол.

Това накара Пауъл миналата седмица да се опита да разсее всякакви представи, че бъдещите увеличения на лихвените проценти са изключени. При представянето на полугодишната икономическа актуализация на Фед пред Конгреса, председателят на Фед настоя, че „процесът на намаляване на инфлацията до 2% трябва да извърви дълъг път“.

Икономистите на Morgan Stanley цитираха забележките на Пауъл в своята актуализация на прогнозата, отбелязвайки, че Пауъл е дал да се разбере, че е сред тези членове в комисията, които смятат, че лихвите трябва да бъдат по-високи.

Междувременно президентът на Федералната резервна банка на Ню Йорк Джон Уилямс омаловажи връзката между паричната политика и финансовата стабилност в коментари, публикувани в понеделник, като същевременно предупреди, че използването на лихвена политика за укротяване на "балони" може да причини нежелана икономическа болка. 

Уилямс, който е заместник-председател на Федералния комитет за отворен пазар за определяне на лихвените проценти на Фед, не коментира перспективите на паричната политика в своите забележки. Той обаче отбеляза, че „възстановяването на ценова стабилност е от първостепенно значение, защото е основата на устойчива икономическа и финансова стабилност.“

Уилямс изразходва по-голямата част от кратките си бележки, аргументирайки се срещу твърдата връзка между паричната политика и появата на проблеми във финансовия сектор.