Снимка: iStock

Европейските банки все повече прибягват до индивидуални сделки с инвеститори, като хедж фондове, за да премахнат част от риска по многомилиардни кредитни портфейли в евро и да подобрят финансовата си сила, казаха няколко запознати източника пред "Ройтерс".

Банките, контролирани от Европейската централна банка (ЕЦБ), най-големите в еврозоната, са сключили рекордните 174 милиарда евро (189 милиарда долара) за такива сделки миналата година. Тези транзакции за „прехвърляне на значителен риск“ (SRT) не са нови, но тъй като обикновено са двустранни и частни, данните за тях не са публични и условията им се пазят строго.

Чрез разтоварване на част от риска по своите заеми, банките могат значително да намалят колко капитал трябва да заделят, за да покрият потенциални загуби, според адвокатската кантора Clifford Chance.

За разлика от традиционната секюритизация, при която активите на банката се преместват в отделно предприятие, което след това продава ценни книжа на инвеститорите, SRT често са „синтетични“ и имитират продажба.

Една банка обикновено може да прехвърли рискове от загуби, еквивалентни на около 7% до 12% от кредитен портфейл, казаха два източника от пазара.

Привличането за инвеститора е по-малко променлива възвръщаемост, отколкото при много публично търгувани активи с фиксиран доход, и в зависимост от качеството на заемния фонд, по-високи възнаграждения под формата на купон за защитата, която предоставят на банката.

„Интересът на инвеститорите се разшири“, каза Джейсън Марлоу, управляващ директор в екипа за управление на корпоративен кредитен портфейл на Barclays.

Марлоу каза, че банките, които в миналото са използвали SRT веднъж на всеки три години, сега могат да ги използват „веднъж или дори няколко пъти“ годишно, за да освободят кредитни линии, които могат да бъдат използвани за по-нататъшно кредитиране във все по-ограничена от капитал среда.

При синтетичните структури банката прехвърля риска чрез кредитни деривати или гаранции, но продължава да държи базовите експозиции.

За да се сведе до минимум рискът, пред който банката би се изправила, ако инвеститорът не можеше да изпълни своята част от сделката, се предоставя парично обезпечение за покриване на потенциалните загуби, чийто риск е бил прехвърлен, което според пазарни източници е ключово за банката да получи капитал облекчение от регулатора.