Снимка: iStock

Европейската централна банка отчете загуба миналата година, тъй като нейните собствени повишения на лихвените проценти я принудиха да намали стойността на някои облигации и да отдели милиарди евро върху салда, създадени по време на десетилетие на печатане на пари, показват нейните годишни отчети, пише "Ройтерс". 

Въпреки че загубата от 1,6 милиарда евро (1,7 милиарда долара) беше изцяло покрита от провизии, това повдига въпроси дали ЕЦБ може един ден да изчерпи тези буфери и кой ще плати сметката за предишната й щедрост сега, когато инфлацията се завръща и лихвите са високи.

По-голямата част от загубата, разкрита в четвъртък, идва от отписвания в относително малките собствени средства на ЕЦБ и портфейла в щатски долари, както и от лихвите, които е платила на централните банки на страните членки на еврозоната. Но ЕЦБ все още се е занимавала с оценката на облигации на стойност стотици милиарди евро, закупени по нейната програма за стимулиране, което е много по-голям проблем, особено за националните централни банки, които всъщност са извършили повечето покупки.

Стойностите вероятно са паднали, откакто миналата година ЕЦБ започна да повишава разходите по заеми и да ограничава покупките на активи, за да се бори с внезапния скок на инфлацията.

Политиците решиха да не записват стойността на тези облигации в баланса на ЕЦБ, където те се отчитат „по амортизирана стойност, подлежаща на обезценка“ – формула, която им дава възможност да игнорират някои пазарни колебания.

ЕЦБ оцени облигациите, държани в нейния баланс и закупени по нейните програми за стимулиране, на 457,3 милиарда евро към края на декември – което се равнява на малко под 10% от всички облигации, държани от Евросистемата на централните банки по такива схеми.

Централната банка на еврозоната, която сега има 20 страни членки, все още има провизии на стойност 6,6 милиарда евро, 8,9 милиарда евро капитал и 36,1 милиарда евро в „сметка за преоценка“, предназначена да покрие пазарни загуби.

Ако тези буфери бъдат изчерпани, тя може да поиска от своите акционери - 20-те национални централни банки на еврозоната - увеличение на капитала или, по-вероятно, да пренесе загубите в бъдещи години. Това би представлявало предизвикателство за собствената дългогодишна доктрина на ЕЦБ, че централна банка с нисък собствен капитал „може да се счита за финансово ненезависима и в резултат на това нейните политически действия могат да се считат за ненадеждни“.