Снимка: iStock

От маси за чакане до живеене в апартамент в сутерен, трима пътуващи водещи разказват на CNBC за това как са стигнали до мястото, където са.

Ето техните истории.

Саманта Браун

Работа: носител на награда „Еми“ телевизионен водещ на „Любимите места на Саманта Браун“

Начало: комедия

„Отидох в Сиракузкия Университет за музикален театър, защото отчаяно исках да се преместя в Ню Йорк и да стана актриса. Исках да играя Шекспир и да бъда на Бродуей.

Не се получи. Бях сервитьорка цели осем години. Но обичах импровизацията и бях част от импровизационна комедийна трупа. Затова продължих да подавам обяви за работа.

Сценарист ме препоръча на продуцентска компания, която търсеше водещ. Но прослушването ми за него трябваше да бъде напълно импровизирано. Така получих работата.

Когато си гост, няма сценарий. И все пак от вас зависи да определите сцената, да разберете траекторията на една история и как да я завършите. Също така в импровизацията, златното правило е никога да не казвате не, винаги е да – за да продължите нещата.

Обслужвайки маси в Ню Йорк в продължение на осем години, започваш да се чувстваш наистина смирен, [но] това бяха инструментите, които имах, които ми дадоха работа, която никога в най-смелите си мечти не съм мислила, че някога ще имам“.

Майк Чен

Работа: Създател на „Strictly Dumpling“ и други канали в YouTube (общо: около 8 милиона абонати)

Начало: счетоводител и сватбено видеозаснемане

„Преместих се в САЩ от Китай, когато бях на 8 години. Родителите ми започнаха да работят в ресторанти и в крайна сметка отвориха свой собствен много американизиран китайски ресторант. Така че израснах на стабилна диета с пилешко месо и рангун от раци на генерал Цо.

Там, откъдето съм, нямаше много разнообразие, но помогна това, че родителите ми ме изпратиха обратно в Китай, когато бях на 13. Повечето деца биват наказани и изпратени в стаята си като наказание – аз бях изпратен в Китай за две години. Тогава си казах: Уау, толкова е невероятно – хората, историята – искам да знам повече.

След колежа отидох в Ню Йорк и работих на Уолстрийт една година. След това станах сватбен видеограф, защото исках да бъда гъвкав. Живеех в малък апартамент в мазето в Бруклин без климатик, печелейки около 400 долара – при добра седмица.

Но това беше първият път, когато ядох нещо, което не беше  Red Lobster или Olive Garden. Вкусих разнообразна етническа храна в Чайнатаун и започнах да откривам много от наследството си, което никога не съм виждал като важно преди.

Започнах да записвам видеоклипове, свързани с храната, в YouTube като дневник за хранене към себе си. Спомням си, че имах разговор с приятел, че видео съдържанието с храна никога няма да доведе до нищо. Нямаше никой онлайн, който да го прави. Имах около 10 абонати. И някак си от само себе си се разви до това, което никога не съм очаквал.

Никога не съм имал много пари, докато растях – или през по-голямата част от моята зряла възраст. Така че винаги съм търсил неща, които са евтини, но и наистина засищащи и вкусни. И общо взето това е, което правя сега по целия свят“.

Колийн Кели

Работа: телевизионен водещ на „Семейно пътуване с Колийн Кели“

Начало: продажби

„Опитах се да се запиша в телевизионното училище в Тексаския университет. Училището ти дава шанс да бъдеш приет в програмата. Никога не бях седяла на бюро с камера, насочена към мен. Провалих се ужасно.

Няколко години по-късно завърших и получих първата си работа в сектора на продажбите, в крайна сметка се преместих в Чикаго и работих във фармацевтичната индустрия. Парите бяха невероятни, а аз имах служебна кола. Но не изживявах мечтата си и това започна наистина да ме притеснява.

В началото на 30-те ми години се омъжих и в крайна сметка напуснах работата си, за да бъда майка, която си стои вкъщи. Един ден, когато двете ми момиченца бяха на училище, отидох в кабелната телевизия на нашето кметство и попитах дали в замяна на това, да ме научат как да редактирам, мога да водя местното развлекателно предаване за нашето населено място – нещо като „Достъп до Холивуд ” за нашия град с 50 000 жители.

Тъй като не са имали други предложения, са се съгласили. Държах се уверено, но бях толкова притеснена всеки път, когато взимах интервю и четях глас зад кадър, но трупах опит и знания.

Доверих се на друга майка, че мечтата ми е да водя национално туристическо шоу и изненадващо тя се съгласи да го продуцира с мен. Написахме сценарий, намерихме местен оператор за няколко долара и направихме пилотен епизод.

Имах срещи с две големи компании – и двете казаха „не“. Един канал ми каза, че жените не гледат туристически предавания, така че концепцията за семейно пътуване не им хареса. След това изпратих хиляди имейли на телевизионни станции. Нищо не проработи. Накрая майка ми предложи да се обадя на местната станция на PBS. Потърсих в Гугъл ръководителя на програмирането, обадих му се (без имейли) и си уговорих среща.

След още няколко срещи научихме, че PBS избира две шоута, които да станат национални, а „Семейно пътуване с Колийн Кели“ беше едно от тях.

Изкарахме една година, продуцирайки 13 епизода през първия сезон. Шоуто продължава повече от 10 години. И най-хубавото е, че мога да взема семейството си с мен. 

Това беше дълго и трудно пътуване, но се надявам тази история да вдъхнови другите да повярват в себе си, да игнорират скептиците и никога да не се отказват от мечтата си“.

Още поо темата:

Изпълнителен директор: Младите хора трябва да „играят дълга игра“ за траен успех в кариерата си

Марк Кюбан: Научете се да „бъдете продавач“