Снимка: iStock

Добре дошли в Горгона, малко известна част от историята на Колумбия, която често се сравнява с Алкатраз или остров Робен, разказва Euronews в партньоство с Агенция Франс Прес.

До 1984 г., този остров с площ от 26 кв. км, разположен на 55 км от тихоокеанското крайбрежие на Колумбия, е трагично място, където са били изпращани политически затворници и опасни престъпници да излежават присъдите си – понякога до смърт.

Далеч от любопитни очи, затворниците са били оставяни да страдат от ръцете на жестоките пазачи на острова.

„Проклето е това място“, пише един бивш затворник в стихотворение.

Само няколко разпадащи се стени на затвора са оцелели в наши дни, а островът е по-известен като център за екотуризъм, привличащ водолази и любители на природата, които искат да изследват невероятното биоразнообразие на Колумбия.

Ужасно страдание

Единственият начин да стигнете до Горгона е двучасово пътуване с лодка от крайбрежния град Гуапи, скрит сред мангровите дървета.

Горгона е влажна смес от вулкани и джунгли, където вали ежедневно, а водите изобилстват от делфини и китове.

Островът е бил открит през 1526 г. от испанските конкистадори, които са били загубили 87 души от ухапвания от отровни змии в рамките на няколко месеца от пристигането си.

По тази причина е кръстен на Медуза, Горгона в гръцката митология, чиято коса е била направена от змии.

За известно време това е било убежище на пирати, но скоро колумбийската държава го е присвоила, за да построи затвор.

„Има много легенди около Горгона“, казва Корасон де Хесус Акино, парков техник и местна знаменитост.

„Повечето от тях не могат да бъдат проверени, но е сигурно, че това е мястото на наказание и ужасно страдание“.

Повече от хиляда затворници са преминали през затвора: убийци и изнасилвачи, както и политически затворници от Ла Виоленсия, десетгодишната гражданска война в Колумбия.

Погребани в морето

„Посетителите понякога изпитват много негативни чувства“, признава Де Хесус Акино, който се грижи за изоставените общежития на затвора.

Повечето от тях са били наводнени от настъпващата джунгла, но едно е останало, разкривайки серия от дървени двуетажни легла без матраци.

„Всеки затворник е получавал номер“, казва той.

Посетителите бяха рядкост, а разходките на чист въздух са били позволени само на затворниците, които помагали за изсичането на гората.

Едно място олицетворява мизерията на затвора повече от всяко друго: дисциплинарният квартал, където изолационните килии са обезопасени с тежки железни решетки.

Тук най-страшното наказание се нарича „консервна кутия“ – яма с ширина 80 сантиметра, където затворниците са били принуждавани да стоят в мръсна вода до шията по цял ден.

„Изтезания, малтретиране, заразена храна...когато пристигнах, Горгона беше адска дупка“, споделя последният директор на затвора Мигел Дарио Лопес.

Назначен през 1981 г., Лопес гордо твърди, че е сложил край на злоупотребата с охраната и е „успокоил“ затвора.

„Пазачите тук бяха крадци, корумпирани мъже, те си отмъщаваха на затворниците“, казва Лопес, вече напуснал поста.

„Десет „кутии“ все още се използваха. Спрях всичко това. Имаше и мъчения с глад“. На затворниците им е било позволено да ядат само картофи и малко ориз, а понякога и малко едва сварена змия.

„Те често плачеха, всички имаха психични проблеми. Те се избиваха един друг с импровизирани остриета или се душеха един друг с обикновени парцали“.

Общо „почти 150 затворници загинаха в Горгона“, изчислява той, отричайки телата да са били изхвърлени в морето.

Възраждане от руини

Затворът е затворен през 1984 г. под натиска на правозащитни организации, както и на еколози и учени, които искат да защитят естествения рай на острова.

Затворниците са повалили над 70% от джунглата на Горгона.

Но оттогава джунглата е започнала да си възвръща изгубената територия.

„Колумбийците трябва да открият това мрачно историческо място“, казва Омар Нанес, турист, посещаващ острова.

В гъстите тропически гори на Горгона могат да се видят повече от 147 различни вида птици и 100 вида насекоми.

Околният океан привлича делфини, морски свине и гърбати китове, докато кораловият риф на острова е най-големият в колумбийския Тихи океан.

В слънчеви дни посетителите могат да се разхождат по трите основни пешеходни пътеки на острова, издигащи се на височина над 400 метра над морското равнище.

Или, ако ви харесва повече историята, можете да прекарате времето си в проучване на пред-испанското минало на Горгона – редица археологически обекти, датиращи от 1300 г. пр. Хр.

Но докато туризмът на острова продължава да се развива, някои се притесняват, че тъмната история на острова ще бъде загубена завинаги.

„Правителството ще трябва да реши какво иска да запази от затвора“, казва един от служителите на Националния парк, който е избрал да не разкрива самоличността си.

„Това е културно или историческо богатство? Или трябва да бъде оставен да изчезне завинаги?“.

Още по темата:

Уморени сте да работите от 9 до 5? Ето най-добрите места за живеене и работа през 2022 г.

Защо Венецуела трябва да бъде в списъка ви за пътуване