Снимка: iStock
Теодор Минчев
Представете си, че сте на прага на пенсионирането и трябва да решите как да инвестирате спестяванията, които сте натрупвали през последните 30 години. Повечето финансови консултанти вероятно ще ви препоръчат постепенно да намалявате дела на акциите и да увеличавате инвестициите в облигации. Уорън Бъфет обаче предлага нещо съвсем различно — 90% от парите в широк борсов индекс и едва 10% в краткосрочни държавни облигации. На пръв поглед това изглежда прекалено агресивно за човек, който вече няма трудови доходи. Но зад тази привидно проста стратегия стои една от най-важните инвестиционни идеи на последния половин век.
Бъфет неслучайно е сред най-успешните инвеститори в историята. За повече от шест десетилетия Berkshire Hathaway е постигнала средна годишна доходност от близо 19%, значително над приблизително 11% за широкия американски пазар, според сравнението, цитирано от Yahoo Finance. Разликата изглежда сравнително малка, докато не се приложи ефектът на сложната лихва. При 19% годишна доходност 10 000 долара биха се превърнали в приблизително 1,9 млн. долара за 30 години, докато при 11% сумата би достигнала около 229 000 долара. Това е математическата сила на дългосрочното инвестиране, макар подобни исторически резултати да не могат да бъдат приемани за реалистична прогноза за бъдещето.
Интересното е, че човекът, изградил богатството си чрез внимателен подбор на отделни компании, препоръчва на обикновения инвеститор да не се опитва да прави същото. В писмото си до акционерите на Berkshire Hathaway от 2013 г. Бъфет описва инструкцията към довереника, който ще управлява средствата, оставени за съпругата му — 90% в нискоразходен индексен фонд, следващ S&P 500, и 10% в краткосрочни американски държавни облигации. Той е убеден, че инвеститорът, който познава ограниченията си, диверсифицира и поддържа минимални разходи, има отлични шансове да постигне задоволителни резултати.
Тук има една съществена подробност, която често се пропуска. Бъфет не предлага универсална пенсионна формула за всички хора. Неговата инструкция е създадена за конкретна ситуация, при която капиталът е достатъчно голям, за да покрива необходимите разходи дори след значителен пазарен спад. За човек с ограничени спестявания, който трябва всеки месец да продава активи, за да плаща сметките си, същото разпределение може да създаде съвсем различен риск.
Исторически акциите действително са предлагали по-висока дългосрочна възвръщаемост от облигациите, но цената на тази премия са периодичните тежки спадове. По време на финансовата криза от 2007–2009 г. S&P 500 загуби приблизително 57% от стойността си от връх до дъно. При портфейл с 90% акции подобен срив би могъл да доведе до загуба на близо половината от общия капитал, дори ако облигационната част остане стабилна. За млад инвеститор с още 25 години до пенсия това може да представлява възможност за натрупване на допълнителни активи на по-ниски цени. За пенсионер, който разчита на портфейла си за ежедневните разходи, същото събитие може да се превърне в сериозен финансов проблем.
Причината е явление, което инвестиционната теория нарича риск от последователността на доходностите. Няма значение само каква средна доходност ще постигнете за 20 години, а и кога ще настъпят големите загуби. Ако портфейлът се срине в първите години след пенсионирането, докато едновременно теглите средства за издръжка, ще трябва да продавате повече дялове на ниски цени. Така намалявате капитала, който би участвал в последващото възстановяване. Два портфейла с еднаква средна доходност могат да доведат до коренно различни резултати за пенсионера, ако последователността на печалбите и загубите е различна.
Това обяснява защо Райън Дайкманс, инвестиционен директор на Dunham & Associates Investment Counsel, смята, че стратегията 90/10 е подходяща предимно за хора с дълъг инвестиционен хоризонт, достатъчна ликвидност и способност да издържат големи пазарни колебания. Според него инвеститорите трябва да разграничават способността си да поемат риск от психологическата си готовност да го понесат. Човек може математически да си позволи временна загуба от 40%, но ако подобен спад го принуди да продаде всичко в паника, теоретично оптималната стратегия се превръща в практически провал.
Именно тук се крие може би най-ценният урок на Бъфет. Успехът в инвестирането зависи не толкова от интелекта, колкото от темперамента. Повечето хора надценяват способността си да издържат загуби, когато пазарите растат, и я откриват едва когато настъпи истинска криза. При портфейл от 100 000 евро спад от 40% означава 40 000 евро временна загуба. При един милион евро същият процент вече означава 400 000 евро. Психологическото въздействие на тези суми често е много по-силно, отколкото предполага предварително попълненият въпросник за рискова толерантност.
Настоящата пазарна среда добавя още един аргумент за внимателна преценка на стратегията. След години на изключително ниски лихви облигациите отново предлагат съществена номинална доходност. Това означава, че инвеститорите вече не са принудени да поемат толкова голям риск в акции, за да търсят приемлива възвръщаемост. Същевременно по-високите лихви увеличават конкуренцията за капитала и могат да оказват натиск върху оценките на компаниите. При подобни условия разпределението 90/10 остава логично за определен тип дългосрочен инвеститор, но не непременно за всеки човек, който планира пенсиониране.
Особено важно е да разберем и ролята на онези 10% в краткосрочни държавни облигации. Те не са предназначени да максимизират доходността, а да осигуряват ликвидност и относителна стабилност. Краткият матуритет ограничава чувствителността към промени в лихвените проценти в сравнение с дългосрочните облигации. Но ако пенсионерът тегли например 4% от първоначалната стойност на портфейла годишно, 10-процентният резерв покрива приблизително две години и половина подобни разходи, преди да отчетем лихви, пазарни промени и евентуално ребалансиране. Това не е неограничена защита срещу продължителен мечи пазар.
За българските инвеститори има и допълнително съображение. Стратегията на Бъфет е формулирана за американски инвеститор, използващ доларови активи. При инвеститор, чиито бъдещи разходи са в евро, валутната експозиция на краткосрочните американски държавни облигации може да създаде колебания, които не съответстват на тяхната защитна функция. Затова механичното копиране на американски портфейл невинаги означава копиране на неговия действителен риск.
В крайна сметка правилото 90/10 продължава да има силна инвестиционна логика. То съчетава три принципа, които не остаряват — ниски разходи, широка диверсификация и дългосрочно участие в растежа на корпоративните печалби. Но високият дял на акциите не е самоцел. Той има смисъл единствено когато инвеститорът разполага с достатъчно време, ликвидност и дисциплина, за да преживее неизбежните тежки периоди.
Най-голямата грешка би била да приемем, че щом Бъфет препоръчва 90% акции, това автоматично е най-доброто решение за всеки пенсионер. Неговото истинско послание е по-дълбоко — не се опитвайте да победите пазара с ненужна сложност, не плащайте прекомерни такси и никога не изграждайте портфейл, който няма да можете да задържите при следващата голяма криза. Защото най-добрата инвестиционна стратегия не е тази с най-високата теоретична доходност, а тази, която действително ще успеете да следвате десетилетия наред.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.