Снимка: iStock
За европейска компания, която търси голям заем, има значение колко банки са готови да се конкурират за сделката. По-широкият избор може да донесе по-добра цена, по-дълъг срок или по-гъвкави условия. Предстоящата промяна в европейските банкови правила поставя нов въпрос: през кое юридическо лице чуждестранният кредитор ще може да предостави парите.
Европейският съюз въвежда по-единен режим за основните банкови услуги, предоставяни директно от институции извън блока. В центъра са кредитирането, приемането на депозити и предоставянето на гаранции и кредитни ангажименти.
Общият принцип е тези дейности да преминават през разрешено присъствие в ЕС, освен когато е приложимо изключение. Това поставя под преглед част от досегашните модели, при които банка в Лондон или Ню Йорк обслужва европейски клиент директно от своята местна структура.
Промяната не затваря европейския пазар за чужд капитал. Тя може обаче да промени организацията, разходите и икономическата привлекателност на отделни сделки.
Чуждестранен собственик не означава банка извън ЕС
Режимът е част от шестата Директива за капиталовите изисквания, известна като CRD VI. По-съществено от съкращението е разграничението между международна банкова група и конкретната банка, която отпуска кредита.
Американска или британска група може да притежава лицензирана банка в ЕС. Това европейско дружество има собствен баланс, капиталови изисквания и надзор. Неговата дейност се различава от прякото предоставяне на заем от банката майка извън съюза.
Следователно националността на акционера сама по себе си не определя дали една сделка е засегната. Важни са юридическият кредитор, местонахождението на клиента и конкретната услуга.
Това е съществено и за България. Банка, лицензирана тук, не се превръща в кредитор от трета държава само защото собственикът ѝ е чуждестранен.
Защо Брюксел иска повече местно присъствие
Когато кредиторът работи през европейска структура, надзорните органи разполагат с по-пряк достъп до информация и инструменти за контрол. По-ясно е къде се отчитат рисковете и кой носи отговорност за наблюдението им.
Общата рамка цели и сближаване на различаващите се национални режими. Досега възможностите за пряко трансгранично обслужване от трети държави не бяха еднакви във всички страни.
Но клонът и дъщерната банка не са взаимозаменяеми решения. Клонът на банка от трета държава няма автоматично право чрез един лиценз да предлага основните банкови услуги в целия ЕС. Разрешението му по правило е ограничено до съответната държава, при предвидените изключения.
За група с клиенти в няколко европейски пазара това превръща избора на структура в стратегическо решение. Тя трябва да съпостави очакваните приходи с необходимия капитал, организация и постоянни разходи.
Когато клиентът потърси банката
Особено внимание привлича изключението, известно като reverse solicitation - предоставяне на услуга по изключителна собствена инициатива на клиента.
Ако европейско предприятие самостоятелно потърси банка извън ЕС за конкретно финансиране, при определени условия услугата може да бъде предоставена без създаване на местен клон.
Инициативата обаче трябва действително да е на клиента. Привличането му чрез посредник, действащ от името на банката, не се превръща в клиентска инициатива само с промяна на формулировката в документите. Първоначалното запитване също не дава неограничено право за предлагане на други категории услуги.
Практическият въпрос е как възниква отношението между двете страни и как това може да бъде доказано. За кредитор, който разчита на активно привличане на европейски компании, изключението трудно заменя изцяло досегашния търговски модел.
Колко значим е засегнатият пазар
Става дума за съществени финансови връзки. По данни на Банката за международни разплащания, цитирани от Reuters, задълженията на кредитополучатели от еврозоната към банки, базирани във Великобритания, са около 1,4 трилиона долара.
Тази сума не е оценка на кредитите, които ще изчезнат. Тя показва мащаба на отношенията, част от които може да се нуждаят от адаптиране.
Заварените договори имат преходна защита според момента на сключването им и приложимите разпоредби. Ново финансиране, подновяване или изменение на съществуваща сделка изисква отделна преценка.
Поради това ефектът вероятно ще се проявява постепенно - когато компаниите договарят следващите си кредитни линии и рефинансират задълженията си.
Ще станат ли заемите по-скъпи
По-високите организационни разходи могат да направят част от сделките по-малко привлекателни за кредитора. Ако банката трябва да осигури допълнителни ресурси за обслужването им, тя може да потърси по-висока доходност или да насочи капацитета си към по-големи клиенти.
Това е възможен икономически ефект, а не автоматично следствие от директивата.
Конкурентите могат да запълнят освободеното място. Международните групи могат да прехвърлят повече дейност към европейските си банки. Някои клиенти могат да привлекат средства чрез облигации или други източници.
Най-важно ще бъде дали промяната намалява броя на реалните предложения за конкретния кредитополучател. Компания с устойчиви приходи и няколко заинтересовани банки вероятно ще има повече възможности от предприятие, зависимо от една специализирана кредитна линия.
При големите синдикирани заеми ефектът може да се появи и чрез промяна в участниците. Водещата банка може да остане същата, но съставът и капацитетът на останалите кредитори да бъдат различни.
Финансирането не е само въпрос на налични пари
За бизнеса цената на кредита включва повече от лихвата. Значение имат срокът за одобрение, обезпеченията, договорните ограничения и готовността на банката да подкрепи бъдещо разширяване.
Ако новата организация забави сделка, предприятието може да отложи покупка на оборудване или придобиване. Ако намали конкуренцията, условията могат да станат по-строги. Ако привлече устойчиво банково присъствие в ЕС, дългосрочният резултат може да бъде по-добра предвидимост.
Как международните банки ще приспособят европейския си бизнес? Успешният преход би запазил достъпа до външен капитал при по-ясен надзор. По-трудният би оставил част от компаниите с по-малко кредитори точно когато им предстои да финансират следващата инвестиция.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.10 | ▼0.15% |
| USDJPY | 159.63 | ▼0.10% |
| GBPUSD | 1.32 | ▼0.17% |
| USDCHF | 0.84 | ▲0.10% |
| USDCAD | 1.43 | ▲0.24% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 52 355.60 | ▼0.34% |
| S&P 500 | 7 537.62 | ▼0.97% |
| Nasdaq 100 | 27 692.30 | ▼2.01% |
| DAX 30 | 26 800.80 | ▼0.29% |
| Криптовалута | Цена ($) | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 64 296.80 | ▼1.54% |
| Ethereum | 1 817.49 | ▼0.96% |
| Ripple | 0.95 | ▼1.95% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суровUSD/bbl. | 85.96 | ▼1.42% |
| Петрол - брентUSD/bbl. | 93.92 | ▼2.27% |
| ЗлатоUSD/t oz. | 3 863.38 | ▼0.95% |
| ПшеницаUSd/bu. | 590.40 | ▼0.43% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 105.28 | ▲0.09% |
| Germany Bund 10 Year | 121.82 | ▼0.01% |
| UK Long Gilt Future | 84.90 | ▼0.19% |