Снимка: Pixabay

След затваряне на границите си преди шест месеца Южна Африка трябва да ги отвори отново за международни пътници на 1 октомври, коментира Верн Мари.

Националният парк Крюгер и разполагащата с много винарни страна Западен Кейп, в това число столицата Кейптаун и най-известното природно чудо планината Тейбъл, вероятно ще доминират в маршрутите на туристите. Но има и други части на страната, които предлагат уединени, социално-дистанцирани преживявания за тези, които са готови да излязат извън обичайните туристически маршрути.

Едно такова място е Квазулу-Натал, най-източната провинция на Южна Африка. Тук пътниците, които искат да бъдат потопени сред природата и които имат йени за опазване, могат да отседнат в частен резерват за дивеч, който позволява на гостите да участват в усилията за защита на местните популации от носорози и слонове.

Борба с бракониерите

Смята се, че по три носорога стават жертва на бракониери всеки ден в Южна Африка. В цяла Африка по един слон бива убит от бракониери на всеки 15 минути. Като се има предвид, че в Африка остават само 18 000 бели носорози и 400 000 слона, след 20 години при сегашните темпове и двата животински вида ще изчезнат напълно.

Частни резервати в Квазулу-Натал, като &Бийонд Финда и Намбити, се опитват да променят това. Всеки от тях разполага с места за настаняване, които варират от бюджетни до луксозни и кухня, която варира от добра до изключителна.

Освен на Голямата петорка – лъв, леопард, носорог, слон и кафърски бивол – Намбити е дом на жирафи, зебри, сини гну и много разновидности на антилопи. Нощните пътувания показват нощни животни като дикобрази, тръбозъб, хиени и цибетни котки.

За мениджъра Майк Потър сигурността срещу бракониерите е най-голямата му бюджетна позиция – по-скъпа от пътища, огради или гледане на животните.

„Това ни осакатява финансово, казва той, но трябва да го направим.“

Бракониерите са предимно местни жители, които работят със синдикати от Мозамбик. Общо пет носорога са изловени от Намбити, трима от тях през февруари 2013 г.

„Бракониерите ловуват с хеликоптер“, коментира Потър. „Можехме да видим къде са кацнали.“

Сигурността беше значително увеличена и оттогава нито един носорог не е загубен. Гостите на хижите плащат ежедневна такса за носорог от 50 южноафрикански ранда (3 долара), което помага на каузата.

Намбити е част от Проекта за разширяване на ареала на Черния носорог на Световния фонд за дивата природа, който има за цел да стимулира популацията на редкия черен носорог в Южна Африка. WWF финансира екипа на Намбити с четири монитора за носорози, които проследяват движенията на животните с мотоциклет. Годишната субсидия от около 5000 долара покрива разходите за техните велосипеди, ботуши, бинокли и друго оборудване.

„Сваляме всички локации на животните всяка седмица“, обяснява Потър. „Ако не сме засичали някого от седмица или две, се фокусираме върху намирането му.“

Работата също не е лесна. „Тези мъже са уязвими заради преследване от ядосани черни носорози или нападение от лъвове“, казва Потър.

Въпреки че е тъжно да видиш обезрожен носорог, Потър се съгласява, че „обезкостяването“ – премахването на рогата им, за да не бъдат обект на бракониери – е най-добрият начин за защита на животните. Но при приблизително 2400 долара за всяка експедиция за обезкостяване на носорози това е изключително скъпо.

Тук могат да се включат природозащитниците. Възможно е да участвате в обезкостяване на носорози, като заплатите такса за присъединяване към екип, обикновено организиран от туристическа компания.

В тази такса влиза хеликоптера, пилота, ветеринаря и препаратите за диви животни. В края на деня туристите се завръщат в луксозните си хижи със задоволството, че са помогнали да се защити животът на носорог.

Академия в ловните полета на Шака-Зулу

Тула Тула е име на зулуски, което означава „мир и спокойствие“. Това е и името на резерват за дивеч, разположен в историческите ловни полета на крал Шака, основател на империята Зулу. Резерватът е известен със своите консервационни дейности, стадото си от 29 слона и харизматичната си бивша парижка собственичка Франсоаз Малби-Антъни.

Тя и нейният покоен съпруг Лорънс Антъни основават частния резерват Тула Тула през 1999 г. със проблемно стадо от само седем слона. Когато той почива през 2012 г., тя поема управлението на резервата, разширява го и създава център за рехабилитация на сираци.

За да отстраним проблемите, засягащи дивата природа, казва Малби-Антъни, трябва да се обърнем към човешките проблеми. Не само пепелта от прах от носорог се използва в китайската традиционна медицина в продължение на хиляди години, но и днес се използва като показател на богатство и статус.

„Седемдесет процента от китайците не знаят, че носорозите и слоновете са убити заради рогата им“, казва тя.

Жизненоважно е местните хора да участват в опазването, коментира Малби-Антъни, така че целият персонал на Тула Тула идва от близките общности.

Посетителите идват от цял свят, но главно от САЩ, Европа и, разбира се, Южна Африка. Настаняванията са в две хижи, едната от които е луксозен палатъчен лагер, и приходите от тях финансират грижите за опазване на резервата.

Ловните пътувания два пъти на ден, обикновено сутрин и вечер, са най-важното във всеки престой.

„Тези сафарита се ръководят от нашите опитни рейнджъри, които споделят своите знания и страстта си, повишавайки информираността за проблемите на околната среда и необходимостта от защита на застрашените видове“, казва Малби-Антъни.

Академия за доброволци Тула Тула е различна форма на екотуризъм. Академията провежда редовни двуседмични престои за осем доброволци наведнъж. Доброволците работят като помощници по опазване, като идеята е, че те не само ще допринесат за работата на земята, но и ще се приберат вкъщи и ще разпространят посланието.

„Преди си мислех, че носорог без рог не е носорог“, споделя Малби-Антъни. „Но аз се размислих през февруари 2013 г., когато петима тежко въоръжени мъже убиха двама от нашите носорози – и двамата бяха само на 18 месеца и все още с толкова малки рога.“

„Оттогава предприехме интензивни мерки срещу бракониерството и сигурността, за да запазим дивата си природа в безопасност“, коментира тя. Това е наш приоритет.

Кучешкият отряд на Тула Тула патрулира 24 часа в денонощието, а самолетът лети ежеседмично, за да провери загражденията. След инсталирането на камери за наблюдение, слоновете ги премахнаха, защото не харесваха чужди предмети по дърветата. Решението беше да се намаже с гореща чили паста навсякъде около камерата.

„Това свърши работа, слоновете изобщо не обичат чили“, споделя Малби-Антъни.

Дневната тарифа, която включва всичко, зависи от вашата страна на произход: 120 долара за тези от Северна Америка, Южна Америка и Азия, 153 долара за британци, 140 долара за европейци и 70 долара за южноафриканци. Тази такса отива за консервационни проекти на Тула Тула, включително разширяване на местообитанието на слоновете и мерки срещу бракониерството.

Две книги, които изследват предизвикателствата на опазването на животните, включват „Говорещият със слонове“ от покойния съпруг на Малби-Антъни Лорънс и продължението ѝ „Един слон в моята кухня”, написана от самата Малби-Антъни.

„Това е сигнал за събуждане за трагичното положение на нашата дива природа в Африка“, съобщава тя. „След 20 години, когато вече няма слонове, носорози, лъвове и гепарди, няма да можем да кажем, че не сме знаели.“

Още по темата:

4 тропически места, където можете да живеете добре за по-малко от 2000 долара на месец

Забравете лятото! Тези луксозни хижи са идеални за почивка през есента