Снимка: Istock

Теодор Минчев

На пръв поглед, новата вълна от мита, обявена от президента на САЩ Доналд Тръмп, изглежда като далечен шум в геополитическия пейзаж, който няма пряко отношение към България. Но това би било погрешно. Точно както морският прибой започва с почти незабележима вълна далеч от брега, така и икономическите трусове, породени от митнически войни, неизменно достигат и до малките, отворени икономики като нашата. Погледнато през погледа на реалния инвеститор, на мениджъра в индустриалния сектор или на малкия износител, който разчита на стабилни вериги за доставки – това е предупреждение. И е добре да го чуем навреме.

От 1 август влизат в сила нови американски мита за внос от над 90 държави. Ставките варират от 10% до над 40%, като ударът е най-силен за Китай, Тайван, Индия и Европейския съюз. Въпреки че България не е пряк търговски партньор на САЩ в същата лига като Германия или Франция, ние сме част от общия европейски търговски механизъм. Това означава, че всеки удар по ЕС е и индиректен удар по нас. Всеки нов митнически режим, всяка преразгледана квота и всяка променена логистика се отразява на цените, на веригите, на инвестиционния климат.

Българската икономика е високозависима от индустриални поддоставки и трансгранична логистика. Един пример: ако германски автомобилен производител, засегнат от новите мита, започне да свива поръчките към своята мрежа от доставчици, които включват и десетки български фирми, ефектът ще е осезаем. Ако турски компании, които изнасят компоненти към САЩ, търсят алтернативни канали и се насочат към България за „преопаковане“ на търговията, ще последват регулаторни конфликти. Ако европейски производители започнат да местят мощности в по-малко регулирани пазари извън ЕС, можем да станем свидетели на „деиндустриализация в периферията“. Нито един от тези сценарии не е далечен. Всички те вече са част от корпоративните стратегически планове.

Другата страна на монетата е психологическа. Светът влиза в етап на икономическа фрагментация – термин, който все по-често звучи от устата на централни банкери и анализатори. Ако в предишните десетилетия доминираше глобализацията, сега се движим към блокова икономика: приятелски вериги на доставки, вътрешни пазари и регионален протекционизъм. За България, която е малка икономика, базирана на отворен достъп до капитал и пазари, това е тревожна тенденция. Защото когато светът се затваря, малките губят достъп първи.

Парадоксът е, че в момент, в който се готвим за влизане в еврозоната и се стремим към стабилност, светът около нас става все по-нестабилен. Евроинтеграцията обещава ценова прозрачност, по-ниски транзакционни разходи и финансова дисциплина. Но какво става, ако основните ни външнотърговски партньори вече не оперират при същите условия? Какво означава стабилност на валутата, когато пазарите около нея се трансформират през мита, регулации и геополитически рискове?

От гледна точка на инвеститорите и портфейлните мениджъри, новата митническа реалност трябва да се наблюдава с две очи. Първо – като риск. Всеки удар по глобалната търговия може да доведе до забавяне на икономическия растеж, спад в търсенето на индустриални стоки и натиск върху износно ориентирани компании. Второ – като възможност. Регионализацията на веригите за доставка отваря шанс за България да се позиционира като логистичен хъб и производствена база за Европа. Но за това ще е нужно не само география, а и инфраструктура, стабилна регулация и предвидимост – неща, които не винаги са били наша силна страна.

В крайна сметка, новите мита на Тръмп са само симптом. Болестта е по-дълбока – това е нова парадигма, при която икономиката се политизира, търговията става геостратегически инструмент, а стабилността – лукс. България не може да остане настрана от този процес. Нуждаем се от национална икономическа стратегия, която отчита реалната динамика в света: фрагментиране, регионализация, риск от декуплиране между блоковете. И преди всичко – нуждата от адаптивност.

Адаптивност не значи реактивност. Значи проактивност – изграждане на силни публично-частни партньорства, стимулиране на стратегически сектори като енергетика, логистика, ИТ, и възползване от геополитическите ни позиции. Европа ще търси нови бази за своите индустрии – България може да бъде една от тях. Но само ако разбере, че геополитиката вече не е фон на икономиката. Тя е самата сцена.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.