Снимка: Istock
Теодор Минчев
Юли 2025-та година е. Пазарите изглеждат спокойни, инфлацията е „убрана“, а Федералният резерв и ЕЦБ намекват, че пикът на лихвите вече е зад гърба ни. И все пак, волатилността се завърна. Nasdaq не задържа върховете си. S&P 500 се колебае въпреки силните отчети. Облигационните пазари показват нервност, дори при привидно контролирани очаквания. Какво се случва?
На повърхността всичко изглежда логично – инфлацията в САЩ падна под 3%, основните компоненти на CPI отслабват, а икономическият ръст се забавя умерено. Фед и ЕЦБ запазват тон, близък до победоносен. Но точно тук се крие капанът. Когато инфлацията е „мека“ – т.е. все още над целта, но не толкова висока, че да създаде паника – централните банки влизат в опасна зона на комуникационна грешка. Те не могат да обосноват нито агресивна затягаща политика, нито бързо облекчаване. Това създава политика на колебание, която е най-лошото за пазарите.
Инвеститорите не разбират какво се случва, защото самите регулатори не знаят как да играят. Ако Фед остане твърде „hawkish“, рискува рецесия. Ако омекне, рискува повторно инфлационно възпламеняване. Междувременно, пазарът – който живее от очаквания – започва да се върти в кръг. Това създава движения тип „faux rally“ – кратки ръстове, които се срутват при първата негативна изненада.
Историята познава такива моменти. В края на 2006 г., точно преди кризата, инфлацията в САЩ се задържа около 2.5%, но пазарът вече усещаше неадекватността на паричната политика. През 2018 г. отново имахме „меко“ забавяне и Fed, с едно закъсняло повишение през декември, задейства корекция. Днес паралелите са повече от тревожни – инфлацията е ниска, но нестабилна, потреблението е устойчиво, но базирано на задлъжняване, а лихвените нива остават високи спрямо историческите стандарти.
Капанът е и психологически. Когато инфлацията е висока, инвеститорите знаят какво да очакват – затягане, спад, възможност. Когато е ниска – разхлабване, ръст, импулс. Но когато е „на границата“, моделите се разпадат. Пазарът започва да губи компас. Волатилността не е резултат от лоши новини, а от липса на ясна посока. Това е особено опасно за пасивни инвеститори и големи фондове, които управляват трилиони с алгоритми, зависещи от линеен сценарий.
Зад кулисите започва да се случва нещо още по-интересно – капиталът започва да изтича към реални активи. Златото държи стабилно ниво над $2300, въпреки спадналата инфлация. Това е индикатор, че се търси защита от системен риск, а не от инфлация. Базираните на суровини валути също започват да се стабилизират. Пазарът не вярва, че „всичко е наред“. Пазарът усеща, че политиката се колебае. И когато централната банка се колебае, пазарът наказва това с асиметрична реакция.
В този контекст, инвеститорът, който мисли стратегически, не чака лихвено решение или следващ CPI. Той гледа пазарното поведение – корекциите при добри новини, устойчивостта на активи, които не би трябвало да растат, и най-вече – реакцията на облигационния пазар. В момента 10-годишната доходност в САЩ е над 4.3%, а 2-годишната – над 4.5%. Това е ясен сигнал, че инвеститорите не вярват на „меката инфлация“. Те очакват по-дълъг цикъл на напрежение.
Вместо да търси спекулативен ръст, интелигентният капитал се насочва към позиции с асиметричен риск – дивидентни акции, реални активи, злато, суровини, селектирани развиващи се пазари. Това не е капитулация. Това е логика. В моменти на структурна несигурност, няма по-ценна стратегия от онази, която не разчита на централните банки да си свършат работата правилно.
Ако трябва да погледна напред, бих казал, че през есента ще видим или рязко преминаване към „действие“ от страна на Фед и ЕЦБ – с възможност за едно или две облекчения, – или пазарна корекция, която да ги принуди да реагират. И в двата случая, времето за бездействие е изчерпано.
Инвеститор, който чака „да се види“, вече губи. Не защото пазарът ще падне. А защото най-добрите възможности ще се случат преди посоката да стане очевидна.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.