Снимка: Istock

Пазарите може и да чупят върхове, но един призрак продължава да се рее над глобалната финансова система – този на колосалните кеш позиции, които инвеститорите – както индивидуални, така и институционални – все още държат встрани от борсите. Данните са категорични: паричните фондове (money market funds) в САЩ са надхвърлили рекордните 6 трилиона долара, а депозитите по банките в еврозоната и Азия също бележат исторически върхове.

В България – подобна картина: над 77 млрд. лв. депозити на домакинствата, според БНБ, при доходност близка до нулата или леко положителна. Но какво стои зад този глобален менталитет на паричен "застой"?

Първата причина е психологическа. Инвеститорите са силно повлияни от събитията от последните години – пандемия, инфлационен шок, фалити на банки (като SVB), и геополитически трусове. Това е класически пример за т.нар. recency bias – склонността да придаваме прекомерна тежест на последните негативни събития и да очакваме повторение. Вместо да мислят в вероятности и сценарии, мнозина просто „замръзват“ в кеш.

Втората причина е структурна. Високите лихви правят държането на пари в парични фондове или краткосрочни облигации доста по-привлекателно. Когато можеш да получиш 5% без риск в американски T-bills, логично е част от инвеститорите да не бързат да поемат акционосен риск. Това важи особено за пенсионни фондове и застрахователи, които могат да покриват пасиви при по-малко волатилност. И тук идва парадоксът – тези „безрискови“ 5% се превръщат в капан за активност.

Третата причина е недоверие към настоящото рали. Немалка част от пазара вярва, че текущите нива на Nasdaq и S&P 500 са движени основно от няколко мегакап компании и хайп около изкуствения интелект. „Високо летим, но на колко двигатели?“ – е въпрос, който си задават мнозина. И когато няма убедителна широчина в ръста, дори ритейл трейдърите започват да действат като институции – изчакват.

Това води до логичния въпрос: Какво ще отключи тези пари? Историята показва, че големите кеш позиции обикновено се раздвижват в три сценария – (1) агресивен спад, който създава усещане за „намаление“; (2) устойчив пробив на ново фундаментално ниво (напр. S&P 500 над 6000, придружен с растящи печалби); или (3) регулаторна или данъчна промяна, която стимулира инвестиции в активи (напр. намаление на данък върху капиталовите печалби).

Но дотогава – рискът не е само в това да инвестираш грешно, а в това да останеш встрани твърде дълго. Сложната лихва не работи за кеша, а реалната инфлация – макар и по-ниска – все още изяжда покупателната способност. Ако един инвеститор държи 100 000 лв. в кеш 3 години при инфлация 5%, той губи реално около 14% от стойността на парите си – невидимото обедняване на пасивността.

Не е случайно, че дори част от най-консервативните гласове на Уолстрийт вече говорят за „ликвидна заплаха“ – не защото кешът е вреден сам по себе си, а защото може да подхрани бъдещи балони, когато все пак се влее в пазарите наведнъж. Това е иронията на текущия момент: всеки чака спад, за да влезе, но ако никой не продава, този спад не идва – и обратното, когато всички чакат, често пазарът върви напред сам.

В заключение – кешът е комфортен, но комфортът е рядко добър съветник в инвестирането. За онези, които искат сигурност, но и доходност, има междинни решения – ETF-и с ниска волатилност, облигационни структури, портфейли с буфери. Но да не правим нищо в продължение на години може да се окаже най-скъпата стратегия от всички.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.