Снимка: iStock

Теодор Минчев

Българският фондов пазар преживява едно от най-силните си възходящи движения от години. SOFIX премина границата от 1700 пункта за първи път от близо 19 години, поскъпването от началото на 2026 г. достигна 48,27%, а само за последния месец индексът добави над 16%. Зад впечатляващите резултати обаче се очертава интересно разминаване. Докато цените на акциите се повишават с ускоряващи се темпове, ликвидността остава неравномерна, отделните компании се движат в противоположни посоки, а официалният коефициент цена/печалба на SOFIX е едва 9,53. Възможно ли е българските акции да наваксват дългогодишното си изоставане, вместо да навлизат в спекулативна фаза?

На 27 октомври SOFIX приключи търговията на 1714,60 пункта, след дневно повишение от 1,67%. Това беше осмата поредна положителна сесия за индекса. За последните пет търговски дни той е добавил 9,27%, за един месец — 16,18%, а за три месеца поскъпването достига 34,67%. На годишна база ръстът вече е 60,32%. Подобна динамика е необичайна за пазар като българския, който традиционно се характеризира с ограничена ликвидност, сравнително малък брой активно търгувани компании и значителен дял на стратегическите акционери.

Първото разминаване се появява между скоростта на поскъпването и активността на инвеститорите. Според данните за SOFIX среднодневният оборот е приблизително 1,44 млн. евро, докато общият оборот на БФБ в последната разглеждана сесия е около 1,7 млн. евро. Това не означава, че пазарът расте без реално търсене. Напротив, през първите девет месеца на 2026 г. оборотът на борсата достига приблизително 648 млн. евро, или с 47,47% повече спрямо същия период на миналата година. Активността очевидно се подобрява, но увеличението на оборотите не означава автоматично, че пазарът вече разполага с достатъчна дълбочина, за да поема големи инвестиционни потоци без съществени ценови движения.

При БФБ този въпрос е особено важен. Когато свободно търгуваните акции са ограничени, дори сравнително малки покупки могат да предизвикат значително поскъпване. Пазарната капитализация на една компания може да се увеличи с десетки милиони евро, без инвеститорите действително да са вложили подобна сума в нейните акции. Това е нормален механизъм на борсовото ценообразуване, но означава, че промяната в пазарната оценка не бива да се бърка с размера на новопостъпилия капитал. Същата особеност създава и риск при обратното движение, когато липсата на достатъчно купувачи може да усили спадовете.

Официалната статистика за 27 октомври показва колко различно е поведението на отделните компании. „Еврохолд България“ поскъпна с 9,47%, а „Смарт Органик“ добави 3,47%. В същото време акциите на Централна кооперативна банка поевтиняха с 2,50%, Първа инвестиционна банка загуби 2,11%, а „Софарма“ отстъпи с 0,61%. „Шелли груп“ и самата Българска фондова борса приключиха сесията без изменение. Това показва, че силното движение на SOFIX не е равнозначно на едновременно поскъпване на всички негови компоненти.

Разликите стават още по-интересни, когато сравним ценовите движения с реалната търговска активност. „Еврохолд“ поскъпна с близо 9,5% при приблизителен оборот от 136 хил. евро. „Смарт Органик“ добави 3,47% при около 20 хил. евро. За сравнение, при „Шелли груп“ бяха изтъргувани акции за приблизително 156 хил. евро, без промяна в цената на затваряне. Акциите на Българската фондова борса също останаха без изменение въпреки оборот от близо 319 хил. евро. При „Софарма“ оборотът достигна приблизително 183 хил. евро, но книжата поевтиняха. Тези числа показват защо големият процентен ръст не е непременно доказателство за по-силен или по-устойчив инвеститорски интерес.

Още по-показателни са движенията извън основния индекс. „Синергон Холдинг“ поскъпна с 19,09% при приблизителен оборот от 221 хил. евро, докато „Елхим Искра“ добави 9,95% при сделки за едва около 3650 евро. „Булметал“ отчете повишение от 4,88%, но при само 96 изтъргувани акции, представляващи оборот от приблизително 413 евро. Подобни примери са характерни за пазари с ограничена ликвидност. Те показват, че една и съща процентна промяна може да има съвсем различно значение в зависимост от броя сделки, оборота и наличното предлагане.

Второто съществено разминаване е между движението на основния индекс и останалите пазарни измерители. На 27 октомври SOFIX се повиши с 1,67%, BGBX40 добави 1,20%, а BGTR30 нарасна само с 0,27%. Това не означава непременно, че само няколко компании са изтеглили пазара нагоре. Индексите имат различен състав и методологии на претегляне, поради което движенията им не са пряко съпоставими. Разликата обаче подсказва, че поскъпването не се разпределя равномерно в рамките на българския капиталов пазар.

Най-интересното разминаване е между силното поскъпване на SOFIX и неговата оценка. Според официалните данни на Българската фондова борса към 27 октомври индексът се търгува при коефициент цена/печалба (P/E) от 9,53 и цена/счетоводна стойност (P/B) от 2,09. При стандартната интерпретация на P/E това съответства на обратна доходност на печалбата от приблизително 10,5%. С други думи, въпреки ръста от над 48% от началото на годината, официалният агрегатен коефициент не показва екстремно висока оценка спрямо текущите отчетени печалби.

Това е важен аргумент срещу прибързаните сравнения с пазарни балони. При P/E под 10 трудно можем да твърдим, че инвеститорите масово плащат изключително високи цени за всяка единица текуща печалба. Но ниският коефициент сам по себе си не доказва подценяване. Той може да отразява по-висок риск, ограничена ликвидност, особености в секторната структура или печалби, които не са устойчиви в дългосрочен план. Значение има и методологията на изчисление, както и влиянието на еднократни финансови резултати.

Именно тук възниква въпросът дали българският пазар преминава през процес на структурна преоценка. В продължение на години акциите на БФБ се търгуваха при дисконт, свързан с ниската ликвидност, ограниченото международно присъствие и сравнително слабата аналитична видимост на публичните дружества. Ако част от тези недостатъци постепенно се преодоляват, инвеститорите могат да започнат да приемат по-високи оценъчни коефициенти. Това би позволило поскъпване на акциите дори когато корпоративните печалби растат с по-умерени темпове.

Има обаче съществена неизвестна. За да установим каква част от 48-процентния ръст на SOFIX се дължи на подобрение на печалбите и каква на промяна в оценките, трябва да сравним текущия P/E с този в началото на годината при съпоставима методология. Без подобно сравнение не можем да твърдим, че поскъпването е предимно фундаментално или предимно резултат от по-високи очаквания.

Историческото сравнение с 2007–2008 г. също изисква внимание. Достигането на най-високото равнище на SOFIX от близо 19 години звучи впечатляващо, но индексът днес не представлява същия набор от компании, нито същата структура на печалбите и капитала. Номиналното равнище на един борсов индекс не е достатъчно, за да определим дали пазарът е скъп. За това са необходими оценъчни коефициенти, финансова устойчивост, перспективи за растеж и реална възможност инвеститорите да реализират позициите си при приемливи разходи.

Предстоящите деветмесечни отчети ще бъдат особено важни. Ако публичните дружества покажат ускоряване на приходите, подобряване на оперативните маржове и устойчиви парични потоци, сегашните оценки могат да получат допълнителна фундаментална подкрепа. Ако резултатите останат близки до миналогодишните, а акциите продължат да поскъпват със същата скорост, пазарът постепенно ще става все по-зависим от готовността на инвеститорите да плащат повече за бъдещи очаквания.

Засега данните не дават достатъчно основания да определим ралито на БФБ като спекулативен балон. Оборотите растат на годишна база, индексът все още има сравнително умерен официален коефициент цена/печалба, а поскъпването може да отразява частично преодоляване на дългогодишния дисконт на българските акции. Същевременно скоростта на възхода, големите различия между отделните компании и ограничената ликвидност при част от емисиите увеличават риска от резки краткосрочни движения.

Голямото разминаване на БФБ днес е между скоростта, с която пазарът преоценява българските компании, и все още ограничената дълбочина на търговията. При ръст на SOFIX от 48,27% и P/E от 9,53 въпросът не е просто дали акциите са поскъпнали прекалено много. По-важно е дали подобряването на корпоративните резултати и инвеститорската активност ще продължи достатъчно дълго, за да оправдае новите ценови равнища.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.