Снимка: iStock

Теодор Минчев

Brent поскъпна рязко през последните месеци, подкрепен от геополитическото напрежение и ограниченията в доставките. Под повърхността на възходящия тренд обаче се появява тревожен сигнал — три последователни върха в индикатора RSI, които не потвърждават новите ценови максимуми. Техническата картина поставя петрола пред решаващ избор: пробив над 116,72 долара може да отвори пътя към 120–125 долара, докато спад под 104,40 долара би бил първото сериозно предупреждение за по-дълбока корекция.

Петролният пазар навлиза в особено интересен технически момент. След няколкомесечно поскъпване, подкрепено от войната с Иран и опасенията за глобалните доставки, сортът Brent достигна шестмесечен връх от 116,72 долара за барел на 23 октомври. Само два търговски дни по-късно цената се понижи до 113,88 долара, което представлява отстъпление от около 2,4%. Само по себе си подобно движение не изглежда драматично на фона на силния възходящ тренд. Проблемът е, че поведението на техническите индикатори подсказва отслабване на импулса още преди цената да е потвърдила промяна в тенденцията.

Най-важният сигнал идва от индекса на относителната сила RSI, който измерва скоростта и интензивността на ценовите движения. През юли индикаторът достигна 75,54 пункта, през септември се повиши до 76,35 пункта, а при последното силно поскъпване през октомври остана на 74,61 пункта. Това означава, че докато цената на петрола продължава да формира по-високи върхове, RSI вече не успява да ги потвърди. В техническия анализ подобно разминаване се нарича меча дивергенция и често предхожда забавяне на тренда или по-сериозна корекция.

Особено показателно е сравнението между септември и октомври. На 15 септември Brent затваря при 108,75 долара, а на 23 октомври достига 116,72 долара. Въпреки значителното поскъпване RSI не успява да надмине предишните си върхове. Това подсказва, че купувачите продължават да изтласкват цената нагоре, но с намаляваща сила. Подобна ситуация може да възникне, когато новите покупки стават все по-малко агресивни, а част от инвеститорите започват да реализират печалби.

Мечата дивергенция обаче не означава автоматично край на възходящия тренд. При силни геополитически сътресения петролът може да остане в зона на свръхпокупки продължително време, а ново прекъсване на доставките е способно бързо да обезсили техническите сигнали. Затова най-важното е да определим конкретните ценови равнища, които ще покажат дали пазарът се подготвя за ново поскъпване, или за обръщане на тенденцията.

Къде са ключовите нива и докъде може да поскъпне Brent?

Първото важно равнище е 104,40 долара за барел. Около тази стойност към 27 октомври преминава възходящата трендлиния, която свързва последователните по-високи дъна от началото на юли. Линията се повишава с приблизително 30 цента дневно, затова не бива да разглеждаме 104,40 долара като постоянна подкрепа. Нейната стойност се променя с времето. Докато Brent се задържа над нея, средносрочният възходящ тренд формално остава в сила. Пробив под тази линия, особено ако бъде потвърден с дневно затваряне, ще бъде първият сериозен сигнал, че купувачите губят контрол.

Следващата важна подкрепа се намира при 96,16 долара — цената на затваряне от 29 септември. Спад под нея би означавал формиране на по-ниско дъно. Ако след това последва възстановяване, което не успее да достигне октомврийския максимум от 116,72 долара, ще получим класическата комбинация от по-ниски върхове и по-ниски дъна, характерна за низходящ тренд. Допълнително потвърждение би било понижение на RSI под 46,60 пункта — предишното важно дъно на индикатора.

Интересна е и картината при корекциите по Фибоначи. Ако използваме септемврийското равнище от 96,16 долара и октомврийския връх от 116,72 долара като ориентири за последния голям възходящ импулс, получаваме 38,2% корекция около 108,87 долара, 50% корекция при 106,44 долара и 61,8% корекция около 104,01 долара. Последното равнище почти съвпада с възходящата трендлиния. Подобно струпване на технически ориентири прави зоната 104–106 долара особено важна. Това не гарантира, че цената ще спре там, но показва къде реакцията на купувачите ще бъде показателна за бъдещата посока.

При възходящ сценарий най-важната съпротива остава 116,72 долара. Устойчив пробив над този връх би показал, че пазарът е успял да преодолее отслабването на импулса. Първата психологическа цел след такъв пробив е 120 долара. След нея бих наблюдавал зоната 124–125 долара, а при допълнителна ескалация на конфликта и нови нарушения в доставките не може да се изключи движение към 130 долара.

Тези цели могат да бъдат обосновани и чрез технически проекции. Последният разглеждан импулс от 96,16 до 116,72 долара има размер от 20,56 долара. Ако използваме стандартно разширение на Фибоначи от 1,272, получаваме ориентир около 122,31 долара, а при разширение от 1,618 — приблизително 129,43 долара. Това са математически проекции, а не прогнози с гарантирана вероятност за достигане. За да станат актуални, първо трябва да видим убедителен пробив над 116,72 долара.

Тук бих обърнал особено внимание на поведението на RSI. Ако Brent премине над предишния максимум, но индикаторът отново не успее да формира по-висок връх, мечата дивергенция ще се задълбочи. Това би означавало, че цената продължава да се покачва, но възходящият импулс отслабва. Ако обаче RSI преодолее предишните си върхове около 76 пункта едновременно с пробив на цената, негативният сигнал до голяма степен ще бъде неутрализиран.

Три сценария за следващите седмици

Базовият ми технически сценарий е консолидация с повишен риск от корекция. След силното поскъпване от последните месеци Brent може да премине през период на колебания между приблизително 104 и 117 долара. Подобно движение би позволило на RSI да се охлади, без непременно да се стигне до пълно обръщане на тренда. В този случай зоната 104–106 долара ще бъде първият сериозен тест за купувачите. Ако те успеят да защитят подкрепата, пазарът може да направи нов опит за достигане на октомврийския връх.

При оптимистичния сценарий геополитическото напрежение се засилва, доставките остават ограничени, а Brent пробива устойчиво над 116,72 долара. Тогава техническите цели се преместват към 120–122 долара, впоследствие 125 долара и при достатъчно силен импулс — около 129–130 долара. Това би означавало приблизително 14% поскъпване спрямо референтната цена от 113,88 долара при достигане на 130 долара. Подобно движение е напълно възможно при сериозен геополитически шок, но настоящата дивергенция в RSI означава, че пазарът все още не е дал убедително техническо потвърждение за него.

Негативният сценарий започва с пробив под възходящата трендлиния, последван от загуба на подкрепата при 96,16 долара. Тогава бих разглеждал 90 долара като следваща психологическа зона, а при по-сериозно успокояване на геополитическата ситуация — и възможност за движение към 83–85 долара. На американския петролен пазар вече се наблюдават незапълнени ценови разриви от предишни резки движения, включително около 83,40–84,69 долара за WTI. Това обаче са равнища за американския сорт, а не директни технически цели за Brent. Разликата между двата сорта трябва да бъде отчетена, преди подобни ориентири да се използват в анализ на европейския петролен пазар.

Какво бих наблюдавал аз?

На този етап не бих бързал да обявявам края на петролното рали, но не бих пренебрегвал и предупреждението на RSI. Силният фундаментален фактор — войната и рискът за доставките — продължава да подкрепя цените. Техническата картина обаче подсказва, че пазарът става все по-уязвим към негативни изненади. При подобни условия дори сравнително добра новина за възстановяване на доставките или дипломатически напредък може да предизвика рязко прибиране на печалби.

За мен решаващата граница нагоре е 116,72 долара, а надолу — динамичната подкрепа около 104,40 долара към 27 октомври. Между тези две равнища пазарът остава в зона на несигурност. Пробив нагоре би отворил възможност за тест на 120–125 долара и евентуално 130 долара. Пробив надолу би увеличил вероятността от корекция към 96 долара.

Важно е да уточним и още нещо. В предоставената пазарна таблица цената от 101,21 долара се отнася до американския суров петрол WTI, докато разгледаните технически равнища са за Brent. Двата сорта обикновено се движат в сходна посока, но не се търгуват на една и съща цена. Затова инвеститор, който следи WTI или борсов продукт, базиран на него, не трябва механично да използва нивата за Brent. Самият анализ на RSI също зависи от конкретната серия фючърси и начина на свързване на отделните контракти.

Заключението ми е, че Brent все още има технически потенциал за поскъпване към 125–130 долара, но този сценарий изисква нов пробив над 116,72 долара. Без такова потвърждение вероятността от консолидация или корекция изглежда по-съществена, отколкото в началото на възходящото движение. Пазарът все още е под контрола на купувачите в средносрочен план, но те вече трябва да докажат, че разполагат със силата да го изтласкат до нови върхове.

При петрола геополитиката може да промени техническата картина за часове. Но докато няма ново съществено събитие, графиката изпраща ясно предупреждение — възходящият тренд не е приключил, но вече не изглежда толкова убедителен, колкото преди месец.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.