Управляващият партньор на MANE Capital направи равносметка на инвестиционните идеи от миналогодишния форум „Силата на инвестициите“ и посочи три направления, които според него заслужават вниманието на инвеститорите през следващите 12–24 месеца.

При изключителен интерес на 13 октомври в хотел InterContinental Sofia се проведе поредното издание на инвестиционния форум „Силата на инвестициите“, организиран от Infostock.bg. Събитието събра водещи представители на българския капиталов пазар, публични компании, финансови институции и инвестиционни експерти, за да обсъдят промените в глобалната икономика, перспективите пред Българската фондова борса и възможностите за инвеститорите през 2027 г.

Програмата включваше три основни дискусионни панела, посветени на българския капиталов пазар в новия европейски режим, инвестиционните възможности на световните пазари и алтернативните активи, сред които недвижимите имоти и Bitcoin. Голямата рамка на форума беше поставена още в началото от Илиян Скарлатов, управляващ партньор на MANE Capital, с лекцията „2027 – Къде ще бъде капиталът?“.

По традиция Скарлатов започна изложението си с равносметка на инвестиционните теми, които е представил на предходното издание на форума. Целта, по думите му, е да има приемственост между отделните издания и да може да се проследи как са се развили очертаните възможности. Този път прегледът обхвана три суровини – злато, литий и стомана, при които резултатите през изминалата година са били различни.

Златото: силно поскъпване, последвано от охлаждане

Първият пример беше златото. По време на предишния форум благородният метал се е търгувал около 3900 долара, след което, според представените от Скарлатов стойности, е достигнал приблизително 5600 долара през януари 2026 г., преди да се върне към нива около 4300 долара.

Той свърза последвалото охлаждане основно с високите лихвени проценти. Обяснението му беше, че златото не носи текущ лихвен доход и инвеститорът разчита на капиталова печалба, докато паричните инструменти в долари, евро и йени вече предлагат значително по-привлекателна доходност.

Така златото остана една от инвестиционните теми, които са донесли положителен резултат спрямо началните равнища, въпреки значителното отстъпление от достигнатия връх. Представената от Скарлатов равносметка показа и колко съществено значение може да има моментът, в който се измерва представянето на една суровина.

Литият: по-силната от двете успешни идеи

Втората тема беше литият, който Скарлатов определи като по-успешната от двете идеи. По неговите данни цената му е била малко над 9000 долара в началото на октомври предходната година, достигнала е около 30 000 долара през май 2026 г., а към момента на форума се е намирала около 16 000 долара.

На тази база той посочи, че както спрямо началното равнище, така и при сравнение с достигнатите върхове, литият се е представил по-добре от златото. Макар и тук да е последвало значително отстъпление от максималните стойности, суровината е запазила съществено поскъпване спрямо равнището, от което е започнало наблюдението.

Интересът към лития присъстваше и в новите инвестиционни направления, които Скарлатов представи в края на лекцията. Този път обаче той го разгледа в по-широкия контекст на развитието на батериите и системите за съхранение на енергия.

Стоманата: инвестиционната теза, която не се реализира

Третият акцент от предходната година беше стоманата. Тук Скарлатов призна, че първоначалната теза не се е реализирала. Очакването е било големият саудитски проект „The Line“ да създаде значително търсене на стомана, но според изложението му проектът е бил силно ограничен, а саудитският суверенен фонд е отписал около 8 млрд. от баланса си във връзка с него.

В резултат цената на стоманата е останала приблизително на равнищата от предходната година, без значително поскъпване или поевтиняване. Така тази инвестиционна тема не е донесла очакваното развитие, но не е отбелязала и съществен отрицателен резултат според представената от Скарлатов съпоставка.

Обобщението му беше, че две от трите разгледани теми са се развили благоприятно, а третата е останала неутрална. Той изрично подчерта, че изложението му не представлява инвестиционна препоръка, а насочване на вниманието към потенциално интересни възможности, които всеки инвеститор трябва да оцени самостоятелно.

Трите инвестиционни направления за следващите 12–24 месеца

След равносметката за предходната година Скарлатов представи три основни направления, които според него заслужават допълнителен инвестиционен анализ през следващите 12–24 месеца. Сред тях попаднаха добивът на базови метали, батериите и свързаните с тях суровини, както и производството на храни и напитки. Към тези теми той добави и противоположна инвестиционна теза, свързана с европейското автомобилостроене.

Минната индустрия: автоматизацията като източник на производителност

Първото направление е добивът на базови метали. Скарлатов посочи две причини за интереса си към минната индустрия. Едната е очакваното търсене на суровини, свързани с производството на батерии. Другата е възможността изкуственият интелект и автоматизацията да подобрят значително производителността на добивните компании.

Като конкретен пример той разказа за открита мина в Монголия, в която приблизително 100 напълно автоматизирани камиона работят денонощно под централизирано управление. Според представените от него данни през първите шест месеца ефективността на системата е била около 80% от тази при управление от хора, но впоследствие е достигнала равнище от 120%.

Следващият етап, по думите му, предвижда увеличаване на броя на камионите от 100 на 300, което може съществено да промени финансовите резултати на компанията. Скарлатов разглежда подобни технологични решения като възможен източник на значително подобрение в производителността на минните дружества, което постепенно би трябвало да намери отражение и във финансовите им отчети.

Батериите: интересът е към цялата индустриална верига

Второто направление са батериите и свързаните с тях суровини. Скарлатов посочи алуминия, медта и лития като метали, които заслужават внимание в контекста на развитието на технологиите за съхранение на енергия.

Той отбеляза и възможното навлизане на натриевите батерии, но изрази мнение, че производителите на литиево-йонни технологии ще предлагат новите химични решения успоредно с установените към момента. Така според неговата оценка развитието на нови технологии не означава непременно незабавно изместване на съществуващите решения.

Интересът, който Скарлатов очерта, не се ограничава до конкретен тип батерия. Той обхваща цялата индустриална верига, свързана с производството и използването на системи за съхранение на енергия, както и суровините, необходими за тяхното развитие.

Храни, напитки и изворна вода

Третото направление са храните и напитките. При напитките Скарлатов специално уточни, че има предвид изворна вода от подземни източници. При храните той насочи вниманието към основни продукти като ориз, житни изделия и други пакетирани стоки с дълъг срок на годност.

В тази част от изложението той не представи подробна оценка на конкретни компании, а остави на инвеститорите да анализират самостоятелно възможностите в сектора. По този начин темата беше очертана като направление за наблюдение и допълнително проучване, а не като готова инвестиционна стратегия.

Европейското автомобилостроене: противоположната теза

Към трите основни теми Скарлатов добави и негативните си очаквания за европейското автомобилостроене. Основният му аргумент беше бавната адаптация на производството в Европа заради свръхрегулаторната среда.

Според него определени промени в производствените процеси могат да отнемат между 18 и 24 месеца – период, който той смята за твърде дълъг спрямо скоростта на развитие на съвременния бизнес и конкурентните производители.

С тази оценка Скарлатов противопостави перспективите пред индустрии, които могат да подобрят производителността си чрез автоматизация, на затрудненията пред сектор, в който регулаторните изисквания според него забавят необходимите промени.

Инвестиционни идеи, а не готови препоръки

Равносметката за златото, лития и стоманата и новите предложения за минната индустрия, батериите и храните очертаха практическата част от лекцията на Илиян Скарлатов. Основният подход остана същият като на предходните издания на форума: да бъдат представени теми, чието развитие може да бъде проследено във времето, а след това резултатите да бъдат оценени.

Скарлатов не представи посочените направления като готови решения за инвестиране. Той подчерта, че става дума за възможности, които изискват собствен анализ, оценка на числата и разбиране на рисковете.

В следващ материал ще представим и другата основна част от лекцията на Илиян Скарлатов – неговия преглед на ключовите икономически, политически и корпоративни събития през 2026 г., от държавния дълг и японската йена до промените в Европа и финансирането на изкуствения интелект.

Infostock.bg

Материалът е изготвен по изказването на Илиян Скарлатов на форума „Силата на инвестициите“, 13 октомври 2026 г. Посочените данни, оценки и прогнози отразяват представеното от лектора.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи!