Снимка: Istock

Днес е символичен ден за българския капиталов пазар. „Сирма Груп Холдинг“ официално отбелязва първия си ден на търговия на Франкфуртската фондова борса с церемонията по „биене на камбаната“ – ритуал, който в немската финансова култура означава не просто старт на търговия, а институционално признание. За компания, израснала на сравнително плитък локален пазар, това е стратегическа стъпка към по-дълбока ликвидност, по-широка инвеститорска база и реална европейска видимост.

Акциите се търгуват под тикера SIRM и ISIN BG1100032140, чрез иновативния сегмент EuroBridge – партньорство между Българската и Германската борса, създадено именно за подобни трансгранични листинги. В германското медийно пространство отразяването е концентрирано основно в борсовите информационни канали и платформите на Deutsche Börse. Тонът е фактологичен, процедурен, но ясен: Сирма е втората българска компания след Shelly, която постига директно двойно листване във Франкфурт. В контекста на присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г., този ход се възприема като сигнал за институционално узряване на българския технологичен сектор.

Проблемът е, че стратегическият ход съвпада с един от най-трудните режими за европейския софтуерен сектор от повече от десетилетие. 2026 г. не е просто година на волатилност, а година на преоценка на самата инвестиционна теза за софтуера. Ако през 2021–2023 г. изкуственият интелект се възприемаше като катализатор за маржин експанзия и ускорен растеж, през 2026 г. пазарът започва да разглежда AI и като инструмент за маржин компресия, особено при IT услугите и интеграционните модели, където човеко-часът е основният източник на стойност.

Това се вижда ясно в секторните индикатори. iShares Expanded Tech-Software ETF (IGV) отчита приблизително минус 22% доходност от началото на годината. Това не е изолиран спад. Това е режим на секторен риск. Когато кошницата се продава, индивидуалните истории рядко остават имунизирани срещу гравитацията.

На този фон сравнението със сходни европейски компании става неизбежно. Endava, глобална IT услуги група с приблизително 755 млн. долара приходи за последните дванадесет месеца, отчита спад на приходите от около минус 8.6% на годишна база. Пазарът реагира агресивно, защото корпоративните бюджети за дигитализация се охлаждат, а страхът е, че AI подкопава именно модела на стойност, базиран на услуги. Endava се търгува при съотношение цена/приходи около 0.3–0.4 пъти и EV/EBITDA под историческите си нива. Това не е счетоводна аномалия. Това е капиталова капитулация върху растежа.

Сирма стои в различна фаза от жизнения цикъл. За първите девет месеца на 2025 г. приходите са около 43 млн. евро при приблизително 34% годишен ръст. EBITDA е около 3.9 млн. евро при марж близо 9%, а нетната печалба около 1.1 млн. евро. Балансът остава относително консервативен, с текущ коефициент около 1.8 и нисък нетен дълг. Това не е компания, която търси капитал за стабилизация. Това е компания, която търси по-широка оценка чрез по-голяма видимост.

И именно тук възниква парадоксът. Сирма се търгува приблизително при съотношение цена/приходи около 1.8 пъти и EV/EBITDA около 20 пъти. Endava е под 0.4 пъти приходи и под 17 пъти EV/EBITDA. Разликата не е в качеството на счетоводството. Разликата е в това, че пазарът все още плаща за растежа при Сирма, докато при Endava вече не плаща за бъдеща нормализация.

Двойното листване означава смяна на маржиналния купувач. От пазар с по-ниска ликвидност и по-слаба секторна корелация, към среда, в която институционалните потоци, ETF експозициите и риск-режимите действат автоматично. Новата ликвидност носи и нова корелация. Големи европейски компании като Dassault Systèmes, Capgemini или TeamViewer вече преминаха през цикъл на мултипъл компресия спрямо пиковете от 2021–2022 г., въпреки стабилни маржове и положителен паричен поток. Пазарът не наказва счетоводството. Пазарът наказва продължителността на очакванията.

В такъв режим двойното листване може да бъде стратегически правилно в дългосрочен план, защото отваря достъп до по-големи фондове, по-строги стандарти и потенциално по-ниска цена на капитала. Но в краткосрочен хоризонт то вкарва Сирма по-директно в европейския софтуерен риск режим. Когато институционалният инвеститор намалява експозицията към софтуер като клас активи, новото име в сектора рядко е изключение.

Историята тук не е дали стратегията е логична. Тя е. Историята е в тайминга. Сирма излиза на най-ликвидния европейски пазар точно в момент, когато секторът преживява системна преоценка на мултипликаторите. Новата видимост не отменя гравитацията. Тя просто я прави по-прозрачна и по-ликвидна.

В крайна сметка, пазарът ще реши дали Сирма ще бъде възприета като регионален AI-плей с потенциал за мащабиране или като част от по-широката европейска софтуерна компресия. Днес започва именно този тест.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на финансови инструменти.