Снимка: Istock
Теодор Минчев
Двойното листване на „Сирма“ във Франкфурт на 24 февруари 2026 г. е стратегически ход към по-голяма видимост, по-дълбока ликвидност и по-широка инвеститорска база. Това е логичен етап за компания, която излиза извън рамките на локалния пазар и търси европейско позициониране.
Проблемът е, че таймингът съвпада с един от най-трудните режими за софтуерния сектор от повече от десетилетие насам.
Европейските и американските софтуерни компании навлизат в период на системна компресия на мултипликаторите. Това не е класическа рецесионна история. Това е пренаписване на самата инвестиционна теза. Ако през последните години AI беше възприеман като механизъм за маржин експанзия и ускорен растеж, през 2026 г. пазарът започва да го разглежда и като инструмент за маржин компресия и ерозия на pricing power, особено при IT услугите и интеграционните модели.
В такъв режим софтуерът губи най-ценния си актив — продължителността на очакванията.
iShares Expanded Tech-Software ETF (IGV) показва двуцифрена отрицателна доходност от началото на годината, около минус 22 процента. Това не е изолирана волатилност. Това е секторен риск режим. Когато кошницата се продава, индивидуалните истории трудно избягват гравитацията.
На този фон сравнението между „Сирма“ и по-големите европейски компании става показателно.
Endava, глобализирана IT услуги група с приблизително 755 млн. долара TTM приходи, отчита спад на приходите от около минус 8.6 процента на годишна база. Пазарът реагира агресивно, защото корпоративните бюджети за дигитализация се охлаждат, а страхът е, че AI компресира именно човеко-часовия модел на стойност. При нея ниските мултипли не са счетоводна грешка. Те са израз на нова оценка на риска. P/S около 0.3–0.4x, EV/EBITDA под историческите нива. Това е капиталова капитулация върху растежа.
Сирма стои в различна фаза.
За първите девет месеца на 2025 г. приходите са около 43 млн. евро при годишен ръст от приблизително 34 процента. EBITDA е около 3.9 млн. евро при марж близо 9 процента. Нетната печалба е около 1.1 млн. евро. Балансът е относително консервативен, с текущ коефициент около 1.8 и нисък нетен дълг. Това не е компания, която търси капитал за стабилизация. Това е компания, която търси преоценка чрез по-голяма видимост.
Но тук се появява парадоксът.
Сирма се търгува при приблизителен P/S около 1.8x и EV/EBITDA около 20x. Endava е под 0.4x P/S и под 17x EV/EBITDA. Разликата не е в качеството на счетоводството. Разликата е в това, че пазарът още плаща за растеж при Сирма, докато при Endava вече не плаща за бъдеща нормализация.
В среда на multiple compression именно компаниите, които все още носят премия за растеж, са по-чувствителни към дисциплината на по-големия институционален пазар. Двойното листване означава смяна на маржиналния купувач. От по-малък, по-търпелив и често по-слабо арбитражен пазар към среда, в която секторните кошници, ETF потоците и risk-off режимите действат автоматично.
Новата ликвидност носи и нова корелация.
Големите европейски софтуерни компании като Dassault Systèmes, Capgemini или TeamViewer вече минаха през цикъл на преоценка. Мултиплите им се свиха чувствително спрямо пиковете от 2021–2022 г., въпреки стабилни маржове и положителен паричен поток. Пазарът не наказва баланса. Пазарът наказва продължителността на очакванията.
В този контекст двойното листване на „Сирма“ може да донесе по-добро откриване на стойност в дългосрочен план, но в краткосрочен хоризонт я включва по-директно в европейския софтуерен риск режим. Когато институционалният инвеститор намалява експозицията към софтуер като клас, новото име в сектора рядко е изключение.
Историята тук не е дали стратегията е правилна. Тя вероятно е.
Историята е, че тя се случва в момент, когато пазарът ценообразува растежа не линейно, а като функция на доверие към маржин устойчивостта в AI-среда. А именно тази устойчивост е под въпрос при целия европейски софтуерен сектор.
В такъв режим новата видимост не отменя гравитацията. Тя просто я прави по-ликвидна.
Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на финансови инструменти.