Снимка: iStock
Последният спад на пазарите не беше предизвикан от рецесионни страхове или рязка промяна в паричната политика. Той беше предизвикан от нещо по-фино и потенциално по-дълбоко – осъзнаването, че изкуственият интелект не само създава стойност, но и може да я компресира. Разпродажбата, започнала при софтуерните компании, се прехвърли към логистиката и управлението на богатство, поставяйки въпроса колко дълбоко AI ще промени бизнес модели, които доскоро изглеждаха защитени.
S&P 500 загуби 1.4% за седмицата, Nasdaq спадна с 2%, а Dow Jones се понижи с 1.2%. Финансовите услуги, потребителските циклични компании и технологичният сектор се оказаха под натиск. ETF-ът на софтуерния сектор е надолу с 22% от началото на годината. Това вече не е корекция в отделни спекулативни акции, а преоценка на маржове, които пазарът дълго време приемаше за устойчиви.
Първият удар беше в корпоративния софтуер. Компании като Microsoft, Palantir Technologies и ServiceNow работят в среда, в която автоматизацията и управлението на данни традиционно се монетизират чрез абонаментни модели и високи маржове. AI поставя под въпрос част от тази стойностна верига. Когато маржовете са изключително високи, пазарът започва да изчислява какво се случва, ако част от човешкия труд бъде автоматизиран по-ефективно и по-евтино.
Смущението бързо премина към логистиката. C.H. Robinson загуби 11% за седмицата, а Universal Logistics Holdings спадна с 9%, след като бе представен инструмент, способен да увеличи обема на товарите без допълнителен персонал. Това е същинската заплаха – не просто автоматизация, а скалиране без растеж на разходите за труд. Когато продуктивността расте експоненциално, традиционните структури на разходите стават уязвими.
След това дойде ред на управлението на богатство. Charles Schwab поевтиня с 10%, а Raymond James Financial спадна с 8%, след пускането на AI инструмент за данъчна оптимизация, който позволява автоматизирано персонализиране на стратегии. Опасението не е, че консултантите изчезват. Опасението е, че таксите се свиват. А именно високите такси са основата на печалбите в този сектор.
Тук се разкрива структурната дилема. AI увеличава общата икономическа продуктивност, но същевременно притиска печалбите в определени сегменти. Исторически всяка технологична революция първо надува оценките, а след това преразпределя маржовете. В края на 90-те интернетът създаде нови лидери, но и унищожи бизнес модели. Разликата днес е скоростта на дифузия.
Макро средата остава подкрепяща. Регулаторните стимули и корпоративните данъчни мерки поддържат апетита за риск. Енергийният сектор, потребителските стоки от първа необходимост и материалите отбелязват двуцифрен ръст от началото на годината, докато технологиите са надолу с 2.5%. Това означава, че разпродажбата е концентрирана, а не системна. Пазарната ширина извън AI-експонираните имена остава стабилна.
Психологическият преход обаче е ясен. Първата фаза на AI беше еуфория около ръста на приходите. Втората фаза е тревога за устойчивостта на маржовете. Пазарът вече не пита „Кой ще спечели от AI?“, а „Кой ще загуби ценова сила?“.
Лично за мен ключовият риск не е в технологичния пробив, а в подценяването на скоростта, с която автоматизацията може да компресира печалбите. Пазарите умеят бързо да оценяват растеж, но често закъсняват при оценяването на структурен натиск върху маржовете.
Историята показва, че продуктивните шокове не унищожават стойност системно – те я преразпределят. Железниците, електрификацията, интернетът – всички те създадоха нови лидери и отслабиха стари. Настоящият епизод изглежда по-скоро като начало на подобен процес, отколкото като сигнал за общ пазарен срив.
Тъмната страна на AI не е провал на технологията. Тя е пренареждане на икономическата стойност. Пазарът не наказва иновацията. Той наказва бизнес моделите, които не могат да се адаптират достатъчно бързо.
Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.

Тъмната страна на AI