Снимка: iStock

Новината, че за първите десет месеца на годината оборотът на Българската фондова борса надхвърли 1 млрд. лв. – най-високо ниво за последните 12 години и с 42% повече спрямо същия период на миналата година – е важен сигнал, че местният пазар влиза в нов режим на работа. Това не е просто „повече сделки“. Това е промяна в скоростта на обръщение на капитала, в профила на участниците и в готовността на емитентите да използват борсата като нормален, а не изключителен канал за финансиране. Контекстът е от значение: 2025 г. беше година на рекорди за много борси по света, но и на рязка селективност – капиталът се движеше към пазари, където вижда комбинация от понижаващи се лихви, видимост на печалбите и регулаторна предсказуемост. България попадна в този коридор и резултатът личи в оборота.

Кое задвижи тази динамика? Първо, облигационният сегмент. Делът на дълговите емисии в общия оборот се изстреля през годината и стабилизира „фундамента“ на пазара: появиха се повече матуритети, по-ясни спредове, а институционалните инвеститори (най-вече пенсионни фондове) започнаха да управляват продължителността и купонния риск по-активно. Това води до двоен ефект: ликвидността на „дълга“ поддържа ликвидността на „equity“, а по-ниската цена на финансиране през борсата вдига нетната настояща стойност на бъдещите корпоративни потоци. Второ, банково-финансовият сектор, фармацевтиката и технологичните емисии носеха „ядрото“ на търговията – комбинация от дивиденти, маржове и растежни истории. Трето, очакването за еврозона от 1 януари прибра част от премията за риск в доходностите по дълга и даде увереност на местния капитал, че регулаторният и валутният риск ще се компресират структурно.

Съпоставката със съседните пазари, и по-специално с Румъния, е неизбежна. Букурещката борса (BVB) е най-близкият естествен „маяк“ за България – сходна икономика по структура, но с по-голям фрий-флоут, по-дълга традиция в IPO-тата на големи емитенти и по-висока дълбочина на местните инвеститори. Румъния влезе в последните години в режим на стабилна ликвидност след листинга на Hidroelectrica, активността на Fondul Proprietatea и енергийния сектор; там дневните обороти често се измерват в десетки милиони евро, а годишните – в няколко милиарда. С тази скала България още не може да се сравнява по номинал. Но ако гледаме не абсолютния размер, а темпа, картината е различна: увеличението на оборота на БФБ с 42% за десет месеца поставя София сред най-бързо ускоряващите се платформи в региона. Тоест изоставането по размер остава, но изоставането по скорост намалява. А пазарите в крайна сметка възнаграждават именно скоростта на трансформация.

Важно е да не се правят механични изводи. Румъния разполага с „котва“ от няколко много големи публични компании и големи флоутове, които ежедневно осигуряват оборот. България тепърва изгражда подобен среден клас емитенти и все още е по-зависима от няколко „локомотива“ в SOFIX, от емисии на дълг и от активността на няколко водещи посредника. Но това не е слабост – това е етап от развитието. Погледнато през операционен обектив, БФБ вече прави трите правилни неща: уплътнява дълговия сегмент; подпомага растежния „Beam“ като инкубатор за бъдещи „сини чипове“; и усилва международната видимост чрез индекси, събития и инициативи за финансово образование. Точно тази архитектура видяхме в Румъния преди големия ѝ скок.

Еврозоната е следващият слой в анализа. Влизаме в общата валута с валутен борд на 25 години и с банкова система, която вече оперира де факто в евро. Затова ефектът няма да е фойерверк, а компресия на дисконтовите ставки, по-евтин и по-дълъг корпоративен дълг и по-ниска нормативна несигурност за външен капитал. Историята от региона го потвърждава: в Хърватия спредовете се свиха, рейтингът се вдигна, ликвидността се нормализира; в балтийските държави валутният преход не „изстреля“ автоматично акциите, но поевтиният капитал и по-европейската инфраструктура доведоха до по-висока устойчивост на оборотите и по-ниска волатилност на финансирането. Приложено към БФБ, това означава вероятност 2026 г. да донесе качествено (не само количествено) подобрение: повече хибридни емисии, повече конвертируеми облигации, по-активни програми за обратно изкупуване и по-прозрачни IR практики, които привличат „мандатни“ институционални пари, досега страняващи от левови активи.

Къде сме спрямо света, ако мерим не в левове, а в динамика? По представяне SOFIX е в „горната средна група“ глобално за 2025 г., изпреварвайки широки пазари като FTSE 100 и CAC 40, наравно с DAX и по-близо до Nasdaq, отколкото до „дефанзивна“ Швейцария. По оборот България остава малък пазар, но прави големи крачки. Разликата в качеството на тази крачка е, че тя се случва без „една голяма сделка“, която да изкриви статистиката. При нас двигателят е комбинацията от поевтиняващ дълг, по-активни местни институции, възстановени дивиденти и подготвеност за еврозона. Това е по-сива, но по-устойчива история.

За да превърнем 1 млрд. лв. за десет месеца в ново нормално, трябва да заключим цикъла. Първо, да запазим инерцията на дълговия пазар и да увеличим броя на емитентите с програми от по няколко емисии, вместо „one-off“ финансирания. Второ, да докараме още 1–2 средни по размер IPO-та годишно (достатъчно е да са 50–150 млн. лв., ако са честни по оценка и добре структурирани) – това е ритъмът, който изгради ликвидността в Букурещ. Трето, да изградим мостове към пасивния капитал: повече съвместимост с европейски индекси, ESG-разкриване на ниво, което позволява включване в тематични продукти, и post-trade интеграция, която сваля транзакционните бариери за чужденци. Тук еврозоната ще бъде катализатор – не защото „носѝ“ пари, а защото премахва институционални триения.

Рисковото огледало не бива да се подценява. Високият ръст на оборота от ниска база винаги изглежда впечатляващо, но устойчивостта му се доказва в по-слаби месеци. Концентрацията по емисии и по посредници остава висока; дори една-две „тишини“ при водещи компании могат да охладят динамиката. Ако глобалното понижаване на лихвите се забави или спре, компресията на доходностите ще е по-малка. И най-вече – без активна емисионна дейност рискът е да задържим оборота високо, но да не разширим „менюто“, от което инвеститорите могат да избират.

Сравнението с Румъния в заключение е полезно по две причини. Показва ни къде е „таванът“ на региона – дълбок дневен оборот, редовни първични предлагания, активни местни и международни фондове – и показва, че пътят до там минава през предсказуеми, „негероични“ стъпки. България направи ключовата – оборот над 1 млрд. лв. за десет месеца и най-силна година по този показател от 2013 г. насам. Следващият етап е да превърнем тази скорост в инфраструктура: повече емисии, по-дълъг дълг, по-широк индекс, по-малко триене за чуждестранни участници. Ако го направим, 1 млрд. лв. ще изглежда скоро като долна граница, а съпоставките с Букурещ ще преминат от оправдани сравнения в здравословна конкуренция.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.