Снимка: iStock

При изключително силен интерес, днес се проведе инвестиционният форум, организиран от Infostock.bg - „Силата на инвестициите“. На него експертите обсъдиха възможностите, перспективите и заплахите пред родния капиталов пазар, международните пазари и алтернативните инвестиции.

В първи панел, посветен на българския капиталов пазар взе участие и доц. Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българска Фондова Борса. Ето какво каза той по отношение на развитието на родния капиталов пазар и бъдещите инициативи на борсата:

Нашата борса реално се откъсна от движението на развитите капиталови пазари, когато удари кризата от 2007 г. Изчезнаха и малкото чуждестранни участници на пазара, като резултат от разпродажбите през 2007-2008. Въпреки своята стабилна инфраструктура, капиталовият ни пазар се оказа с много крехка професионална структура. Пазарните участници бяха неподготвени за криза от подобен мащаб, като бавно и сигурно се ориентираха към други възможности. Има много причини за това, но всички ние, пазарните участници, носим основната отговорност. Не може да разчитаме, че някой друг, някой от чужбина, ще създаде нашия пазар. Това няма как да се случи.  Срещал съм се с консултанти още от зората на демокрацията. Те знаят как се правят борси, но знаете ли колко е трудно да обясним на американски консултант, че може да съществува акция, с която няма нито една сделка. Това не можеше да се разбере“, коментира г-н Моравенов.

Нещо, което всички ние тук знаем - за съжаление държавното управление по различни причини неглижираше капиталовия пазар, а икономика без капиталов пазар не може да съществува. При липса на регулирани борсови пазари се развиват извън борсовите възможности, защото компаниите винаги имат нужда от пари.

В началото беше лесно с приватизация, но сега вече е различно. Разглеждам борсата като стартъп и според мен трябва да видим кои са новите компании, които имат нужда от финансиране. Колко български компании знаете вие с международен бизнес? Дори и нашите съседи имат доста големи мултинационални компании, които продължават да са локализирани у дома, в страните, в които са били създадени. В България няма такива и ние трябва да си ги отгледаме сами. Има едър бизнес, но за съжаление голяма част от него не е на борсата по различни причини.

Във всяка една криза трябва да търсим възможности – трябва да изберем инвестиции с лесен достъп. Инвеститорите знаят как да инвестират. особено професионалните такива. Българска фондова борса е една от многото възможности за инвестиране. Един от вариантите за достъп до финансиране на българските компании е родния капиталов пазар. Парите, които идват оттам са достатъчно, макар и не много. Това са възможности за развитие наблюдавани от 15 г. Парите си търсят пътя по линия на най-малко съпротивление. Нашата роля е да създадем този път и да позволим той да се случи.

Научих от кризата, че не се плашим лесно и от опит казвам – при трудни моменти, кризи, опитвайте се да разширявате сферата от услугите към тези, с които ще правите бизнес. Най-добрият пакет от услуги, този с качество и с устойчивост във времето - ще спечели.

Фактът, че нашия индекс не се движи паралелно с големите европейски индекси, не е особено добър показател. След активна работа между пазарните участници в рамките на една година – отчетохме ръст от 40% на годишна база за SOFIX. Бяхме на второ място в Европа след естонския индекс. Но какво се случи в последната една година на българския пазар – утрояване на броя на индивидуалните участници. Горното показва, че при нас трябват много малко усилия за постигане на съществен ефект. Ако се сравняваме с Германия, подобно постижение не е нещо голямо, но за българската среда показва огромен потенциал. Българските инвеститори трябва да знаят това и да приемат това послание. Всъщност бих казал на инвеститорите – да, българският капиталов пазар има потенциал в момента да има по-добро представяне от западните пазари. Може да го използвате като защита от рецесията. Според мащаба на пазара и вашия портфейл, разбира се. Това ще продължи да е така, особено ако пазарните участници вършат успешно своята част от работата.

Не трябва да забравяме, че ние, имам предвид всички пазарни участници, създаваме пазара и трябва да сме основните двигатели  за листване на компании на борсата и по тази причина трябва да „продаваме“ по правилния начин на съответните инвеститори и клиенти – тази работа трябва да се свърши от пазарните участници.

Дълги години имаше един момент държавата и борсата да са донори на бизнес. Това вече е минало. Да, ще бъде много хубаво ако бъдат листнати 10-15% на борсата от БЕХ, но оттам-нататък пазарът трябва да се прави сам и да се създава от пазарните участници, да се търсят варианти и възможности. Трябва да се създават екипи и да се инвестира – нищо не става без инвестиция. Не е устойчиво във времето, ако говорим за потенциала на българския капиталов пазар. Има го и можем да го създадем. Ако не го направим, компаниите пак ще си намерят парите – от други източници извън борсата.

Разбира се, има и чисто обективни причини, като това, че България следва и е част от континенталния модел, включително когато говорим за инвестиции, инвестиционна култура на обществото и пр. Както и в останалата част на Европа, няма как да имаме англосаксонска инвестиционна култура, не  и в следващите 200 години. Технологиите са толкова развити, че от гледна точка на инвестирането местоположението на инвеститорите и пазарите вече не е от значение. Имате достъп навсякъде и вече е лесно.

Какво прави борсата като институция за търсене на подход за допълнително развитие и предоставяне на услуги и възможности и за финансово посредничество? Освен beam пазара, ние имаме и акселераторската програма beamUp Lab. Поне четири компании от настоящото второ издание имат желание да направят IPO. Миналата година беше Смарт органик с IPO  без да има изрично поставена цел на участниците в програмата за листване на публичен пазар. Ние ги запознаваме с пазара и инфраструктурата и им даваме възможност сами да открият възможностите, които пазара предоставя.

Ние ще продължим да свързваме еко системите на частните и публичните инвеститори, защото нашето разбиране е, че те са като скачени съдове и могат да работят в синергия отлично. Вместо да се разделяме, трябва да работим заедно и консолидирано. БФБ предложи много повече международни ликвидни продукти на своя пазар BSE International. В момента на него се търгуват 200 от най-ликвидните световни компании с маркет мейкър с автоматизирана система за котиране. Предстои да качим още 200 инструмента на този пазар.

Започнахме да работим и за пазар на деривати, има възможност за къси продажби, регулациите отдавна ги позволяват. Знаете, съществуващата наредба беше отменена, а регулацията в момента позволява на брокерите да определят с кои инструменти да правят къси продажби. На път сме съвсем скоро да предложим на инвеститорите нова инфраструктура и правила, които да улеснят късите продажби, като борсата, заедно с Централен Депозитар, ще поеме част от тежестта на регистрирането и администрирането на сделките по заемане на ценните книжа.

Спонсори на събитието "Силата на инвестициите" са "Конкорд Асет Мениджмънт", "Телематик Интерактив България", ПОК "Доверие", "Първа инвестиционна банка" и "УниКредит Булбанк".

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции на финансовите пазари.