Снимка: iStock
Теодор Минчев
Изминалата година бе една от най-добрите за инвеститорите на БФБ от много години насам, като водещият индекс SOFIX се повиши с над 40%, попадайки сред най-добре представящите се 5 индекса в света. И сега инвеститорите се питат – какво предстои за пазара ни през новата 2022 година? И докато предстои да видим това, сега ще погледнем към една интересна стратегия за инвестиране на БФБ – а именно в равнопретеглен SOFIX. И докато все още няма индексен фонд, който да прави това, инвеститорите (ако желаят разбира се) сами и без особено много усилия, могат да си формират портфейл, базиран на равни тегла на 15-те компонента на индекса на „сините чипове“.
Целта на индексите е да са представителни за пазара, сектора, или индустрията, които следят. Например широкият индекс S&P 500 освен че е показателен за американския фондов пазар, се приема като барометър за световния фондов пазар, предвид това, че представлява над половината от световната пазарна капитализация.
Не си мислете обаче, че този индекс е съвършен. Той е равнопретеглен и поради тази причина отдава много по-голяма тежест на компаниите с по-голяма пазарна капитализация. По последни данни петте най-големи компании в него са с тегло от близо 23% от индекса (Apple, Microsoft, Amazon.com, Alphabet, Meta). Следователно, въпреки, че се приема като „широко диверсифициран“, на практика той е с доста голяма експозиция към големите мегаголеми технологични компании. А слабост в тези компании, може да доведе до слабо представяне на целия индекс, въпреки представянето на останалата част на пазара.
Недостатъци има и индексът на сините чипове Dow Jones. Той пък е ценово претеглен и поради тази причина отдава много по-голяма тежест на компаниите с високи цени на акциите...
Индексът на сините чипове на БФБ е SOFIX. От борсата много са "умували" относно това как да го направят максимално представителен за и без това "изкривения" ни и не особено ликвиден пазар и са стигнали до извода, че трябва да е претеглен на база на пазарна капитализация (подобно на индекса S&P 500), но същевременно да отдава тежест и на фрийфлоута (свободно търгуваните акции в една компания, които не се държат от основните собственици).
И докато в това определено има някаква логика, може да се каже, че това също в известна степен "изкривява" пазара - а именно по направление на това кои компании с каква тежест са представени в индекса. Ето и проблемите на претеглеността на индекса:
Проблем номер едно - с тежестта на компонентите в индекса
Това е първия, а може би дори и основният недостатък на индекса SOFIX. С тегло над 10% в индекса на "сините чипове" са цели пет дружества (една трета от всички компоненти на индекса) – Еврохолд, Софарма, Алтерко, Адванс Терафонд и Доверие Обединен Холдинг. Нещо повече тези 33% от индекса с тежест от цели 66.4% от общото му тегло. Казано по друг начин, инвеститорите които насочват средствата си към индексния фонд базиран на SOFIX, на практика насочват две трети от средствата си към посочените по-горе пет компании. Това по принцип е добре, ако тези пет компании се представят добре. Тогава и индексът се представя добре. Но обратното също ще е в сила...
Емисия | Фрий-флоут към 01.12.2021 | Теглови фактор към 20.12.2021 | Брой ценни книжа към 01.12.2021 | Последна цена затваря към предходен ден | Тегло в SOFIX |
Еврохолд България | 0.4077 | 0.834573 | 260500000 | 2.460 | 16,96% |
Софарма | 0.3354 | 0.940330 | 134797899 | 4.460 | 14,75% |
Алтерко | 0.3503 | 1.000000 | 17999999 | 24.800 | 12,17% |
Адванс Терафонд | 0.6169 | 1.000000 | 85110091 | 2.880 | 11,76% |
Доверие Обединен Холдинг | 0.6609 | 1.000000 | 21499855 | 9.700 | 10,72% |
Холдинг Варна | 0.3023 | 1.000000 | 6485897 | 41.800 | 6,38% |
Индустриален Холдинг България | 0.2483 | 1.000000 | 107400643 | 2.120 | 4,40% |
Фонд за недвижими имоти България | 0.7437 | 1.000000 | 34641925 | 1.980 | 3,97% |
Химимпорт | 0.2215 | 1.000000 | 239646267 | 0.856 | 3,54% |
Софарма трейдинг | 0.2365 | 1.000000 | 34276050 | 5.250 | 3,31% |
Монбат | 0.1741 | 1.000000 | 39000000 | 5.900 | 3,12% |
Телелинк Бизнес Сървисис Груп | 0.1916 | 1.000000 | 12500000 | 15.500 | 2,89% |
Елана Агрокредит | 0.7182 | 1.000000 | 36629925 | 1.100 | 2,25% |
ТБ Първа Инвестиционна Банка | 0.1107 | 1.000000 | 149084800 | 1.600 | 2,05% |
ТБ Централна кооперативна банка | 0.1666 | 1.000000 | 127129970 | 1.050 | 1,73% |
Данни: Infostock.bg
Ниското тегло на голяма част от компонентите на индекса има плюсове и минуси. Един от недостатъците е, че далеч по-непропорционална ще е инвестицията ви заради ниския фрийфлоут, в някои иначе големи компоненти от индекса, като Първа инвестиционна банка и Централна Кооперативна Банка. Двете публично търгувани банки, които иначи би следвало да дават на портфейла тежест към финансовия сектор са с общо тегло от едва 3.8% (2.05% за ПИБ и 1.73% за ЦКБ).
И докато добрата страна на ниското изложение към банките е, че инвеститорите са били изложени слабо на лошото представяне на двете финансови институции през последната една година, проблемът е и в обратната посока. При евентуално изпреварващо повишение на акциите на двете банки, ефектът за портфейла базиран на SOFIX би бил минимален.
Ето как би изглеждало представянето на SOFIX, ако всички компании бяха с еднакво тегло през изминалата една година:
Емисия | Изм. % 2021 | Тежест |
Еврохолд България | 35,26 | 2,3506666667 |
Софарма | 39,62 | 2,6413333333 |
Алтерко | 262,32 | 17,488 |
Адванс Терафонд | 61,45 | 4,0966666667 |
Доверие Обединен Холдинг | 185 | 12,3333333333 |
Холдинг Варна | 5,56 | 0,3706666667 |
Индустриален Холдинг България | 186 | 12,4 |
Фонд за недвижими имоти България | 22 | 1,4666666667 |
Химимпорт | -8,72 | -0,5813333333 |
Софарма трейдинг | -8,7 | -0,58 |
Монбат | 43,9 | 2,9266666667 |
Телелинк Бизнес Сървисис Груп | 28,1 | 1,8733333333 |
Елана Агрокредит | 4,76 | 0,3173333333 |
ТБ Първа Инвестиционна Банка | -12,23 | -0,8153333333 |
ТБ Централна кооперативна банка | 7 | 0,4666666667 |
Средно | 56,75 |
Източник: Инфосток
Както виждаме от таблицата, противно на очакванията, един равнопретеглен SOFIX, не само, че не е изоставал, но дори напротив – представял се е по-добре от официалния индекс, с повишението си от 56.75% за последната една година.
В допълнение, той е давал на инвеститорите много по-добре диверсифициран портфейл, разпределяйки поравно капитала в 15-те компонента на индекса. Това въпреки, че дава по-голямо тегло на слабо представящи се компоненти, като например акциите на публично търгуваните банки.
Може да се каже, че разпределяйки по равно инвестициите си, инвеститорите биха се предпазили от свръхтеглото в няколко на брой компании, една диверсификация, която може да си струва да се направи и през 2022-ра година.
Какви са другите проблеми пред SOFIX?
Проблем номер две - с правилата за влизане и излизане от индекса
Налице са някои общи и допълнителни правила за влизане в индекса на сините чипове SOFIX, чиито компоненти се опресняват два пъти годишно.
Една икономическа група не може да е с тегло от над 20% от индекса, а максималното тегло на една емисия може да е до 15%. Изисква се още 3 месеца търговия на регулиран пазар и 750 минимални акционера. Пазарната капитализация на фрий-флоута трябва да е по-голям от 10 милиона лева.
Крайната селекция се прави от 15-те компании с най-високи стойности за ликвидност (медианен седмичен оборот за последната 1 г. и брой сделки за последните 12 месеца).
И докато на пръв поглед тези правила изглеждат достатъчно завишени, дори прекомерно, факт е, че от време на време в индекса се прокрадват някои не толкова "ликвидни" и големи компании. А това е за сметка на други, традиционни "сини чипове", които не успяват да отговорят на критерий, например ликвидност.
Може да се каже, че два пъти балансиране на индекса в годината може и да е твърде много. Защото това води до традиционния шок да се сменят твърде често дружества от индекса, което може и да е сериозен проблем за историческата съпоставимост на финансовите му коефициенти, както и за портфейлите на институционалните инвеститори (включително на ETF-фонда базирпан на индекса).
Проблем номер три - представителността на SOFIX за икономиката на страната
Традиционно се приема, че основният борсов индекс на една страна би следвало в най-широка степен да отразява основните бизнеси в нея. Не е случайно, че представителни за щатската борса са така наречените FAANG компании, или компании от технологичния сектор.
Едни от най-големите сектори в икономиката на страната ни - търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, с дял от близо една пета от икономиката ни, е далеч по-слабо застъпен и представен на капиталовия пазар и по-конкретно в индекса като цяло.
Проблем номер четири - липсват фючърси върху индекса
Наличието на индексен фонд върху индекса SOFIX е крачка напред в правилната посока, но не решава всички проблеми на инвеститорите.
Един от основните такива е липсата на маржин покупки и ползване на ливъридж, който от само себе си би отпаднал, ако имаше фючърси върху индекса.
А това няма как да се случи, докато не видим клирингова къща. Защо липсва последната? Обяснението на хората от които зависи въвеждането й е, че пазарът ни е твърде малък и не особено ликвиден, за да се поддържа скъпата "клирингова къща". Тоест не сме готови и узрели за подобна институция, която е доста скъпа по принцип. Но с това схващане попадаме в модела на една затворена вечноповтаряща се спирала, с която оставаме затворени в ниска ликвидност и вечни оплаквания от пазарните участници, че нищо не се променя.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи.
Още по темата:
2021-ва оправда тезата, че нечетните години са добри за SOFIX