Снимка: БГНЕС

Публикуваният дневен ред за седмичното заседание на Европейския парламент, в което е планирано първо гласуване на Пакета „Мобилност 1", известен у нас още като Плана „Макрон", подкрепен от германския канцлер Ангела Меркел, предизвика нова мобилизация на българските превозвачи. Те срещат пълна подкрепа както от българските евродепутати, така и от правителството.

Какво е направено досега

„До момента българските представители в европейските институции, независимо от партийната си принадлежност, са доказали, че отстояването на националната кауза по тази тема е по-значима от партийните интереси. Това заяви министърът на транспорта Росен Желязков в събота по повод тиражирани в медиите обвинения, че при преговорите по Пакета „Мобилност 1" не се прави достатъчно за защита на националните интереси.

По предложения от френския президент „Пакета Мобилност 1" се работи от няколко години, като още веднага групата на единомислещите държави (първоначално България, Румъния, Полша и трите балтийски държави, а в последствие към тях се присъединяват Испания и Португалия) се обяви против предлаганите промени още през януари 2017 г.

В рамките на Съвета по конкурентоспособност на 20 февруари 2017 г., още преди да бъдат публикувани текстовете по Пакета, държавите-противници обявиха обща декларация да не се фрагментира Единният пазар, което е реално и първият натиск още преди текстовете за Пакета да бъдат официално представени.

Битката продължи и след като България пое временното председателство на Съвета на ЕС на 1 януари 2018 година. Наследените от Естонското председателство текстове и предложения от Европейската комисия предвиждаха връщане у дома на водача и прилагане на Директивата за командироване след 3 дни престой в държава членка. По време на Българско председателство започват преговори по 4 компромисни текста, като всички са били предварително съгласувани. Проведени са 24 заседания за търсене на компромисни решения, което е рекорден брой, имайки предвид, че обикновено се провеждат около 10 заседания по тема в рамките на едно председателство, съобщи пресцентърът на Министерството на транспорта.

От там уточняват, че благодарение на усилена работа от всички ангажирани с темата страни, е поставена основата на по-приемливи текстове, регламентиращи работата на водачите. Първоначално държавите-членки на Пътния алианс от Централна и Северна Европа не са имали желание за провеждане на преговори.

На едно от последните заседания Съвета на ЕС по време на Българското председателство през юни 2018 г. се стига до прецедент, представителите на тези държави да мълчат и да не изразяват позиция по темата. При тази ситуация не се стига до приемане на някакъв документ и остава заплаха за заличаване на съществена част от транспортния сектор.

Не успяват напълно и опитите на българските евродепутати, които независимо от партийната си принадлежност, са отстоявали българските интереси. В крайна сметка на 19 януари 2019 година в Комисията по транспорт на Европейския парламент са отхвърлени два от трите доклада по Плана „Мобилност 1".

След гласуването е приета обща позиция на българските евродепутати, в която те заявяват, че отхвърлените два доклада е ясен знак от държавите от Централна и Източна Европа на държавите от т. нар. „Пътен алианс", че „арогантното поведение и налагане на решения не е начинът, по който трябва да функционира съюзът. Нещо повече, очевидно е, че настоящият парламент няма съгласие за приемане на работещи решения".

„Това гласуване показа, че компромис по предложените текстове от ЕК, както и последните компромисни предложения, предложени от докладчиците, не могат да бъдат приети. Опитът от страна на ЕК и група държави членки да прокарат явно протекционистки мерки постига единствено разделение. Този опит беше на път да постави началото на края на Европейския съюз, но не успя", се казва още в позицията на българските евродепутати.

Какво предстои

Днес вечерта е насрочено заседание на Европейския парламент, на което трябва да бъде гласуван дневният ред, в който е включен и въпросният Пакет, който предвижда промени в условията за транспорт на товари и на труд на водачите. Промените обаче ощетяват превозвачите от няколко страни-членки на ЕС, вкл. и от България.

Гласуването е насрочено за сряда, но днес има последна възможност той да отпадне от дневния ред. Българските депутати и колегите им от Полша, Румъния, Унгария, Испания, Португалия и балтийските страни са започнали активни действия да убеждават колегите си да бламират дневния ред.

„Страната ни е мобилизирана да не допусне новите правила за международните превози, но ако това се случи, планира да заведе дело срещу акта в съда на Европейския съюз", съобщи в интервю за БНР транспортният министър Росен Желязков.

След протеста си през януари в Брюксел, превозвачи от България и другите засегнати страни, подготвят нов протест в сряда, ако бъде приет дневния ред тази вечер, съобщиха от Съюз на международните превозвачи в България. Този път заканите са много крайни - може да се стигне до палене на автомобили пред Европейския парламент и до блокиране на всички пътища към Страсбург.

Два месеца по-късно

След гласуването на 21 януари т. г. в Транспортната комисия на Европейския парламент, разделението в законодателния орган на ЕС по Плана „Макрон" е сериозно. "Знам, че общо поправките по досието са над 1000 почти 1200, което означава, че има още един признак, по който парламентът е разделен. Това означава, че има два пъти повече поправки, отколкото евродепутати", казва пред БНР евродепутатът Андрей Новаков от ГЕРБ/ЕНП.

Той обясни какви поправки предлагат нашите евродепутати в защита на исканията на българските превозвачи: „Да може да се ползва кабината на камиона за почивка, да могат да имат колкото се повече време и курсове, вътре в Европа, да не се връща камионът на всеки три седмици, да не се връща и водачът. Да се осигури достъп до единния пазар на Съюза."

Не всичко е загубено

Дори и да се стигне до гласуване в пленарната зала на Европейския парламент, то ще е на първо четене. След това предстоят т. нар. тристранни преговори между Съвета на ЕС, Европейската комисия и Европейския парламент. Ако пък евродепутати от Германия и Франция, подкрепени от Великобритания и други страни от Северна Европа, които са мнозинство, на свой ред се мобилизират и запазят дневния ред днес, а в сряда бъде гласуван Планът на първо четете, тогава ролята на Румъния става съществена.

Северната ни съседка е временен председател на Съвета на ЕС и всъщност тя трябва да организира тристранните междуинституционални преговори, и да направи всичко възможно въпросният Пакет да не влезе за гласуване на второ четене до 17 април, когато е последното заседание на сегашния Европейски парламент.

Крайната мярка, според министъра на транспорта Росен Желязков, е приетият Пакет да бъде атакуван пред Съда на ЕС. „Пакетът „Мобилност 1" не трябва да мине в този вид, категоричен бе Росен Желязков. Той обясни, че това е „един гювеч, един миш-маш от законодателни предложения", за което е сигурен, че ако влезе на заседание на 27 март, голяма част от членовете на Европарламента няма да знаят за какво гласуват".

Целта е Пакетът да остане за следващия Европейски парламент, посочи министърът, но предупреди, че ако това не се случи и все пак Планът „Мобилност 1" бъде одобрен, не само българските, но и в други страни „средните и малки транспортни компании ще са най-потърпевши". Изборите за следващия Европейски парламент ще се проведат между 23 и 26 май 2019 година.

Още по темата:

Последен опит за бойкот на Пакета за мобилност на Макрон в този Европарламент

Франция и Германия слагат прът на българските превозвачи

5% от БВП на България са на автомобилната индустрия