Снимка: Pixabay

Данните от проведеното през 2018 г. изследване на Националния статистически институт и обявени миналия петък, показват, че през предходната календарна година само 8.1% от българските предприятия продават своите продукти и услуги онлайн, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза едва на 5.2% от общия им оборот. Преди 11 година (през 2007 г.), когато за пръв път НСИ провежда такъв тип изследвания, само 4% от българските предприятия са получавали поръчки за продажби по интернет, или за 10 години статистиката отчита двукратен ръст, но не бива да се забравя, че се тръгва от много ниска база.

Глобалният пазар

Секторът на дигиталната търговия се променя и расте с бързи темпове, като мобилните устройства оказват все по-голямо влияние. Продажбите на онлайн търговците растат с бързи темпове. В глобален план през 2014 г. са били 1,33 млрд. долара, през 2017 г. достигат 2,3 млрд. долара, през тази година се очаква да се увеличат до 2,84 млрд. долара, а през 2021 г. ще са 4,878 млрд. долара според оценки на eMarketor, цитирани от Нора Кальонска, ПР мениджър на OLX и Shedd България, на проведената в края на септември тази година конференция на тема „Как се променя електронната търговия и как да печелим от това".

На форума бе съобщено, че до края на тази година се очаква 70% от онлайн сделките да се осъществяват през мобилно устройство. Към края на 2017 г. над 2 млрд. потребители на мобилни телефони или таблети са пазарували онлайн. През последните 4 години електронната търговия чрез мобилни устройства увеличава печалбите си с над 300% до 700 млрд. долара през 2017 г.

Продажбите в България

През миналата 2017 година, по поседни обобщени данни на НСИ, относителният дял на тези предприятия, които осъществяват уебпродажби е 7.3%, а на тези, използващи съобщения от тип EDI (автоматизиран обмен на данни) - 1.2%. По-голямата част от предприятията, които продават чрез интернет, осъществяват онлайн продажби чрез собствен уебсайт, интернет магазин или уебприложение (86.5%), а 35.3% използват платформи за електронна търговия като eBay, Amazon, Booking.com, eMAG, Alibaba и други.

Онлайн търговците най-често реализират продажби на физически лица (92.4%), но немалко предлагат своите продукти и услуги на други предприятия или на публични институции (62.8%).

Покупките на бизнеса

Увеличение се наблюдава в относителния дял на предприятията, осъществили покупки онлайн, като през 2017 г. 17.0% от тях са закупили стоки или услуги чрез уебсайт, уебприложения или съобщения от тип EDI, което е с 4.0 процентни пункта повече в сравнение с предходната 2016 година. Най-активни при използването на електронна търговия са големите предприятия с 250 и повече заети лица, 28.5% от които извършват покупки по интернет, а 15.4% продават стоки или услуги онлайн.

Източник: НСИ

Портрет на купувача по интернет

Πpoyчвaниятa нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт coчaт, чe жeнитe, пopъчвaщи oт eлeĸтpoнни мaгaзини, пpeвъзxoждaт пo бpoй пpeдcтaвитeлитe нa cилния пoл, като разликата е 2.3% в полза на нежния пол (21.9% от жените са поръчвали/купували стоки или услуги за лични цели по интернет, докато при мъжете този показател е 19.6%). Последните данни за 2018 година на националната статистика показват, чe делът на лицата, които пазаруват онлайн за лични цели, достига 20.8% от всички български граждани, докато през 2016 година, когато започват подобни изследвания от НСИ, делът на лицата, които пазаруват онлайн за лични цели, достига 16.6%.

Три години по-късно, през 2018 година, най-активни при поръчването/купуването на стоки или услуги онлайн са хората на възраст между 25-34 години, с относителен дял от 37.4%, като 86.9% от тях изпoлзвaт интepнeт вceĸи дeн или пoнe вeднъж ceдмичнo.

Следват млaдeжитe нa възpacт мeждy 16 и 24 гoдини (34.9%), които обаче използват най-много интернет - 92.2% от всички на тази възраст. Само 1.8% от населението на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет.

Структура на лицата, които са поръчвали/купували стоки или услуги за лични цели по интернет,
по пол и възраст през 2018 година

Източник: НСИ

Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България повече от една четвърт (26.7%) от хората в страната никога не са използвали интернет, според последните данни за 2018 година. Затова пък 43% от използващите интернет, използвалите глобалната мрежа за намиране на информация за стоки или услуги. От тях 43.9% са жени, а 42.1% са мъже.

Πoĸoлeниeтo Y (xopaтa, които са poдeни мeждy 1980 и 2000 гoдина) e нaй-aĸтивнoтo пoĸoлeниe в момента, което влия въpxy пoтpeбитeлcĸитe тeндeнции. Toвa поколение e и нaй-виcoĸo oбpaзoвaнo, готово да пoxapчи мнoгo пapи oнлaйн, защото са yмopeни oт ĸoнвeнциoнaлнитe мeтoди нa пaзapyвaнe и гoлeмитe бeтoнни мoлoвe. Cпopeд световно пpoyчвaне нa американската инвестиционна банка Goldman Sachs от миналата година, xopaтa Y или тaĸa нapeчeнитe Мillеnniаls ca: пo-зaгpижeни зa здpaвeтo cи oт пoĸoлeниятa пpeди тяx; гoлeми фeнoвe са нa cпopтa и cпopтнитe мapĸи; с пo-виcoĸa тexнoлoгичнa ĸyлтypa и интepec ĸъм инoвaциитe.

Какво пазарува българинът по интернет

Най-много от пазарувалите по интернет (75.8%) са купували дрехи и спортни стоки, 32.7% са поръчвали стоки за дома, а 19.1% са правили разходи, свързани с пътувания или хотелски резервации, сочат още данните на НСИ.

Почти еднакъв е броят на купувалите онлайн билети за различни събития (кино, театър, концерти, спортни събития) и електронно оборудване (вкл. фотоапарати, мобилни телефони, черна техника и т.н.), съответно 15.7 и 15.3% от пазарувалите по интернет.

Най-малко хора са закупили по интернет компютърни и видеоигри, компютърен софтуер и ъпгрейди (3.3%), както и филми и музика (вкл. видео по заявка) - 3.2%.

Повечето от онлайн потребителите купуват стоки или услуги от търговци от България (87.5%), но немалко пазаруват и от търговци от други европейски страни (35.3%) или от други страни извън ЕС - 17.2%.

Прогнозите

От макроиикономическа гледна точка България е сред държавите с най-висок икономически растеж в Европа с устойчиво намаляваща безработица и растящи доходи. От гледна точка на бъдещето на електронната търговия обаче проблемни фактори са намаляващото население и увеличаващата се средна възраст на населението, която в момента достига 44 години, обобщи на конференцията в края на септември тази година Мария Цветкова от Nielsen България.

Тя подчерта, че изключително голям потенциал има онлайн търговията на бързооборотни стоки. Очаква се засилване на растежа - 70-80% от купувачите ще пазаруват онлайн в следващите 5-7 години. Така до 2022 г. онлайн търговията на бързооборотни стоки ще достигне 400 млрд. долара глобално, като ще е отговорна за реализацията на 10-12% от продажбите.

Все още мнозинството българи - 95%, не купуват онлайн бързооборотни стоки, поради навиците да видят продукта с очите си и притеснението, че продуктът може да не е токлова свеж. Само 2 на сто от българите са купували онлайн хранителни стоки през септември, сочат още данните на Nielsen. Най-склонни да пазаруват хранителни стоки онлайн са италианците, докато най-резервирани в това отношение са в Португалия и България.

Основни мотиватори за развитие на онлайн търговията на бързооборотни стоки са по-ниската цена, богатият асортимент, удобството от доставка същия ден, възможността да се върне стоката, както и детайлното описание на продукта - снимки и ревюта и др., а факторите за ръст включват ръст на БВП, по-многобройното население, развитие на инфраструктурата, проникването на банковите сметки, леснотата на правене на бизнес, доверието на потребителите, културата на спестяване и други.

Още по темата:

Пада забраната за блокиране на онлайн търговията в ЕС по географски признак

Онлайн търговците ще повишат търсенето на търговски площи

Електронната търговия расте, но няма да изместни физическите магазини

Рекордни онлайн продажби този Черен петък в САЩ

Български пощи предлага нова услуга за електронна търговия

Amazon превзема 49,1% от пазара за електронна търговия в САЩ до края на 2018 г.