Сега

Над 1.2 млн. лв. ще платят данъкоплатците на обвиняемите по делото "Октопод". На над 1.2 млн. лв. е до този момент сметката, която всички данъкоплатци ще трябва да платят на обвиняемите по акция "Октопод". Операцията от февруари 2010 г. беше гордостта на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. По нея обаче прокуратурата не е постигнала нито една осъдителна присъда. Напротив - един по един бившите обвиняеми осъждат държавата да им плати обезщетение за нанесени вреди.

Експрокурорът Цеко Йорданов осъди прокуратурата за 80 хил. лв., от които 50 000 лв. за неимуществени вреди и 30 000 лв. за бавно правосъдие. В решението на Софийския градски съд се казва, че "справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 500 000 лв.", но съдът не може да се произнася за нещо, което не е поискано. Затова и е уважена пълната претенция на Йорданов - за 50 000 лв., пише lex.bg. Решението не е окончателно и предстои по него да се произнесат още две инстанции.

Преди две години Съдът в Страсбург осъди България да плати близо 110 000 евро за акция "Октопод" и приложените по нея силови арести, унижения и последвалите коментари на вътрешния министър Цветанов. Делото в Страсбург беше заведено от Алексей Петров, Антон Петров и братята Пламен и Йордан Стоянови.

Момчил Кръстев пък осъди прокуратурата и комисията за конфискация да му платят над 116 000 лв. Най-голямото обезщетение - над 802 000 лв., за момента е присъдено на фирма, чиято документация е държана с години от разследващите и така е загубила бизнеса си. И по двете дела решението не е окончателно.

Цеко Йорданов заведе делото срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата, след като обвинението срещу него беше свалено. Той беше подсъдим за престъпление срещу правосъдието за това, че през 2001 г., когато е завеждал отдел "Следствен" към Върховната касационна прокуратура, е прекратил и по този начин е осуетил разследване срещу израелеца с български паспорт Маир Хаим Овадия. Според прокуратурата Овадия е бил бизнес партньор на основния подсъдим в процеса Алексей Петров. Цеко Йорданов беше дисциплинарно уволнен от ВСС през 2007 г., преди да стане обвиняем по делото "Октопод". Уволнението беше по искане на Борис Велчев след ревизия в прокуратурата.

В исковата молба Йорданов пише, че през есента на 2010 г. е разпитван от наблюдаващия прокурор по "Октопод" Светлозар Костов, който му казал, "че е дълбоко убеден, че той е извършил престъпление и че следващия път следва да се яви с адвокат". След това разказва за участие в БНТ на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който казал, че по делото "Октопод" ще се търси прокурорска следа, а тогавашният главен прокурор Борис Велчев му отговорил: "Нищо няма да излезе от тази работа. Едни прокурори са станали съдии, други пенсионери". От този момент Цеко Йорданов заживял със страх, притеснения и неудобство, че е наказателно преследван и срещу него се води "подло следствие".

Йорданов описва и хода на делото в следващите три години. Процесът е отлаган многократно, като част от отсрочките са били заради съдия Румяна Ченалова. През 2015 г. делото започва отначало, след като Ченалова е отстранена от работа. Промените в НПК обаче наложиха делото "Октопод" да бъде гледано в спецсъда и то беше пратено в Специализираната прокуратура. Там материалите, свързани с обвинението на Йорданов, бяха отделени и върнати за доразследване на градската прокуратура. В края на 2015 г. разследването срещу него беше прекратено поради недоказаност на обвинението. Той обжалва в съда основанието и година по-късно Софийският апелативен съд прекрати делото поради липса на извършено престъпление. Според бившия прокурор близо шестте години, в които е продължило разследването срещу него, надминават разумните граници и затова е поискал обезщетение за вредите, причинени му от забавено правосъдие.

1000 язовира в страната се нуждаят от ремонт. От сериозен ремонт имат нужда около 1000 язовира в страната. Това обяви зам.- директорът на Агенцията за метрологичен и технически надзор Кирил Войнов (ДАМТН) пред Нова тв вчера. Средствата ще дойдат от държавата. Засега обаче не е ясно точно колко пари ще са необходими за ремонтите. Изявлението на шефа на агенцията идва на фона на проливните дъждове в последните дни, които причиниха щети в много населени места. В някои от тях хората подозират, че бедата е дошла именно от преливащи язовири.

Вече е започнало освобождаване на водните обеми на язовирите, които са се повишили вследствие на наводненията. Най-проблемни са каскадните язовири, допълни Кирил Войнов. У нас има 291 каскади, но те денонощно се държат под контрол, тъй като при скъсване на стената на един язовир могат да станат необратими промени, обясни той.

В края на миналата седмица след проливните дъждове е имало преливане на някои водоеми, сред които "Мрамор", "Иваняне", "Суходол" и др. Според Войнов обаче това не било фатално, тъй като през цялото време е имало контрол от страна на собствениците. В 80% от случаите това са кметовете, тъй като става дума за общински водоеми. Това не пречи да има кметове с по 40 акта за нарушения при стопанисването на водоемите, призна зам.-директорът на ДАМТН.

Според Войнов от 23 години, когато язовирите са дадени за стопанисване на общините, те "не са обръщали внимание и не са се чувствали собственици". Едва от 2 години и половина насам е създадена Главна дирекцията за надзор на язовирните стени и съоръженията, "която си върши работата", допълни Войнов. По негови думи фактът, че нито една стена не се е скъсала след пороите, значел, че държавните институции работят и превантивно.

"Промените, които настъпиха в природата, особено с глобалното затопляне, започват да се усещат. Това, което стана в Камено, в Гърция и в Румъния, трябва да ни накара да се замислим как да бъдем по-отговорни", допълни още той.

Проблемът с водоемите в страната се задълбочава все повече. 10% от язовирите в България са били опасни, показва графика от края на 2017 г. , подготвена от прокуратурата. Както в. "Сега" писа тогава, опасните водоеми са били оставени да се рушат и през последните три години никой не е поел контрола над собствениците. Прокурорската проверка тогава установи, че 205 са опасните язовири в страната, за които има "най-висока степен на неизправност и същевременно заплаха за населението".

Преди по-малко от две седмици стана ясно, че държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" ще управлява нежеланите от общините водоеми. Тези промени бяха заложени в Закона за водите. Наред с това държавното предприятие ще може да стопанисва и частни язовири, ако собствениците имат желание. Новата структура няма да поддържа язовирите, които се стопанисват от НЕК и ВиК операторите.

Капитал

Инвестиционните разходи на държавата надхвърлят 1 млрд. лв. към май. Инвестиционните разходи на правителството нарастват до 1 млрд. лв. към края на май, като малко над половината от сумата идва от европейските средства. Това е едва 16.5% от планираните в бюджета за годината 6 млрд. лв. капиталови разходи, но изпълнението е значително по-бързо от това през 2017 г. За сравнение, година по-рано показателят възлизаше на 630 млн. лв. Сега раздвижването идва основно заради повече стартирали европроекти. Това показват данните на Министерството на финансите за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП).

Финансовото ведомство публикува и предварителни оценки към края на полугодието, според които приходите надвишават разходите с над 1.7 млрд. лв., или 1.7% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) за годината.

Равносметката за полугодието

Според предварителните оценки на финансовото ведомство към юни постъпленията в бюджета нарастват с 10% на годишна база до над 19 млрд. лв. Увеличението се дължи основно на по-високите данъчни приходи, докато при помощите не се забелязва значителна промяна спрямо нивото от края на полугодието през 2017 г.

Разходите пък нарастват с годишен темп от 11.2% до 17.5 млрд. лв., което е 44.5% от плана за годината. Увеличението тук идва както от националния бюджет, така и от по-високи разходи по сметките за средства от ЕС (където големият двигател е повишението на разноските за инвестиции). Министерството на финансите посочва, че при националния бюджет растежът идва от по-високите осигурителни и социални плащания, както и увеличените заплати на администрация, полицаи и учители.

Повече приходи от данъци, разходи - за помощи

Според ревизираните данни за май приходите превишават разходите в бюджета с 1.42 млрд. лв. Излишъкът идва от националния бюджет, докато сметките по европейските средства продължават да са на минус, който към май възлиза на 282 млн. лв.

Постъпленията в бюджета нарастват с 8.6% до близо 16 млрд. лв., от които голямото перо са приходите от данъци. Те са и основният фактор за годишното увеличение - повишават се с 2.2 млрд. лв. спрямо юни 2017 г. до 13.4 млрд. От друга страна, неданъчните приходи нарастват с 5%, а помощите намаляват с 9% до 488 млн. лв.

Разходите също продължават да се увеличават с бърз темп нагоре - годишният ръст към май е 11.3% до сума от 14.1 млрд. лв. Най-голям принос за увеличението имат по-високите социални разходи, които се вдигат със 7.1% до над 6.6 млрд. лв. Следващото по големина перо - за персонал, се увеличава с 350 млн. лв. до 3.47 млрд. лв. към май на годишна база.

Фаворити да строят пътя до Калотина са "Щрабаг" и ГБС. "Щрабаг" и ГБС са най-вероятните строители на скоростния път от София до сръбската граница. Те излязоха на челно място след отварянето на офертите за новия 32-километров път.

Половин година отне на Агенция "Пътна инфраструктура" да разгледа техническите оферти на кандидатите за строителството. Бавната работа обаче, изглежда, е дала резултат, тъй като повечето фирми не бяха допуснати до отварянето на ценовите им предложения и на практика състезанието е значително опростено.

Подадените оферти бяха общо 24 - по 12 за всяка от двете части на трасето. Отворените ценови предложения обаче са само шест и предвид еднаквия резултат при техническите оценки на компаниите решаваща за класирането ще е именно сумата, която са поискали. По този показател на челно място излизат "ГБС-Инфраструктурно строителство" и консорциумът около австрийската "Щрабаг". Техните предложения са съответно 97.8 млн. лв. за 17 км отсечка от Драгоман до п.в. Храбърско край Сливница и 137.5 млн. лв. без ДДС за 14.5 км трасе от сръбската граница до Драгоман. За сравнение, прогнозният бюджет бе 117 млн. и 141.7 милиона. Средствата са осигурени от държавния бюджет и чрез механизма "Свързана Европа".

Ако процедурите приключат без обжалвания, е възможно 32-километровият път да бъде готов през 2021 г. Според АПИ така ще бъде завършена международната линия Лондон - Будапеща - Белград - София - Пловдив - Истанбул - Калкута, която е най-краткият път, свързващ Западна Европа с Близкия и Средния изток. В момента единствено в България трасето не е разширено и обновено.

Голямото отпадане

В надпреварата участваха всички големи местни строителни компании и няколко чуждестранни, което прави отстраняването им още по-изненадващо - те имат богат опит в подготвянето на тръжна документация и надали толкова небрежно са подходили към подобна задача.

До отварянето на ценовите предложения обаче бяха допуснати само пет кандидата. Единствено "ГБС-Инфраструктурно строителство" е успяло да се класира и за двата участъка. Но докато при от Драгоман до п.в. Храбърско офертата му от 97.8 млн. лв. е най-добрата, за другата отсечка фирмата е предложила 141.5 млн. лв. - съвсем близо до максимално възможната граница, поради което няма шанс за успех. Единствената конкуренция на "ГБС-Инфраструктурно строителство" за първата отсечка е обединението, в което влизат "Геострой" и "Пътстрой 92". Неговата цена обаче е значително по-висока - 113.8 лв. без ДДС.

За пътя от сръбската граница до Драгоман освен офертите на ГБС и на консорциума на "Щрабаг" - ДЗЗД "Страбаг БПА", са допуснати още "Хидро-вод строй" и обединението на "Джи Пи груп" с испанската "Контратас Иглесиас" - "Калотина - София". Техните оферти са съответно 139.6 млн. лв. и 141.1 млн. лева.

Така ако офертите бъдат одобрени, първата отсечка Драгоман - Сливница ще излезе около 5.7 млн. лв. на км, а втората Калотина - Драгоман - 9.5 млн. лв.

Стандарт

Щети за 2 милиона лева по пътищата след пороите. Пороите от миналата седмица са нанесли щети на стойност 2 милиона върху републиканската пътна инфраструктура. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, който присъства на първата копка от рехабилитацията на пътя Чирпан - Симеоновград, направена в Димитровград.

Той обяви, че щетите ще бъдат покрити или от бюджета, или по линия на фонд "Солидарност" на Европейския съюз, по който ще се кандидатства отново. Трети вариант е Комисията по бедствия и аварии към Министерски съвет.

Нанков бе категоричен, че трябва да се инвестира в превенция, тъй като заради климатичните промени все по-често природата ще ни сблъсква с подобни явления.

Над 500 хиляди лева са щетите само в Смолян, обяви зам.-кметът на града Мариана Цекова.

Описването на щетите още не е приключило, тъй като все още пристигат информации от кметствата в Общината. Продължава почистването на засегнатите от наводнението улици и пътища. Поискано е съдействие от военни и техника при възстановителните дейности в региона. Очаква се Министерството на отбраната да изпрати водоноска за питейна вода в Чепеларе, тъй като чешмяната вода там е замътена.

Fitch повиши рейтинга на ОББ. Международната рейтингова агенция Fitch Ratings (Фич Рейтингс) повиши рейтинга на жизнеспособност (VR) на Обединена българска банка АД (ОББ) с една стъпка - на 'bb' от 'bb-'.

Като мотив за повишаването на оценката от агенцията посочват, че ОББ е засилила позициите си по отношение на кредитния риск, в резултат на сериозно преструктуриране след придобиването й от KBC Bank (с рейтинг 'А', Позитивна перспектива).

В същото време агенцията потвърди дългосрочния рейтинг на ОББ (Long-Term IssuerDefault Rating - IDR) на 'A-' със стабилна перспектива. Това е най-високият рейтинг, който българска банкова институция притежава.

Повишението на рейтинга на жизнеспособност на ОББ се обуславя от стабилното финансиране, високата ликвидност и силната капитализация на банката. „Високо оценяваме сериозното преструктуриране на ОББ след придобиването ѝ от KBC (през 2017 г.) и сливането ѝ със СИБАНК (през първото тримесечие на 2018 г.). Това доведе до намаляване на рисковите експозиции на ОББ и подсилване на бизнес профила й на стратегическо ниво и управление", посочват от Фич.

Агенцията коментира също, че очакванията за 2018 г. са качеството на активите в българските банки да се подобрява заради консервативната политика на отпускане на нови кредити, намаляване на лошите кредити, умерения кредитен ръст и благоприятната икономическа среда. „Изчистването на портфейла на ОББ вероятно ще доведе до по-бързи резултати, поради доброто провизиране на кредитния портфейл, не толкова сложните проблемни активи и стратегическия приоритет от страна на KBC за намаляване на необслужваните заеми", се казва в съобщението на агенцията.

От рейтинговата агенция отбелязват, че след сливането, съотношението оперативна печалба към рисково претеглени активи на ОББ бележи значително подобрение през първото тримесечие на 2018 г. Очакванията на Фич са този коефициент да остане значително над 2,5% в следващите периоди.

Потвърждението на дългосрочния рейтинг на ОББ отразява позицията на рейтинговата агенция Фич, че при необходимост КВС ще подпомогне своето българско дъщерно дружество. От агенцията потвърдиха и краткосрочния рейтинг на неизпълнение (IDR) на ОББ на 'F1', и рейтинга на поддръжка (SR) на (1).

Петър Андронов, главен изпълнителен директор на ОББ, коментира повишения рейтинг на банката: „Повишаването на рейтинга за жизнеспособност (VR) на ОББ е висока оценка за успешната реализация на интеграционния план и на дългосрочната стратегия на обединената банка и на КВС за развитието на бизнеса в България".

Монитор

БДЖ постигна сделка с кредиторите, спряха продажбата на сградата й. Готвената продажба на 1200 товарни вагони неоперативни активи и централата на БДЖ е спряна. Днес е постигната договорка за подписване на споразумение с банките кредитори по втория облигационен заем на закъсалото държавно дружество, вследствие на което е спряна продажбата на активи на дружеството, съобщиха от БДЖ.

"Това беше постигнато благодарение на проведените интензивни преговори през последните няколко седмици между екипите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, „Холдинг БДЖ" ЕАД и представители на облигационерите", пише в съобщението. 

Припомняме, че железницата ни беше на път да загуби своята знакова централа в центъра на София - на ул. „Иван Вазов". Вчера беше последният ден за подаване на оферти за имота.

От съобщението не става ясно транспортният министър Ивайло Московски наведнъж или на части ще се извърши изплащането на дълга на железниците, нито дали са отпаднали част или всички дължими наказателни лихви на държавните железници.

Уточнява се единствено, че изплащането на оставащите задължения към финансовите институции ще се осъществи чрез предоставяне на възмездна финансова помощ от държавата, след като през юни 2017 г. Европейската комисия одобри държавна помощ за БДЖ в размер на 224 млн. лева.

Превозвачи правят конфедерация вместо камара. Автобусните превозвачи, които миналата седмица протестираха против обединяването на бранша чрез закон, се обявиха за създаване на конфедерация. Обещанието за единение протестиращите компании дадоха при срещата си с премиера Бойко Борисов преди седем дни, а на нарочна пресконференция го обявиха официално.

Причината за създаването на конфедерация е липсата на представителност в бранша и възможността автобусните компании да се обединят на доброволен принцип, обясни Ивайло Константинов, член на Националното сдружение на автобусните превозвачи в България и бивш депутат от ГЕРБ. Членството в организацията няма да бъде задължително, както беше записано в изтегления законопроект за създаването на камарата на превозвачите. Ръководството ще се избира на ротационен принцип. Константинов обяви, че няма намерение да оглавява бъдещата конфедерация. Идеята е в бъдеще тя да е съставена само от сдружения, които ще представляват своите членове.

От организацията нямат намерение да включват фирми от тежкотоварния транспорт, които са поддръжниците на създаване на Автомобилна камара. „За нас мачът е свирен", обяви Константинов. Според автобусните фирми законопроектът е писан от шепа хора с цел контрол на големите върху малките, коментираха превозвачите за пореден път. В момента е отправена покана до всички национално представени сдружения в пътническия транспортен сектор у нас с цел обединение, каза Магдалена Милтенова от Браншовия съюз за стопанска инициатива в транспорта.

Транспортните фирми се разделиха след представянето на законопроекта за създаване на Автомобилна камара, който беше изтеглен от ГЕРБ след намесата на премиера Бойко Борисов. Двете фракции в спора на бранша се представляват от една страна от Магдалена Милтенова от Браншовия съюз за стопанска инициатива в транспорта и Ивайло Константинов от Националното сдружение на автобусните превозвачи в България. От другата са тежкотоварните превози Миролюб Столарски, Илиян Филипов и Христо Христов от Съюза на международните превозвачи (СМП) и Българската асоциация на сдруженията на автомобилните превозвачи (БАСАТ). Припомняме, че след като беше обявено, че спорните текстове ще бъдат изтеглени от парламента, организациите около Миролюб Столарски обявиха техен протест в подкрепа на Закона за българската автомобилна камара на 4 юли. Ръководствата на СМП и БАСАТ обявиха, че в сряда ще паркират товарни автомобили и автобуси между 11.00 и 17.00 часа на бул. „Цариградско шосе". От 11.00 часа пред храм-паметника „Александър Невски" ще бъдат паркирани 100 автобуса, заканиха се тежките превозвачи. Към протеста в София ще се присъединят и превозвачи и от Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Велико Търново, Плевен и други места Датата съвпада с датата на дебатите в Европейския парламент дебати относно пакет „мобилност".