Председателят на АИКБ Васил Велев (вляво) и министърът на образованието Красимир Вълчев

25 млрд. лв. са преките загуби за българската икономика от емигрантските процеси в годините на Прехода. Това показват изчисленията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), представени на дискусията "Бизнес и висше образование", организирана от работодателската организация и посветена на реформа в образованието, която да осигури развитието и кадровото обезпечаване на индустрията.

„Заради емиграцията България е загубила повече от един милион и триста хиляди свои граждани", подчерта председателят на АИКБ Васил Велев. Той посочи и конкретни примери: "Ако вземем, че от тях 30 процента са висшистите, това е консервативна оценка, по-скоро са повече, и 50 процента среднисти, получаваме, че близо 25 милиарда лева са преките ни финансови загуби, непреките са много по-големи".

В анализа на АИКБ са представени и данни за тенденциите във външната миграция на България. Те показват че от 1992 г. до 2016 г. общият брой на емигриралите българи от страната е около 1 000 000. Учениците, напуснали България в периода 2011-2017 г., са 41 486.

Загубите на трудовия пазар

Според данните на АИКБ, трудовият пазар у нас губи по 50 000 души годишно, а липсата на квалифицирана работна сила е основният проблем на бизнеса в последните години. Затова бизнесът поиска план-приемът във висшите училища да бъде съкратен с една трета, а в средното образование приоритетът да се прехвърли върху професионалните гимназии. Образователната система да подготвя кадри за дефицитните специалности, каквито са инженерните и техническите направления.

От данните на АИКБ става ясно, че на българския пазар на труда има недостиг на специалисти по дадени професии и излишък на специалисти по други професии, като най-голям е недостигът на инженери - 29 процента. Следват експерти за "Обслужване на клиенти" - 15 процента, на търговци -14 процента, на ИТ специалисти -11 процента, а на специалисти "Човешки ресурси" е 9 процента.

В същото време излишък на специалисти има най-много в администрацията - 23 процента, във финансите и счетоводството -20 процента, както и на оператори в кол центровете - 9 процента.

Какво избират студентите

В своя анализ от АИКБ са използвали и данни за студентите у нас по професионални направления, според рейтинговата система на българските висши училища от 2017 г. Според данните в направлението "Икономика" учат най-много студенти - 47 131, в "Администрация и управление" - 20 133 студенти, "Педагогика" -12 711 студенти, "Право" -10 392 - студенти, а в направлението "Обществени комуникационни и информационни науки" има 4606 студенти.

Най-малко са студентите в пет професионални направления: "Електротехника, електроника и автоматика" учат 7394 студенти, в "Общо инженерство" - 6873 студенти, в "Машинно инженерство" - 4672 студенти, в направлението "Математика" - 435 студенти, а в "Металургия" има 332 студенти.

Пред участниците в дискусията министърът на облразованието Красимир Вълчев, обяви, че професиите, в които ще има най-голям ръст на доходите, са тези, свързани със задълбоченото изучаване на математика и природни науки.

„Реалността у нас ни показва, че позициите, които изискват професионално образование, са по-високо платени от тези, които изискват висше образование по някои професионални направления, като икономика и администрация", каза министър Вълчев. Затова по неговите думи трябва да положим допълнителни усилия да рационализираме целия избор и висшите ни училища да не могат постоянно да обвиняват, че "училищното образование е виновно - трябва да спрем с обвиненията". Министър Велчев прлизна, че има и много критики към модела на академично самоуправление в университетите, който не може да остане в сегашния му вид, който води до капсулираност и самодостатъчност. 

По думите на министър, все още не се знае какви специалисти ще са ни нужни след 20-30 години, но е сигурно, че всеки ученик трябва да има езикови умения, както математически умения и такива в природните науки. Учениците трябва да имат и новите умения - предприемачески, както и умения за критично мислене, за креативност и може би най-важното умение - да учиш. „Тези девет ключови компетентности, ако успеем да ги вплетем във всички програми и да ги насърчим с дейности по интереси, ще сме постигнали голяма част от задачата пред нас, която е в образованието", обобщи Красимир Вълчев.

Факторът учител

Той за пореден път заяви, че най-важният фактор в образователната система са и ще продължават да бъдат учителите, тъй като те в най-голяма степен формират образователните резултати. „Ако имаме добри и мотивирани учители и ако по-добрите ученици стават учители, ще имаме подобряване на образователните резултати в дългосрочен план", каза министър Вълчев.

Затова според него е ключово, че беше направен общественият и политическият избор да се инвестира в учителите и това ще увеличи средствата за образование до едни съпоставими проценти от БВП. "До по-миналата година нашият процент за учители беше 1,5 от БВП при средно 2,6 в останалите европейски страни", посочи министър Вълчев. Той отбеляза, че разходите за предучилищно и училищно образование остават с най-висока норма на обществена възвращаемост от всички публични програми, особено разходите за предучилищно образование, защото биологически и физиологически тогава се формира най-голяма част от интелигентността на децата. Затова от ключово значение е обхващането на децата в предучилищна възраст.

„Не трябва да имаме колебания, че трябва да инвестираме в образованието, защото утрешните инвестиции в него започват с днешните инвестиции в учителите", изрази увереност Красимир Вълчев. Той не скри разочарованието си, от нерационално търсене. „Колкото да рационализираме предлагането на професионалното и висшето образование, да направим профилно преструктуриране и да дадем допълнителни стипендии, децата продължават да учат в езикови гимназии и да искат да учат психология или икономика", обясни Вълчев. Той даде и конкретен пример с "даването на втора стипендия, а даденият студент плаща да учи икономика в платена форма на обучение".