Сега

Синоптиците се оказаха виновни за щетите и жертвите от потопа в Бургас. Властите обогатиха добре известния инструментариум, с който обяснява водните бедствия. Ден след трагедията в Бургаска област, при която загинаха трима души, виновни се оказаха синоптиците, които не прогнозирали правилно колко лошо ще е лошото време. Това се случва, въпреки че през пролетта Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съобщи, че 205 язовира са неизрядни, само 5 са изпълнили предписанията за укрепване, а 30 са в много лошо състояние. Почистването на речните корита също е вечен проблем. Вчера обаче представителите на властта се обединиха около заключението, че държавните институции са си свършили перфектно работата, и подчертаваха при всеки повод, че държавните язовири в управляваната от ГЕРБ област Бургас нямат принос за бедствието.

Версията за синоптиците се появи сутринта в изява на председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов пред Нова телевизия. Той всячески се помъчи да неглижира факта, че Камено и Бургас се управляват от кадри на ГЕРБ, и стрелна метеоролозите: "Кодът, който беше подаден, беше жълт... Винаги, когато се планират дадените решения на местната и изпълнителната власт, и разбира се, призивите към гражданското общество... е на база прогнозата, която се получава". И даде пример как в САЩ и Западна Европа метеоролозите предсказват успешно бурите. Всъщност бедствието настана на 24 октомври през нощта, като кодът за този и следващия ден бе не жълт, а оранжев.

Тезата за подценената прогноза беше застъпена и в изслушването на няколко министри в парламента. Там министърът на икономиката Емил Караниколов, привикан от БСП с трима свои колеги за обяснения, заяви, че предупрежденията са били за валежи до 60 л/кв. м, а са паднали 200 л/кв. м. "НИМХ на БАН е издал оранжев код за значителни валежи в 16 области за 24 октомври. Очакваните валежи са били с количество от 35 до 50 л/кв. м за 24 часа, като локално е било възможно да достигнат до 60 л/кв. м. Реално валежите са били повече от прогнозираното", информира министърът на околната среда Нено Димов. "Когато природата се разгневи и удари всички, ние сме като мравки пред нея", обобщи вицепремиерът Валери Симеонов. Това и остава основната версия на управляващите за трагедията.

"Синоптиците ни са си свършили добре работата", коментира пред Сега" проф. Христомир Брънзов, шеф на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Още на 23 октомври от службата му са обявили оранжев код за опасно количество валежи, което означава, че могат да паднат от 30 до 60 л на кв. м за денонощие. "На 24 октомври отново бе обявен оранжев код за 16 области, а в 12 часа - за Ямбол, Хасково и Бургас. На 25-и сменихме кода за Бургас в червен, тъй като отчетохме предишното количество валежи", коментира той. По думите му синоптиците не могат да прогнозират къде точно колко количество дъжд ще падне. "За Бургаска област паднаха 120 л за двата дни, което и беше прогнозирано и своевременно подадено към Гражданска защита и МОСВ", посочи проф. Брънзов. Той определи като некоректно сравнението с американската метеорологична служба, която получава в пъти по-голям ресурс от българския. "Ние нямаме дори автоматични дъждомери, с които веднага да се отчита количеството паднали валежи", коментира още той.

Вариантът за човешка грешка бе изчерпан с краткото "разследването ще покаже". Снощи от Държавната агенция по метрология и технически надзор отново заявиха, че седемте язовира със скъсани стени са каскадни и че под тях няма населени места и водният отток от тях не е причина за човешки жертви. По-рано обаче различни представители на властта побързаха да посочат, че приливната вълна е тръгнала от два язовира, които са в ръцете на частници. Първо кметът на Бургас Димитър Николов се възмути, че язовир "Трояново", който се държи от частен арендатор, не е бил изпуснат и оттам се е получила голямата приливна вълна. Министърът на икономиката Емил Караниколов обаче влезе в противоречие с него и в парламента обяви, че приливната вълна е тръгнала от частния яз. "Чокората", макар че не можа да изтъкне някакви нарушения при стопанисването му. Според местни агенции този водоем се държи от семейството на общинска съветничка от БСП - партията, която дълги години имаше кмет на пострадалата община Камено, преди ГЕРБ да го измести през 2015 г.

Пострадали собственици на рибарници имат различно обяснение за наводнението. В писмо до "Бургасинфо" "Хай Мед Тех" ЕООД, която има рибарник и др. имоти в района, разказва, че в 7:30 часа (на 25 октомври) през обекта им преминава приливна вълна от над 2 м от нерегламентирано изпуснатия според тях язовир "Трояново" и залива всичко по пътя си. "Смятаме, че ако от "Напоителни системи Бургас" бяха изпускали язовира поетапно и при първите признаци за покачването на водите, щетите щяха да бъдат сведени до минимум", пишат още от "Хай Мед Тех".

Собствениците на яз. "Чокората" пък предоставиха видеозаписи от охранителните си камери на ДАМТН. "Според тях се вижда как около 2:00 часа през нощта започва да приижда вода, която носи наноси - пръст, храсти и дървета. Следствие на прииждащата вода и обилния валеж започва рязко повишаване на нивото на язовира, като се стига до преливане през короната на стената и водата се разлива в земеделски земи. Въпреки това съоръжението задържа основната водна маса и не се стига до пълно разрушаване на стената", обясняват от агенцията.

Все пак регионалният министър Николай Нанков призна, че погледът следва да бъде насочен не само към язовирите, но и към непочистените дерета. Той заяви, че са установени деретата, по които се е движила вълната. "Компетентните органи започнаха и проверка на язовирите в община Камено, за да се провери дали те или поройният дъжд е виновен за бедствието... Имаме уверенията на областния управител на Бургас, че са правени проверки, давани са предписания. Дори за днес е имало планирана проверка на язовирите. Факт е, че в продължение на реката, която свързва тези 4 язовира, е дошла приливна вълна, тръгнала от празен язовир", каза той.

"Всички версии са възможни. Чакам компетентните органи да кажат", заяви в следобедните часове пред "Сега" кметът на Бургас Димитър Николов. Любопитно е, че от тази година община Бургас изпълнява проект за интегрирано управление на риска от наводнения на стойност 548 000 евро. В бургаското село Равнец почина жена, което повлече съмнения за ефективността на системата. Николов заяви обаче, че жената е починала от инфаркт и системата е сработила. "Нямаме жертва. Реагирахме час и половина преди другите общини. Евакуирахме хората преди вълната", заяви той.

Разчистването след непосредствения ужас в селата на Камено продължи. Бургаското сметище претърпя поражения и бе затворено. Правителството отпусна 400 хил. лв. на Бургас и 600 хил. лв. на Камено за неотложни дейности, а вероятно ще се предоставят още пари по линия на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, чийто резерв е над 2 млн. лв.

Храните задължително ще са с етикет на български език. Всички хранителни стоки в магазините трябва задължително да имат етикети на български език. Те трябва да съдържат основната информация за продукта. Това реши вчера Народното събрание, което прие на първо четене изцяло нов Закон за храните. На производителите, вносителите и търговците не се разрешава да облепят вече етикетиран продукт допълнително "по начин или с информация, различна от първоначалното етикетиране, или който прикрива каквато и да е част от задължителната информация".

С новия закон се въвежда регламент на ЕС, приет през 2011 г. Според него етикетите трябва да са ясни, разбираеми и четливи, за да помагат на потребителите да се ориентират за съдържанието на стоката. Досега част от правилата се записваха в промени в стария закон. За изцяло съобразен с евродирективата нормативен акт се говори от дълго време, но той все оставаше встрани от приоритетите на законодателите.

След окончателното гласуване на промените агенцията за безопасност на храните ще трябва да създаде регистър на компаниите и обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни. В регистър ще влязат и производителите на бутилирани минерални и изворни води. Той ще се поддържа от здравното министерство. За пръв път се въвежда регулация и за търговията на храни по интернет.

Въвежда се изрична забрана за участие на деца в реклами на генномодифицирани храни. Също така се забранява ГМО продукти да се презентират в предавания, предназначени за детска аудитория. Такава забрана съществува и сега, а по принцип у нас не е разрешен вносът на ГМО продукти. Законопроектът спира и участието на непълнолетни в реклами на храни и напитки, които не са подходящи за употреба от подрастващи и не отговарят на изискванията за здравословно хранене.

Създава се Национален съвет по храните, който ще координира националната политика в сектор "Храни". В него ще участват всички заинтересовани страни. Създава се и постоянен консултативен орган към здравния министър, който ще има решаващата дума при признаването и пускането на пазара на минерални и изворни води. В него ще участват още представители на МОСВ, на икономическото министерство, на Комисията за защита на потребителите, на Патентното ведомство, хора от браншовите организации и др. При приемането на новия Закон за храните в сектора с бутилиране на минерална вода се появи най-сериозното напрежение сред подкрепящи и противници на новите правила.

Транспортните средства, които превозват храни от неживотински произход - брашно, хляб, сладкарски произведения, ще подлежат също на регистрация, каквато в момента се изисква за тези, които превозват животни. Регистрацията ще се прави от областните агенции за безопасност на храните, а превозните средства ще се обозначават със стикер. Тази разпоредба бе една от малкото, които бяха критикувани от опозицията. "Или компетентният орган ще си затвори очите и ще раздава стикери, или цели райони ще останат без доставки", заяви депутатът от БСП Валери Жаблянов. Новите текстове бяха одобрени със само 1 против и 29 "въздържал се".

Капитал

Lufthansa Technik разшири базата си за ремонт на самолети за 40 млн. евро. Lufthansa Technik завърши разширяването на базата си за ремонт на самолети на летище София. Тя става най-голямата база на компанията в Европа. Инвестицията е в размер на 40 млн. евро, като с нея до момента българското дружество "Луфтханза техник София" е инвестирало 100 млн. евро за близо десетте си години работа. Това съобщи Даниел Хофман, главен изпълнителен директор на компанията.

Към момента базата разполага с 5 линии за ремонт на самолета тип Boeing 737 и Airbus 320. С откриването на новия хангар, който ще бъде представен официално тази събота, линиите ще станат 8, т.е. вече ще могат да се ремонтират по 8 самолета едновременно.

Заедно с хангара, компанията инвестира и в нова офис сграда. На един от етажите й ще има работилница, където ще се концентрират интериорните дейности по самолетите. Три от етажите й ще бъдат заети от служителите, занимаващи се със специфични дейности като планирането на ремонтите, логистиката на частите, човешките ресурси и т.н., които германската компания реши да концентрира в София преди няколко години. На практика всички тези дейности, съпътстващи ремонтите на самолетите в базите на Lufthansa Technik навсякъде по света, се изпълняват от София.

В името на самолетите

В българското дружеството "Луфтханза техник София" миноритарно участие има "Бългериан еъруейз груп" (24.9%), част от групата "Химимпорт". Инвестицията в новия хангар и в новата бизнес сграда е на компании от групата на миноритарния партньор, като "Луфтханза техник" ще ги наеме. Договорът за наем ще бъде за 8 години с опция за удължаване с още 8.

Новият хангар разполага с три линии за ремонт на самолети, като той ще може да бъде пригоден и за ремонт на широкофюзелажни самолети (за дълги дистанции), като само някои от тях няма да могат да влязат напълно и ще е необходимо допълнително съоръжение за опашката им.

В началото обаче ще се извършва само ремонт на теснофюзелажни самолети, като слотовете за ремонт вече са продадени за няколко години напред.

Центърът на компанията

През 2012 г. на централно ниво е взето решение за събирането и преместването на определен набор от дейности в София, като Lufthansa Technik разполага с общо 6 бази в света за базов ремонт: в България, Унгария, Ирландия, Малта, Пуерто Рико и Филипините. Към момента служителите на "Луфтханза техник София" са около 1100. Около 400 от тях са техници, подпомагани от около 150 служители, занимаващи се с логистика и други дейности, а 550 обслужват останалите звена по света. С разширяването на базата плановете на компанията са служителите й да станат 1300.

Разширяването на производството не е изненада предвид прогнозите в авиацията за разширяване на флотилиите, което се наблюдава и в момента. Най-интересен е азиатският пазар, където авиацията ще расте с най-бързи темпове.

ЕЦБ затяга паричната си политика. Европейската централна банка (ЕЦБ) ще започне да намалява изкупуването на облигации от началото на 2018 г., реши управителният съвет на банката в четвъртък. Финансовата институция запази лихвите без промяна, а президентът на банката Марио Драги заяви на пресконференция, че "очакваме лихвите да останат на тези нива за продължителен период и доста след края на програмата за количествени улеснения". Той отбеляза, че вътрешният ценови натиск е все още унил, като икономическите перспективи и инфлацията продължават да зависят от подкрепата на монетарната политика.

Очаквано решение

За инвеститорите намаляването на обеме на програмата за стимули това беше едно от най-очакваните решения, като според голяма част от тях програмата изпълни полезната си цел да стимулира икономиката на еврозоната и дори трябваше да бъде спряна по-рано. От ЕЦБ направиха всичко възможно да не коментират програмата през годината.

Сумата за изкупуване на облигации ще бъде намалена от 60 млрд. евро на 30 млрд. евро на месец от януари. Банката ще влага тази сума на пазарите до септември, а ако е необходимо, и след това.

"Ако перспективите станат по-неблагоприятни или ако финансовите условия не съответстват на напредъка към постигането устойчива траектория на инфлацията, управителният съвет има готовност да разшири стимулите като месечен обем или като продължителност", пише в изявлението на ЕЦБ.

Това решение беше очаквано от пазарите, в резултат на което станахме свидетели на търговия "купи слуха, продай новината". Еврото поевтиня с 0.5% спрямо долара и се разменя за 1.175.

ЕЦБ започна програмата за закупуване на облигации през пролетта на 2015 г. Обемът й беше увеличен до 80 млрд. евро на месец, а през миналия декември взеха решение за първото понижение, което влезе в сила от април тази година.

Реинвестиране

Драги заяви, че ЕЦБ ще реинвестира плащанията по главницата на падежиращи облигации в продължителен период след края на количествените улеснения. Така ще бъде намален шоковият удар от пазарите, породен от спирането на икономическите стимули.

Лихвите без промяна

Очакванията на пазара са решението на ЕЦБ за програмата за стимули да отвори вратите за вдигане на основния лихвен процент в еврозоната в началото на 2019 г. Това ще е с почти две години закъснение спрямо вдигането на лихвите в САЩ, където Федералният резерв готви още едно повишение през декември и преди почти сигурната смяна на Джанет Йелън с избраник на президента Доналд Тръмп. По време на пресконференцията Марио Драги отбеляза, че въпросът за повишаването на лихвата не е бил обсъждан.

Напълно според очакванията ЕЦБ запази и нивото на лихвите. Тази по депозитите остават на отрицателните -0.40%, лихвите за рефинансиране се запазват на 0%, а пределните лихви по заемите са 0.25%.

Стандарт

US генерал посреща Борисов на български. Български зет с пагони на американски генерал и дванайсетгодишната му дъщеря посрещнаха с поздрав на чист български Бойко Борисов във военната база Бутмир в Сараево. Това беше първата спирка от двудневната визита на премиера ни в Босна и Херцеговина, която започна вчера следобед. Бригаден генерал Робърт Хюстън, чиято съпруга е българка, оглавява натовския щаб в базата, където е разположен и военният контингент на ЕС. В него в момента се намират и десетима наши офицери и сержанти, начело с капитан I ранг Георги Георгиев. 

Борисов и придружаващите го вицепремиери Томислав Дончев и Красимир Каракачанов, както и министрите на транспорта и на икономиката Ивайло Московски и Емил Караниколов бяха посрещнати с военни почести и червен килим още на летището в Сараево, а генерал Хюстън ги поздрави с "Добре дошли".

Банките спечелиха 488 млн. от такси. Банките спечелиха 488 млн. лв. само от такси и комисионни през първата половина на годината, като това е с 9,3% повече от същия период на миналата.

В същото време се оказва, че падането на лихвите не води до съществен ръст на кредитирането и до по-високи печалби за банките. Нетният лихвен доход на банките до юни е 1,3 млрд. лв., но това е с 5,2% по-малко спрямо първите шест месеца на миналата година. В резултат реализираната печалба на банковата система до юни 2017 г. е 660 млн. лв., или със 113 млн. лв. (14,6%) по-малко от отчетената за същия период на миналата година. Това се посочва в изданието на БНБ "Банките в България" за периода април-юни 2017 г.

Общият размер на отпуснатите кредити от банките (без заемите за кредитни институции) отбеляза растеж през второто тримесечие от 1,4% (771 млн. лв.) и достигна 55,5 млрд. лв. в края на юни. Това обаче се дължи на гражданите, докато бизнесът взима по-малко кредити, което показва, че инвестира по-малко в разширяване на дейността си. Кредитите за нефинансови предприятия намаляха с 294 млн. лв. през второто тримесечие. Увеличение бе отчетено при кредитите за домакинствата - с 633 млн. лв., и за други финансови предприятия - с 462 млн. лв.

Общата сума на активите на банките нарасна с 91 млн. лв. (0,1%) през тримесечието и достигна 93 млрд. лв. В края на юни общата сума на депозитите в банките е 79,2 млрд. лв., което представлява увеличение с 363 млн. лв. (0,5%) за три месеца. Нарастване се отчита при депозитите на кредитни институции (с 428 млн. лв.), нефинансови предприятия (с 387 млн. лв.), домакинства (със 172 млн. лв.) и сектор държавно управление (със 102 млн. лв.).

Намаляват депозитите на други финансови предприятия (със 727 млн. лв.). Това се дължи на тенденцията все повече пари на пенсионни компании и застрахователи да се инвестират на борси в чужбина в търсене на по-висока доходност.

Спрямо края на март необслужваните кредити се свиват с 5,1% (504 млн. лв.), а общата сума на кредитите и авансите пада с 1% (със 773 млн. лв.). В резултат делът на необслужваните кредити и аванси се понижи през тримесечието с 0,5 процентни пункта до 12,1%, а на годишна база - с близо 2 процентни пункта поради намалението на размера им с 1,1 млрд. лв.

Монитор

3000 българи горят без книжки за скорост. 3000 българи, пътували зад граница, се разделят всяка година с книжките си най-често заради превишена скорост в чужбина. Това съобщи за „Монитор" началникът на отдел „Пътна полиция" Бойко Рановски.

„Всеки български шофьор, който е бил заснет в нарушение в някоя страна - членка на Европейския съюз, отива в специална система, до която имат достъп колегите от Пътна полиция от другите държави. Ние също имаме такъв достъп. Тогава до собственика на автомобила се изпраща писмо от съответната страна. То пристига на домашния му адрес. Ако не го плати доброволно или ако наказанието за нарушението му предвижда отнемане на свидетелството за управление, то ние му го взимаме", обясни още Рановски. Най-често глобите идвали от Гърция и Германия. При неплащане законът дори предвиждал конфискация на движимо и недвижимо имущество. Това е заложено в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Той се прилага вече и у нас. Член 3 от него гласи, че всяка глоба или всякакъв вид парична санкция, наложена с акт, ще се събира от НАП в съответната държава. За да се стигне до конфискация на каквото и да е имущество, страната, в която е извършено нарушението, трябва да изпрати акта на български език до съответния окръжен съд по местоживеене на шофьора. След това документите се придвижват до НАП и КАТ за установяване на самоличността на шофьора и той подлежи на най-тежката санкция - конфискация, ако не заплати глобата си. Вече има няколко подобни случая в страната, съобщават от Пътна полиция, след като в законовия срок не са успели да си приберат глобите. Само във Франция заснетите български шофьори, които са нарушавали правилата, са над 14 хиляди за последните години. За останалите европейски страни няма точна статистика, тъй като от Пътна полиция отчитат цифрите едва след като има влязло в сила съдебно решение от съответния окръжен съд. Не всички водачи обаче ще се разделят с автомобилите си, тъй като в много от случаите глобите не надхвърлят 150 евро.

Тогава например данъчните могат да опишат телевизора или някоя друга движима вещ на собственика. По силата на закона събраните тук глоби остават в българския бюджет. Когато става дума за конфискация, ако тя е под 10 хил. евро, остава в България. Ако надвишава този праг - 50% от сумата се изпращат на държавата, издала решението за отнемане. Съдилищата могат да откажат да признаят решенията за изпълнение. Това много често се случва у нас, тъй като магистратите изискват определени документи, за да издадат постановлението. Основното е те да са преведени на български, а много от страните - членки на ЕС, изпращат документите на майчиния си език. Друг проблем бил, че те не са в пълен комплект. Така често глобите, наложени на нашенци, оставали несъбираеми.

Винетката за ТИР-овете се увеличава с едно евро. С едно евро повече на ден ще плащат тежкотоварни автомобили и големите автобуси за използване на пътната ни инфраструктура. Така винетката вече ще струва 12 евро, слад като депутатите приеха на второ четене промени в Закона за пътищата.

Таксата обхваща всички превозни средства, които пренасят товари, както и превозните средства с две и повече оси, които имат техническа допустима максимална маса 12 или повече тона. Автобусите също са засегнати от промяната. Новата цена ще бъде плащана и от превозни средства, предназначени за превоз на пътници с повече от осем места за сядане, без мястото на водача.

Предложението беше внесено от народния представител от ГЕРБ Александър Ненков. Промените се налагат, за да се синхронизира българското законодателство с европейските директиви. Това се посочва в доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.

Според вносителите с повишаване на размера на таксата с 1 евро на годишна база увеличението на приходите от дневни винетни такси от тежкотоварните автомобили, събирани от Агенция "Пътна инфраструктура", се очаква да бъде над 2.8 млн. лв.

По-високата пътна такса няма да доведе до ръст на цените на превозите, коментира пред „Монитор" шефът на Съюза на международните превозвачи Йордан Филипов. По думите му въвеждането на тол системата, планирана да заработи през 2019 г., е по-вероятно да повиши сумите за превоз.