Капитал Daily

Кабинетът засега се отказа от промяна на болничните. Лично премиерът се зае с въпроса за болничните, след като държавата планираше от догодина за първите три дни работещите да получават 50% от възнаграждението си. Засега мярката се отлага и планът е да се засили контролът върху издаването на фалшиви болнични листове, като създаде специализирана лекарска комисия, която да ги проверява. Това ще се хареса на синдикатите и на работещите, но със сигурност се разминава с искането на работодателите. Те сега поемат плащането на първите три дни, но настояват да се върне обратно на предкризисния вариант само с първия ден.

За шест години, откакто бе направена промяната, издадените болнични за сметка на работодателите са нараснали със 120%. При 2.4 млн. дни през 2010 г. за миналата година те са поели 5.4 млн. дни, което по най-груба сметка значи годишно 50 млн. лв. Силно расте и разходът за сметка на всички данъкоплатци: например за 2016 г. НОИ, който изплаща болничните след 3-тия ден, е платил 16.6 млн. дни или в пари - 446 млн. лв. Това е 60% ръст за последните 6 години.

Сега държавата твърди, че ще опита да затегне контрола, защото е наясно, че има злоупотреби. Същите изказвания се правят от години по отношение на инвалидните пенсии и т.нар. ТЕЛК-ове, но решение не е намерено.

В какъв окончателен вариант ще се плащат болничните ще стане ясно до два месеца. Първо, промяната, която е залегнала в осигурителния бюджет, ще бъде обсъдена в края на седмицата в тристранния съвет, т.е. между правителство, работодатели и синдикати. После трябва да мине през кабинета и две гласувания в парламента.

Трите различни позиции

Накратко, мотивът на държавата е, че мними болни масово взимат фалшиви листове, за да си удължат отпуската, или пък подканени от закъсалия им работодател. И така се пилеят десетки, ако не и стотици милиони. Управителят на НОИ Ивайло Иванов обясни пред журналисти, че голяма част от проблема с увеличаването на разходите на общественото осигуряване са и фирми в неплатежоспособност, при които над 50% от служителите се оказват в болнични за период от шест месеца, като сумата е повече от това, които биха взели, ако работят.

По думите му във Великобритания, Франция, Австрия и повечето държави в ЕС има период на болничните, в който служителят не получава възнаграждение от работодателя или държавното осигуряване, докато България е възприела най-мекия вариант - да се изплащат 70% от работодателя за първите три дни.

Срещу промяната възразиха синдикатите, защото според тях тя ще ощети добросъвестните работници, хронично болните и родителите на често боледуващи деца.

Работодателите също са против и организациите им настояват за връщане на 1-вия ден. Представители на компании също искат затягане на режима, защото огромен процент от персонала им често отсъства чрез болнични и така не могат да изпълняват поръчките си в срок.

Болни на почивка?

"Вие знаете, като дойде петък, колко болнични се издават и хайде в Гърция на почивка, ама всички данъкоплатци плащат за това", каза премиерът в началото на правителственото заседание във вторник. По думите му "става въпрос за над половин милиард щети". В същото време в правителството имало сигнали и протести от компании, "които искат да закриват заводи". Той даде пример с Ихтиман, където "един доктор дава по 200 или 500 болнични листове, а в една фирма има 105 000 дни болнични, изплатени от държавата".

Едновременно с това Бойко Борисов изтъкна, че България е изключително социална държава и всяка такава рестриктивна мярка създава проблем. "Затова ще направим последен опит с контрол на контрола - да направим специализирана лекарска комисия, които да отиват и да проверяват болничните листове", заяви премиерът. И добавя: "Естествено сме разпоредили проверки по всичките тези компании, но предлагам министерството да не прилага тази мярка, докато не се опитаме до месец-два дали ще се справим, и ви моля всичко това да го обясните на хората и те да разберат, че всъщност става въпрос за техните пари", заръча Борисов на министрите.

Как ще се случи контролът

Повече детайли за новите лекарски комисии за проверка на болничните листове дойдоха по-късно през деня след среща между премиера Бойко Борисов и министрите на здравеопазването и на финансите. На нея е било решено да се засили контролът върху болничните и да се търси по-строга отговорност от извършителите на неправомерни действия.

Засилването на контрола ще стане по линия на Националните експертни лекарски комисии (НЕЛК) и Регионалните здравноосигурителни каси (РЗОК) и чрез промяна на някои от нормативните документи, каза министърът на здравеопазването Николай Петров. "В момента дискутираме въпроса за повече регулация със съответния санкционен режим за това, повече коректност при освидетелстването на действително болните пациенти", изтъкна Петров. Където е необходимо, щели да бъдат променени наредби, ще се правят и проверки. "Тревогата, бих казал, е в няколко посоки. На първо място - определен тип работодатели да имат индиректна, да кажем, полза от една такава рязко нарастваща практика. От друга страна, работодатели, които са тотално ощетени от една такава практика, и, не на последно място, цифрите, които се товарят на бюджета на НОИ, са изключително тревожни", каза Петров.

Той отказа да изнесе конкретни данни, но заяви, че институциите разполагат с подробна статистика за определени лекари и за определени хора с болничен, който са прекарали в чужбина.

Компаниите ще получат допълнително 154 млн. лв. за енергийна ефективност. Малките и средните предприятия, които получиха високи оценки в процедурата за енергийна ефективност от 2016 г., но за които не достигна финансиране, все пак ще имат възможност да вземат субсидия за проектите си. Това стана възможно, след като комитетът за наблюдение на програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) реши да увеличи бюджета със 154.1 млн. лв., с което общата сума става почти двойно по-голяма. Причината за решението е, че бяха подадени огромен брой добри проекти, а първоначално предвидените 176 млн. лв. (90 млн. евро) на практика стигнаха едва за една четвърт от тях.

Отпускането на допълнителни средства по текущата процедура е логична стъпка по няколко причини. Високите оценки показват, че кандидатите ясно разбират какво ще ги направи по-конкурентни и добре са разработили проектите си, а откриването на нова процедура само би ги натоварило с излишна документална работа. Освен това фирмите вече направиха разходи за енергиен одит, през който трябваше да минат, преди да кандидатстват. Сега тези средства ще бъдат възстановени поне на компаниите, които ще получат от допълнителните субсидии.

Огромен интерес

Процедурата за енергийна ефективност на малките и средните предприятия беше най-голямата програма за безвъзмездна помощ през 2016 г. и очаквано привлече огромен интерес. Подадени бяха общо 927 проектни предложения, а 763 от тях покриха изискуемия минимум от 60 точки при оценката. Предвидените средства обаче стигнаха за много малка част от тях. "В рамките на финансовия ресурс, определен в условията за кандидатстване, за финансиране бяха предложени 239 проектни предложения, или едва 25.78% от общия брой проекти, които са били обект на оценка", казаха от Министерството на икономиката за "Капитал". В същото време в резервния списък са останали 524 проекта.

Последните проекти, които успяха да получат финансиране, са с оценки далеч над определения минимум от 60 точки. В групата на микропредприятията класирани бяха проекти с 80 или повече точки, при малките фирми - 81 точки, а при средните - 78 точки. Според решението на комитета за наблюдение сега допълнителните средства ще стигнат за субсидии за проекти със 77 точки оценка за първите две групи и 76 точки за третата. Компаниите ще бъдат поканени да предоставят стандартните доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, в 10-дневен срок. След като управляващият орган провери документите, ще бъдат сключени и договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Освен допълнителния бюджет към средствата ще бъдат добавени и останалите неусвоени 7.7 млн. лв. от процедурата след първото разпределяне. Към момента са сключени 232 договора за безвъзмездна финансова помощ на стойност 168.4 млн. лв.

Свободен ресурс

Парите за увеличаване на субсидиите по процедурата са част от определения бюджет по Приоритетна ос 3 "Енергийни технологии и енергийна ефективност" на ОПИК за целия програмен период до 2020 г. Досега освен 90 млн. евро за малките и средните предприятия беше отворена процедура и за големи предприятия с бюджет 50 млн. евро. До края на годината според индикативната годишна работна програма ще бъдат отпуснати също 4 млн. евро на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Извън тези процедури свободният ресурс, който остава по тази приоритетна ос, е в размер на 90.1 млн. лв. "Именно от този бюджет и от остатъчния финансов ресурс, генериран от издадени решения за отказ и неусвоени средства, ще бъдат взети средствата за допълнително увеличаване на бюджета по процедурата", уточниха от икономическото министерство.

Оттам добавиха още, че управляващият орган на програмата, който е под шапката на ведомството, планира да обяви още една процедура за енергийна ефективност за малки и средни предприятия до края на програмния период. Бюджетът за нея ще бъде сформиран от остатъчния ресурс след настоящото наддоговаряне и спестяванията (корекциите) от изпълнението на сключените договори.

Добро решение

Според Министерството на икономиката с увеличаването на бюджета по тази процедура се гарантира в оптимална степен постигането на етапните цели по ос 3 на ОПИК, които предвиждат към 2018 г. да има 133.8 млн. лв. сертифицирани средства и 185 предприятия, получаващи подкрепа. "Налице са достатъчно на брой качествени проектни предложения, които да бъдат финансирани, както и остатъчен финансов ресурс", казаха от там и добавиха, че оценката на проектните предложения по процедурата е била извършена по максимално обективни критерии. "В основата й бяха данните от енергийни одити, върху които бе извършен контрол от страна на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, както и данни от финансовите отчети на кандидатите за последните 3 приключили финансови години", посочиха от министерството.

Консултантите също смятат решението за разумно и правилно. "То показва желание за усвояване на средствата за програмния период и за подкрепа на динамичните компании в България. Проектните предложения са с много високи оценки, с много високи бизнес показатели. Тези предприятия са активните мотори на икономиката", посочи Димитър Манов, управител на консултантската агенция Cibola. "С всяка следваща покана Министерството на икономиката успява да настрои филтъра все по-успешно", добави той.

Сега

Български военни пилоти безпрецедентно отказаха да летят. Военните пилоти от една от най-големите бази на бойната ни авиация - в Граф Игнатиево, отказаха да летят вчера. Това се случва за първи път и ръководството на армията се оказа напълно неподготвено за протеста и даде разнопосочни коментари за ситуацията.

Всички бойни авиатори са обявили, че се чувстват несигурни да летят на МиГ-29, и планираните тренировъчни полети са пропаднали, обяви bTV. Пилотите масово са докладвали, че се чувстват "психологически непригодни да летят" поради опасно малкото полети и реалната опасност от инциденти. На практика те са се възползвали от регламент, според който, ако летец не е уверен в безопасното изпълняване на поставената му летателна задача, той се спира от полет. Изрично бе посочено обаче, че бойните дежурства вървят по график. Дежурството по мисията "ер полисинг", осъществявано заедно с италиански изтребители, не е прекъсвано.

От Министерството на отбраната (МО) не отрекоха, че в случилото се в Граф Игнатиево има намесен човешки фактор. bTV обяви, че от МО са потвърдили, че пилоти са спрели полети в знак на несъгласие със състоянието на Военновъздушните сили (ВВС). Телевизията цитира и зам.-министъра на отбраната ген. Атанас Запрянов, който посочил, че "проявената неувереност е свързана с недостатъчна натренираност поради налетени недостатъчно часове". Малко по-късно се включи и самият военен министър Красимир Каракачанов, който обяви, че някой изкуствено създава напрежение в Граф Игнатиево. Той отбеляза, че е учуден, че чак днес пилотите в Граф Игнатиево са открили, че има проблеми с авиацията. "И тези настоявания за нов изтребител - не знам кой им е казал, че няма да има нови изтребители. Ще има, но това не са прахосмукачки, които можеш да отидеш да купиш в магазина - плащаш, вземаш и се качваш да караш", каза Каракачанов и така директно призна, че пилотите негодуват от липсата на нови самолети и забатачената процедура.

"Може би някои съвсем изкуствено създават тази ситуация. Аз съм казал каква е моята амбиция - първо, поддръжка и модернизация на сега съществуващата техника, преговори за купуване на нов изтребител. Казвам нов изтребител и се учудвам, че не са ме чули. На тези, които ми говорят само за 9 нови изтребителя, задавам въпроса: Ако ние зарежем 43 самолета, които можем да ремонтираме, и ги изоставим в хангарите с 9-те нови, които ще придобием един ден, смятат ли, че ще решим проблема? Няма да го решим. Нещата трябва да се движат паралелно - от една страна поддръжка и модернизация на съществуващата авиация и в същото време водене на преговори за купуване на нови изтребители", коментира министърът.

Часове по-късно Каракачанов опита да замаже ситуацията със специално изявление. "Не приемам приказки за стачки и бунтове, армията не е детска градина и никой в авиацията или другите видове сили не си е помислил за подобни действия", заяви той и определи бойкота на пилотите като недоразумение, което било раздухано по медиите. Министърът увери, че между ръководството на МО, ВВС и авиобаза Граф Игнатиево винаги е имало нормална комуникация.

Зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов обясни, че от руската компания "РСК МиГ" са получени 10 двигателя за МиГ-29 - шест нови и четири ремонтирани, които са в добро техническо състояние. "Ремонтираните двигатели не могат да се използват, защото съпровождащите ги документи са копия, за които все още не е ясно дали отговорят на оригиналите", каза Запрянов. До десет дни се очаквало руската страна да изпрати тези уверения. Каракачанов се оправда, че договорът за двигателите бил сключен от предишното ръководство на МО. "Не може да нарушим този договор и той се спазва точно. Основната ни грижа е животът на летците. Не може да рискуваме да приемем двигатели, без всичко по договора да е изпълнено точно, след което да се случи нещо непоправимо", изтъкна вицепремиерът и обяви, че "човекът е най-голямата ценност в армията".

"В момента има седем оперативни изтребителя МиГ-29. Ако двигателите, получени от Русия, се използват, оперативните самолети ще станат девет или десет, което е достатъчно за тренировки на пилотите", смята Запрянов.

Преди дни командирът на ВВС ген. Цанко Стойков коментира пред bTV, че някои хора у нас работят за "приземяване" на бойната авиация. Според него заради скандалите около процедурата за закупуване на нов боен самолет "има негативни последствия по отношение на мотивацията на хората по авиационните формирования".

Запрянов обяви, че ще има заседание при началника на отбраната и след това ще се отиде на място в авиобазата и ще се разговаря с пилотите. Отделно Съветът по отбрана отпуснал допълнителни 20 млн. лева за покупка на авиационно гориво до края на годината и то щяло да стигне до идния октомври.

Вчера президентът и премиерът, които през последните месеци са много активни по темата за Военновъздушните сили и проектите за нови изтребители, не коментираха скандала.

Командирът на авиобазата: Така се случи

Летателният състав не прави бунт. Летателният състав е в правото си, всеки един пилот, когато смята, че не е уверен в изпълнението на задачата, да докладва на командира си и да се откаже от изпълнението на тази задача". Това пък каза бригаден генерал Иван Лалов, който е командир на авиобаза Граф Игнатиево, на извънреден брифинг в МО, цитиран от БГНЕС.

„Тъй като ние провеждаме тренировъчни полети, а не сме на война, така се случи, че в този ден летателен състав, който участваше в планираната дневна смяна почувства, че не е в състояние да изпълни задачите, докладва и се отказахме да провеждаме полети", обясни командирът и подчерта, че това са правилата в авиацията. Според него думата бунт била крайно недобре употребена в медиите.

Той посочва, че в авиобаза Граф Игнатиево има много сериозни проблеми с изправната авиационна техника. "А, за да можем да подготвяме пилотите, ни е необходим достатъчен брой изправни самолети, за да могат да летят ритмично и да могат да изпълняват задълженията си. Въпреки този малък нальот, който имаме, летателният състав се готви и продължава да носи дежурството по еър полисинг ", заяви той.

„Смятам, че действително министерството полага сериозни усилия за преодоляване на проблемите и в мен се появява и надежда, че в определени срокове това ще се преодолее", твърди генералът от ВВС, цитиран от БГНЕС. Той подчертал, че дежурството по еър полисинг продължава да се носи, както и съвместното дежурство с италианските ВВС.

България в топ десет в ЕС по дял на индустрията в икономиката. Противно на масово разпространеното мнение, че производството у нас е сринато, последните данни на Евростат показват точно обратното. България се нарежда сред първите 9 членки на Европейския съюз, за които индустрията е от особено голямо значение за икономическото развитие. Тези данни се подкрепят и от непрекъснато растящото ниво на българския износ в последните няколко години.

През миналата година индустрията е имала дял от 24.4% в икономиката при средно 19.4% за целия ЕС. Така страната ни се нарежда непосредствено след Германия и Румъния с дял от 25.7 на сто и преди Франция и Великобритания. Най-големият дял на индустрията има ирландската икономика - 36.6%. Сред първите пет страни са още Чexия, Cлoвeния, Cлoвaкия и Унгapия, следвани от Полша. На дъното по този показател е Люксембург.

Именно индустриалният сектор е третият поред, който дава най-много работа на европейците. У нас индустрията е втора по значение на пазара на труда, показват данни на Евростат за дела на заетите по икономически показатели за миналата година. Над 20% от българите в трудоспособна възраст работят в сектора.

Най-много работа у нас се осигурява от сферата на търговията, транспорта, туризма и ресторантьорството. Една четвърт от заетите, или почти 26 на сто, попадат в тази категория. На трето място по дял на заетост е секторът на земеделието, където работят 18%, сочат данните.

Не чак толкова голям, но все пак значителен дял на пазара на труда имат служителите в сферата на публичната администрация, отбраната, образованието и здравеопазването и социалните работници. Те представляват почти 16% от всички заети в страната. Силно развиващият сектор на информационните технологии също дава сериозен принос - в него работят 2.6 на сто от българите. Служителите в областта на финансовите и застрахователните услуги са почти 2%. Най-малък остава делът на работещите в областта на недвижимите имоти - едва 0.8% по данни на европейската статистическа служба.

Tъpгoвиятa, тypизмът, тpaнcпopтът и pecтopaнтьopcтвoтo са от голямо значение за целия Европейски съюз. Cпopeд изчиcлeниятa нa Eвpocтaт имeннo тaм ca били зaeти eднa чeтвъpт oт eвpoпeйcкитe гpaждaни пpeз 2016 г. На второ място по брой заети в ЕС, за разлика от България, е обществената сфера.

Стандарт

Кметове си делят счетоводителите. Кметове от съседни общини ще ползват едни и същи счетоводители, юристи и IT специалисти. Въвеждането на споделени услуги е една от съществените реформи в администрацията, става ясно от проекта за бюджет 2018. Така кадрите, които отговарят за ИТ услуги, финансово-счетоводни и юридически дейности и управлението на човешките ресурси, ще обслужват няколко населени места. Целта е намаляване на разходите на местната власт. Освен това кметовете ще могат да обединят усилията си за строителството, паркингите, уличното осветление и парковете.

Местните управници ще си делят и грижите за болници, училища, читалища и спортни зали. 23 млн. лева са предвидени за вдигане на заплатите в общинската администрация.

Трети сме по дълга работна седмица в ЕС. Българите се нареждат на трето място по изработени часове за седмица, сочат данни на Евростат. За сравнение през 2012 г. страната ни е заемала осмо място в класацията.

Нашенецът средно работи по 40 ч. и 48 мин. седмично на основната си работа. Изпреварват ни само съседните Турция (46 ч. и 48 мин.) и Гърция (42 ч. и 18 мин.).

Най-малко са работили в Холандия (30 ч. и 18 мин.), Дания (32 ч. и 54 мин.) и Норвегия (33 ч. и 18 мин.).

Средното равнище за изработени часове за една седмица за Европа е 38 ч. и 1 мин. Причината за тези показатели на страната ни обаче е фактът, че България е страната с най-нисък дял на работещите на непълен работен ден в ЕС съобщава "Инфограф". Така когато броят на отработените часове се раздели на този на работещите лица се получават по-високи от средните стойности.

В същото време страната ни се намира почти в средата по продължителност на платения годишен отпуск. На служител с трудов стаж от една година в България се полагат най-малко 20 дни отпуск при средното 21,5 дни за Европа. Най-продължителен отпуск имат във Финландия и Франция (по 30 дни), следвани от Великобритания с 28 дни и Италия с 26. Най-малък е минималният отпуск в Турция (само 14 дни), Азербайджан (15 дни), Босна и Херцеговина, Казахстан, Украйна и Беларус (по 18 дни).

Монитор

1000 лв. на калпак за парно в блока. Поне 1000 лв. такси и попълване на десетки страници документи очаква всеки клиент, желаещ да се присъедини към мрежата на „Топлофикация София", показа проверка на „Монитор". За нов блок процедурата може да отнеме от няколко месеца до повече от 2 г. Срокът зависи и от това дали бъдещите клиенти ще предпочетат да си наемат фирма, която е на „ти" с процедурата, или се те сами да минат през всички изискванията за присъединяване на нови клиенти на дружеството.

От „Топлофикация" единствено проверяват документите, но не съдействат при процедурите. Така един упълномощен от останалите съкооператори в сградата, най-често домоуправителят, е необходимо да изготви на чиновниците общо 4000 страници с документи. Причината е, че дружеството изисква сключването на колективен договор, а не индивидуални с всеки един от ползвателите. За целта се подават 25 различни вида документи, като няколко от тях се попълват от всеки един от собствениците. На топлото трябва да предоставим и нотариални актове, пълномощни, скици на обектите, актове за разпределение на отопляемите обеми, декларации и др. Освен бумагите бъдещите клиенти е необходимо и да финансират изграждането на тръбите до мрежата на „Топлофикация", да съгласуват строежа и плащат гаранции на Столична община, както и да платят допълнителна сума за присъединяване, наречена такса мощност. Последната само за две години е увеличавана два пъти, твърдят клиенти на топлинното дружество. Освен това собствениците на имоти в сградата е необходимо и да финансират изграждането на абонатна станция за нуждите на вътрешната си мрежа от тръби. Цената й е около 10 хил. лв. Добрата новина е, че тя бива изкупена от дружеството в рамките на две до три години.

Всички цени и документи за ползване на ток, вода и парно са одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Бумагите властват не само в София, ами и в цялата страна, показа проверка на „Монитор".

Месеци ходене по мъките трябват и за присъединяването към мрежите на енергото, ВиК и на парното в морската ни столица. Около 30 дни трябват за присъединяването към електрическата мрежа и към ВиК, особено в отдалечени села, жалват се хората. По-лесно става свързването към местната топлофикация, макар че за да стане това, предварително кандидат потребителят трябва да премине през бюрократичната машина, като осигури, попълни, подготви и подаде в някой от центровете за обслужване на клиенти цял набор от документи за проучване, проектиране и присъединяване на обектите.

Близо 200 лв. струва присъединяване към водопроводната мрежа в Бургас и региона, а срокът за парафиране на всички бумаги и изпълнението е две седмици. За да се случи присъединяване към мрежата на ВиК - Бургас е необходимо бъдещият клиент да представи в дружеството скица за съгласуване, което ще му струва точно 30 лв. За експресна услуга от 5 работни дни - цената е 90 лв. Ако се налага съгласуване на проект, то се плащат още 60 лв. След това идва ред на откриването на нова партида, която струва 30 лв., следва  узаконяване на водомер срещу такса от 12 лв. и накрая идва ред на договора за ВиК услуги, за който се плащат още 36 лв.

Доста по-солени са цените за присъединяване към мрежата на "Електроразпределение-Юг". Процедурата е доста бавна и може да отнеме повече от година. Тя стартира с подаване на искане за проучване, за което се плаща такса в зависимост от необходимата мощност - от 80 до 925 лв. Срокът за извършването на тази услуга е 25 дни. Ако на клиента му е необходимо становище за присъединяване, то се плащат отделно 139 лв., а срокът отново е 25 дни.

За техническо консултиране си има отделни тарифи - 45 лв. в офиса на дружеството и 65 лв. с посещение на обекта, а срокът е 30 дни. Ако услугата е експресна, срокът за изпълнение е 7 дни, но цените скачат съответно  на 90 лв. с консултиране в офис и 135 лв., ако експертите се разходят до обекта. Съгласуването на проекта струва 215 лв., ако трасето е до 1 км и по 45 лв. за всеки следващ километър. За договора за присъединяване и предоставяне на мощност се плащат от 444 до 21 360 лв.

Откриване на партида във ВиК-Пловдив за нов абонат е 12 лв. с ДДС, а срокът за осигуряване на достъп до имота за оглед на място е 15-дневен. Срокът за откриване на партида е в рамките на 30 дни. За проучване за водоснабдяване с изготвяне на предварителен договор цената е 55 лв. с ДДС, колкото струва и за канализация. Становищата за подробни устройствени планове за водоснабдяване и за канализация също струва по 55 лв. с ДДС. Съгласуването на проект е на цена 65 лв. с ДДС. Цените за експресните технически услуги са двойни спрямо горепосочените. Срокът за изготвяне на нормална техническа услуга е 14 работни дни, а срокът за изготвяне на експресна техническа услуга е 24 часа от момента на подаването на документите.

В Добрич пък всеки, който иска да се присъедини към местното ВиК, ако е физическо лице, трябва да плати над 500 лева, за да стане абонат на водното дружество, а юридическите лица - близо по 1000 лева. Чакането е повече от месец - два, твърдят преминали през процедурите. Понякога всички ходения по мъките отнемат и по няколко месеца, в зависимост от свободното време на клиентите.

Световното производство на вино на 50-годишен минимум. Световното производство на вино е спаднало с 8,2 на сто през 2017 г. до 246,7 милиона хектолитра, което е 50-годишен минимум. Това сочи оценка на Международната организация за виното (МОВ), обявена днес в централата на организацията в Париж, предаде АФП.

Производството през 2017-а е "исторически слабо" и това се дължи до голяма степен на няколкото лоши реколти заради климатичните условия не само в трите най-големи производителки на вино в света: Италия (39,3 милиона хектолитра или минус 23 на сто), Франция (36,7 млн. хектолитра или минус 19 на сто) и Испания (33,5 млн. хектолитра или минус 15 на сто), но и в Германия (8 млн. хектолитра или минус 10 на сто).

През 2016 г. светът е произвел 268,8 млн. хектолитра вино, според най-новата оценка на МОВ.

Сегашното равнище на световното производство на вино е "невиждано" от края на 50-те години и началото на 60-те, според експертите на МОВ. През 1961 година то е било 231,5 млн. хектолитра и 173,8 млн. хектолитра през 1957 г. По-неотдавнашни сравнения сочат, че само производството през 1991 и 1994 г. са сравними със сегашното равнище (съответно 251,6 и 249,4 млн. хектолитра).

За 2017 г. МОВ прогнозира световното потребление на вино да бъде между 240,5 млн. хектолитра и 245,8 млн. хектолитра, което е средно 243,2 млн. хектолитра.

Миналата година само четири страни са увеличили лозарското си производство: Португалия (6,6 млн. хектолитра или плюс 10 на сто), Румъния (5,3 млн. хектолитра или плюс 64 на сто), Унгария (2,9 млн. хектолитра или плюс 3 на сто) и Австрия (2,4 млн. хектолитра или плюс 23 на сто).

Румъния отчита впечатляващо увеличение след три лоши реколти и така страната успява леко да превиши резултатите си от 2013 година, отбелязва АФП.

В останалата част на света - САЩ, които са четвъртият производител на вино на планетата, запазват добър темп с 23,3 млн. хектолитра тази година спрямо 23,6 млн. хектолитра миналата година, което е незначително понижение от 1 на сто.