Капитал Daily

Българският предприемач Елвин Гури купува банката на Telenor в Сърбия. River Styxx Capital на българския предприемач от албански произход Елвин Гури е избрана от норвежката телекомуникационна компания Telenor да развива бизнеса й с финансови услуги в Сърбия. След конкурс с още четири участника двете дружества са сключили стратегическо партньорство, по силата на което контролираната от Гури компания придобива 85% от сръбската "Теленор банка" срещу сума, която не се назовава. Кредитната институция е една от най-малките по големина в западната ни съседка, но оперира в перспективния сегмент на мобилното банкиране и има повече от 300 хиляди активни клиенти. Сделката изчаква одобрението на местния регулатор и ако мине безпрепятствено, ще даде възможност на българския предприемач да опита да повтори успеха си с JetFinance - една от най-бързо развилите се компании в потребителското кредитиране в България, която впоследствие бе купена от чуждестранен стратегически инвеститор - BNP Paribas.

Telenor: Основах, развих, продадох

Сделката бе обявена на 9 август от Telenor в качеството й на публична компания, търгувана на борсата в Осло. В съобщението до инвеститорите се посочва, че телекомуникационният гигант запазва миноритарен пакет акции, представляващ 15% от капитала на сръбската банка. Целта е тя да бъде развивана в партньорство с българския предприемач, който има отлична репутация и опит в потребителското кредитиране и финансовите услуги.

Норвежката компания стъпи на сръбския пазар през 2006 г. първо с телекомуникационния си бизнес. След като стана и първият по големина GSM оператор, Telenor се разрасна към другия сектор, в който прави опити да се наложи през последните години - финансовите услуги. През 2013 г. компанията купи сръбската банка на белгийската група KBC и обяви инвестиция от 40 млн. евро в нея. Реално обект на сделката беше банковият лиценз, а портфейлът на институцията бе придобит от друга компания. Преименувана на "Теленор банка", тя започна да предлага услуги на потребителите през септември 2014 година.

Към средата на тази година "Теленор банка" има повече от 300 хил. активни клиенти, които отварят сметки и оперират с парите си по тях изцяло онлайн, през апликация на мобилни устройства - телефони и таблети. Банката предлага както депозити, така и малки потребителски кредити, се вижда от сайта й. Една от актуалните й оферти е за едногодишен депозит в сръбски динари, който носи 3.6% доходност, а потребителски кредити се отпускат при лихви от 9 до 11%.

Въпреки че е една от най-бързо растящите в Сърбия, и то в перспективния сегмент на мобилното банкиране, банката не успява да излезе на печалба, показват финансовите й отчети. За миналата година тя рапортува загуба от дейността в размер на 10 млн. евро, а към полугодието на тази резултатът е загуба от 4.5 млн. евро. Активите на "Теленор банка" към 30.06.2017 година са 105.5 млн. евро, което я поставя на 25-о място в сектора сред 30 играча на банковия пазар в Сърбия. Пазарният й дял е под 0.5%.

Мобилно финансиране

С миниатюрен пазарен дял от под 0.5%, потенциалът на "Теленор банка" не е малък и надеждите идват главно откъм широката клиентска база. Тя е съпоставима с постигнатото, но за много по-дълъг период от време, от подобни институции в Централна Европа, като например Hello Bank на BNP Paribas. Мобилното банкиране е сфера, в която агресивно навлизат стартиращи технологични компании, като общата тенденция е или да търсят да се сдобият с банков лиценз, за да предлагат по-широк спектър от услуги, или да се развият дотам, че да попаднат в полезрението и да бъдат купени от банка. В същото време с влизането на Telenor в сръбската банка тя бе преструктурирана да бъде именно такъв специализиран играч - без клонове, които да й тежат откъм разходи за издръжка на офиси и персонал.

С опита му на предприемач, изградил един от най-успешните бизнеси в потребителското кредитиране в България, JetFinance, и последващите му изяви като управляващ партньор във фонда за инвестиции в растящи компании Empower Capital, за Елвин Гури покупката на банка в Сърбия изглежда като логично продължение. Консултантската компания, през която кандидатства за "Теленор банка" - River Styxx Capital, е почти напълно под негов контрол. River Styxx е с малък капитал от 71 хил. лв., като за миналата година декларира приходи от 711 хил. лв. и 57 хил. лв. печалба.

Плановете на страните по сделката

На този етап, преди да е получил одобрението на банковия регулатор в Белград, избраният купувач на банката Елвин Гури е пестелив в разкриването на детайли по сделката. Пред "Капитал" той каза, че вижда потенциал в банката и смята в тясно партньорство с Telenor да я развива като нишов играч в потребителското кредитиране (виж карето). Той не коментира дали ще запази името на банката и има ли намерение за експанзия.

От своя страна в прессъобщение от норвежката компания изтъкват възможностите за синергия между техните постижения в обслужването на потребителите и експертизата и опита във финансовите услуги, които има българският предприемач. Не е ясно дали договорът за партньорство между тях предвижда последваща продажба на остатъчния дял и окончателно изтегляне на Telenor от банковия бизнес в Сърбия.

Без да е била оповестявана промяна в стратегията на Telenor по отношение на финансовите услуги въобще, има индикации, че норвежката група е охладняла към тях и фокусира усилия главно към основния си бизнес - телекомуникациите. Преди две години тя усилено проучваше възможността за придобиване на банка в България, но източници сега казват, че проектът е окончателно зачеркнат, макар на пазара да има немалко възможности. В момента освен в Сърбия Telenor притежава банки в Мианмар и Пакистан и предлага финансови услуги в Бангладеш, Тайланд, Малайзия, Унгария.

В региона Telenor е силен играч на телекомуникационния пазар, като освен в Сърбия, където има над 3 млн. абонати към края на миналата година, присъства и в България, където е номер 3 по приходи сред телекомите.

Елвин Гури, River Styxx Capital: Ще развивам банката като нишов играч в потребителското кредитиране

Бих искал да изразя почитанията си първо към банковия регулатор в Сърбия, защото е бил далновиден да създаде условия за появата на такава банка, на следващо място, към Telenor, защото са изградили наистина уникална институция за нашия регион, при това са проявили голяма смелост. И на трето място, бих искал да изразя уважението си към мениджмънта на банката, който в сравнително тежки условия е успял да спечели доверието на над 300 хил. клиенти.

Само по себе си това я прави уникална банка и ако надзорът на централната банка ни одобри, за мен това ще бъде не само голямо предизвикателство, но и голяма отговорност - към Telenor, с които се сдружаваме, към регулатора и най-вече към клиентите на тази институция.

Аз виждам тази банка да продължава да бъде нишов играч, строго специализиран в потребителското кредитиране, в това да предоставя на клиентите достъпни и висококачествени финансови продукти и услуги.

Европейските борси затвориха най-лошата си седмица за годината. Напрежението между САЩ и Северна Корея накара инвеститорите да заемат дефанзивни позиции през миналата седмица, което се отрази на повечето водещи индекси. И макар всичко между двете държави да изглежда като словесна война, индексите се понижиха в три поредни сесии в Европа - сякаш инвеститорите търсят повод да поведат пазара към лека корекция след историческите рекорди тази година.

В петък паневроепйският STOXX 600 загуби близо процент, а за цялата седмица е надолу с 2.8%. Британският FTSE 100 се понижи в последната сесия над 1%, подобно беше представянето и на френския CAC 40. Единствено във Франкфурт DAX остана без промяна, макар в средата на сесията да губеше 0.4%.

Под натиск бяха добивните и суровинни компании като Rio Tinto, Glencore, Antofagasta, Anglo American, BHP Billitonand Arcelormittal, които загубиха между 2 и 4%. Причината е, че кризата със Северна Корея, която е съсед на Китай, удря и цените на суровините. Банковите акции също бяха сред губещите, като банковият индекс в Европа загуби над процент.

Индексът на инвеститорската несигурност VSTOXX.V2TX достигна най-високото си ниво за последните четири месеца. Според анализаторите няма много причини за тревога, спада те отдават най-вече на нервността на пазарите напоследък заради рекордните им нива, а напрежението между Вашингтон и Пхенян е само повод за разпродажби и прибиране на печалби.

"Инвеститорите се настройват за някаква форма на корекция", коментира пред Reuters Пол Харпър от финансовата компания DNB. В същото време приключи и корпоративният сезон, в който компаниите се отчетоха за второто тримесечие.

Резултатите в повечето случаи са положителни, но показаха и някои негативни ефекти - силното евро се е отразило на приходите и печалбите на доста компании. По данни на Thomson Reuters компаниите, които покриват индексите MSCI Europe в 15 държави, са подобрили финансовите си резултати средно с 24%, докато само тези в еврозоната са нагоре с 16%. До момента около 80% от всички публични дружества са се отчели.

"Резултатите като цяло са ОК, но реакциите бяха по-умерени, което между другото показва, че инвеститорите стават все по-нервни от нарастване на нестабилността на пазарните оценки на компаниите", коментира още Харпър.

Sofix на червено

В София борсата последва червената европейска вълна, като в петък основният индекс Sofix се понижи с 0.5%. В основата на това беше банковият сектор - ПИБ и ЦКБ се понижиха с 1.9 и 1.45%, помогна им и производителят на акумулатори "Монбат" със загуба от 1.3%. С най-голяма загуба в петък беше "М+С хидравлик" - близо 4%. "Софарма" обаче успя да се повиши със скромните 0.3%. Продължи поскъпването при производителя на акумулатори "Корадо България" - с малко над 4%, което го прави една от най-печелившите компании от началото на годината. В основата са добрите финансови резултати и заявката на основния акционер - чешката "Корадо груп", да увеличи свободно търгуемия обем акции. Другите български индекси се понижиха по-малко от Sofix - BGTR30 с 0.41%, а BGBX40 с 0.36%.

Сега

Броят на предсрочно освободените затворници тази година ще е рекорден. Предсрочно освободените тази година ще достигнат рекорден брой. От началото на годината до 21 юли пуснатите от затворите, преди да са изтърпели цялото си наказание, са 632-ма според данните на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", получени от "Сега". Ако темпът се запази, до края на годината ще излязат още 451 души. Така ще се стигне до рекорд - 1083-ма. За сравнение - през 2010 г. предсрочно освободените са 1014, през 2014 г. - 855, през 2015 г. - 727, а през 2016 г. - 764.

Рекордът вероятно се дължи на факта, че в предпоследния работен ден на миналия парламент през февруари беше приета поправка в Наказателния кодекс, която махна ограничението за предсрочно пускане на рецидивисти. Законът позволява предсрочно да бъдат освободени и убийци, изнасилвачи, вършили отвличания, грабежи и т.н. Съдът разрешава това за "осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание". Неизтърпяната част от наказанието се превръща в изпитателен срок, като съдът може да нареди и пробация. Ако в този период бъде извършено ново умишлено престъпление или не се изпълнява пробацията, се излежава и неизтърпяното наказание.

Освен това затворниците получиха директен достъп до съд. От данните се вижда, че осъдените са се възползвали веднага от новите си права. Първите случаи, които станаха известни, предизвикаха скандал, защото ставаше дума за двама от осъдените през 2014 г. от групата за отвличания "Наглите". Осъденият на 18 г. затвор Ивайло Евтимов и Любомир Димитров - с 10-годишна присъда, дори бяха освободени от Софийския градски съд (СГС). След скандала втората инстанция отмени освобождаването и на двамата.

Облекчението за рецидивистите така и не беше отменено и е в сила. И ако до февруари осъдените трябваше, освен да са излежали поне 2/3 от наказанието, да имат оставаща присъда не повече от 3 г., сега остатъкът вече няма значение. Преди рецидивист с 18-годишна присъда можеше да иска да излезе от затвора чак на 15-ата година, а сега може да го направи още на 12-ата. В останалите случаи предсрочно освобождаване може да се търси, когато е изтърпяно поне половината от наказанието.

Освен това затворниците получиха директен достъп до съд заради пилотно решение на съда в Страсбург от 2015 г. Причината е, че затворническата администрация често нарушава правата на осъдените и не им позволява да искат предсрочно освобождаване дори когато отговарят на изискванията на закона. Покрай скандала с "Наглите" сегашният парламент прие бързи поправки, но не на сроковете за рецидивистите, а на достъпа до съд - молбата вече се подава чрез началника на затвора, който задължително дава становище, но няма право да я спре.

От делата за предсрочно освобождаване, които "Сега" прегледа, се вижда, че има случаи на отказано освобождаване и при остатък от два месеца, докато други излизат по 3 и повече години по-рано. В София има и казус на лишен от свобода, който сам е оттеглил молбата си за предсрочно освобождаване.

Друг затворник е пуснат 7 г. и 17 дни по-рано. Той е в затвора от 2009 г., осъден на 15 г. за умишлено убийство в Сливен. Съдът приема, че е дал доказателства за поправянето си, а освен това страда от множествена склероза и прекарва наказанието си на легло. Друг съдебен състав пуска 5 години, 9 месеца и 5 дни по-рано втория осъден по същото дело за убийство в Сливен. В този случай мотивите са, че "е настъпила промяна в нагласите" и "оценката на риска от рецидив е ниска", а осъденият работи като шивач в затвора.

Депутатите вдигнаха драстично разходите си за консултанти. Въпреки че почти нищо не свършиха през първата сесия на 44-тия парламент депутатите са отчели, че са направили допълнителни разходи в размер на 2 180 000 лв., които са поети от бюджета на Народното събрание. Това съобщиха от администрацията на НС на запитване на "Сега". Сумата е с над милион и двеста хиляди лева, или с около 120%, по-голяма в сравнение с изхарчените допълнителни средства през първата сесия на предишния парламент през 2014 г.. Разплатените средства тогава са 956 202 лв.

Съгласно правилника на Народното събрание бюджетът му поема допълнителните разходи на народните избраници в размер на 2/3 от заплатата им, която в момента е три средни заплати в обществения сектор. С парите се покриват разходи за сътрудници, консултации, експертизи, за наети помещения и др. Отново според парламентарния правилник нещатните сътрудници на депутатите не получават пари от бюджета. Отделните парламентарни групи определят сами как да разпределят допълнителните средства, как да става отчитането, както и контролът върху разходите. На всеки три месеца депутатите информират ръководствата си какви пари са похарчили, като допълнителните средства "могат да бъдат обявявани и на страницата им в интернет", пише в правилника.

От началото на дейността на това Народното събрание обаче нито един депутат не е отчел публично допълнителните си разходи. Това се отнася и за независимия Ангел Исаев, за когото условието да се отчита не е пожелателно, както е за останалите му колеги. От 18 април до 31 юли бившият депесар е получил 9093 лв., съобщават от администрацията, като засега не е известно за какво и на кого той е платил с тези пари.

Най-много допълнителни разходи са отчели 95-те депутати на ГЕРБ - 862 130 лв. Следва 80-членната група на "БСП за България" - 727 468 лв. "Обединени патриоти" са направили допълнителни разходи в размер на 245 316 лв., ДПС - 227 015 лв., а "Воля" - 109 120 лв.

Стандарт

Искри между ГЕРБ и БСП за закона срещу корупцията. Управляващи и опозиция кръстосаха вчера шпаги по повод антикорупционния закон. След като в събота президентът Румен Радев го обяви за "механичен сбор от нискоефективни до момента структури" и заяви, че между него и премиера Бойко Борисов няма договорка за проекта, лидерът на БСП Корнелия Нинова поиска парламентът да гледа закона на социалистите.

"Алтернативният проект на закон на БСП се намира на страницата на партията. Моля за мнения и предложения. Започваме консултации с академичната общност, съдии, прокурори, адвокати. Истинска борба с корупцията е възможна. Ще ви го покажем", заяви Нинова. В позицията на президента тя видя подкрепа за БСП и обяви: "Поздравявам президента Румен Радев за държавническата позиция по антикорупционния закон на правителството. Споделяме мнението му, че то няма да създаде възможност за борба с корупцията по високите етажи на властта".

Отговорът на ГЕРБ и кабинета не закъсня.

"Прави се опит за противопоставяне на институциите по темата за антикорупционния закон", заяви министърът на правосъдието Цецка Цачева, която даде вчера специален брифинг във Варна. "Нормативният документ е разработван от Министерството на правосъдието от работна група, в която участваха представители на съдебната власт, неправителствените организации, академичните среди и обществеността. От 31 юли е качен на страницата на Народното събрание за публично обсъждане и към този момент към конкретни текстове от закона се получават коментари от заинтересованите институции", продължи тя.

И подчерта, че за всички противодействието на корупцията и преодоляването на последиците от нея са стратегически интерес, за който гражданите и обществото ни чакат резултати.

Финалното обсъждане ще бъде на 1 септември от 11,00 часа в Народното събрание. "В този смисъл категорично отхвърлям внушенията в публичното пространство за законопроект, който е механичен сбор от сега действащи структури, които са имали по различни нормативни актове задачи за противодействие на корупционни практики. Изцяло нов е единният орган, ясно са разписани неговите правомощия и задължения, с които той ще разполага във взаимодействие с други вътрешни структури и организации, което ще става чрез нарочно разписани инструкции за координация между тези звена", отсече министърът.

Що се отнася до изявите в публичното пространство от лидера на левицата г-жа Нинова, че този закон не отговаря на интересите на българското общество и едва ли не този, който левицата предлага на страницата на сайта на БСП, ще бъде законът, който ще реши проблемите, един бърз преглед между законопроекта за специалната агенция по антикорупция е препис на голяма част от нормите, които са предвидени в проекта, качен на страницата на Министерството на правосъдието", отбеляза Цецка Цачева.

Разликите са в два пункта. Първият е, че социалистите предвиждат възможност за разследващи функции на новия единен антикорупционен орган, наречен според тях Специална агенция. С това по същество се прави действително механичен сбор от правомощия, които вече са отречени, защото фигурата на разследващия агент или инспектор ние сме я имали по времето на кабинета "Орешарски", когато за кратко бяха създадени такива възможности и правомощия за структурата на ДАНС. Този опит обаче не доведе до резултат. Ако имаше резултат в борбата с корупцията, нямаше да се налага сега приемането на изцяло нов антикорупционен закон, продължи тя.

Втората разлика е кой назначава шефа на новото звено за борба с корупцията. БСП предлагат това да прави президентът.

"В република с парламентарно управление председателят на този единен орган следва да се избира от Народното събрание, който е единственият орган в страната, където освен народни представители от управляващото мнозинство са и народните представители от опозиционните парламентарни групи. По предложение на председателя, избран от Народното събрание, отново Народното събрание следва да избере останалите членове, в министерския законопроект наречени "Комисия", като единен орган, която следва да бори, да противодейства и ликвидира последиците от корупционни практики", заключи Цачева.

100 бона глоба за хапчета на черно. Между 50 000 и 100 000 лева глоба за  търговец на едро, който незаконно изнася лекарства. Това е записано в публикуваните промени в Закона за хуманната медицина, подготвени от здравното министерство. Ако търговец на едро не изпълни някое от задълженията, свързани с паралелния износ на медикаменти в ЕС, го заплашва санкция от 10 000 до 25 000 лв. За аптека с нарушения наказанието е до 20 000 лв.

Агенцията по лекарства има право да забрани износ до 5 дни след подаване на заявление от търговец на едро. Новият проект е втори опит за регулация на паралелния износ. Здравното министерство се опита да направи това преди две години, но Конституционният съд отмени най-важните разпоредби през 2015 г. Сега фирмите подават заявления за всички опаковки от даден медикамент и за всички държави, в които искат да изнасят, а Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) е с вързани ръце да регулира пазара, коментират експерти. 

Според планираните промени, специална комисия към агенцията ще прави ограничителен списък за лекарства, които в даден момент са липсвали или недостигали на пазара. Ако до 5 дни след подаването на заявлението за износ агенцията не наложи забрана, то тогава медикаментът може да бъде изнесен. През тези 5 дни агенцията трябва да събере данни и да докаже, че на пазара има липса или недостиг от определено лекарство у нас.

Проверките на хапчетата за износ ще се правят, когато е налице забавяне или отказ от страна на търговец на едро да изпълни заявки на пет различни аптеки в рамките на един месец за доставки на съответните продукти, гласят промените.

Монитор

Вкарват над 1000 лекарства в черен списък за износ. Поне 1000 лекарства ще бъдат вкарани от здравните институции в бъдещия забранителен списък за реекспорт на медикаменти. Това е броят на лекарствата, за които има данни, че са дефицитни на пазара у нас, научи „Монитор" от фармацевти, като информацията бе потвърдена и от пациентски организации. Преди дни стана ясно, че създаването на списъка се предвижда в проект за изменение на Закона за лекарствените средства в хуманната медицина, който вече е публикуван за обществено обсъждане. В него ще влизат илачи, за които има недостиг у нас, като листата ще е отворена, т.е. в момента, в който се появят данни, че някой медикамент липсва, той веднага ще бъде вкарван в списъка.

Същото важи и в обратната посока - ако на пазара бъдат осигурени достатъчно количества, за да няма дефицит за дадено лекарство от своеобразния черен списък, то ще бъде изваждано от него.

Сред най-честите жертви на недостиг на медикаменти за лечението им са диабетиците, раковоболните и хората с ревматоидни заболявания. От години на пазара има дефицит за инсулин, конкретни онколекарства, най-често за рак на гърдата и щитовидната жлеза, както и за лечение на епилепсия и други неврологични, а също и ревматоидни заболявания. За тях по принцип плаща Националната здравноосигурителна каса, а на пациентите те се предоставят безплатно или с големи намаления.

Кои точно лекарства ще влизат или съответно изпадат от списъка и съответно износът им ще се ограничава или разрешава, ще решава междуведомствен съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата. Когато той бъде наличен в достатъчни количества, ограничението ще бъде вдигано и той отново ще може да бъде реекспортиран в трети страни. Досега подобна забрана никога не е имало, макар да имаше един опит през 2014 г., който обаче се провали.

Всеки десети пътник с повреден или загубен багаж. Всеки десети пътник на авиокомпаниите е с повреден или загубен багаж, а един от всеки четири полета се забавя. Това сочат данните от международно проучване в осем държави.. В разгара на лятото проблеми с полетите могат да вгорчат всяка отпуска,.а жалбите срещу авиокомпании са се увеличили, съобщи Людмила Тренкова, началник отдел „Международно сътрудничество", в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация"

Ако в срок от 6 седмици до 2 месеца въздушният превозвач не отговори или отговорът, който е изпратил на пътника, не е удовлетворителен, тогава той може да се обърне към нашата въздухоплавателна администрация, когато събитието се е случило на летище на територията на България, добави Тренкова пред БНТ

Въпреки че все повече потърпевши търсят правата си, все пак остава голям процентът на тези, които не знаят в какви ситуации могат да настояват за обезщетение, сочи статистиката.

75% от пътниците, чиито полети са закъснели повече от 3 часа, не са получили обезщетение, сочат още данните от проучването. Първото, което пътникът трябва да направи, е да подаде жалба към превозвача. При закъснение повече от 5 часа всеки има право да се откаже от пътуването и да настоява за възстановяване на парите за билета.

Анулирането и отмяната на полет води след себе си още цял куп загуби - изпускане на влакове и автобуси, резервации в хотели, предплатени услуги. За тях компенсация няма. Пътуващият има право само на обезщетение от 125 до 600 евро.

При анулиран полет нямаме право на обезщетение, ако предупреждение за анулирането е направено 14 дни по-рано, има предложение за друг маршрут; анулирането се дължи на извънредни обстоятелства. Два месеца е срокът, в който от авиокомпанията трябва да отговори на жалбата на своя клиент. В противен случай има риск от глоба или съдебен иск, припомниха от въздухоплавателната администрация.