Сега

Равносметката от "безплатното" саниране - по милион лева за блок. Към 15 юли "безплатно" санираните блокове в България са всичко на всичко 515. В тях има близо 30 000 апартамента, в които живеят точно 62 252 щастливи обитатели - щастливи, защото сметките им за отопление занапред ще са с около 50% по-ниски. Това е записано в междинен отчет на ресорния министър Николай Нанков за напредъка и финансирането на Националната програма за енергийна ефективност на многогофамилни сгради. От документа става ясно, че средният разход за саниране на стар панелен блок по програмата за "безплатно саниране" е 1.06 млн. лева.

На опашката за финансиране са се наредили над 5000 сдружения на собственици, но по-малко от половината - 2022, имат обозрима перспектива да се възползват от програмата, тъй като за техните имоти са сключени договори между общината, областния управител и ББР (Българската банка за развитие), която осигурява парите за строително-оздравителните работи. В това число влизат вече санираните и въведени в експлоатация 515 сгради.

Както е известно, за другите над 3000 чакащи държавната програма за "безплатно" саниране на практика е замразена - поради изчерпване на ресурса. До временното спиране се стигна след поредица скандали в предния и сегашния парламент и тежки критики към кабинета "Борисов", че схемата, по която финансира преобразяването на старите блокове, е много неясна, скъпа и вероятно корупционна. Точно по тази причина през юни депутатите задължиха министъра на регионалното развитие периодично да докладва за хода на програмата.

Държавната банка ББР, която е финансов "агент" на правителството в кампанията за оздравяване на старите соцблокове, дотук е подписала договори за почти 1.4 млрд. лева, става ясно от доклада с данни към 15 юли, изпратен от министър Нанков за Народното събрание. От тази сума 806.66 млн. лева вече са изплатени на фирмите, които са участвали в различните етапи на санирането - строители, проектанти, надзорници.

От отчета се разбира също, че регионалното министерство и ББР най-накрая са разрешили споровете си какви лихви се дължат по авансово преведените пари за саниране. В резултат министерството вече е превело на държавната банка парите за 222 готови сгради - общо 236 млн. лева.

Скъпите ремонтни дейности, особено при старта на програмата, също бяха повод за многобройни упреци към правителството на Борисов. Някои блокове в бургаския квартал "Меден рудник" например надминаха 3 млн. лева. Дори се наложи тогавашният ресорен министър Лиляна Павлова да налага пределни цени и да сваля на няколко пъти "тавана".

Но новите данни показват, че разходите остават високи. Според отчета на Нанков през август се очаква да се разплатят още 70-ина готови сгради на обща стойност около 68 млн. лева, през септември - още 72 сгради за 67 млн. лева, а за последните три месеца на годината - други 160 сгради за 159 млн. лева. Това означава, че санирането продължава да върви със скорост по милион за блок.

Временно класиране

Бургас, Благоевград и Хасково са отличници по сключени договори за оздравяване на сгради. От отчета на МРРБ става ясно, че от 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране 236 са в Бургас, като 39 вече са въведени в експлоатация. Следват област Благоевград със 189 сключени договора и Хасково със 180 договора. София е едва на четвърто място със 167 блока.

Варна и Бургас строят блокове, а София - къщи. Варна и Бургас са абсолютни лидери в строителството на блокове, докато в София все по-голяма става "модата" на къщите. Само в рамките на второто тримесечие в двата морски града са въведени в експлоатация съответно 102 сгради с 822 жилища и 101 сгради с 919 жилища. За същия период в столицата са вдигнати 67 къщи. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за броя на готовите сгради в периода април-юни.

Общо за страната - в този период новопостроените сгради са били 585, а жилищата в тях - почти 2600. Строителният бум очевидно не е отминал, защото спрямо същия период на м.г. сградите са с 66 повече, а апартаментите в тях растат с 14.3%, или с 323. От тях панелки са едва 0.5%, а "тухла" са 24.3% от новите сгради. По-голямата част от новите постройки са с т.нар. стоманобетонна конструкция.

И докато в големите градове интересът към строителството е голям, то едва ли може да се каже същото за някои други по-малки населени места. В рамките на второто тримесечие във Враца например е въведена в експлоатация само 1 къща. Под 5 са и новите жилищни сгради в Благоевград (3), Разград (4), Силистра (3) и Ямбол (4).

Прави впечатление, че почти всеки нов дом (42.5%) е с две стаи. Тристайните апартаменти са 28.3%. Най-скромен е делът на имотите с пет стаи, които са едва 3.3% от всички новопостроени апартаменти.

Въпреки че новите сгради по морето са най-много, имотите в тях са сред най-скромните откъм площ. Например - ако във Варна и Бургас новите сгради са средно от по 67-67 кв.м, то в Стара Загора и Силистра се ширят съответно на 167.8 кв. м и 147.7 кв. м за едно ново жилище. Това донякъде е обяснимо - в Стара Загора и Силистра например цените на имотите са по-ниски, отколкото тези по морето.

Като цяло средната полезна площ на един нов апартамент намалява от 84.5 кв. м през второто тримесечие на 2016 г. на 82.3 кв. м през същото тримесечие на 2017 година, отчита НСИ.

Цени

България се оказва сред петте държави в ЕС с най-голямо поскъпване на жилищата в рамките на първото тримесечие. Данните са на Евростат и показват, че през този период те поскъпват с 8.8% в сравнение със същия период на м.г. На първо място по поскъпване е Чехия, която регистрира скок от 12.8%. Цените в България обаче няма да достигнат очаквания ръст от 10%, смятат експертите. Засега той е в рамките на 6-8%, като се очаква да се запази до края на годината, коментира Калоян Богданов от "Адрес" пред БНТ.

Капитал Daily

Хотел "Маринела" поиска да настани европейските лидери. Интересът към хотелското настаняване на европейските лидери и предвидените за това около половин милион лева е слаб. При изтичането на срока само две туристически агенции и собственикът на хотел "Маринела" (бившият "Кемпински" в столичния квартал "Лозенец") подадоха оферти.

С поръчката се покрива само малка част от делегатите, които ще пристигнат в София по време на българското председателство на Съвета на ЕС между 1 януари и 30 юни 2018 г. В случая се търси настаняване на министри от страни - членки на ЕС, заедно с един придружител. Това е и единственият хотелски престой, за който страната домакин, т.е. България, поема разходите. Другите гости сами ще избират и плащат хотелите.

Кои са кандидатите

ВГ, дружеството на Вълчо и Маринела Арабаджиеви, е единият участник в търга. То е и единственото, при които е ясно кой точно хотел се предлага за настаняването на министрите от ЕС - "Маринела". Той е голям и от дружеството преди седмици обясниха, че се готвят да участват в настаняването около председателството. Семейство Арабаджиеви купи хотела преди две години и половина срещу 42 млн. евро. За миналата година приходите на "Маринела" са 15.9 млн. лв., а печалбата 3.4 млн. лв.

"Аргус травел интернешънъл" е туристическа агенция, която според сайта си е създадена през 2011 г. и неин собственик от самото начало е сега 27-годишният Николай Шопов. Агенцията има туроператорски договори с хотелите в центъра на София, като кандидатства с оферти за четири-пет хотела, сред които "Хилтън" и "София хотел Балкан".

"Аргус" е печелила редица обществени поръчки през последните няколко години, сред които за доставката на самолетни билети и хотелско настаняване при пътувания на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на стойност над 3 млн. лв., за самолетни билети на ГДБОП и Министерството на енергетиката, както и за логистиката по събития на прокуратурата на стойност малко над половин милион лева. Дружеството има приходи от около 3 млн. лв. и печалба от около 20 хил. лв. за 2016 г. В последните поръчки за самолетни билети обаче беше отстранена, защото "България ер" й отказа оторизация.

Последният кандидат също е туристическа агенция - ОССМО. В съвета на директорите от февруари тази година са сестрите Рая и Десислава Кирови и Станислав Димов. Агенцията е създадена през 1990 г., но под името "Фортуна 7", пише в сайта им. Името е сменено, когато е сменена и собствеността на дружеството. За 2016 г. то има приходи от едва 773 хил. лв. и печалба от 33 хил. лв. Няма данни да е печелила сходни поръчки, т.е. на теория може и да не отговаря на условията на сегашния търг.

1800 нощувки за 470 хил. лв.

Ако се съди по прогнозната стойност на търга, която е малко над 472 хил. лв. без ДДС, както и по общия брой нощувки засега (1808), една нощувка ще струва около 260 лв. Очакват се общо 1492 делегати.

По програма повечето събитията в страната ще са с продължителност два дни, пише в документацията към поръчката. Най-натоварено ще е през април, когато са предвидени 430 нощувки, както и през януари и февруари, когато са съответно 362 и 340 нощувки. Хотелите, в които ще бъдат настанявани делегатите, трябва да са в радиус от 2 км от НДК (където ще се провеждат почти всички събития от председателството).

Ако има промени в календара на председателството, ще бъде сключен анекс към договора и ще се увеличи броят на стаите или нощувките.

Изискванията към кандидатите беше през последните три години да са изпълнили услуги с предмет и обем, идентичен или сходен с тези на настоящия търг, като под това се разбира хотелско настаняване на чуждестранни делегации на ниво министър или по-високо, а минималният обем е поне 40 делегати.

Предложените цени са единственият критерий за оценка на офертите.

Поръчки за над милион и за кетъринга за делегатите

Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз е обявило и поръчката за кетъринг за делегатите. Тя е разделена на две позиции. Едната е за кафе-паузите, обеди на блок-маса и работни обеди в Конгресен център - НДК, на стойност 902 хил. лв. без ДДС. На ден се очакват между 40 и 1000 души във всяка кафе-пауза и обедите на блок-маса, както и между 14 и 70 души в работните обеди.

Другата позиция е за официалните събития, които включват коктейл за откриване на председателството в Народния театър "Иван Вазов" и официални вечери за ръководители на делегации и делегати в "София тех парк", като те са с прогнозна стойност 263 хил.лв. Очаква се в една официална вечеря да вземат участие между 130 и 350 души. Прогнозният брой участници в официалните вечери е общо 2630 души за целия период.

Цената е единственият критерий за оценка на офертите и по двете позиции. Крайният срок за подаване на оферти е 8 септември.

Собственикът на Банка ДСК - OTP Group, купи банка в Сърбия за 125 млн. евро. Трето за тази година изкупуване на банка в региона направи унгарската OTP Group, с което усилва пазарното си присъствие в тази част на Европа. След като през май погълна хърватската Splitska banka, а преди месец придоби румънската Banca Romaneasca, на 4 август е финализирана сделка и за сръбската Войводянска банка, става ясно от съобщение на сайта на групата. Това е втората кредитна институция, която унгарците купуват от гръцката NBG за тази година, помагайки й да изпълни плана си за реструктуриране, наложен от донорите на спасителна помощ. Друга гръцка група, към която има очаквания, че поради същите причини ще се активизира в продажби на регионален банков бизнес, е Piraeus.

За по-голямо парче от пазара

Сделката в Сърбия е за №9 по големина на активите в западната ни съседка, като стойността на транзакцията е 125 млн. евро. Оценката е обща - както за банката, така и за свързани с нея компании, най-голямата от които е NBG Leasing. OTP присъства на пазара в Сърбия от 2005 г. и с придобиването на Войводянска банка ще подобри пазарния си дял на 5.7% според собствените й анализи. Сливането на двете институции пък би довело до седмия по големина играч на банковия пазар в Сърбия.

Месец по-рано, през юли, OTP Bank - Румъния, придоби 99.28% от капитала на Banca Romaneasca, където също вече имаше пазарно присъствие. Отново продавач бе гръцката NBG. С това позициите на OTP в банковия сектор на Румъния се доближават до 4% при стремеж за достигане на 5% дял. В класацията по размер на активите банката на OTP в страната ще стане 8-ма, когато сделката бъде окончателно финализирана. Цената на придобиването не бе съобщена, но договорката между страните включва изплащане на заем от 550 млн. евро, който Banca Romaneaska има към NBG.

През май унгарската група купи и банка в Хърватия, с което пазарният дял на OTP там се очаква да скочи до 10%. Продавач на Splitska banka, която е петата по големина на местния пазар, бе френската Société Générale Group. Нейната стратегия е да се фокусира върху основните си пазари и да инвестира там, където може да се нареди сред първите три играча, което обяснява раздялата й с хърватското притежание.

Проверка на апетита

Поредицата от изкупувания, които OTP Group прави в региона, не са изненада, след като през 2011 г. главният й изпълнителен директор Шандор Чани обяви, че се интересува от покупката на банки конкретно в Румъния, Словакия, Хърватия и Сърбия. Причината е, че това спомага за по-бързото окрупняване на пазарен дял, което в банковия бизнес води до по-големи печалби. Отделно регионът предлага по-висока възвръщаемост на капитала от средното за Европа. Не на последно място ниските лихви стимулират бизнеса да инвестира в доходоносни активи.

Унгарската група, която е собственик на втората по големина банка в България - Банка ДСК, бе кандидат и за българската ОББ, което можеше да я постави наравно с Уникредит Булбанк на местния пазар. Конкурсът протече в края на миналата година, но продавачът NBG избра офертата за 610 млн. евро на другия участник в състезанието - белгийците от KBC Group.

Експанзията на унгарската група е улеснена и от натиска, оказван върху четирите системно важни гръцки банки да свият задграничния си бизнес и да се фокусират върху домашния си пазар, като досега конкуренцията за регионалните им банки е основно от централноевропейски играчи. За NBG раздялата със задгранични дружества в региона е изпълнение на плана за реструктуриране, изискан от донорите на спасителна помощ в кризата отпреди пет години. Подобен ангажимент има и друга системно важна гръцка банка, Piraeus Bank, чийто главен изпълнителен директор Христос Мегалу обяви през юни, че подготвя за продажба бизнеса си в региона. Освен в България "Пиреос" има банки в Румъния, Сърбия, Албания и Украйна. Засега за сделки не се съобщава, но са видни опитите на групата да подобри финансовите си показатели чрез по-меки мерки. Наскоро Piraeus договори изчистването на портфейл от просрочени корпоративни вземания за 43 млн. евро, отпуснати от сръбската й банка, което би могло и да е стъпка по разчистване на баланса преди продажба. Според източници от колекторския бизнес продажба на пакет просрочени кредити за 50 до 100 млн. евро подготвя и българската Пиреос банк.

Стандарт

Задграничният паспорт вече ще важи 10 години. Задграничните паспорти да са с двойна по-дълга валидност и да важат за срок от 10 години. Това предлага вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева с промени в Закона за българските лични документи. Предлага се също така сънародниците ни в чужбина да получават паспортите само с едно посещение в консулска служба.

Паспортите вече няма да са валидни 5, а цели 10 години, колкото и личните карти на пълнолетните българи. Предвидено е изменението да влезе в сила от 01 януари 2020 г., тъй като е необходимо да се предприемат действия по промяна на технологията на издаване. "С това изменение, което предвиждаме, мисля, че нашите съграждани в чужбина най-много ще усетят облекчението", каза Захариева. Тя посочи, че изменението ще засегне всички. Предвижда се български лични документи да се вадят в чужбина само с едно посещение в консулска служба. Гражданите могат да изберат дали да посетят наше задгранично представителство при заявяването на документа, или при получаването.

Българите, които подадат лично заявление за нов документ в консулство, ще може да получат готовия си паспорт или лична карта на домашния си адрес по куриер. До момента това не беше възможно, а най-бързата услуга, която можеше да получат сънародниците ни, е срещу заплащане документите им да пристигнат в консулската служба по DHL, откъдето да ги получат отново лично. С измененията се дава и втора възможност - нашите сънародници да подадат заявление онлайн, като удостоверят самоличността си със сканирано копие на свой стар документ, вместо с електронен подпис. В този случай обаче гражданинът трябва да посети лично съответното консулство, за да получи новия си документ.

Предвижда се двойно да бъдат намалени максималните срокове за издаване на документи, заявени в чужбина. Обикновената услуга, която до момента отнемаше 90 дни, ще се извършва за 45 дни. При бърза поръчка чакането ще е 30 дни, а не 60, както бе досега.

Въвеждат контрол за автосервизите. Държавата ще въведе контрол над автосервизите. В момента няма никакви специфични изисквания за дейността им и съответно никакви гаранции за качеството на извършените ремонти на автомобилите. Но това ще се промени, като кабинетът на Бойко Борисов ще подготви и приеме специален закон за пътните превозни средства. Това е записано в приетата през миналата седмица от Министерски съвет Управленска програма на правителството.

Законът трябва "да урежда регистрацията на пътните превозни средства и изискванията към тях, както и осъществяването на сервизна дейност", е записано в управленската програма.

За нормативен акт, който урежда контрола върху автосервизната дейност у нас, настояват отдавна различни браншови и потребителски организации. Причината е, че по данни на собственици на големи автосервизи у нас, над 87% от този бизнес е в сивия сектор на икономиката. Това засяга не само фиска на държавата - укриване на данъци и осигуровки, но е още по-важно, че се отразява негативно и върху безопасността на движението по пътищата. По данни на пътната полиция, около 28% от катастрофите у нас стават по технически причини, но въпреки това никой не следи нито качеството на ремонта като услуга, нито качеството на влаганите резервни части. Никой не следи условията на труд в тези т.нар. сервизи, голяма част от които се намират в гаражчета, нито може дори да се опита да защити правата на потребителите. Ето защо от години сервизите, работещи на светло, настояват за въвеждане на регистрационен режим за всички автосервизи в България.

Управленската програма на правителството предвижда и приемането на изцяло нов Закон за движение по пътищата и отмяна на сега действащия нормативен акт, който от 1999 г. досега е променян около 70 пъти и не отговаря на съвременните обществени отношения.

Ще бъде изготвен и проект на нов закон за водачите на моторни превозни средства, който ще урежда изискванията за тяхното обучение.

Монитор

Мълниите взеха още две жертви. Мълниите вследствие на разразилите се от вчера бури в страната взеха още две жертви. След като гръм порази човек на столичния булевард "България" в понеделник, днес мълния удари и уби на място 45-годишен фермер в пловдивското село Маноле. Веселин Йорданов имал лошия късмет да бъде насред полето точно по време на една от най-големите бури, разразили се в последните месеци в региона.

Силният ураганен вятър нанесъл страхотни поражения и в съседното на Маноле село Рогош. Бурята над селата в тази част на пловдивско се извила около 18,30 часа и продължила до около 21 часа. Облаците били градоносни и толкова черни, че буквално прихлупвали селото, разказаха местни хора. „Между 20 и 20,30 часа се чу толкова страшен гръм, че най-вероятно тогава е станала белята", обясняват съседи на загиналия мъж. Веселин Йорданов бил много скромен и кротък човек, обяснява кметът на община „Марица" Димитър Иванов. Веселин се препитавал със земеделие и животновъдство. Не бил женен и живеел сам в селото. В понеделник вечерта по време на бурята е бил навън на мерата, за да прибере овцете. Когато започнало силно да духа и да вали, най-вероятно е тръгнал да се прибира към къщата си, която била накрая на село Маноле. Вероятно тогава е бил ударен от мълнията и е бил убит на място. Тялото му е било открито във вторник сутринта, а сигналът в полицията е бил подаден към 7,30 часа. Погребението на Веселин ще бъде в сряда в родното му село.

Междувременно мъж е починал, а друг е ранен от паднала мълния в района на язовир "Широка поляна" край Батак, съобщиха от пресцентъра на МВР. Сигнал за трагичния инцидент е получен днес около 14.00 часа в дежурната част на РСПБЗН-Батак. Поради отдалечеността на местността, към мястото на инцидента потеглили два противопожарни автомобила с шестима пожарникари - един екип от службата в Батак и друг от РСПБЗН-Доспат. Пристигайки на мястото огнеборците са установили, че е възникнал пожар в дървена барака, предизвикан от паднала мълния въпрху постройката. В резултат на това е починал 68-годишен мъж от Стамболийски, а негов 49-годишен приятел е с изгаряния по краката и едната ръка. Огнеборците загасили огъня напълно и не му дали възможност да се разрасне и навлезе в гъстата иглолистна гора наблизо. На мястото е извършен оглед от дежурна група при РУ-Пещера.

Оглозганият „Полимери" дължи над 27 млн. лв. на кредитори. Оглозганият от приватизаторите си - скандалното семейство Евгения и Николай Баневи, завод „Полимери" дължи над 27 млн. лв. на кредиторите си. Това става ясно от списъка на одобрените от съда вземания, публикуван в Търговския регистър. Последното допълнение към безконечния списък от фирми, на които завода на Баневи дължи пари, е допълнен преди месец с вземанията на НЕК и „Елетроенергиен системен оператор" София, които са в размер на общо 163 750 лв.

Въпреки документите обаче Евгения Банева не се посвени да лъже в ефир, че заводът бил едва ли не в цветущо състояние и бил обявен във фалит заради една сметка за ток от 30 000 лв. Проверка в търговските регистри показва, че наистина делото по несъстоятелност на завода е стартирало по жалба на „Елетроенергиен системен оператор" София през 2012 г. До обявяването на фалит на фирмата обаче се стига, след като съдът установява, че дружеството буквално е оглозгано от Баневи, които няколко години назад инкасират все по-големи загуби, които се трупат, без по тях да върви разплащане. Точно с цел да се спре разграбването на останалите работещи активи на дружеството от съда назначават синдик. Неговата задача е да опише всички излъгани кредитори, които чакат да приберат парите си от Баневи, както и масата на несъстоятелността. Тя включва всички активи и авоари на завода, чрез чиято продажба да бъдат разплатени натрупаните задължения. Любопитна подробност е, че в системата за фирмено разузнаване „Дакси" като представляващ „Полимери" все още е посочена Евгения Банева.

Самата скандална дама направи опит да прехвърли проблемите на завода върху синдика, чиято роля по закон обаче не е да замазва безчинствата на собствениците, натрупали загубите, а да предпази активите от по-нататъшно разграбване. В ефира на Нова тв Банева гузно премълча факта, че приватизираното през 1998 г. дружество „Полимери" агонизира близо 15 години. В средата на 2010 г. то спира работа окончателно, а на 12 декември 2012 г. Варненският окръжен съд го обявява в неплатежоспособност, а за синдик на дружеството е назначен Иван Балабанов.

Година преди това Банев и съпругата му Евгения без разрешение на общото събрание на „Полимери" прехвърлят част от сградите, производствените инсталации и машини на компанията на обща стойност около 25 млн. лв. в новорегистрирано дружество „Полимери инвест". До 7 септември 2011 г. негов мажоритарен собственик е публичното дружество „Полимери". Семейство Баневи обаче апортират в новото дружество и други свои активи, като по този начин придобиват мажоритарния контрол върху компанията. Идеята е повече от ясна - в новото дружество са всички активи, а в старото остават пасивите с неуредените дългове към доставчици и неизплатените с месеци заплати на работниците. Стратегията за декапитализация на компанията е подготвена, преди тя да бъде фалирана, а изпълнението на плана започва през юли 2012 г. Тогава 168 сгради и съоръжения, собственост на „Полимери", са апортирани в „Полимери инвест".

Веднага след това те са заличени от кадастралните и имотните регистри и по този начин са подготвени за събаряне, обясняват ситуацията запознати с престъпната далавера на семейството, претендиращо за представители на едрия индустриален бизнес у нас. През цялото време Баневи обвиняват държавата, че не прави нищо, за да помогне на частното им дружество, което на практика разрязват и разпродават всичко, което може да се продаде. Без цистерните с отровните химикали, които оставят на грижа на държавата.

Евгения Банева обаче не престава да обяснява, че целта на операцията е да бъде изграден нов завод за сода каустик в Девня. Тя дори съобщава, че за тази цел е осигурена инвестиция от над 100 млн. евро. Само година по-късно става ясно, че „Полимери" загива, но и тогава се хвърля прах в очите на хората.

Комсомолският хъс и мегаломанските, но кухи проекти на Баневи сриват „Полимери". От баланса на дружеството и публикувания с 4 месеца закъснение отчет става ясно, че за 2011 година „Полимери" е на загуба от 10 млн. лв., а година по-рано е бил на минус 31 млн. лв. През юни тази година сагата с „Полимери" приключи, след като българска фирма купи предприятието за 15 млн. лева. В Девня са надяват на мястото на лунния пейзаж, останал след Баневи, да бъде построен нов завод, който да дава поминък на местните хора.

„Полимери" не са единствената жертва на комсомолеца приватизатор Николай Банев. Същата съдба споходи и бившият завод „Елма"-Троян, където Банев се обяви за основен кредитор на предприятието. Нещо повече, той обвини работниците, че били ниско квалифицирани, а предприятието - социалистическо. Скандалите около други сделки показват също на какво е способен семейният дует - примери като „Русалка", къмпингите „Градина", „Каваците" и „Златна рибка".