Капитал Daily

"Свилоза" и индийска фирма правят нов завод за 25 млн. евро. Географията на индустриалните чуждестранни инвеститори в страната се разширява с индийска компания - частната Sigachi Industries и "Свилоза" ще изградят нова производствена мощност в Свищов за 25 млн. евро. Дуетът от местен и чужд инвеститор ще държи равни дялове, като новата фабрика ще заработи най-рано след година. Тя ще произвежда различен тип целулоза, наричана микрокристална, която е вид фибри, използвани в хранителната индустрия, фармацията и козметиката.

До партньорството се стига, след като мажоритарният собственик на "Свилоза" Красимир Дачев е започнал да търси партньор за продукт с по-висока добавена стойност. "На различни изложения и конгреси говорих с инвеститори, така срещнах Sigachi Industries на едно изложение в Женева. Те са един от най-големите производители на микрокристална целулоза", разказа Дачев. И двете компании са средно големи, като за индийската липсва финансова информация (виж карето).

Новината за новото производство излиза от документите по свиканото общо събрание на "Свилоза" за 18 септември, на което акционерите в борсовото дружество трябва да разрешат инвестицията от почти 25 млн. лв. от страна на свищовската компания.

Новото производство

Намеренията на "Свилоза" са да започне да произвежда микрокристална целулоза, която се получава от техния основен продукт - целулозата, която пък се прави от дървесина. Двете компании имат намерение да създадат съвместно предприятие с капитал от 25 млн. евро, в което ще имат равни дялове. Ако акционерите на "Свилоза" одобрят тази сделка, тя трябва да бъде сключена в срок до една година, става ясно от документите, публикувани на БФБ. Българската част ще дойде чрез собствени средства и банкови кредити, обяснява Дачев.

Идеята е да се изгради напълно ново производство, което ще е разположено на площадката на "Свилоза". Планът е да се произвежда около 10 хил. тона микрокристална целулоза годишно.

Микрокристалната целулоза е консервант Е-460, който се използва във фармацията, козметиката и хранително-вкусовата промишленост. По думите на Дачев това е от "добрите Е-та", тъй като на практика съдържа само фибри.

Нишата е избрана, защото фирмите, които могат да предложат подобен продукт, са малко и в региона няма друг производител на микрокристална целулоза, обясни Дачев.

Още планове

В бъдеще компанията има намерение да открие и нова производствена линия за още един краен продукт. Това е карбоксиметил целулоза, което е друг вид стабилизатор. На популярен език Дачев обясни, че се ползва например в лепила и ги прави много по-концентрирани и така има повече приложения. Идеята е от този продукт също да се произвеждат по 10 хил. тона годишно.

Стои и обявеният вече план за централа на биомаса. Дачев обясни, че в момента се избира доставчик на оборудването. Планът е енергията да се използва изцяло за собствени нужди. Съоръжението ще бъде с 45 мегавата топлинна мощност и 12 мегавата за производство на ток. Инвестицията в нея по думите на Дачев ще бъде за минимум 50 млн. лв.

През 2015 г. свищовската компания обяви, че смята да вложи 250 млн. лв. за подобрения на завода си за целулоза "Свилоцел" в Свищов. Тогава Дачев коментира за "Капитал", че за 10 години подобренията в завода са стрували на компанията повече от 160 млн. лева, като не всички са били ефективни. Сега планът показва, че се търсят по-скоро нови производства, отколкото разширение на досегашното.

Добър сезон за "Свилоза"

Свищовската компания съществува от 47 години, като в нея работят около 460 служители. Работи основно за външни пазари, най-големите от които са Турция, Гърция, Египет и Италия. Част от продукцията се продава и в България. Компанията се търгува на Българската фондова борса - София, от почти 20 години по линия на масовата приватизация. После заводът беше отделен в дъщерното дружество "Свилоцел". "Свилоза" има участие и в "Биоресурс", което се занимава със залесяване и дърводобив, притежава жп мрежа и гара и "Северна дърводобивна компания", в която държи 65.9%.

Дружеството завършва финансовата 2016 г. с нетна печалба от 6.5 млн. лв., което е 3.3 пъти по-малко в сравнение с предходната година, показва консолидираният отчет на компанията. Приходите за миналата година са малко над 100 млн. лв., което е понижение от 14% спрямо 2015 г. Общите активи са 142.3 млн. лв. Консолидираните продажби за първото тримесечие скочиха с 40% на годишна база до 31.5 млн. лв. С много по-голям темп порасна печалбата - с над 200% до 4.5 млн. лв. За последната борсова търговия цената на акциите на "Свилоза" скочи с 4.52% до 4.39 лв. за акция. Пазарът я оценява на 140 млн. лв.

Кои са индийските партньори

Sigachi Industries е частно дружество с ограничена отговорност, основано през 1989 г. в Индия. Според сайта на групата тя е специализирана в производството на микрокристална целулоза, целулозни филтри, солна киселина, хлорирани парафини и други. Компанията e сред водещите индийски производители на наноцелулозен гел, използван в хранителната и фармацевтичната индустрия. В оскъдното представяне, неясно от коя година, пише, че цел за 2018 г. е да има приходи от 30 млн. долара. Компанията оперира в Азия, Европа, Америка и Близкия изток. В момента се изграждат два нови завода на компанията в град Гуджарат, Индия, които ще бъдат ориентирани изцяло към износ, пише още на сайта на Sigachi.

EY: Чуждите инвестиции в България са създали 4 хил. работни места през 2016 г. Макар преките чуждестранни инвестиции в България сумарно да не са достигнали предкризисните си нива, те все пак успяват да стимулират заетостта в страната. Новосъздадените работни места вследствие на постъпилите вложения нарастват с 10% през 2016 г. спрямо предходната, като така достигат почти 4 хиляди. Това позиционира страната на 15-о място сред европейските икономики, но не се класира сред първите 20 държави с най-висок брой привлечени проекти. Това показват проучванията на атрактивността на Европа на консултантската компания Ernst & Young, базирани на реални данни и възприятия на интервюираните представители на бизнеса. "Наблюдаваме трайни тенденции на растеж, нови инвестиции и създаване на нови работни места в цяла Европа и България", коментира Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY за България, Македония, Албания и Косово.

Новосъздадените проекти от преки инвестиции в Европа нарастват с 15% до 5.8 хил. през 2016 г., а откритите работни места достигат 259.7 хил. Очаквано Великобритания, Германия и Франция остават трите най-атрактивни дестинации за инвеститорите, привличайки малко над половината от чуждите вложения. Най-висок растеж отбелязват Швеция, Италия и Чехия, но това е отчасти поради ниската база от 2015 г., а понижение на годишна база е налице в Холандия, Белгия и Швейцария.

Целта на проучванията на атрактивността на Европа е да помагат на компаниите при вземането на инвестиционни решения, на правителства при премахването на пречки пред растежа.

Инвеститорите

Източникът на малко над една пета от всички вложения в Европа са САЩ, а броят на проектите, които са стартирали американските капитали, нараства с 10% до 1.3 хил. през 2016 г. Най-голям обаче е делът на вътрешни европейски инвестиции (3.3 хил. проекта), като създадените в резултат работни места са 138.4 хил. Същевременно в сектора на услугите се намества нов играч - активността на китайските инвеститори се засилва на годишна база, като интересът им е основно насочен към маркетинг и продажби, следвани от производствo и научно-развойния сектор.

Най-атрактивни за чуждестранните капитали са софтуерните услуги, които привличат общо 780 проекта миналата година. На второ място попадат бизнес услугите, а производството поема още 29% от вложенията, като Централна и Източна Европа все повече се превръща в "препдриятието" на континента. "Нашето проучване показва, че работната сила на Европа е ключово предимство за глобалните инвеститори. Навлизането на роботиката и изкуствения интелект също допринася за развитието на традиционно силните европейски сектори като производство и бизнес услуги", отбелязва Анди Болдуин, управляващ съдружник на EY за Европа, Средния изток, Индия и Африка.

Предизвикателствата

Пред добрите тенденции обаче стоят и пречки - макар увереността на анкетираните инвеститори в бъдещето на Европа да се засилва, едва 28% планират да разширят дейността си в региона през следващата година. "През 2016 г. основните колебания на инвеститори и политици бяха свързани с геополитическата нестабилност по света", коментира Болдуин. Малцинство са тези от анкетираните, които обмислят да местят дейността си в резултат на Brexit. Въпреки това несигурните бъдещи отношения между ЕС и Великобритания пораждат притеснения, свързани с възможните данъчни, административни и регулаторни последствия, посочва докладът.

Сега

МОН пак иска задължително да образова и 4-годишните деца. Просветното министерство се отказа от спорната идея за удължаване на учебната година до 6 юли, но пък категорично държи на другото си противоречиво предложение от последните дни - за въвеждане на уседналост за приема на първолаците. Освен това наесен ще направи нов опит да въведе задължително образование у нас от 4-годишна възраст. Това обяви вчера просветният министър Красимир Вълчев. В момента задължителната предучилищна подготовка обхваща децата от 5-годишна възраст. Промяната за 4-годишните може да влезе в сила най-рано за учебната 2018/2019 г.

Ранното обхващане на децата в училищна подготовка е ключово за задържането им в образователната система, мотивира се просветният министър. Вълчев обясни, че децата, които не ходят на детска градина и чийто майчин език не е български, най-често отпадат от училище. "Тези деца, още преди да постъпят в училището, имат натрупан такъв дефицит, че преподавателите трудно ги "избутват" до 5-6-и клас, след което отпадат", обясни Вълчев. Заради това МОН ще предложи и допълнително обучение по български език през лятната ваканция за децата от малцинствата. Това е сред мерките срещу отпадането на учениците. В МОН вече има информация от ГРАО за всички ученици, като в момента се прави анализ за липсващите от образованието. Данните ще се дадат на общините до 10 август. Кметствата пък трябва да определят поименно екипите, които ще връщат в системата напусналите деца. Почти всички общини са направили това райониране, като екипите ще са над 1100. По думите на министъра резултатите от тяхната работа трябва да се почувстват непосредствено преди учебната година.

Идеята за задължителното образование на по-малките бе залегнала в законопроекта на ГЕРБ за училищното и предучилищното образование още през 2014 г., но беше изоставена след остра обществена реакция. Тогава родителите недоволстваха, че държавата ще ги лиши от избор дали да запишат децата си толкова рано на училище. Изтъкваха се и огромните проблеми с материалната база - липсата на места в детските градини в големите градове, невъзможността да се оборудват подходящи стаи за малки деца в училищата и пр. Тези проблеми не са решени и до днес, макар че се обсъждаха още при въвеждането на задължително образование от 5-годишна възраст през 2010 г. В закона даже има глоби за родители, ако не запишат детето си на задължителна предучилищна подготовка (или в първи клас). Те са между 50 и 150 лв., но не е известно дали се налагат.

Освен това със социалното министерство се работи по промени в законите за семейните помощи за деца и за социалното подпомагане, чиято цел е помощите по двата закона да се обвържат максимално с посещението на детето на училище. И в момента детските се спират, ако детето не посещава редовно училище. От думите на Вълчев се разбра, че се обсъжда еднократната помощ за първокласник от 250 лв. да се дава само ако детето е ходило на предучилищна. В момента няма такова изискване, но ако детето не ходи в първи клас, парите трябва да се върнат.

МОН се отказва да удължава учебната година до 6 юли заради недоволството на родители, учители, синдикати. Така учебната година ще свършва на 30 юни за гимназистите и ще започва на 15 септември. Вълчев изрично подчерта, че няма да се предлага учебната година да започва по-рано - на 1 септември, както поискаха работодателите. "Климатичните условия не позволяват обучението на учениците през юли. Всички училища са с южно изложение, температурите през юли са много високи, класните стаи не са климатизирани и когато учениците се обучават на 42 градуса на сянка с 26-28 ученици в класна стая, учебният процес е ад. Това се случва и през юни, когато има много горещи дни и всички учители и ученици го изпитваме на гърба си, особено тези, които са втора смяна на училище", пишат от учителския синдикат на КТ "Подкрепа" в Благоевград до министерството. Вчера министърът се съгласи с този аргумент. Завършването на учебната година в края на юни обаче означава, че няма да се удължават другите ваканции, както беше първоначалният замисъл.

Първи клас

Вълчев е категоричен, че няма да се откажат от идеята за въвеждане на уседналост за прием в първи клас, като според него принципът за най-близкото училище е най-добър за децата от гледна точка на безопасността. "И при джиесем клетките се закачате на най-близката", направи сравнение министърът. Според предложението на МОН за цялата страна се въвежда уседналост - първо ще се приемат децата, чийто родител/настойник има настоящ или постоянен адрес в района на училището над три години преди приема. Втората група са децата с родители с адресна регистрация от една до три години. Третата - под една година, а четвъртата ще са децата, които изобщо не попадат в района на школото. Министърът не успя да аргументира избора за над трите години уседналост, а и наредбата няма оценка на въздействието. "Какъвто и критерий да заложим, ще има усещането за несправедливост у някои родители. Въвеждането на уседналост от 3 г. ще намали злоупотребите с адресните регистрации", обясни министърът. Според него най-вероятно в повечето училища ще се приемат и деца от другите две групи - с родител или настойник, чийто адрес е сменян от една до три години преди приема или в последната една година. Той даде пример с училищата в центъра на столицата, около които по думите му много малко ще са родителите с адрес там от над три години.

Третата лента на магистрала "Тракия" вече е приоритет на кабинета. Разширяването на магистрала "Тракия" между София и Пловдив с трета лента вече е в приоритетите на кабинета. Това стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов при приемането на програмата за управление на правителството до 2021 г. Документът не е публикуван, но от кабинета разпространиха стенограмата от разискването на приоритетите. Дебатът е в тон "много изградихме, но имаме още много да градим" и "много е направено, но и много трябва да се направи". А земеделският министър Румен Порожанов дори намира повод да се похвали, че имаме най-добрата реколта на пшеница и ечемик от много години насам.

"С АПИ в неделя правихме едно съвещание, министерството на транспорта, регионалното министерство и трябва да ви кажа, че ние започваме да мислим до Пловдив да разширяваме "Тракия" с още една лента. Извадихме статистиката от камерите на АПИ - между 45 и 50 хил. автомобила се движат по "Тракия" на денонощие", обяснява премиерът Бойко Борисов на министрите си. Не се споменава колко би струвало това и кога евентуално може да започне. Но по думите на Борисов с тези 50 хил. коли на ден "на третата, четвъртата, петата година трябва да се подменя асфалтът при такова натоварване. И ние тогава пак трябва да даваме по 100 милиона за отсечките да започнем да ги ремонтираме". За "Хемус" пък желанието на премиера е "да можем максимум в мандата да отидем до Търново и до Търговище, образно казано, с "Хемус".

Наред с магистралите не е подминат и новият приоритет - железниците. "Знаете, изградихме стотици километри нови жп линии, рехабилитирани с нови контактни мрежи, които позволяват до 180-200 километра в час да се движат влаковете. Искам да видя по София - Бургас, София - Варна нови влакове. 100% екологично чисто и много по-сигурно", заявява Борисов.

За социалната сфера Борисов повдига въпроса с инвалидните пенсии и "особено за фалшиви ТЕЛК-ове", който трябва да се реши. "Образованието е изключителен приоритет на коалицията - не само с финансирането в повече, но и самите програми. Виждате, огромни инвестиции идват в България, завод след завод се строи - квалифицираната работна ръка, експертното ниво, максимум трябва да можем да отговорим на интереса, който има към България", обяснява премиерът.

Програмата за управление обхваща 20 области с 65 приоритета и 902 мерки, които ще допринесат за тяхното развитие, посочват от МС. "Всеки ден работа! Просто нямаме алтернатива, няма по-добри от нас и всеки ден трябва максимално да се доказваме и да си изпълняваме програмата. Това изпълним ли го като програма, аз мисля, че ще се случат доста по-добри неща", казва на финала на изложението си Борисов. Задоволство от подготвения документ изразява и коалиционният партньор. "Програмата е добра, доста детайлна, стегната", заявява вицепремиерът Валери Симеонов.

Законодателство

Кабинетът ще променя общо 89 нормативни акта до края на година. Седем чисто нови закона трябва да произведат министерствата. Двете програми - законодателната и оперативната, също още не са публикувани, като за първи път те ще имат и оценка на въздействието. Законодателната програма предвижда да бъдат променени 47 закони. Според оперативната програма пък ще бъдат разгледани 39 проекта на нормативни актове от компетентността на правителството.

Стандарт

Метач пред "Пирогов" спъва ТОЛ системата. Метач пред "Пирогов" спъва ТОЛ системата. От липсата й държавата губи 1,5 млн. лв. на ден. Това става ясно от стенограмата на правителството, което вчера прие своята управленска програма. На заседанието премиерът Бойко Борисов заявява, че е направена проверка кой непрекъснато обжалва решенията по ТОЛ системата. "Обжалване, обжалване, обжалване, обжалване от "Суходолска" 3, обжалване от "Суходолска" 3. Проверихме жалбоподателя, той мете пред "Пирогов", нали разбирате? Това е блокаж", казва премиерът. Той е възложил на регионалното министерство, ако проблемът не може да се преодолее, да се направи държавно предприятие по Закона за обществените поръчки. И поставя цел - ТОЛ системата да е факт догодина лятото.

Новите строежи с 50% ръст. Сериозен ръст в новото строителство както на жилищни сгради, така и на офиси и индустриални постройки отчитат от НСИ. През второто тримесечие на 2017 г. общините са издали разрешителни за строеж на 1 647 жилищни сгради с 5 815 жилища в тях и 781 456 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 40 административни сгради/офиси със 74 019 кв. м РЗП и на 1 968 други сгради с 948 262 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие разрешителните за строеж на жилищни сгради скачат с 50,7%, а на жилищата в тях - с 23,9%. Разрешителните за строеж на административни сгради нарастват с 37,9%, но тяхната РЗП намалява с 4,2%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано увеличение със 72,5%, а при общата им застроена площ - със 17.1%.

Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 245, София (столица) - 207, София област - 136, и Бургас - 133. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 1 869, Пловдив - 1 411, Варна - 432, и Бургас - 387.

Монитор

Гонят пенсионерите от детските лагери. Децата и възрастните туристи да не бъдат настанявани под един покрив. Такава промяна в изискванията за организирани пътувания на подрастващи планират членове на работната група, която от есента ще започне обсъждането на промени в Закона за туризма и в наредбата, уреждаща детските почивки. Измененията са наложителни, защото към момента по-голямата част от базите, предлагащи специализирани ваканции за подрастващи, са частни. От общо 141, колкото бяха държавните детски лагери в зората на демокрацията, сега действат едва 30 от тях. Останалите още се водят като актив в „портфейла" на „Ученически отдих и спорт" ЕАД към МОН, но реално пустеят. Дупката, отворена от западането им, е запълнена от частни обекти, които за разлика от държавните не са строени специално за отдих на подрастващи и съответно отговарят на много малко общи критерии.

Затова от есента започва работа група, като част от участниците в нея вече дават заявки какво трябва да се промени. Конкретно за промяната възрастни да не почиват заедно с деца настояват от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции и Асоциацията за детски и младежки туризъм, чийто представител Свидна Динева е член на работната група. По думите на Динева обикновено конфликтите идват от това, че има различни категории туристи на едно място. Например в един от хотелите, където били настанени деца за лагер, по-възрастен

гост се оплакал, че хлапетата минават до колата му.

Той се интересувал, ако счупят предното стъкло на колата му, кой ще плати големите щети. Шумът е друго основно притеснение, обясни Динева. И поясни, че традиционно времето за почивка за възрастните обикновено е от 14 до 16 ч, докато при децата режимът е по-скоро между 13 и 15 часа. Затова според експерта ако се настанят гости от различен тип, или трябва да са в отделен блок, или изобщо да няма, или да бъдат предупреждавани предварително. Тя счита, че местата, на които ще се провеждат детски лагери, трябва да бъдат включени в регистър и тези правила да важат за базите, които се включват в него. Специалистът посочи още, че това ще е сред предложенията за промени в нормативната база.

Изисквания за обезопасяване на подстъпи и тераси също е необходимо да бъдат въведени, за да се гарантира безопасността на децата, посочи Динева. И поясни, че според регламента сега има задължение хлапетата да се настаняват до 2-ри етаж на сградата. Експертът счита още, че задължително трябва да се включат и изисквания за външни терени, които да са подходящи за спорт и игра.

Предстои в Закона за туризма да бъдат изработени задължителни общи критерии, на които да отговарят детските бази за отдих, за да е гарантирано спокойствието на децата, а и на техните родители, съобщиха от ресорното ведомство. В информацията се посочва още, че в подзаконовата нормативна уредба ще се съдържат също показатели и правила, на които да отговарят лагерите в зависимост от възрастовата група на децата.

Миналия месец министърът на туризма Николина Ангелкова и извънредният и пълномощен посланик на Руската федерация в България Анатолий Макаров лично инспектираха няколко български черноморски лагери. Тя показа, че проверените бази до този момент отговарят на всички критерии за настаняване и обучение на деца, посочват още от Министерството на туризма. Според данните им специализираните детски бази са оборудвани с всичко необходимо, за да предложат богата програма на подрастващите и да отговорят на интересите им. Те имат спортни игрища, басейни, обособена плажна ивица, театрални сцени, зали за танци и игри, за кръжоци и др. По-големите детски бази за отдих на Южното Черноморие, които разполагат с настанителна база за 250 до 500 деца са в Китен, Приморско, ММЦ - Приморско, Обзор, кк Слънчев бряг. А всеки лагер се посещава през летния сезон средно от 3000 - 4000 деца, твърдят от Министерството на туризма.

Детски организирани ваканции обаче не се осъществяват само в тях, има и места за настаняване на Св. Константин и Елена, Балчик, Албена, Кранево, Камчия, Обзор, Свети Влас, Равда, Приморско, Китен, Царево, Созопол и Черноморец. Голяма част от апартхотелите около Слънчев бряг функционират и като детски лагери, каза още Динева. И поясни, че те имат добра хотелска част за настаняване и спортни съоръжения, подходящи за почивките на децата, зали, спортни зали и площадки. Но обща бройка за това колко деца пътуват организирано за почивка и ваканция не може да се даде.

По-голяма част от търсенето е за лагери по Южното Черноморие, каза още Динева. И поясни, че най-често продаваните пакети са за 7 - 9 нощувки.

Цената на пакета варира между 270 и 380 лева като в нея влизат хранене, нощувки и анимационна програма със забавления и спорт и образователни елементи, но без да се включва транспортът. Програмата на децата е разграфена по часове, а дневните занимания задължително започват със сутрешна гимнастика. Организират се различни състезания, а вечерите има тематични партита, като подготовката за тях е свързана с други дейности от приложните изкуства. Може да има време за обучение по водни спортове. Част от програмите се завърта и около творческите възможности на децата, например провежда се вечер на талантите.

Кабинетът прие управленска програма с над 900 мерки. Кабинетът прие управленската си програма до края на мандата по време на заседанието си вчера. При формирането на коалиционното правителство ГЕРБ и „Обединени патриоти" си стиснаха ръцете около основни приоритети след дълги преговори, но изработването на цялостния документ продължи още три месеца. Одобрената управленска програма обхваща 20 области, за които правителството набелязва 65 приоритета и разписва точно 902 мерки.

„Всеки ден работа! Просто нямаме алтернатива, няма по-добри от нас и всеки ден трябва максимално да се доказваме и да си изпълняваме програмата. Това изпълним ли го като програма, аз мисля, че ще се случат доста по-добри неща", обърнал се премиерът Бойко Борисов към министрите по време на заседанието, стана ясно от публикуваната по-късно стенограма. Броени минути след пристигането си в София след визитата си в Скопие пред членовете на МС той представил истински маратон от приоритетни области и мерки, които трябва да се реализират до края на мандата. „Много е направено, но и много трябва да се направи. Особено важно, към регионалното министерство - магистрала „Хемус" да се реализира ускорено, максимално бързо. ТОЛ системата - ускорено, максимално бързо. Административните тежести - към Министерството на икономиката и Агенцията за електронно управление", извел премиерът някои от ключовите теми. И се обърнал към министрите със заръката всеки един от тях да реализира реформите, които са му заложени, като наблегнал на правосъдието и образованието. „Виждате, огромни инвестиции идват в България, завод след завод се строи - квалифицираната работна ръка, експертното ниво, максимум трябва да можем да отговорим на интереса, който има към България", изтъкнал премиерът. След това той отново се ядосал за забатачената процедура за реализиране на ТОЛ системата. „Милион и половина на ден губим! Обжалване, обжалване, обжалване, обжалване от „Суходолска" №3. Проверихме жалбоподателя, той мете пред „Пирогов", нали разбирате", възмутил се премиерът, който неотдавна заяви, че определени хора са превърнали умишленото обжалване на търговете в професия. И представил идеята в крайна сметка изграждането на системата да се реализира от държавно предприятие, за да се преодолеят пречките. „Целта ни е юли-август догодина ТОЛ системата да работи", обяснил Борисов. Той представил и напредъка в процедурите по изграждането на „Хемус". „Да можем максимум в мандата да отидем до Търново и до Търговище, образно казано", извел целта Борисов, като подчертал, че това събужда все повече и инвеститорския интерес. „Ще видите другия месец по Плевен, Севлиево, Габрово какви заводи и какви интереси има на инвеститори за заводи, включително за 8000 работни места за Плевен", разказал премиерът.

Той изтъкнал и мерките, които се предвиждат, за да дръпне и Варна в развитието си, тъй като през последните години твърде много изоставала от Бургас. Една от идеите била товарителните дейности да се фокусират в пристанище Запад, а Изток да бъде с ресторанти, кафенета, яхти. „Да дадем възможност да развием града в тази посока и да стане една действително прекрасна зона като във всеки един морски град. Като отидеш във Варна сега, пристанището затиска града и не му дава да се разтвори", обяснил Борисов. Пътната мрежа в морската столица също щяла да се подобри значително.

При изреждането на приоритетите премиерът не пропуснал и газовия хъб „Балкан", както и земеделието. В разговора се намесил и земеделският министър Румен Порожанов, който обявил, че тази година ще е рекордна в реколтата от пшеница и ечемик.

„Много неща се изградиха, много ще градим. Това са програми и за това ви трябва стабилност и яка работа", заръчал накрая премиерът на министрите. Вицето му Валери Симеонов от „Обединени патриоти" също се изказал положително за заложените в програмата приоритети. Той изрично подчертал и липсата на чуждици в документа, като например нямало визия, а виждане. „Ние сме такова правителство - с патриотична насоченост", завършил разговора Борисов.

Както писа „Монитор", още с посочването на приоритетите от ГЕРБ и ОП в проектопрограмата бяха заложени конкретни мерки като ръст на минималната пенсия на 180 лв. от юли и на 200 лв. от октомври, което дори вече е реализирано. Предвиден е и двоен ръст на учителските заплати, като се очаква още от септември те да се увеличат с 15%. Минималната заплата в страната след 4 години пък трябва да достигне 650 лв., а средната - 1500 лв. Няма да се пипат данъчните ставки, а парите за отбрана е планирано да достигнат 2% от БВП.