Капитал Daily

Световната банка: КФН трябва да бъде финансово независима. Осигуряването на финансова независимост за Комисията за финансов надзор (КФН) чрез увеличаване на дела, който имат в издръжката й таксите, събирани от поднадзорните лица, е ключова задача пред властите в България. Без да бъде изпълнена тя, регулаторът, контролиращ застрахователи, пенсионни дружества и стотици участници на капиталовия пазар, не би могъл ефективно да върши работата, за която е създаден. Становището е на мисията на Световната банка (СБ), която през януари бе в София, за да извърши оценка на финансовия сектор (Financial Sector Assessment Program - FSAP). Освен върху вътрешноорганизационните проблеми на регулатора в анализа си експертите се спират и на редица рискове пред застрахователния и пенсионноосигурителния сектор, които са в ущърб на осигурените лица, като се препоръчва серия от мерки, повечето от които с кратки срокове за изпълнение.

Повече средства за регулатора

Държавната издръжка е недостатъчна, още повече че чрез нея регулаторът, който би следвало да е независим, се оказва под контрола на парламента, констатират експертите. Това не е нещо, което и местните специалисти не забелязват, но е важно като открояване на проблема от високо институционално равнище, още повече че предстои избор на заместник-председатели в КФН, а парламентът отлага гледането на проекта за промяна в схемата на издръжка на комисията, подготвен от настоящия й председател Карина Караиванова. Необходимо е КФН да получи възможност да увеличи таксите, събирани от поднадзорните лица, като това се превърне в най-големия източник на доход, е мнението на експертите. Те посочват, че размерът на таксите би могъл да е пропорционален на активите, управлявани от даденото дружество, или на премийния му приход, за да не е прекомерна тежестта върху най-малките участници на пазара.

Към момента финансите на регулатора са крайно недостатъчни, за да може той да наеме достатъчно квалифицирани експерти и да задържа кадрите си. Красноречив пример за това е отделът, отговарящ за застраховането, в който четирима души покриват сектор с повече от 50 компании и над 400 застрахователни брокери, впечатляват се в доклада си експертите на Световната банка.

Те препоръчват в бъдеще заплатите на експертите да се съобразяват с равнището на заплащане в секторите, които контролират (както е в банковия регулатор). Освен това се изтъква като крайно необходимо подсигуряването на адекватна правна защита за надзорниците, които следва да бъдат освободени от персонална отговорност за действията им по служба. Само с такава протекция те биха могли да се намесват решително там, където засекат нарушения, без да се притесняват, че не ще могат да си позволят адвокатската защита, ако срещу тях бъдат предявени претенции.

Външните експерти смятат за неправилни някои организационни нововъведения, останали от времето на бившия председател на регулатора Стоян Мавродиев. Сред тях е моделът на взимане на решения в КФН - вместо това да става колективно, всеки заместник-председател има изрични правомощия за ресора, за който отговаря. Това е предпоставка за конфликти в ръководството, обясняват външните проверяващи. Освен това те забелязват проблем в извънредните правомощия, които вътрешният правилник е дал на секретаря на КФН: в допълнение на чисто административните функции за тази длъжност той получава достъп до специализирани доклади, което се предлага да бъде поверено на нов, пети член на ръководния борд.

Повишено внимание в застраховането

Веднага щом подсили капацитета си, КФН трябва да се впусне в проверки на застрахователите, за да установи как ценообразуват, е препоръката на Световната банка. Причината е, че в проведените разговори с представители на индустрията всички те са изразили притеснения за качеството на конкуренцията при автозастраховките. Изтъквани са били ниските ценови равнища на "Гражданската отговорност" и са били изразявани притеснения, че някои компании значително недооценяват риска, което води до заделяне на недостатъчно резерви за покриване на загуби. Мнението контрастира с резултата от прегледа на балансите, който показа съвсем различна картинка - общото ниво на техническите провизии за загуби в индустрията надвишава значително изискуемото равнище. Отбелязва се и голямото недоверие на потребителите към застрахователния сектор като цяло.

Експертите посочват, че застрахователният пазар е твърде малък за многото участници на него, особено брокерите, и препоръчват като вариант за развитието му включването на някои имотни застраховки като задължителни по подобие на автомобилните. Подобрение би могло да има и със създаване на катастрофичен пул, за което би могло да се ползва румънският опит.

Критично за пенсионните "реформи"

Експертите на Световната банка се изказват критично за национализирането на средствата от частните пенсионни фондове, което се случи през 2014 г. и даде възможност за прехвърляне на средства към Сребърния фонд. Това може да има краткосрочно позитивен ефект, но в дългосрочен план ще вдигне разходите на пенсионните фондове и ще наруши диверсификацията в източника на приход за пенсионен доход на хората, които ще излязат от пазара на труда след 2022-2023 г. Тази стъпка разклаща стабилността на втория стълб на пенсионната система, а той би могъл да бъде здравата основа, върху която да се държи националната пенсионноосигурителна система.

За да се постигне тази му роля, е необходимо да се прецизират ограниченията, пред които пенсионните фондове са поставени в инвестиционната си политика. Сегашните лимити им пречат да постигнат по-висока доходност, е мнението на експертите. Според тях неправилен е бил и натискът за понижаване на таксите на фондовете, чиито разходи се увеличават покрай възможността за прехвърляне на средства към държавното осигуряване.

Сред препоръките, които експертите отправят към отговорните институции - Министерството на финансите и КФН, е тази за прецизиране на отговорностите във фазата на изплащане на пенсии от втория стълб на системата, частните пенсионни фондове. Още при публикуването на анализа от КФН съобщиха, че вече е започната работа по прилагането на някои от тях. През подобно изследване по модела FSAP тази година премина и банковият сектор, като там Световната банка действаше заедно с МВФ, като резултатите бяха съобщени в края на май, а регулаторът също незабавно реагира с изпълнение на препоръките.

Сателитът на "Булсатком": В Космоса след 235 млн. долара. Първият български частен сателит BulgariaSat-1 на "Булсатком" беше изстрелян успешно. BulgariaSat-1 полетя към геостационарната си орбита на 23 юни в 22.10 ч. българско време. Спътникът излетя от космическия център "Кенеди" във Флорида с ракетата за многократна употреба Falcon 9 на компанията на Илън Мъск SpaceX.

Това е най-големият проект на български телеком - "Булсатком" дотук е инвестирал в сателита 235 млн. долара. Като всяко голямо начинание то отне повече от планираното време и по-висока сума от първоначално споменаваните 100 млн. евро. Сега най-големият тв доставчик в страната трябва да намери пазар за половината от капацитета му. Едва тогава икономическият успех от изстрелването ще е факт.

Пътят към Космоса

Изстрелването беше предавано на живо от SpaceX. Девет минути след изстрелването първата степен на ракетата Falcon 9 се завърна успешно на кораба платформа на SpaceX. Сателитът се отдели около 35 минути след началото на мисията от втората степен и започна насочване със собствените си двигатели, докато достигне зададената си позиция на 36 000 км над Земята в геостационарна орбита. "Сателитът успешно изпълнява планираните маневри и разгърна соларните си панели по график", се казва в последното официално съобщение на "Булсатком".

"В момента сателитът продължава пътя си към българската позиция в геостационарната орбита, което ще отнеме около 10 дни. Очакваме BulgariaSat-1 да започне да функционира около 30 дни след достигане до орбиталната позиция, които са необходими, за да се направят всички тестове", каза в неделя Максим Заяков, съсобственик в "Булсатком", пред "Капитал".

Сателитът беше произведен в Паоло Алто, Калифорния, като производството е дело на американската фирма SSL - Space Systems/Loral. Задачата му е да осигурява телевизионно покритие над Балканите и част от Европа. Животът му ще е 20 години, а проектът се оценява на 235 млн. долара.

"Нашите инженери са включени от самото начало в дизайна на системите, в подготовката за функционирането им, за контрола на сателита. Те ще тестват повечето от системите заедно с производителя SSL, след което ще поемат изцяло управлението от България в рамките на полезния живот на сателита, който очакваме да бъде минимум 15 години", казаха от "Булсатком".

Сателитът - начин на употреба

Това е първият частен български сателит и вторият български спътник изобщо. Преди 36 години през 1981 г. е изстрелян първият и последен държавен такъв - "Интеркосмос - България - 1300", който не е активен много отдавна и се рее като космически отпадък.

"Булсатком" е най-големият доставчик на платена телевизия в страната с около 650 хил. клиенти. Компанията ще използва около 46% от капацитета на сателита за услугите си в България и Сърбия, а останалите 54% ще отдава под наем. Тъй като сателитните оператори са най-големите клиенти на подобни услуги, компании от сектора вече се интересуват от BulgariaSat-1. Спътникът покрива цяла Европа, част от Азия и Северна Африка, но основният му фокус ще е Югоизточна Европа. Според изпълнителния директор на "Булсатком" Максим Заяков вече има интерес от компании от Румъния, Гърция, Израел, Германия и други държави.

Той не изключва компанията му да има и бъдещи взаимоотношения с Министерството на отбраната. В много държави съществува практиката частните сателити да се използват и за военни цели. От телекома уточняват, че при реализацията на проекта са получили и сериозна подкрепа от държавата в лицето на Комисията за регулиране на съобщенията.

Според Максим Заяков целият проект се оценява на 235 млн. долара, като в него влизат проектирането, производството и изстрелването на сателита. "Булсатком" взе кредит от американската банка за експортно кредитиране ExIm Bank и консорциум от европейски институции, воден от Deutsche Bank, с участието на Сitibank, ЕБВР, "Райфайзен" и KBC (Сибанк). Заяков твърди, че при благоприятно развитие заемът за сателита трябва да бъде изплатен за десет години.

Според последния консолидиран отчет на "Булсатком" за 2016 г. общо дългосрочните задължения по банкови заеми са 136 млн. лв., а краткосрочните - 27.4 млн. лв. Заради плащанията по кредитите дружеството е на малка загуба - от 636 хил. лв., при приходи от 156 млн. лв.

Изстрелването на сателита вероятно ще отблокира и втория голям проект на компанията - за изграждане на мобилна мрежа.

Частен Космос

Работата по проекта "Булсатком" започва преди 10 години. За този период от време космическата компания на Илън Мъск успява да промени правилата на играта в Космоса, резервиран доскоро само за държавите с огромни бюджети, като смъква цената на полетите и го прави едно по-достъпно място.

"Избрахме ги (SpaceX - бел. ред.) през 2006 г., когато имаха един тестов полет на една ракета Falcon 1. Те бяха в началото на развитието си. Интересното е, че бяхме по-голяма фирма от тях тогава, само че те са в САЩ, а ние в България", разказа Максим Заяков пред "Капитал". На финалната права излитането на спътника се забави. Той трябваше да бъде изстрелян в края на миналата година, но имаше забавяне заради проблеми на SpaceX. На 1 септември безпилотната ракета носител Falcon 9 се взриви на площадка в Кейп Канаверал и SpaceX спря всички планирани полети. Взривът забави последващите изстрелвания, докато не се разбере причината за него. Извън този случай SpaceX обаче вече има зад гърба си 33 успешни изстрелвания и приземявания на своята ракета за многократно ползване Falcon 9, като до четири месеца SpaceX ще проведе изпитания на по-мощната версия на своята ракета, наречена Falcon Heavy, която ще е способна да изстреля кораб до Луната и обратно.

Заради технологиите на SpаceX и спестеното гориво активният живот на BulgariaSat-1 ще бъде удължен от 15 на 20 години, смята Заяков. Спътникът ще бъде управляван изцяло от България, като за целта има две изградени наземни станции край София и Велико Търново.

Сега

Чиновниците масово се назначават без конкурс. Държавните ведомства продължават масово да заобикалят задължителното изискване за провеждане на конкурс при назначаването на чиновници. От всички 10 764 назначения през миналата година конкурс е проведен само за 3869 служители, показва публикуваният тези дни доклад за състоянието на администрацията през 2016 г.

Най-често използваният начин за заемане на длъжности от държавни служители през 2016 г. е бил преназначаването на друга длъжност. Преминали на друга длъжност са общо 3475 държавни служители, или 32.3% от всички назначения по Закона за държавния служител. Близо 1300 чиновници са започнали работа без съревнование, защото са назначени на непълно работно време или по заместване. Известно е, че тези практики масово се използват за заобикаляне на изискването за подбор, защото в масовия случай след изтичане на определен срок хората се назначават за постоянно. По заместване в държавната администрация през миналата година са назначени 967 души, като 241 от тях са били преназначени на друга свободна длъжност само след 2 месеца. На непълно работно време пък са започнали 301 души. Отделно 1598 чиновници са получили повишение.

Според доклада държавният апарат наброява 132 648 души в края на 2016 г. Спрямо предходната година бройката намалява с около 5000. Трудно е обаче да се каже дали става дума за оптимизация, или напротив, тъй като 35 държавни и общински ведомства изобщо не са подали информация за своята численост, т.е. не фигурират в представената статистика. Сред тях са Министерството на земеделието и храните, Българската агенция за инвестиции, Изпълнителната агенция по горите, КЗК и 14 общини. За други 19 администрации са установени различия между посочената численост на персонала и щатовете по норматив. Най-драстично е разминаването в МВР, където отдавна се знае, че има хроничен недостиг на полицаи. Там работещите са с 4286 по-малко от предвиденото в устройствения правилник. Подобен проблем имат и в агенцията за бежанците - при 403 щатни бройки по правилник незаети са 100 позиции. В Агенцията за борба с градушките пък съставът надхвърля със 102 души щатното разписание, което е от 593 бройки.

Нетните възнаграждения на работещите в държавната администрация са нараснали средно с 5.9% през миналата година. Като основна причина за това се посочва ръстът на минималната заплата от 380 на 420 г. от началото на 2016 г., както и новите назначения, които са с по-високи възнаграждения, но не и повишение на заплатите заради добри резултати.

Пет години след старта на реформата в заплащането на администрацията държавата продължава да отчита огромни дисбаланси в основните възнаграждения на чиновниците и трудности те да бъдат преодолени, отчитат авторите на доклада. Финансовият министър от първото правителство на ГЕРБ Симеон Дянков въведе специален механизъм, с който тясно обвързва заплатите на чиновниците с ежегодни атестации на тяхната работа. В същото време бяха премахнати бонусите и класовете за прослужено време, които изкривяваха системата на заплащане в администрацията. Дисбалансите обаче остават, като за една и съща длъжност в различните администрации се наблюдават големи различия в основните възнаграждения, а вдигането на минималната заплата е изравнило най-ниските нива на заплащане за редица длъжности. Така например стартовата заплата за младши експерт варира от 420 лв. в някои министерства и агенции до 600 лв. в държавни комисии, като таванът се движи между 1016 и 1800 лв. При старшите експерти ножицата се разтваря между 450 лв. и 2186 лв., а при по-високите длъжности в йерархията разликите са още по-големи.

През миналата година през оценка са минали 63 632 служители - 90% от всички, които трябва да бъдат атестирани. Най-високата оценка "изключително изпълнение" са получили 4692 души, или 7.4%. Всеки втори е показал, че "изпълнението надвишава изискванията", а 42% - "изпълнението напълно отговаря на изискванията". Тези, при които "изпълнението отговаря не напълно на изискванията", са 1.2%, а с оценка "неприемливо изпълнение" - 0.1%. В сравнение с предната година 294 оценки са били променени с една единица нагоре, а 312 - с една единица надолу. В доклада не е посочено дали чиновниците, които са подобрили резултатите си, са получили поощрение. Не е известно и някой да е махнат заради неприемливо изпълнение на работата. Според закона за държавния служител при възможно най-ниската оценка органът по назначаването може да прекрати договора с чиновника без предизвестие, но няма изрично задължение да го стори. Любопитно е, че за една година са наложени 221 дисциплинарни наказания за неспазване на кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, който им забранява да приемат подаръци, да злоупотребяват със служебна информация и пр.

Пореден анализ

Един милион лева се готви да плати Министерският съвет за поредния анализ на административната реформа. Това става ясно от обявена обществена поръчка, по която финансирането се осигурява по европрограмата "Добро управление". Изпълнителят ще трябва да направи анализ на прилагането на Единната методология и на Наръчника за нейното прилагане, както и да ги актуализира. Предвидено е и провеждане на поредица от кръгли маси. Бюджетът на ОП "Държавно управление" е 657 млн. лв., от които 98.5 млн. лв. са от държавния бюджет. Към момента реално изплатените средства по тази програма са малко над 22 млн. лв. В същото време докладът за състоянието на администрацията през 2016 г. показва, че 44.36% от ведомствата нямат система за управление на база данни, а 64.76% са без системи за управление на документи, потоци и съдържание през интернет.

Най-бедни у нас са жителите на Сливен. Област Сливен категорично се очертава като най-бедната в страната - там всяка трета жена е бедна. Официално бедни са и 30 на сто от мъжете. Това е делът на хората в Сливенско, които живеят с по-малко от 248 лв. на месец - линия на бедността за областта по данни на националната статистика за 2016 г.

Най-слабо изразен е проблемът сред мъжете в Ямбол - от тях само 9 на сто са под прага на бедност, който за тази област е 307 лв. На общия фон прави впечатление и Варна, която иначе е сред най-развитите райони у нас - там 25% от мъжете и 29 на сто от жените са под линията на бедност (307 лв. за областта). С над 29 на сто бедни жени се отличават и Стара Загора и Пазарджик.

Въпреки че мъжете получават средно по-високи заплати и пенсии, има десет области, в които делът на бедните мъже е по-голям от този на бедните жени. Това са Ловеч, Велико Търново, Монтана, Габрово, Благоевград, Добрич, Силистра, Перник, Видин и Враца. Като цяло близо 22 на сто от мъжете и 24 на сто от жените са под прага на бедността.

През 2016 г. линията на бедност в страната e 308.17 лв. средномесечно на човек в домакинство. 23 на сто от цялото население а България преживява с по-малко. Страната ни се представя все по-зле по този показател - за една година делът на много бедните хора у нас се е увеличил с 1%. От 2012 г. насам най-бедните българи се увеличават трайно, макар и с неголеми стъпки. Тогава например под прага на бедността са били 21.2 на сто.

По региони м.г. най-ниската линия на бедност имат в областите Видин и Пазарджик - съответно 194 и 204 лв., а най-висока е тя в София - 473 лв., следвана от областите Стара Загора (332 лв.) и Габрово (328 лв.).

И по друг показател картината с бедността става по-мрачна - работещите бедни също се увеличават. През м.г. те са с почти 4 на сто повече и стигат до 11.6%, докато през 2012 г. например са били 7.4%. При заетите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.

Образованието оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите. Почти 69% от работещите бедни у нас са хора с начално и без образование. Според статистиката обаче има и 5.4% работещи с висше образование, които са бедни.

Бедността е най-висока сред самотните пенсионери, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2016 г. в сравнение с 2015-а има при домакинствата с един родител със зависими деца - с цели 12 на сто повече.

ЕС използва тези данни, за да следи напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Към тях се включват и субективните отговори на девет въпроса, свързани с оценката на хората за задоволяване на отделни нужди и потребности. Например отопление, разходи за почивка, телевизор, телефон и др. Малко повече от една трета от хората изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището. 39.2% се ограничават при отоплението на жилището, за да пестят. Най-голям в делът на българите, които твърдят, че не могат да си позволят една седмица почивка извън дома си - над 56 на сто. И докато 34.5 на сто от хората у нас казват, че не могат да си позволят на трапезата им да има месо, пиле или риба всеки втори ден, то едва 2.8% казват, че не могат да си позволят телефон, а 1.4% - цветен телевизор. 9% обаче не могат да си позволят автоматична пералня.

Принадлежност

От 2015 г. НСИ пита участници в изследването и за етническата им принадлежност. За м.г. най-голям дял от ромите са бедни - 77 на сто от тях. Сред хората от българската етническа група близо 16 на сто са бедни. Има съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (42.6%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.1%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 29%, и почти 28 на сто сред българите.

Труд

ГЕРБ обяви война на Радев за изтребителите. „Имаме вече достатъчно съмнения, от изводите, които сме направили от открити източници, че президентът Радев е защитил решението за купуване на шведски изтребители." Това обяви на извънредна пресконференция заместник-председателят на ПП ГЕРБ и председател на парламентарната група на партията Цветан Цветанов.

Той обясни, че нищо не е налагало служебният кабинет да бърза с решението за новите изтребители. Подчерта, че Огнян Герджиков се е разграничил от евентуален натиск върху министрите. Той подчертал, че единственият, който контролирал министрите от служебното правителство бил президентът.

„Искаме да проверим с парламентарните механизми, как се стигна решението да бъде дисквалифициран единия от участниците, при това служебно", обясни шефът на ПГ на ГЕРБ. Той подчерта, че въпросният участник е стратегически партньор от държава членка на НАТО.

„Ще предложим да се създаде временна комисия, която да се запознае с всички факти и резултатите от дейността по придобиване на нов боен самолет." Това каза председателят на парламентарната Комисия по отбрана и депутат от ГЕРБ ген. Константин Попов. Той поясни, че целта е откритост, прозрачност и яснота за вземането на решение. Ген Попов припомни, че при сключването на договор за новия изтребител, парламентът ще трябва да го ратифицира.

Цветанов допусна, че е напълно възможно да има „висша корупционна схема, осъществена от най-високо политическо ниво". „Май влизаме в схемата „Крадецът вика: Дръжте крадеца"... Имаме вече достатъчно съмнения от медиите и публикациите, че президентът Радев е защитил решението за закупуването на шведски изтребители и то във време, когато нямаше решение на правителството", каза още зам.-председателят на ГЕРБ.

Цветанов бе категоричен, че няма да допуснат „заиграване със сигурността на страната". „Защото до 2012 г. господин Радев имаше друга позиция. И как така изводът вече е съвсем различен?", попита той.

Бракониери унищожават бялата мида с тралове. Бракониери разорават с тралове дъното на Черно море при незаконен улов на бяла мида, като това може да доведе нарушението на баланса на екостистемата в родната акватория - това е записано във въпрос на бившата екоминистърка и настоящ депутат от ГЕРБ Ивелина Василева до министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Текстът е внесен в деловодството на Народното събрание и очаква отговора на шефа на МЗХГ.

Проверка на „Труд" показа, че бялата мида става все по-доходен бизнес за бракониерите, а за малките лицензирани лодкари е вече поминък . Освен рапана бялата мида е другият наш нерибен ресурс, който се търси и добре заплаща на международните пазари. Затова рибарите наричат белите миди „дънното злато на Черно море". Парламентарното питане на Василева е базирано на сигнали, пратени до нея, в които става дума за огромен незаконен улов на морския деликатес. От регламентирания рибоволен бранш отдавна алармират държавата за бракониерите и за това, че никой не ги лови.

„Пълнят бели миди в чували за захар, знаем номерата на микробусите, които товарят на 2-3 пристанища, дали сме ги в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и в Агенцията за храните, хайде да ги хванат вече", каза д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор и представляващ най-голямата асоциация на производителите на рибни продукти у нас „БГ Фиш". Той не се ангажира на каква цена матрапази и нелегални прекупвачи изнасят ценния продукт, но обществена тайна е, че го продават навън за 20,30-35 евро на килограм. Законно бялата мида се лови от 300-350 риболовци, с разрешителни, издадени от ИАРА. „Има три предприятия, регистрирани законно за преработката им - две в Бургаска и едно във Варненска област", посочи браншовикът. Той добави, че тези фабрики си плащат данъците, за разлика от нелегалните.

От асоциацията искат отдавна регламент за улова. Оттам се оплакаха от непрофесионалния превод на европейските правила по време на приемането ни в ЕС през 2007г. - той сътворил значително по-рестриктивно национално законодателство, което затруднява бранша.

„Като са преписвали европейския регламент, са взели само главните точки, а не са посочили уредите за добиване на пясъчната мида- с теглене на ръка или с малка лодка, с какви размери, конска сила и др, а само пише, че са забранени драгиращите средства. Нека министерствата да си размърдат експертите, да конкретизират превода, да се унифицират няколко уреда", настоя Господинов.

От организацията са правили експеримент и дори филм за използване на селективни уреди за добив на бялата мида, която се изземва от горния слой, без да се обръща дъното. След сортиране малката мида трябва да се върне обратно в морето, а не като бракониерите, които събират всичко в чувалите и изнасят в тях и генетичния ресурс .

Браншовиците са настоявали още през март пред служебния министър да се забрани уловът през размножителния период на мидата.

„Сега на сайта на ведомството има проект на заповед на зам.-министър Цветан Димитров, с който се предлага да се забрани, но проблемът е ,че никой не е установил кога е този период", каза още изпълнителният шеф на „БГ Фиш". Той разясни, че държавата трябва да хване бракониерите, защото ги знае и че за законния улов трябва да унифицират уредите.

„За асоциацията е важно да има правила за този станал вече важен поминък , който храни поне 1000 семейства у нас-на рибарите с малките лодки, на хората в предприятията, които чистят, преработват, сортират и опаковат продукцията с официалните етикети за износ. Един човек, който ги лови за 15 дни си изкарва добра месечна заплата", обясни Господинов.

Добива се лесно от плитките води

Най-много се изкупуват в Италия и Гърция

Черноморското крайбрежие е богато на два вида бяла пясъчна мида- хамалеа галинус и донакс. Третата-миа аренария, е по-скоро пришълец от Атлантическия океан. В момента най-много се изкупуват първите два вида в Италия и Гърция. Около десетина са находищата у нас на бялата мида и са най-много по Южното Черноморие. Тя е в плитките води, което прави добивът й лесен. Може да се открие на 5 до 10 м от брега, каза доц. д-р Виолин Райков, ихтиолог и морски еколог от Института по океанология към БАН във Варна. Той припомни, че според европейския регламент е забранено траленето на морското дъно , а при бракониерския улов на бялата мида обикновено се използва така наречената драга - трал като рало, който се забива на поне 5 см в дъното и го обръща. Проблемът с незаконния улов на бяла мида не е от вчера, но всеки бяга от темата и решаването му, смята експертът.

Народният представител от ГЕРБ Ивелина Василева пред „Труд":

Риболовците са притеснени, трябват мерки за силен контрол

Повод за моя въпрос към министър Румен Порожанов са сигнали, които достигат до мен за незаконния улов на бяла мида. Рибоволците са притеснени и още по време на кампанията за предсрочните парламентарни избори са повдигали пред мен този въпрос - това заяви пред „Труд" народният представител от ГЕРБ Ивелина Василева относно парламентарното си питане.

Според нея трябват силни мерки за затягане на контрола, които трябва да бъдат взети от компетентните органи.

„Темата ме вълнува - аз съм морски човек (Василева е родена в Бургас - б.а.). Отделно Черно море ще е сред основните приоритетни теми по време на нашето председателство на Съвета на Европейския съюз. Във вторник община Бургас организира събитие по темата за Черно море, където ще бъдат дискутирани и тези въпроси (за незаконния улов - б.а.)", обясни още бившата екоминистърка.

Ивелина Василева припомни, че според парламентарния правилник отговорът на земеделския министър Румен Порожанов би трябвало да бъде даден до една седмица.

Във въпроса, отправен от народната представителка са цитирани и данни, според които уловът на бялата мида през последните три години бележи драстичен ръст. През 2014 официално регистрираният добив е бил 61 тона. През следващата 2015-а тази стойност се е увеличила на 124 тона, през 2016-а - на 583 тона, а за първите месеца на 2017 година от водата са извадени 176 тона.

„Масовият улов може да доведе до застрашаващо намаляване на популацията на вида, каквато вече е налице в други държави, превърнали се в основен вносител на българския добив", пише във въпроса на Ивелина Василева.

В текста се казва още, че способите като тралене са забранени в Закона за рибарството и аквакултурите.

Застрашени видове

Черноморската акула изчезва

Един от застрашените видове в Черно море е акулата, която в родните води е от семейството на Бодливите акули.

От Института по океанология вече предупредиха, че от две години Европейската комисия предлага да се въведе тотална забрана за улова на тази риба.

Причината за действията на Брюксел е, че няма почти никакви по-сериозни наблюдения за състоянието на запасите на акулата в Черно море, но този вид се забелязва все по-рядко.

Например в България уловът на Черноморската акула не се отчита, като по неофициални данни през 2016 година от мрежите са извадени 120 тона. От Института по океанология смятат, че уловените акули всъщност са в пъти повече от достигнатите чрез допитвания до рибарите стойности.

Намалява черната мида

През последните години бе отчетено намаляване на популацията на черната мида в българската акватория. Подробни данни бяха изнесени преди няколко месеца от Института по рибни ресурси.

До изводът се стигна след обстойни изследвания. В техния първоначалния етап бяха открити зони с празни черупки от черна мида, което според специалистите е показател за намаляване на запасите на вида.

Другият резултат от научната работа бе, че се достигна и до извод за затихване на популацията на рапана, който се храни с черни миди. Според учените може да се каже, че двата вида са намалели значително заради техния преулов.

Стандарт

Левски вместо Рейгън в последния урок. Последният урок по история тази седмица на единадесетокласниците в цялата страна да бъде за Васил Левски. Този призив отправи учителката от училище "Христо Проданов" в Карлово Нели Славова. Това стана по време на открития урок по родолюбие, който "Стандарт" организира в родния град на Апостола. Според учебния материал по история учениците от XI клас трябва да приключат срока с урока за Роналд Рейгън и Маргарет Тачър.

"Не мисля, че това е редно, особено в годината, в която честваме 180-годишнината от рождението на Апостола", заяви Славова. Тя е решила да промени програмата и да изнесе урок за Апостола на свободата. В него ще разкаже малко познати факти и истории от живота на Дякона. Те бяха представени вчера от потомката на Левски Христина Богданова и д-р Руслан Иванов от Националната библиотека в София по време на урока по родолюбие.

Деца с уникален календар за Левски

В ЕС най-малко живеят българите. Най-разпространеният икономически критерий, който показва стандарта на живот, е Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната. По този показател България твърдо заема последното място сред държавите от ЕС. Но за да се оцени една страна може да се погледне и до колко години достигат нейните жители, както и колко деца раждат. Лошото е, че по отношение на очакваната продължителност на живота българите отново са на последно място в ЕС със 74,5 години. Всъщност разделяме последното място с Латвия, която има същия резултат. Точно преди нас се нарежда Литва (74,7 години). Като цяло бившите социалистически страни показват по-лош резултат по отношение на продължителността на живота, отколкото по-развитите държави в Европа. Но най-интересното е кои са отличниците по този показател и какво можем да научим от тях. Първите две места се държат от Швейцария и Испания (и двете по 83,3 години), а челната тройка се допълва от Италия (83,2 г.). Топ 5 на страните от Европа по най-голяма продължителност на живота се допълва от Исландия (82,9 г.) и Франция (82,8 г.). Макар първото място да се държи от Швейцария се оказва, че парите не са най-решаващи за да имате дълг живот. Защото Испания и Италия често се посочват като страни с твърде голям държавен дълг, а техният БВП на човек е доста по-малък от този на богатите страни в Европа. Оказва се, че на преден план излизат фактори като начина на живот и храната. Швейцария е страната с най-много референдуми и пряка демокрация. В същото време там има ред и правила за всичко, като това не се възприема от местните жители като ограничение. А по скоро като начин да се живее спокойно без някой да натрапва своите виждания. В Испания и Италия за продължителността на живота огромна роля има средиземноморската кухня, която се препоръчва от много специалисти. Оказва се, че спокойният живот и добрата храна имат много по-голямо значение за здравословния живот от размера на държавния дълг и ръста на БВП. Затова и бившите социалистически страни, в които се правят редица реформи, свързани с чести промени, показват доста лоши резултати. В България продължителността на живота е с близо 10 години по-малка от отличниците в Европа. Това е огромна разлика и поставя въпроса нормално ли е да гоним възраст за пенсиониране като във Франция например.

Любопитно е да се погледне и къде живеят най-дълго мъжете, и къде жените. Оказва се, че дамите живеят най-дълго в страните с хубава кухня - Испания (86,2 години), Франция (86 г.) и Италия (85,6 г.). А мъжете живеят най-дълго в страни с високи доходи - Исландия (81,3 г.), Швейцария (81,1 г.) и Лихтенщайн (81 г.).

Друг показател за начина на живот е броят на родените деца. На 1000 души в България се раждат 9,2 деца, показват данните на НСИ. Оказва се, че по този показател има 7 държави в Европа, които се представят по-зле. Като една от тях е Германия с 9 деца на 1000 души. Както и Лихтенщайн (8,7 деца). Може би това е една от причините германският канцлер Ангела Меркел да поддържа либерална политика към бежанците в Европа. Отличниците в Европа са Ирландия (14 деца на 1000 души) и Исландия (12,5 деца). Но много по-добре от тях се представят страни като Азербайджан (17,2 деца), Турция (16,9 деца) и Русия (13,3 деца). Оказва се, че за раждането от огромно значение са традициите в страната, както и държавната политика за подкрепа на семействата с деца.

Монитор

Деца отключват алергии от басейни с хлор. Деца отключват алергии от басейни с повишено ниво на хлор. Това показва проверка на районните здравни инспекции по къпалните в страната. Показателен е пример за хлапе, което е получило алергичен пристъп след посещение на басейн „Делфинче" във Варна. Веднага е извършена проверка на място, като не са констатирани груби нарушения по отношение на материалната база и стопанисването на обекта.

Но при резултатите от взетата водна проба, изследвана в лабораторно-изпитвателен комплекс към здравната инспекция във Варна, е установено отклонение по показател pH и по показател окисляемост. Било издадено предписание, като съответно от ръководството са взети навремени мерки и при повторно взетите проби е доказана безопасността на водата.

В морската столица са регистрирани над 300 басейна, съобщи за „Монитор" д-р Катя Янева, шеф на дирекция „Обществено здраве" към РЗИ - Варна. Все още обаче всеки четвърти басейн по морето не е проверен за годността му да изпълнява функциите си през настоящия летен сезон.

Новият апартамент според желаното училище за I клас. Родители си купуват нови апартаменти в райони в близост до училището, в което искат да запишат децата си, когато станат първи клас. Така те съобразяват купуването на нов дом с образованието на наследниците си, защото адресът има основна тежест при приема на най-малките ученици.

Например майки и татковци са ставали новодомци в райони около столичните 73-то СУ и 51-во СУ. Това разказа пред „Монитор" министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той допълни, че родителите обикновено правят това, когато децата им са между 3 и 5 години.

Както „Монитор" пръв писа очаква се от следващата година постоянният адрес в София да има по-голяма тежест за прием в първи клас, като за конкретния механизъм се обсъждат няколко варианта. Един от тях е критерият постоянен адрес да има тежест над 51%.

Вторият е да се дават различен брой точки в зависимост от годините, в които семейството е било на този адрес. Друг вариант е постоянният адрес да е единственият критерий и при равен брой точки да се прави вторично класиране. Също така ще се обсъжда вариантът от следващата кампания за прием в първи клас да се въведе и уседналостта.

Очаква се и да се изработи единна електронна система за прием за първи в клас, по подобие на тази за детските градини, обясни още Вълчев. Тя обаче може да влезе в сила най-рано от учебната 2019 - 2020 година.

За промени в критериите се заговори след като родителите сезираха прокуратурата, заради съмнения за злоупотреби а адреси при приема за първи клас.

Заради подозрения в измама някои столични училища дори  правеха проверки за достоверността на заявените от родителите адреси. Тази година за първи път Столична община спусна единни критерии за прием, които бяха задължителни за всички училища.

Миналата седмица пък стана ясно, че незаетите места за първи клас в столицата след трето класиране са общо 1356. Повечето престижни училища са напълнили паралелките и няма нито едно свободно място. Сред тях са 73-то СУ „Владислав Граматиков", 119-о СУ „Акад. Михаил Арнаудов", 51-во СУ „Елисавета Багряна", 2-ро СУ „Акад. Емилиян Станев", 32-ро СУИЧЕ, 31-во СУЧЕМ, известно още като Бастилията, 20-о ОУ „Тодор Минков", 22-ро СУ „Г. С. Раковски". Пълният списък със свободните места в конкретните училища може да се види на сайта на Регионалното управление по образование. Попълването на свободните места в София ще продължи до 14 септември.