Капитал Daily

Чуждите инвестиции за 2017 г.: малко, но растящи. Преките чуждестранни инвестиции в България за първите четири месеца на годината са с 270 млн. евро по-малко от вложеното преди година. През април все пак числото е на плюс, след като плащане на заем към компания майка изведе инвестициите на минус през март. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За първите четири месеца на тази година общата сума на чуждестранните вложения в местната икономика е 125.7 млн. евро в сравнение с 395.6 млн. евро за същия период на 2016 г., или спад от над 68% на годишна база.

Всъщност годината щеше да е почти като 2016, ако през март нямаше "отлив" от над 220 млн. евро. Това плащане към собственика обаче е минус за статистиката, но реално срещу тези пари може да е бил построен и нов завод, който остава и произвежда. Освен това традиционно числата се ревизират нагоре. От друга страна, отражение върху притока на ресурс отвън вероятно има и политическата несигурност през периода. Но и този фактор ще спре да работи през май.

Печалбите остават тук

Разбивката по пера сочи, че връщането на общата сума на инвестициите на положителна територия се дължи главно на реинвестираната от международните компании печалба в развитието на местните им дъщерни дружества. Това е тази част от нетния финансов резултат на българските им подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да се изтегля като дивидент.

Макар и да е показателна за интереса им към развитието на местния бизнес, тя се смята за по-малко ангажираща в сравнение с инвестициите в дялов капитал, излизането от които е много по-трудно. Точно тези вложения са с отрицателна стойност общо за първите четири месеца на годината - минус 109.8 млн. евро, докато за същия период на 2016 г. са били 177.8 млн. евро. Свиването обаче е натрупано основно през първите три месеца, докато данните за април са положителни, макар и с минимални стойности - през месеца вложенията в дялов капитал в страната са били за общо 0.9 млн. евро.

Инвестициите в дългови инструменти имат ръст спрямо година по-рано - за първите четири месеца на 2017 г. те са на обща стойност 33.3 млн. евро при 26.4 млн. евро за същия период на 2016 г. В тази категория се отчитат средствата, които чуждестранните компании майки предоставят на дъщерните си дружества в страната било то за оборотни нужди или пък за модернизиране на производството им.

Любимата Холандия

Общо за първите четири месеца от началото на годината най-голям вложител в българската икономика е Холандия. Страната е с облекчено данъчно законодателство и там са регистрирани дъщерните компании на много дружества от трети страни, които развиват чрез тях бизнеса си в България. За периода януари - април 2017 г. нетно оттам са дошли вложения за 143.5 млн. евро. Следва Швейцария с общо 102.2 млн. евро, като в огромната си част тези средства са под формата на дългови инструменти.

На обратния полюс са Австрия, Германия и Белгия, към които български компании предимно са изплащали обратно заемен ресурс, получен от групите майки. Операцията беше видима още към март и се предполага, че вероятно е изплащане на заем от медодобивния завод в Пирдоп "Аурубис".

Отлив на чуждестранни инвестиции има и от Унгария, където свиването е по линия на изтегляне на дялов капитал или реинвестирана печалба в страната за близо 103 млн. евро.

Министерството на финансите опитва да насърчи плащанията с карта в администрацията. Много администрации имат инсталирани ПОС терминали за плащане с банкова карта, но масово насочват гражданите към близкото банково гише. Подобна практика е масова в определени ведомства и сигурно е по-удобна за чиновниците, но пък струва допълнително на потребителите - към таксата за административна услуга се начислява и възнаграждение за банката.

Сега Министерството на финансите предлага промени в Наредбата за административното обслужване, които задължават администрациите да насърчават плащанията на такси през ПОС терминал. За разлика от банковия превод при плащане с карта обикновено не се удържа комисиона от платеца.

Проектопромените в наредбата са публикувани на сайта на финансовото ведомство за обществено обсъждане. Те предвиждат и всяка администрация да публикува на сайта и в сградата си конкретни указания как и къде може да се плати с карта.

Защо се прави

Целта на промените е да бъде прекъсната масовата практика ведомствата и общините да насочват потребителите към банковите гишета, когато трябва да се плати дадена такса за административна услуга. Според финансовото ведомство има неусвоен капацитет за предлагане и използване на картови плащания.

В същото време броят на направените транзакции през ПОС терминал в администрацията се увеличава с над четири пъти за последните четири години и достига обем от 71.4 млн. лв. през 2016 г. За разлика от банковия превод, при който банката взима между 1 и 5 лв., при плащане с карта обикновено не се удържа такса от притежателя на картата.

Какво се променя

Промените предвиждат всяка администрация да информира и насърчава потребителите да плащат заявените услуги чрез карта, стига да има условия за това. В момента ведомствата и общините нямат такова задължение, но според финансовото ведомство повечето от тях имат инсталирани ПОС терминали.

Ще се изисква и извършването на периодичен анализ за необходимостта и ефективността от прилагането на картови плащания. В момента има около 300 администрации, които предоставят различни услуги на граждани и фирми.

Сега

Фирми ще се жалват на ЕК заради 97 млн. лв. Български фирми ще се жалват на ЕК заради загуби и пропуснати възможности, които са понесли в резултат от работата на държавната администрация. Те бяха засегнати от отменената процедура за технологична модернизация по програма "Конкурентоспособност" 2007-2013 г., научи в. "Сега". Това става възможно, след като българският съд постанови окончателно, че те са били ощетени неправомерно.

Казусът е от 2014 г., когато тогавашният шеф на управляващия орган Ели Милушева отмени цялата процедура по програмата на стойност 97 млн. лв. заради съмнения за корупция сред оценяващите. По програмата обаче вече бяха одобрени над 140 фирми, които очакваха финансирането на проектите си, но до плащане така и не се стигна. В крайна сметка бизнесмени заведоха дело в административния съд, който миналата пролет отмени прекратяването на процедурата. Парите по нея обаче са безвъзвратно загубени, тъй като междувременно са пренасочени към други мерки от програмата.

Постановено бе и Министерството на икономиката да плати съдебните разходи. От ведомството обжалваха, но наскоро Върховният административен съд (ВАС) потвърди решението на първата инстанция. Решението на ВАС е окончателно. Засега от министерството на икономиката няма официален коментар.

През 2014 г., докато 142 фирми чакаха да подпишат договори за покупка на нова техника, Ели Милушева обяви, че в министерството е била разкрита плетеница от връзки между консултанти, фирми и оценители. Сигнал бе подаден и в прокуратурата. Случаят приключи с доброволното напускане на Милушева и с уволнението на няколко експерти.

Още след първото решение на съда от министерството обявиха, че милионите за фирмите отдавна са били пренасочени и похарчени. Освен това подчертаха, че България вече е в нов програмен период и бизнесът усвоява пари по новата програма. Колкото до самите дружества - ако те искат да получат пари по "Конкурентоспособност", ще трябва да кандидатстват наново, обясниха от министерството.

Някои от кандидатите, които са били "прецакани" с договорите си в предишния програмен период, са се възползвали от новите схеми за финансиране, става ясно от информация на в. "Банкер". През новия програмен период оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 е стартирала със сходна по приоритети процедура. Така 63 дружества от ощетените 142 са сключили договори, а други 21 са били поканени за подписване на споразумения във връзка с наддоговарянето по тази процедура.

Безвъзмездното финансиране в новия програмен период е в размер на 255.1 млн. лева. Ощетени бизнесмени обаче са категорични, че ще продължат да търсят справедливост от ЕС. Те могат да подадат жалба до ЕК срещу България заради нарушаване на общностното право. Ако ЕК установи нарушение, тя ще поиска то да бъде отстранено. Ако държавата не се поправи, ЕК ще поиска намеса на съда в Люксембург.

България изпреварва Румъния по брой коли на човек. България изпреварва някои от страните от бившия социалистически блок по брой автомобили на глава от населението. Нещо повече - страната ни е в "златната среда" на класацията в ЕС. Това сочат разпространени наскоро данни на Евростат и ОIСА (Европейската асоциация на автомобилните производители), цитирани от Money.bg. У нас на всеки двама души се пада по над един автомобил - 508 на всеки 1000 жители, като в числото се включват и децата.

Това донякъде обяснява както интензивния трафик по пътищата на страната ни, така и задръстването на улиците в големите градове. Броят на автомобилите вече значително превишава както капацитета на шосетата, така и възможните места за паркиране. Особено остър е проблемът в столицата, където са регистрирани малко под една четвърт от всички леки коли - над 700 000 от общо над 3.2 милиона.

Оповестени наскоро данни на пътната агенция сочат например, че през 2016 г. по магистрала "Тракия" средно на денонощие в участъка София-Пловдив са преминавали около 28 500 автомобили от различните видове - леки и тежкотоварни. Рекордът е бил на 31 август миналата година - 37 600. През тази година най-интензивно е било движението на 17 април, когато беше последният ден на Великден - около 30 200 коли. Около три пъти по-малко са били колите по магистрала "Струма", но трасето там не е изградено напълно и в големи участъци е двулентов път, където обикновено се образуват дълги колони.

Макар данните за България да изглеждат стряскащо, страната ни е далеч от рекордьорите в ЕС по наситеност с автомобили. Изненадващо първото място заема сравнително малката по площ островна държава Малта с рекордните 775 автомобила на 1000 души. На второ място в класацията е Люксембург със съвсем малка разлика -745 коли на 1000 души. Едно от обясненията е, че във Великото хергоцство, също миниатюрно по площ, работят много жители на съседните страни, които ползват регистрирани там служебни автомобили. Италия се нарежда на трето място със 706 автомобила на 1000 души.

Парадокс е, че България изпреварва значително Румъния. Северната ни съседка е на дъното на класацията с едва 308 aвтoмoбилa нa 1000 дyши. Зад нас от страните от бившия социалистически блок са например Унгapия с 377 коли на 1000 жители и Лaтвия - 391. Гърция ни изпреварва, но не с много - 566 aвтoмoбилa нa 1000 дyши.

Пушек

Освен с големия брой автомобили България може "да се похвали" и с факта, че новите коли, купени в страната през 2016 г., са сред най-замърсяващите. Haй-мнoгo въглepoдeн диoкcид cpeднo изпycкaт aвтoмoбилитe в Ecтoния - 133.9 грама на километър. Средните емисии у нас са 125.8 грама на километър. Най-малко въглероден диоксид в ЕС изпускат новите коли в Хърватия - 111.7 грама на километър.

Труд

Заплати по 4000 лева прибират чиновници. До 4320 лева стига месечната заплата на чиновник в държавната администрация. Това показва Докладът за състоянието на администрацията през 2016 г., приет от правителството. Максималното възнаграждение получават директорите на дирекции. След тях по заплати се нарежда главният секретар, който месечно взима до 3900 лева. Малко по-скромна е сумата за главен директор и ръководител на инспекторат - 3700 лв.

До 2500 лева стига заплатата на началник сектор, а на специалист - до 2200 лв. За сметка на тях старши счетоводител и старши вътрешен одитор получават до 1600 лева на месец. Най-ниска е заплатата на старши специалист - до 1250 лв.

Данни за допълнителните възнаграждения не се предоставят на ГД "Евростат", поради разнообразието и спецификата за всяка администрация, което не позволява да се правят съпоставки с изминали периоди, уточняват вносителите на доклада.

Те отчитат, че през 2016 г. спрямо 2015 г. заплатите в българската администрация са нараснали с близо 6%. Според тях увеличението се дължи основно на промяната на минималната работна заплата през периода, текучеството на служителите в администрацията - напуснали, пенсионирани, новоназначени, повишени в длъжност и други случаи на промяна на правоотношението, което води до ново и различно определяне на основни месечни заплати.

Към 31 декември 2016 г. на щат работят 132 648 чиновници, от тях в централната администрация са 98 663, а в териториалната - 33 985. За сравнение към 31 декември 2015 г. броят им е бил 137 693 или с 5045 души повече.

Едва половината от чиновниците обаче са с висше образование. Такива са 73 963 души, в т.ч. 425 служители с докторска степен. 444 служители са с основно образование, от които 282 - в общинските администрации.

Всеки десети в администрацията е шеф, става ясно още от доклада. На ръководни длъжности са 8,6 на сто от всички заети в администрацията. 319 от тях, или 2,9 на сто, са млади началници до 29 години. Общо младите хора в администрацията са 11 913 - под 10 на сто, а над 60-годишните са 6,6%.

Мнението, че предимно жени работят зад гишетата, се оказва невярно. Според доклада жените са точно половината от всички заети в администрацията.

Въпреки че бавната администрация винаги е посочвана като един от основните проблеми у нас, чиновниците са оценявани високо при редовната им атестация. Близо 99 на сто от поставените оценки са отлични - работата им надвишава или отговаря напълно на изискванията. При едва 0,1% има "Неприемливо изпълнение", отчита докладът.

Армията от служители е добре оборудвана - почти всеки служител разполага със служебен компютър. В края на 2016 г. администрацията има 129 985 броя компютри, от които 17 137 преносими и 112 848 настолни. Държавата е платила 95 954 лиценза за операционна система Windows. По отношение на използвания антивирусен софтуер има инсталирани 89 214 програми на персонални компютри и 3 524 на сървъри, отчита докладът.

Новите технологии не са спомогнали за улесняване дейността на администрациите. 15,56% от тях нямат система за документооборот, при толкова липсва система за правно-информационни услуги. Всяка трета администрация не е въвела система за управление на човешките ресурси, а близо 45% - такава за управление на база данни. 64,76% от администрациите нямат системи за управление на документи, потоци и съдържание през интернет.

През 2016 г. потребителите изразяват изключително високо ниво на удовлетвореност от административното обслужване в Министерството на вътрешните работи и Министерството на околната среда и водите, в общинските администрации Раднево, Стара Загора, Елин Пелин и Столична; в областните дирекции "Земеделие" - Пловдив и Монтана; в областните администрации - Ямбол, Търговище и др.; в Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол и в Изпълнителна агенция "Морска администрация". По-ниско ниво на удовлетвореност от предоставяните административни услуги са посочени за общинските администрации - Две могили и Русе и за Регионална здравна инспекция - Ямбол.

Сметка: Плащаме 20 млн. лева за разговорите им по телефона

Почти 20 млн. са платили данъкоплатците за телефонните разговори на чиновниците през 2016 г., показва още докладът. Все пак сумата е по-малка спрямо 2015 г., когато сметката за телефон е струвала на бюджета над 30 милиона лева. Администрацията се е снабдявала ударно с телефони през миналата година. Структурите на изпълнителната власт са разполагали с 457 967 телефонни номера, които са активни. 221 750 от тях са фиксирани телефони, а 236 217 са мобилни.

От справката се разбира, че спрямо 2015 г., увеличението на мобилните телефони, с които администрацията разполага е 100 000 бройки и 25 бройки на стационарни телефони.

Боршош прави незаконни преустройства в НДК. Шефът на НДК Мирослав Боршош извършва незаконни преустройства в НДК за българското председателство на ЕС. Това става ясно от приключилата проверка на ДНСК. Както „Труд" писа, до този момент няма поискана съгласувателна процедура с Направление „Архитектура и градоустройство" на Столична община. Само за текущите ремонти няма нужда от подобна процедура.

От ДНСК са установили, че без одобрени инвестиционни частично е започнато вътрешно преустройство на част от сградата - на общи ОВК системи (системи за отопление, вентилация и климатизация), както и на ВиК инсталации. „ОВК системите и ВиК инсталациите представляват строеж от четвърта категория, за който следва да се одобрят инвестиционни проекти и да се издаде разрешение за строеж от главния архитект на Столичната община". Това е констатацията на проверяващите от ДНСК.

От Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) припомниха, че „както издаването на строителни книжа, така и контролът при изпълнение на строителни и монтажни работи на строежи от четвърта категория, включително и въвеждането им в експлоатация, е изцяло в задълженията и правомощията на общинската администрация по ЗУТ". „По тази причина резултатите от проверката са изпратени на Столичната община", обявиха в отговор на въпроси на „Труд" от МРРБ.

Преди дни министърът на българското председателство на ЕС Лиляна Павлова заяви пред „Труд", че лично е разпоредила четири проверки на ремонтите на основната сграда, в която ще бъдат събитията на председателството.

Заради ремонтите: Остават още три проверки

След приключването на проверката на ДНСК остават още три. Предстои такава да направят от Инспектората на Министерски съвет, както от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). От нея се очаква да направи пълен финансов одит и преглед на дейностите, извършени от НДК като търговско дружество. Ще има и проверка на външна одиторска фирма.

Монитор

Българите станаха №1 на пазара на ваканциони имоти. Българите са най-голямата група купувачи на ваканционни имоти у нас, научи „Монитор". Според Полина Стойкова, изпълнителен директор на Bulgarian properties, в началото на сезона по морето те се активизират, стимулирани от изгодните оферти в сегмента.

И прогнозира, че това лято чуждестранният интерес ще бъде най-разнообразен и може би няма да се очертае превес на някоя страна.

В Созопол и на юг по морето купувачите продължават да са почти изцяло нашенци, подобно е положението и в Боровец. Дори може да се каже, че в най-скъпите курорти купуват основно българи.

„Гражданите от съседните страни като Македония и Сърбия търсят много имоти в Банско, докато по Черноморието имаме активност и от хора от цяла Европа.

Руснаците са ограничен брой като купувачи и са активни продавачи. По този показател картината засега е без особени изменения от миналата година", обясни тя.

Стефка Томова, ръководител на офиса на „Явлена" в Бургас уточни, че именно братушките от големи купувачи преди време са се превърнали в продавачи, като офертите от тях са много и в момента това увеличава предлагането и то е по-голямо от миналата година. „Това води до по-добри цени, и сега е моментът за покупка на имоти на морето", смята тя. Томова обясни още, че основните купувачи са българи, работещи в чужбина или от смесени бракове.

Полина Стойкова уточни, че изгодните оферти са ниво от 10 000 - 15 000 евро за обзаведени студиа в курортите. Едностайни апартаменти близо до плажа, готови за ползване, се намират за около 25 000 - 30 000 евро.

„Цените в летовищата по морето и в планинските курорти са много разнообразни. В Боровец например е по-скъпо от голяма част от имотите в Слънчев бряг. На юг от Бургас пък е по-скъпо от Боровец и от другите ски и морски курорти. За качествени имоти с необходими екстри в Боровец трябват по около 600 евро на квадрат, в Созопол и района цените са около 1000 евро/кв. м. В тази част на Южното Черноморие обаче се оформиха доста елитни комплекси и съответно това също влияе на цените", пояснява Стойкова.

Междувременно стана известно, че през май България е загубила третата си позиция в класацията на най-желаните дестинации за покупка на втори дом на онлайн портала themovechannel.com, но оставаме в топ 10. За миналия месец запитванията за имоти у нас намаляват от малко над 4% до 1,34% от всички, показват данните на портала.

Джипита с по 8000 пациенти заради дефицита. Джипита имат записани 8000, дори близо 9000 пациенти в листите си. Медиците са с практики в отдалечени и труднодостъпни райони, където дефицитът на лекари е огромен, установи репортерска проверка на „Монитор". Ударник сред тях е д-р Снежана Бакърова от село Смилян, Смолянска област. Практиката й е от 8500 души от общо 32 села в областта. Населението в тях е предимно от пенсионери, а хората в млада и средна възраст са бедни. В някои от населените места е назначена медицинска сестра, която да овладява положението при спешен случай докато д-р Бакърова пристигне. За да стигне до тежко болен, й се е наложило дори да язди за пръв път кон - единственото транспортно средство, с което можело да се стигне по труднопроходим път до отдалечената махала в планината. Лекарката е водила и раждане в автомобил на поляна.

Подобно на нея, но с 8000 пациенти в листата, е д-р Селиме Карагьозова от Разград. Общопрактикуващата лекарка има записани в пациентската си листа 8000 човека, от тях здравноосигурените са 6500.„Останалите също не мога да връщам - преглеждам ги, изписвам им лекарства, ако намерят пари, си ги купуват и се лекуват. Не мога обаче да ги изпратя нито на лабораторни изследвания, нито на рентгенови снимки, нито при специалист", разказа д-р Карагьозова. Освен в Разград, практиката й има разкрити кабинети и в три села. За да осигури постоянни медицински грижи на пациентите си извън града, тя е назначила за своя сметка 5 медицински сестри и 3-ма доктори. „Трудно е да се намери лекар, съсловието застарява. Затова в селата съм наела колеги пенсионери", допълни тя.

„Лекарите бягат в чужбина заради лошите условия на труд и неадекватното заплащане. Затова средната възраст е 58 години, каза председателят на националното сдружение на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров. - Сред тях има и близо 80-годишен лекар, както и на 72, които все още практикуват", допълни той.