Труд

Разглобяват на три Закона за движение по пътищата. Всеки автомобил да бъде снабден с електронна сервизна книжка. В нея да бъдат записвани данните от ремонти, технически прегледи, пробегът и смяната на собствеността. Автосервизите да бъдат лицензирани и разделени по категории, както е със звездите на хотелите. Пътната полиция да бъде задължена да отчита причините за всяка тежка катастрофа, без да попълва графата "несъобразена скорост". Това бяха част от идеите, дискутирани вчера от кандидат-депутати от четири политически сили - ГЕРБ, БСП, РБ и АБВ. Форумът бе организиран от Българската асоциация на пострадалите от катастрофи.

Сегашният Закон за движение по пътищата (ЗДвП) трябва да бъде разделен на три нови закона, обясниха политиците, които бяха и в транспортната комисия на 43-тото народно събрание. Първият ще е със същото име и ще се отнася до правилата за движение и глобите. Вторият ще урежда въпросите с обучението на шофьорите, а третият - с автосервизите и изискванията за техническо състояние на автомобилите. И сега колите идват от чужбина със сервизни книжки, но у нас масово не се поддържат, освен при гаранционното обслужване.  "В София има около 5000 сервиза, като 82% от тях работят на черно", съобщи Емил Германов, председател на Съюза на автосервизите в България. Заместникът му - автомобилният състезател Румен Дунев, подчерта, че печалната картина се дължи на ниските доходи и ниския стандарт на живот в страната.

"В ГЕРБ имаме идеята да въведем цялостен електронен регистър на всичко, свързано с автомобилите и шофьорите", каза бившия депутат Станислав Иванов.

"Предложението в програмата на БСП е Агенция "Пътна инфраструктура" да премине от МРРБ към Министерство на транспорта, за да не се размиват отговорностите", обяви 4-кратният рали шампион на България Крум Дончев, експерт на социалистите. Настимир Ананиев от РБ настоя да се монтират видеорегистратори във всички автомобили, купени с държавни или общински пари. Общо бе мнението да се възобнови създаденият през 2011 г. фонд за пътна безопасност, който се пълни от шофьорски глоби.

Бомба с парите за ваксини заложил екипът на Москов. Пълното финансиране за нуждите на задължителните имунизации в България през 2016 г. не е било осигурено по бюджета на Министерството на здравеопазването, приет същата година по времето на екипа на бившия министър Петър Москов. Това стана ясно от съобщение на ведомството.

С правителствено постановление, което вече е прието, ще бъде осигурен нужният финансов ресурс предвид реалния риск, пред който бе изправено министерството - да не може да сключи договори за закупуването на всички необходими ваксини, допълват още от екипа на ресорния министър д-р Илко Семерджиев.

За целта правителството е одобрило допълнителни разходи по бюджета на министерството, които са в размер на 20 милиона лева. Средствата са предназначени за заплащане на ваксини в изпълнение на Националния имунизационен календар за 2017 г.

Имунопрофилактиката е най-ефективният начин за предпазване от заразни болести, а развитието й е приоритетна задача на здравното ведомство, допълват оттам. Изпълнението и финансирането на Националния имунизационен календар е важна част от държавната здравна политика, тъй като осигурява превенция срещу редица сериозни заболявания, като туберкулоза, тетанус, дифтерия, коклюш, полиомиелит, хепатит Б, кримска хеморагична треска, бяс, морбили, паротит, рубеола и други.

Припомняме, че със заповед на д-р Семерджиев от 10 март, 2017 г. беше прекратена тръжната процедура за доставка на ваксини от задължителния имунизационен календар на страната поради липса на доставчик. Сред причините са ненавременно планиране на нужния брой имунизации и административни пречки.

Капитал Daily

"Макс телеком" опитва да се продаде на "Булсатком". Четвъртият мобилен оператор "Макс телеком" от месеци е в тежко финансово състояние и като опит за спасение води преговори да се продаде на "Булсатком". Въпреки това до сделка едва ли ще се стигне, ако се съди по отговорите на мениджъра на "Булсатком" и други източници от пазара.

През последните месеци телекомът затвори офисите си в България, служителите не са получавали възнагражденията си от месеци, гласовата услуга Voicer на компанията не работи, а интернет услугата в много градове е прекъсната или с много лошо качество, както стана ясно от оплакванията на клиенти на фирмата. Намирането на партньор или купувач изглежда като единствения шанс за оцеляването на "Макс телеком". За съживяването явно не помага и постоянно растящия кредит от Първа инвестиционна банка.

Покана за сделка

Собственици на оператора са Даниел Купсин с минимален пряк дял и "Ем Ти мениджмънт" с над 99% от капитала. Последното дружество е на регистрираната в Люксембург офшорка LuxTech Capital с капитал от 43.4 млн. евро, като в мениджмънта й влиза и самият Купсин, който придоби оператора през 2013 г. Базиран в Лондон, самият Купсин е с руски произход, израелско гражданство и опит предимно в медиите. Именно той участва в преговорите за сделка с "Булсатком", като за целта в сряда се очакваше да пристигне в България. Купсин не отговаряше на мобилния си телефон.

От "Булсатком" потвърждават за покана за сделка, но не гарантират сключване.

"Да, има отправено предложение от "Макс телеком" към "Булсатком". Принципно има пазарна логика от консолидация в сектора, която е и необходима за по-динамичното й развитие. Погледнато съвсем прагматично, извън контекста на академичните формулировки, за потребителите и на двете компании би имало полза от това да имат удвоено покритие и скорост след евентуално обединение", заяви пред "Капитал" Максим Заяков, изпълнителен директор и съсобственик в "Булсатком". Но допълни, че на този етап обаче "Булсатком" не е в позиция да влезе в договорни отношения от такъв характер. "В процес на рефинансиране сме, в т.ч. на приоритетния за нас проект за извеждането на първия български комуникационен геостационарен сателит "България Сат-1". "Булсатком" е българско дружество и разчита основно на заеми за финансиране на растежа си", заяви мениджърът.

Още дълг към ПИБ

Проблем за сделката са и големите задължения на "Макс телеком". Цялото предприятие е заложено в Първа инвестиционна банка. На 17 януари акционерите са одобрили увеличаване на овърдрафт кредит от ПИБ по договор от 2007 г. до 17 млн. евро. Средствата трябва да се използват за плащане на задължения към Комисията за регулиране на съобщенията (вероятно за честоти), към Националната агенция за приходите и текущи дългове към доставчици. Към ноември миналата година кредитът е бил 15.2 млн. евро с лихва от 8.5%, стана ясно от вписаното обезпечение. Тогава кредитът е увеличен с 5.92 млн. евро. Залогът се разпростира и върху честотите на четвъртия мобилен оператор.

Четвъртият и петият оператор

"Макс телеком" и "Булсатком" през декември 2011 г. взеха лицензи от Комисията за регулиране на съобщенията за изграждане на мрежи за мобилни услуги от четвърто поколение (4G).

Последните данни за компанията на Купсин са от февруари 2016 г., когато "Макс телеком" има около 200 заети. Според служители на фирмата в момента там има около 20 души (поправено на 16.03 в 00.30 ч. - бел. ред.). Изпълнителният директор Нейчо Величков напусна по собствено желание в края на миналата година, а мястото му зае техническият директор Андрей Расийски.

"Макс" е един от малките оператори. Последните декларирани приходи са 6.5 млн. лв. за 2015 г. И едва 21 хил. клиенти, като в средата на миналата година се похвалиха с ръст от 46% на абонатите си, но официални данни по темата липсват.

Досега "Макс телеком" предлагаше предплатената гласова услуга Voicer и бърз мобилен интернет от четвърто поколение (4G). В последните месеци преди да затвори офисите си, компанията правеше кампании за привличане на нови клиенти с евтини оферти за безжичен инернет, като промоциите дори достигаха до 5 лв. на месец.

"Макс телеком" имаше споразумение и с "Мобилтел" за национален роуминг, чрез което да предлага гласови услуги през мрежата на мобилния оператор, но пускането на тази услуга се забави.

"Булсатком" е петият оператор с мобилни честоти. Те обаче не започнаха активно предлагане на мобилен интернет и хоризонтът за гласова услуга се мести напред във времето. Операторът обаче е много силен на тв пазара - лидер е с 650 хил. абонати към края на 2015 г. Мобилният проект не е приоритет за "Булсатком" - фокусът е изстрелване на сателит, което трябва да стане тази година. В него са инвестирани 200 млн. евро, основно заемни средства. Затова кредиторите едва ли ще подкрепят придобиване на дружество със скромен бизнес и солиден дълг. Преди няколко години "Булсатком" взе 85 млн. евро заем от Deutsche Bank, ЕБВР и още малко под 10 банки и още 150 млн. долара от американската ExIm Bank.

Евросубсидиите за инвестиции в стопанства ще стигнат за 1/4 от кандидатите. Един от четири проекта по схемата за инвестиции в земеделски стопанства има шанс да получи финансиране от програмата за развитие на селските райони. Това става ясно от данни за приключила проверка за съответствие с критериите за оценка на проектите, обявени от фонд "Земеделие". По най-атрактивната мярка за бизнеса от програмата през есента на миналата година са подадени над 3100 проекта, които се борят за бюджет от над 460 млн. лв. От тях шансът за финансиране имат 783 предложения, които продължават към следващия етап на класирането.

На този етап не е ясно какъв тип инвестиции са успели да се преборят за финансиране, като до редакционното приключване на броя от фонд "Земеделие" не отговориха на поставените въпроси. За разлика от останалите оперативни програми, където публично се предоставя списък с одобрените проекти на компаниите, това не е практика във фонда втори програмен период. Според правилата на схемата предимство по нея трябва да получават проекти за животновъдство, производство на плодове, зеленчуци, биологично земеделие, етерични култури и др. Сред приоритетите са още планове за инвестиции на фирми на млади производители или такива, работещи в Северозападна България и райони с природни ограничения.

Кандидати за 1.4 млрд. лв.

Данните на фонд "Земеделие" показват, че през есенния прием на проекти от програмата за селските райони за инвестиции в земеделски стопанства е имало голям интерес. Подадени са над 2900 нови проекта, а други над 200 са прехвърлени от предходния прием. Така над 3100 фермери са поискали субсидия за подпомагане. Общо заявената от тях финансова помощ е 1.49 млрд. лв., сочат данните на фонда, което превишава в пъти отпуснатия бюджет. Така след първата предварителна проверка за съответствие с критериите за оценка към следващия етап от класирането продължават 783 проекта или всеки четвърти от кандидатстващите. Поисканата в тези проекти субсидия е от 603 млн. лв., което прави средно по 770 хил. лв. за един проект.

Всъщност класираният брой бизнес планове обхваща 130% от отпуснатия бюджет. По този начин в случай на последващ отказ за сключване на договор или неизпълнение на проекта от даден кандидат ще има възможност субсидия да получи някой от "резервните".

Какво предстои

Класирането на проектите се случва спрямо броя получени точки в низходящ ред до размера на определения бюджет по мярката. От фонд "Земеделие" съобщиха, че в случая шанс за финансиране имат проекти с минимум 53 точки, като всеки кандидат може да провери на сайта на фонда точките за своя проект и до 24 март може да подаде и жалба, ако не е съгласен с тях. Вероятно едва след разглеждането на постъпилите жалби ще се премине към предложение за сключване на договор с финално одобрените кандидати. Те пък ще имат срок, в който трябва да започнат изпълнението на проекта - 9 или 12 месеца, в зависимост от това дали се предвиждат строителни дейности.

Засега участието в тази процедура е единствената възможност да се получи европейско финансиране за инвестиции в стопанства до 2020 г. Причината е, че при есенния прием на проекти мярката беше отворена с целия остатъчен бюджет от над 460 млн. лв. Така има само две ограничени възможности за следващ прием. Едната е, ако сега остане неусвоен бюджет, което е почти невъзможно предвид огромния интерес. Другата опция за нов прием на проекти по тази схема до 2020 г. е само ако към нея бъдат пренасочени пари от други, по-слабо атрактивни мерки от програмата. Такива прехвърляния на средства са правени в предходната програма, но изискват разрешение от Европейската комисия.

Сега

Правителството одобри плана за намаляване на студентите с 8%. Въпреки съпротивата на ректорите, които искаха 1 г. отсрочка, служебният кабинет одобри предложените от МОН нови правила за прием на студенти за следващата академична 2017/18 година. Според тях план-приемът в университетите ще бъде намален с 8%, което означава, че догодина ще имаме поне 4000 първокурсници по-малко. Най-ощетени ще са университетите, които предлагат обучение по икономика, администрация и управление и туризъм, а сред направленията, които ще бъдат подкрепени от държавата, са педагогика, хуманитарни науки, математика и др. Това предвиждат приетите вчера от МС промени в постановление 64 за условията за утвърждаване на броя на студентите по държавна поръчка в родните висши училища.

През м.г. план-приемът в университетите се определяше на базата на приетите през предходната година студенти - и държавно субсидирани, и в платено обучение. Според новите текстове на постановлението обаче от 2017/18 г. броят ще се базира само на приетите по държавна поръчка. В числа картината изглежда така - ако през м.г. за финансиране бяха утвърдени 49 596 позиции, за т.г. се очаква план-приемът да намалее до 45 579 места, т.е. държавата ще финансира поне 4000 по-малко студенти. (По изчисления на МОН заедно с промените от миналата година делът на финансираните от държавата първокурсници спрямо броя на абитуриентите ще се върне към нивото на приема от 2010 г. - 62%). Но реално намалението може да бъде и по-голямо, защото миналата година незаетите места бяха около 7000 (приетите първокурсници бяха 42 хиляди).

Служебният министър проф. Николай Денков обясни, че промените ще доведат до увеличаване на приема в някои професионални направления като педагогика, математика, информационни и комуникационни технологии, за които има интерес от бизнеса. Други обаче, като икономика, администрация и управление и туризъм, ще бъдат сериозно засегнати. Все още не са готови точни разчети с колко точно студенти ще се раздели всеки от вузовете, предлагащи обучение по тези направления, но "щетите" ще са значителни, призна самият Денков. Тъкмо заради това на последния Съвет на ректорите едни от най-засегнатите университети - Шуменски, Русенски, Икономически университет-Варна, Великотърновски и др., настояха промените да бъдат оставени за по-следващата година.

Вчера министър Денков обеща целево финансиране на въпросните университети за разрешаване на специфичните им проблеми. За да получат такова, вузовете ще трябва да представят 3-годишни програми за устойчиво развитие, в които ясно да посочат как точно смятат да се преструктурират - кои нови ниши ще развиват и т.н. За пример бе посочен университет "Проф. Ас. Златаров" в Бургас, за който бургаският кмет Димитър Николов се оплака от драстично орязване на бройките в две от направленията му - здравни грижи и туризъм. При заявени от университета 30 бройки за здравни грижи, МОН ще позволи обучението дори на повече - 63 души, стана ясно от обясненията на министъра. Според Денков в това направление обаче висшето училище е имало проблем и Националната агенция за оценяване и акредитация му е отредила по-нисък капацитет. За специалността туризъм пък данните от рейтинга показват, че от завършилите я в бургаския вуз едва 12% са започнали работа на позиции, изискващи висше образование. "Затова бургаският университет трябва да преосмисли дали наистина бизнесът има нужда от още кадри с диплома по туризъм, или пък трябва да развие други направления", коментира Денков. По думите му, ако висшето училище предложи адекватна програма, може да получи целево финансиране за нея през октомври т.г.

МОН възнамерява да направи и промени в методиката за финансиране на университетите, в която да добави т.нар. "регионален компонент". Той ще позволи при оценката на дейността на един вуз да се сравняват показателите му (безработица, реализация и т.н.) не само със средните стойности за страната, но и със средните показатели за съответния регион. По този начин университети като тези в Шумен, Бургас, Русе, Варна и др. ще получат по-адекватна оценка, обясни Денков.

Подкрепа

Четири професионални направления от хуманитарната област - филология, история и арехология, философия и религия и теология, ще бъдат подкрепени от държавата, тъй като според МОН те са от "изключителна важност за формиране на културната и историческата идентичност на българското общество". Според новото постановление за тях се определят по-високи коефициенти за изчисляване на субсидирания прием (каквито са и при педагогиката), благодарение на което приемът в тях ще остане на същото ниво като м.г. Когато приетите за обучение през предходната година студенти по приоритетните професионални направления и по тези от област "хуманитарни науки" са под 15, то максимално допустимият брой на приеманите за обучение студенти ще се определя за равен на 15, т.е. няма да може да се намалява, гласи още постановлението на МС. По този начин ще се гарантира съхраняването им, надяват се от МОН.

Банкери: Поевтиняването на кредитите ще спре до края на годината. Падането на лихвите по кредитите ще продължи и тази година, но след това е възможно те отново да тръгнат нагоре. Това прогнозират от Асоциацията на банки в България (АББ). Поведението на Европейската централна банка и на Федералния резерв през последните месеци дава основание да се смята, че в края на 2017 г. трендът на лихвените проценти на международните пазари ще се обърне, а това много бързо ще засегне и България. Повишението на лихвите по кредитите обаче ще става плавно, посочват от асоциацията.

През 2016 г. у нас са отчетени безпрецедентно ниски нива на лихвените проценти при всички видове кредити - потребителски, ипотечни и фирмени. Според анализ на АББ лихвите са паднали двойно в сравнение с кризисната 2009 г. и вече са дори под нивата от най-добрите години на икономически растеж в годините на прехода. В момента по новоотпуснати фирмени кредити се договарят лихви близки до 3%, което вече се доближава до средното ниво в еврозоната от 1.8 - 2%, посочват от банковата асоциация. Домакинствата пък сключват нови ипотечни заеми при лихви около 5% и 10% при потребителските кредити. Все още обаче сме далеч от лихвите, които плащат европейците в еврозоната - средно 2.2% по ипотечни кредити.

"Бъдете предпазливи и внимателни - както гражданите, така и фирмите и банкерите", предупреди председателят на АББ Петър Андронов и главен изпълнителен директор на СИБанк. "Когато се тегли кредит, трябва да се мисли дългосрочно и да се оставят резерви. Хората не трябва да взимат решения само на базата на сегашния момент, защото той е изключително екстремен", смята Андронов.

Заради ниските лихви подобряването на макроикономическата обстановка в страната и оптимизма на бизнеса от АББ очакват през тази година кредитирането в страната да отчете по-голям ръст от този през 2016 г. Тогава заемите се увеличиха с 2 - 2.8% - за първи път след кризата с КТБ. През 2018 г. банкерите очакват ръстът на кредитирането да задмине ръста на брутния вътрешен продукт и да стигне 3.6%.

В същото време делът на необслужваните кредити остава висок, въпреки че банките изчистиха през последните две години голяма част от лошите си портфейли. Процентът на лошите кредити у нас е почти двойно по-голям от този в еврозоната. Отчетените през 2013-2014 г. рекордни 16.9% необслужвани заеми са свити през миналата година до 12.8%, докато в еврозоната средното ниво е 6.8%. Така например 8 от 100 българи не обслужват ипотечните си кредити, докато в еврозоната съотношението е един на 100.

Що се отнася до лихвите по депозитите, Асоциацията на банките смята, че те са стабилизирани и ще останат на сегашните нива в следващите две години. През 2016 г. лихвите по депозитите се сринаха от 1.4% до 0.57%, като само преди четири години (2011 г.) бяха 7%. "Повече няма накъде да падат", посочи Петър Андронов.

Такси

През 2016 г. банките в България са увеличили приходите си от такси с 30.7 млн. лв. Като цяло от такси и комисиони финансовите институции са реализирали през миналата година доход от 920 млн. лв. Роенето на всевъзможни такси и увеличаването на съществуващите през последните години предизвиква недоволството на граждани и фирми. "Заблуда е, че голямата печалба на банките идва от такси и че чрез тях се компенсират по-малките приходи заради ниските лихви, посочват от АББ. От там посочват, че през 2016 г. банките отчитат 9% спад на приходите си от лихви, което в абсолютна сума е спад от 335 млн. лв. Отчетената печалба от 1.26 млрд. лв. се дължала на доброто управление на кредитите и свиването на разходите за издръжка. В нетната печалба е и сумата от сделката на Visa на стойност 186 млн. лв.

Стандарт

Ученици убиват за 60 лева. Двама ученици се оказаха убийците на таксиметровия шофьор Валери. 17-годишните младежи от Русе Николай и Деян нанесли над 10 удара с нож на мъжа, за да му вземат 60 лева. Нападнали го, защото 60-годишният таксиджия отказал да им даде оборота.

Колата и падналият на метри от нея мъртъв шофьор са открити в близкото село Николово. След убийството двамата тийнейджъри повикали свой познат, за да ги върне обратно в Русе, но той ги издал. След залавянето им младежите са направили признания и са посочили къде са хвърлили ножа.

Фаталният удар в гърба на Валери е нанесен от Николай, който е сирак и учи в гимназията по транспорт. Деян рядко се прибирал вкъщи и почти не се появявал в кварталното училище. Двамата употребявали дрога и е възможно при нападението да са били надрусани. Убийците са били задържани преди да извършат грабеж и кражба.

Синдиците на КТБ: Режат на скрап русенската корабостроителница. „Русенска корабостроителница Запад" АД е един от най-големите длъжници на КТБ АД (н) с непогасени кредити, задълженията по които са в особено големи размери - над 30 млн. лв., се посочва в официално съобщение от синдиците на КТБ. То е изпратено по повод разпространеното от ръководството на този длъжник писмо до медиите, в което се търси подкрепа от обществеността и държавата, и се настоява да се остави завода да работи.

Като обезпечение по ползваните от завода заеми е учреден залог върху търговското предприятие на това юридическо лице, включващо всички негови недвижими, движими вещи и фактически правоотношения, посочват синдиците. До настоящия момент „Русенска корабостроителница Запад" АД не погасява своите задължения към КТБ АД (н) въпреки многобройните съдебни производства, които са заведени срещу този длъжник. Вместо това, през последните дни се правят опити от страна на ваимно свързани фирми да се присвоят и малкото останали активи на дружеството, като целта на тези действия е КТБ АД (н) да не успее да събере вземанията си от „Русенска корабостроителница Запад" АД, пише в позицията на синдиците. Получихме сигнали, че въпросните фирми дори са направили опити да режат за скрап цялото оборудване, намиращо се в производствената сграда на „Русенска корабостроителница Запад" АД, допълват синдиците. Те уточняват, че това е поредното от множеството действия от страна на свързани фирми, с които се цели източване на предприятието и възпрепятстване на кредиторите да съберат вземанията си от длъжника.

Красноречив пример за това е отдаването под наем от страна на „Русенска корабостроителница Запад" АД на цялото имущество, включващо и производственото предприятие на „Русенска корабостроителница" АД. Съгласно сключения на 18.05.2016 г. договор, под наем са отдадени имоти, сгради, машини, съоръжения, инсталации, МПС и друг производствен инвентар за строителство и ремонт на кораби при наемната цена в размер на 2000 лв. без ДДС на месец при срок на действие на договора - 2 години.

Съгласно сключен още на 28.02.2014 г. договор „Русенска корабостроителница Запад" АД е придобило тогавашното търговско предприятие „Русенска корабостроителница" АД. Видно от направената справка по партидата на „Русенска корабостроителница" АД в Търговския регистър до 17.06.2016 г. седалището и адресът на управление на дружеството са същите, на които е регистриран длъжникът „Русенска корабостроителница Запад" АД.

В публикувания от синдиците на 09.02.2017 г. анализ подробно са описани взаимовръзките между „Русенска корабостроителница Запад" АД и други длъжници на КТБ АД (н). С цялата описана там схема, започнала още през 2011 г., се е целяло свързани дружества да препродадат на няколко пъти вземанията на КТБ АД, за да се затруднят в максимална степен всякакви бъдещи правни и фактически действия по събирането на вземанията на банката - схема, която нагло заобикаля закона. С посочения по-горе договор за наем допълнително се цели да се източват и малкото приходи на кораборемонтния завод.

Синдиците напомнят, че първоначалните акционери в „Русенска корабостроителница Запад" АД са „Гипс Трейд" АД, „Глобални Пътни Системи" АД, „Русе Шипбилдинг Къмпани" АД и „Вип Пропъртиз" ЕООД (акционер и в „Петрол" АД), както и кредиторите на дружеството „Русе Индъстри" АД и „КИК - Дизайн" ЕООД, които също така са кредитополучатели и длъжници на КТБ АД (н).

Последващите приобретатели на вземанията и на активите на „Русенска корабостроителница Запад" АД са новоучредени дружества или дружества без търговска дейност, както следва - „ФОКС Къмпани" ЕООД (учредено през 2009 г., с 5000 лева капитал, с управител и едноличен собственик Александър Феодоров Кръстев), „Ню Лайт Хаус" ЕООД (учредено през 2013 г., със 100 лева капитал, няма обявени счетоводни отчети, с управител и едноличен собственик Рашид Ахмед Али), „ВИП Осем" ЕООД (учредено през 2013 г., с 8 лева капитал, с 12 000 лева приходи от продажби и с управител и едноличен собственик Валентин Иванов Проданов) и „Фабриа" ЕООД (учредено през декември 2015 г., с капитал от 2 лева, с управител и едноличен собственик Павел Тодоров Кирилов).

Според синдиците разпорежданията с активите на „Русенска корабостроителница Запад" АД са извършени на занижени цени, координирано между дружествата и вероятно имат за цел единствено да възпрепятстват КТБ АД (н) в опитите на банката да осребри заложеното в нейна полза имущество.

Действията на длъжниците са насочени и към възпрепятстване на дейността на назначения от съда временен синдик на „Русенска корабостроителница Запад" АД. Съгласно действащото законодателство, временен синдик се назначава ако едно дружество е в лошо финансово състояние. В конкретния случай „Русенска корабостроителница Запад" АД е с огромни задължения не само към КТБ АД (н), но и към НАП, община Русе, служители и работници в завода. Тези задължения се увеличават, тъй като приходите от дейността на дружеството отиват в друго, свързано с длъжника дружество, а разходите остават за длъжника „Русенска корабостроителница Запад" АД.

С тези си действия ръководството на длъжника „Русенска корабостроителница Запад" АД показва, че няма намерение да заплаща старите и нововъзникващите задължения към различни кредитори, посочват синдиците. Този длъжник не е плащал задълженията си към КТБ АД (н) от 2014 година.

Всичко описано до тук ясно показва кои са виновниците, за да се стигне до настоящото състояние на „Русенска корабостроителница Запад" АД и сред тях със сигурност не е назначения едва в края на 2016 г. временен синдик на дружеството, посочват синдиците. И допълват, че за описаните действия ще сигнализират българската прокуратура.

Монитор

По един сексизнудвач седмично пада в капана. Всяка седмица полицията в страната залавя по един човек, който изнудва някого със секскомпромати. Това са основно снимки и клипчета, с които се цели някой да бъде дискредитиран, уволнен от работа или да плати немалка сума пари. Това показва статистиката на МВР за задържаните хората за този тип престъпления. Само за година те са над 60, като повечето от тях са мъже. Едва пет жени са заловени за изнудване. В повечето случаи те отговарят по чл. 213 и 214 от Наказателния кодекс, но в зависимост от типа на изнудването, съдът ги санкционира по различни точки.

Най-тежкото наказанието може да достигне дори до доживотен затвор, ако от изнудването е последвала смърт. Най-лекото обаче е 2 години, като това е и основната санкция, която понасят изнудвачите. Присъдите обаче рядко са ефективни, тъй като престъпниците признават вината си и така минават в рамките на условното наказание.

Друга интересна разбивка показва, че изнудването със секскомпромати се прилага основно в големите градове. Около 70% от престъпленията стават именно там. В селата са регистрирани едва 6 случая.

Една от най-показателните истории се разиграва в Ихтиман, където криминално проявен мъж се оказва в затвора след изнудване. Работата по случая започнала, след като 42-годишна жена сигнализирала в полицията, че е обект на изнудване. Тя споделила, че чрез системни заплахи е шантажирана да плати значителна сума, за да не бъдат публикувани нейни лични снимки в социалните мрежи. Жената сама била изпратила фотосите на интимната си половинка, но по думите й била „предразположена" да направи това. Непосредствено след това той започнал да я изнудва, че ще ги разпространи публично на профилите на нейни познати в социалните мрежи, ако не му даде 2 хил. лева в точно определен срок. Жертвата обаче се обадила в полицията и така изнудвачът бил заловен, а по-късно пратен в затвора, тъй като имал и други подобни провинения и условна присъда.

Премахват повторните изпити за таксиджиите. Шофьорите на таксита няма да се явяват на изпит при подновяването на професионалното удостоверение. Това обеща служебният министър на транспорта Христо Алексиев след среща с представители на бизнеса. За целта ще бъдат подготвени промени на Закона за автомобилните превози, с които се предлага срокът на валидност на удостоверенията на таксиметровите водачи да се удължава без да се полага допълнителен изпит.

По думите на министъра, за да влязат в сила тези предложения те трябва да бъдат приети след свикването на новото народно събрание. Алексиев допълни, че се отменя и графикът за провеждане на изпити при преиздаване на удостоверенията на таксиметровите водачи.

Именно заради това изискваме превозвачите планираха масови протести днес, но въпреки поетите ангажименти от бранша остават в стачна готовност. Представителите на таксиметровия бранш не са съгласни шофьорите им да полагат изпити след изтичането на срока на професионалното им удостоверение. Тези водачи, освен че имат шофьорска книжка, трябва да притежават и въпросния документ, даващ им право да извършват таксиметрова дейност.

По време на срещата министър Алексиев разпореди да бъде сформирана работна група, в която да бъдат включени трима представители от бранша, излъчени по официален път. Работната група ще има за задача да подготви изменения на Наредба 34 за таксиметров превоз на пътници. Представителите на бранша изразиха благодарност за добрия диалог.