Капитал Daily

КФН ще проверява фондовата борса заради състава на SOFIX. Близо половин година след шума около старта на първия български борсово търгуван фонд (ETF) върху SOFIX, с вдигането на залога индексът на Българската фондова борса се превърна в конфликтна точка около иначе рутинното решение коя компания трябва да е в него. След статия в investor.bg, по чиито сметки борсовият оператор е използвал грешни данни при ребалансирането на индекса, и така неправилно е отпаднал "Индустриален холдинг България" и е влязъл "Еврохолд България", стана ясно, че Комисията за финансов надзор ще направи проверка по случая.

Откъде идва противоречието

По принцип състава на SOFIX не би трябвало да е дискусионен, доколкото попълването му е почти автоматизиран процес: подбират се компаниите, отговарящи на определени критерии (минимум 750 акционера, три месеца търговия и др.), а 15-те публични компании с най-голяма капитализация на свободно търгувания им дял влизат в индекса.

Проблемът идва от приключилата през февруари процедура по увеличение на капитала на "Еврохолд". Компанията планираше да набере 84.9 млн. лв. чрез същия брой нови акции, но в крайна сметка само мажоритарния собственик записа 34 млн. акции. Така всъщност акциите на дружеството стават 161.4 млн. броя, а не 212.2 млн. лв. Приключването на увеличението е оповестено още на 8 февруари и е вписано на 13 февруари в Търговския регистър. Въпреки това обаче БФБ вписва новата емисия чак на 8 март, а междувременно на 2 март ползва за сметките си капитализация на база на максималната сума. Самият свободно търгуван дял също е изчислен, без да се отчете увеличението, което би го свело от 20 на 15%. Така реално показателите на "Еврохолд" се завишават и дружеството изпреварва "Индустриален холдинг България".

Освен чисто имиджов ефект влизането в SOFIX носи и финансов - стартиралият миналата есен борсово търгуван фонд на "Експат асет мениджмънт" следва движенията на индекса и репликира портфейла му, което значи, че при излизане на компания трябва да продаде акциите си от нея и да купи от тези на влизащите. Към момента активите на Expat SOFIX UCITS ETF са над 27 млн. лв. От тях близо 20% са кеш, а в компанията с най-голяма тежест в индекса - "Софарма", са вложени над 3.5 млн. лв. В "Индустриален холдинг България" са купени 1.26 млн. акции на стойност 1.1 млн. лв. към 13 март. От дружеството с коментирали пред investor.bg, че обжалват решението, а от "Еврохолд" заявиха, че решението е изцяло прерогатив на БФБ и те не са страна по въпроса.

Какво може да се направи

При тези числа материалният интерес не е толкова голям да предполага непременно умисъл и конспирация. От самата борса уверяват, че сметките им са прецизни и отговарят на международната практика. Друг е въпросът, че по света подобни процедури са доста по-скоростни и обичайно посредникът по подобни увеличения е и поемател (гарантира, че ще изкупи частта, ако няма желаещи). Същевременно подозрения винаги има и регулаторната проверка е единственото, което може да ги разсее.

Голямата неизвестна е какво следва, ако тя все пак установи, че БФБ е допуснала грешка. Новият състав на индекса влиза в сила от 20 март, така че има време тя да бъде отстранена. На база на новината за промените в индекса, обаче в очакване на ребалансирането на ETF, инвеститори са сключвали сделки. Така че всяко евентуално решение ще трябва да предвиди и как те да бъдат компенсирани.

Пазарът на банкови портфейли: От потребителски към фирмени заеми за 1 млрд. лв. Тази година банките ще дебютират на нов пазар - ако досега продаваха пакетирани лоши потребителски заеми, през 2017 г. хитът ще е при обезпечените корпоративни кредити. "Проблемните" портфейли са бизнес за специализираните колекторски фирми, които очакват тази година да изкупят от банките такъв тип обезпечени дългове за 1 млрд. лв.

Тенденцията описа Милена Виденова, управител на "Кофас България" и заместник-председател на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). На оформящия се нов пазар три кредитора са дали заявка за продажба на корпоративни и обезпечени дългове, посочи Райна Миткова, изпълнителен директор на "ЕОС Матрикс" и председател на секторното обединение.

Готвят се нови пакети от Пощенска банка, Уникредит Булбанк, която завърши продажба на корпоративен портфейл от 93 млн. евро в началото на годината, и сега готви още един транш, и обединяващите се СИБанк и ОББ, посочи Милена Виденова.

В сектора има информация за още поне две текущи сделки - на банка и лизингова компания.

Двоен ръст за година

Дотук на пазара се продаваха основно портфейли от потребителски кредити. През миналата година продажбата на дългове е била рекордна. По данни на асоциацията през 2016 г. купените вземания са били за 900.5 млн. лв., което е близо 100% ръст спрямо предходната година (455.7 млн. лв.).

Прогнозите на секторната асоциация за 2017 г. са, че банките, които са основните продавачи на този нов пазар - корпоративни и обезпечени дългове, ще останат основен възложител за събиране на вземания, но с намаляващи обеми дългове за събиране към колекторските компании. В същото време продаденият дълг ще нараства вследствие на новите ниши - обезпечени и корпоративни портфейли.

Като цяло от асоциацията не очакват съществени движения на пазара на необслужвани вземания. За миналата година близо половината дълг, обработван от колекторските компании, е идвал от банките, 30% - от телекомите, а на трето място са били небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т.нар. бързи кредити, с 20% от възложения дълг.

В сегмента на събиране на междуфирмени задължения също има значителен ръст - 66% през 2016 г. спрямо 2015 г. (146.4 млн. лв. за миналата година при 87.7 млн. лв. година по-рано). Само през първото полугодие на миналата година стойността на възложените за събиране корпоративни заеми е била равна на тази през цялата 2015 г., сочат данните на АКАБГ.

"Най-проблемните сектори остават търговията на едро, търговията на дребно, строителството и операциите с недвижими имоти. Общо тези 4 сектора формират 50% от всички компании в затруднение", каза Милена Виденова. Дружествата във финансово затруднение най-често впоследствие биват обявявани в несъстоятелност. Все пак новооткритите процедури по несъстоятелност през миналата година са намалели - били са 440.

Събирането продължава да върви бавно, защото фирмите не могат да си събират вземанията помежду си - например доставчик и клиент забавят плащания помежду си, нямат оборотни средства да се финансират и да си плащат доставките с недостатъчно активните възможности за финансиране. Други причини за финансовите затруднения според асоциацията остават високите нива на задлъжнялост, секторната цикличност, лошото управление на ликвидността.

Домакинствата задлъжняват още

През 2016 г. нараства средният размер на задълженията на домакинствата с 22% до 912 лв. при 747 лв. през 2015 г. Намалява обаче общият обем на задълженията, както и броят на индивидуалните случаи. Според Райна Миткова нарастването на индивидуалния дълг през 2016 г. почти двойно само за две години се дължи на растящия оптимизъм у българите през последните две години. Подобрението в икономическата обстановка върна интереса на хората към тегленето на кредити и така станахме свидетели на ръст както в банковото, така и в небанковото кредитиране. Това от своя страна неминуемо води и до просрочия, които обаче в подобрени условия се управляват по-лесно, коментира още Миткова.

Общият обем възложени вземания през годината намалява при индивидуалните потребители, посочват още от асоциацията. През 2016 г. той е 1.67 млрд. лв. при 1.96 млрд. лв. година по-рано. Спадът се дължи преди всичко на активната продажба на портфейли от страна на банките - още в първата половина на годината бяха сключени сделки на стойност, 3 пъти по-голяма от същия период през предходната година. Тези дългове вече не са собственост на банките, съответно не влизат в статистиката за възложени за обработка на колекторски агенции дългове.

Данните са от проучване, проведено от независимия институт за маркетингови изследвания "Ипсос България" по поръчка на асоциацията. Обхващат обработваните дългове от 16-те компании, членуващи в нея и заемащи дял от над 75% от пазара на необслужвани задължения.

Влошаване на плащането при бързите кредити

Наблюдава се завръщане на бързите кредити като основен източник на лоши дългове в страната. Оптимизмът, позволил на някои потребители непремерена смелост и задлъжняване за по-големи суми, е причина за други хора да си позволят не само по-големи, но и повече на брой и недотам необходими разходи, коментира Александър Грилихес, изпълнителен директор на "Фронтекс" и член на УС на асоциацията.

"Ниската финансова култура и като следствие неумението да преценим дали можем да си позволим определена покупка е причината за трудностите впоследствие да изплатим този тип задължения. Факт, който проличава от разпределението на стоките и услугите, за които потребителите обичайно пристъпват към "бърз" кредит, допълни Грилихес. Данните показват, че 21% от изтеглените бързи заеми са за мобилни телефони, 17% за компютри, таблети, аудиосистеми, други 17% са за телевизор.

Сега

Длъжниците намаляват, но размерът на кредитите расте. Все по-малко българи задлъжняват към банки и търговски дружества, но с по-големи суми. Ако през 2014 г. средният размер на непогасения дълг на домакинствата е бил 485 лв., през 2016 г. е скочил почти двойно - на 912 лв. Но за една година наполовина е паднал броят на длъжниците, показват данните на т.нар. колектори - компаниите, които събират просрочени кредити, сметки и т.н.

"Не се наблюдава тенденция да сме станали по-некоректни при обслужването на дълговете си. Причината за ръста на средното задължение е, че с подобряване на икономическата обстановка в страната хората се чувстват по-спокойни за бъдещето си и са по-склонни да потребяват и да теглят заеми", коментира Райна Миткова, председател на Асоциацията на колекторските агенции. С това се обяснява и възобновеният интерес към бързите кредити. "Хората продължават да правят импулсивни и недобре обмислени покупки, но през миналата година те са били за по-скъпи, луксозни стоки като мобилни телефони, компютри, таблети и телевизори, докато преди години са били за домакински уреди от първа необходимост", обясниха вчера експертите.

Мъж до 30-годишна възраст, със средно образование, на временна работа - това е профилът на средностатистическия длъжник у нас през миналата година. Нова тенденция е увеличение на длъжниците с висше образование и постоянен трудов договор, като обяснението отново е по-големият оптимизъм у потребителите, което се доближава до годините преди кризата. Статистиката показва също, че най-много лоши платци живеят в Стара Загора и Благоевград, докато Враца, която допреди години имаше тази печална слава, вече е градът с най-изрядните кредитополучатели.

Положителна тенденция е намаляването на длъжниците, които не са погасили вноски по заеми поради забавени заплати от работодатели. Вече почти не се теглят и нови кредити за покриване на стари задължения, отчитат от колекторските агенции.

Тенденции

Рекордна продажба на дългове бе отчетена през 2016 г. - към колекторските компании са прехвърлени необслужвани заеми за 900 млн. лв., което е два пъти повече от 2015 г. Ръстът се дължи основно на изчистване на лошите кредити на банките. Лизинговите и застрахователните компании, както и доставчиците на вода, ток, парно и газ вече не използват толкова активно услугите на агенциите за събиране на вземания, след като през изминалите години са успели да се освободят от лошите си портфейли. Близо половината дълг, който се събира от колекторските агенции, продължава да идва от банките, а 30% - от телекомите. През 2017 г. се очаква да продължи ръстът на необслужваните бързи кредити. Ще продължи да се увеличава междуфирмената задлъжнялост в търговията, строителството, недвижимите имоти и транспорта.

Три фирми са взели най-много пари от "безплатното" саниране. Три фирми водят класацията по спечелени пари от програмата за "безплатно" саниране на ГЕРБ. Това сочат данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за извършените и платени досега дейности. Санирани са общо около 300 блока от одобрените 2022 сгради, а три фирми са получили 17 млн. лв. от общо платените 282 млн. лв., съобщи Mедиапул.

Лидер по получени средства - над 6.3 млн. лева, е неизвестното дружество "Строителство и саниране Инженеринг Консулт" ЕООД с над 6.3 млн. лв. То е собственост на 25-годишната Елизабет Мариус Урумова, която работи в съдружие с компания, свързвана с ДПС. Следващата фирма в топ 3 е "ПСГ" АД, свързвана с бизнесмена политик Делян Пеевски, а на трета позиция е хасковската "Еко Традекс Груп".

Сметката за санираните сгради показва средно по 200 лв./кв. м, което е двойно повече в сравнение с обновяването по програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. Най-високата средна цена за саниране е във Велинград - 288 лв./кв. м, а най-ниската - в Кюстендил, 116 лв./кв. м, става ясно от изисканата от Медиапул справка. Както "Сега" писа неотдавна, позовавайки се пак на данни на МРРБ, средно за един апартамент в първата година на програмата са били платени над 17 000 лв. След като министерството намали допустимите пределни цени, сумата "падна" до около 15 700 лв. на апартамент.

Над половината от санираните досега блокове са в 16 града, като Благоевград е рекордьор с 49 сгради. Изненадващо в София все още няма обновен нито един блок, докато в малки общини като Тервел, Правец, Елхово, Айтос и Гълъбово има по 6 реновирани кооперации. 20 от санираните близо 300 блока са подали писмени сигнали за проблеми и дефекти.

Търговете за избор на изпълнител се организират от местната власт, като досега 135 общини са се включили в програмата. Прегледът на фирмите, спечелили обществените поръчки в градовете с най-много санирани блокове, показва, че в масовия случай една фирма или обединение от фирми санира по един блок в дадена община. Това отговаря и на анонса на програмата, че в нея ще участват стотици фирми. Очакванията бяха да се включат 2500 фирми предимно от дребния и средния бизнес, които да спечелят от реализирането на програмата, а освен това да се гарантира, че ремонтът на сградите ще върви и по-бързо.

Там, където една фирма е взела няколко блока в една община, изключението е правено за местните лидери на строителния пазар в тази община. Например в Кюстендил местната "Булплан инвест" е обновила 4 блока, а в Пазарджик "Еко Хидро 90" - 3 блока.

Някои изпълнители са спечелили поръчки в различни градове. Именно те са лидери по получено финансиране към края на февруари 2017 г., а техни собственици са млади и неизвестни за широката публика дами.

Факти

На първо място с най-много санирани сгради е "Строителство и саниране Инженеринг Консулт" ЕООД със 7 блока и платени над 6.3 млн. лв. Компанията е работила в Благоевград, Гълъбово и Пазарджик, а има и спечелени поръчки в Белоградчик, Карлово, Казанлък и Асеновград за над 4.2 млн. лв. Участва и в обединения за саниране в Гълъбово и Велинград. Фирмата е основана през 2005 г. като дъщерно дружество на "ГБС Инженеринг" с капитал от 5000 лв. През 2009 г. ГБС продава компанията за 1 лв. на Янко Димитров Янков, който до този момент е бил неин управител. После през 2012 г. собственик става Петкана Петрова Николова, а от октомври 2016 г. собственик е 25-годишната Елизабет Мариус Урумова, показва справка в Търговския регистър.

"ПСГ" АД също има въведени в експлоатация 7 обновени блока, за които е получила над 5.7 млн. лева. Компанията е изпълнила или изпълнява обекти в Благоевград, Кюстендил, Варна, Стара Загора, Габрово, Ямбол, Казанлък. Фирмата е създадена през 2003 г. като "Проект груп" с управител 25-годишната Маргарита Донкова, която по това време е секретарка на Делян Пеевски. Чрез "ПСГ" Пеевски участва в придобиването на зала "Универсиада", а впоследствие компанията продаде дела си на фирма, свързана с КТБ. От регистъра за обществените поръчки и този на строителната камара става ясно, че "ПСГ" се е специализирала основно в обновяването на публични и частни сгради. Участва и в консорциума, който прави водния цикъл на община Септември. Според Търговския регистър в момента дружеството официално е собственост на Александър Николов Николов (90%), а останалите 10% са на "Евро Стил Билдинг" ЕАД, което също е негова собственост.

"Еко Традекс Груп" АД е обновила до момента 6 блока и е получила над 4.8 млн. лв. Хасковската фирма е собственост на Тенчо Христов Лилянов, Даниел Руменов Гаргов и Тодорка Иванова Минева. Спечелила е търгове в Харманли, Димитровград, Свиленград, Симеоновград и Любимец. Собствениците на компанията имат разнороден бизнес - от хлебопроизводство през казина до сметосъбирането в Смолян.

Труд

ГДБОП атакува рафинерия „Полисан" в Русе. Агенти на ГДБОП и митничари нахлуха в централния офис на рафинерията „Полисан" в Русе.

Акцията започна днес сутринта и е под надзора на Специализираната прокуратура. Разследването е за данъчни престъпления, свързани с търговия с гориво. Активните процесуално-следствени действия са свързани с подозрения, че на пазара са пускани дизел и бензин без платен акциз.

В проверката не участват русенски полицаи, митничари и прокурори, съобщиха местните сайтове. Командированите от София криминалисти са претърсили  офиса на „Полисан" на четвъртия етаж в сграда на бул."Придунавски", откъдето е иззета документация.

Петима души са били разпитани и освободени. Към момента задържани няма.

Фирма „Полисан" е специализирана в производство на различни видове горива и битумни продукти. Тя снабдява  някои от големите български предприятия. Самото производство е изнесено на площадката на бившия завод КТМ край Русе.

Цялото ръководство на „София тех парк" е сменено. Цялото ръководство на държавната компания „София тех парк" е сменено, съобщи министърът на икономиката Теодор Седларски пред журналисти по време на форум в иновативния парк, предаде БНТ. Седларски не уточни кои са новите ръководители.

Това е станало на общо събрание в понеделник, което е било свикано далеч преди острата реакция на собственика на „Уолтопия" Ивайло Пенчев и няма нищо общо в гневното му писмо от миналия петък, обясни Седларски.

По думите му смяната на ръководството, което издържа едва шест месеца начело на дружеството, било планирано. На общото събрание е взето решение бордът да се намали от петима на трима.

Вчера от министерството съобщиха за проведена среща между Седларски, заместника му Лъчезар Борисов и началничката на кабинета му Снежана Георгиева с Ивайло Пенчев. На срещата били обсъдени всички проблеми, които среща инвеститорът в работата му с двете компании с държавно участие, ангажирани с насърчаването на инвестициите и иновациите, както и проблеми, които забавят инвестиционните процеси и са провокирани от местни администрации. От МИ обещаха бързи действия по решаване на проблемите както от „София Тех Парк" АД, така и от „Национална компания индустриални зони" ЕАД. Министерството щяло да съдейства и за срещи с частните компании, отговорни за част от довеждащата инфраструктура.

„Новите лица в него досега не са били в управлението и не са били свързани по никакъв начин с управлението на парка", каза днес министърът на икономиката. Той аргументира смяната на старото ръководство с бавната му работа и пропуски в нея, но без да конкретизира.

Отстраненият директор на „София тех парк" Иван Симеонов също не пожела да съобщи кой е неговият наследник и останалите членове на борда. Самият той беше включен като лектор в програмата на днешното събитие, за да представи дейността на тех парка.

Заявените промени все още не са отразени в Търговския регистър. Мандатът на досегашния борд изтича на 11.05.2020, а в него влизат:

Иван Божидаров Симеонов

Кирил Росенов Гератлиев

Елица Стоянова Караджова

Пламен Димитров Накев

Йолиан Маринов Иванов - заличен

Филип Симеонов Кирев

Заличаването на Йолиан Иванов е от 3 октомври 2016 г.

Преди година оставките си подадоха изпълнителният директор Елица Панайотова (бивш служител в компаниите на Росен Плевнелиев) и Евгени Ангелов, икономически съветник на предишния президент, които работеха в София тех парк от създаването му.

На тяхно място влязоха кадри като Пламен Накев, бивш член на ръководството на Летище София и РВД и главен счетоводител на фалиралия държавен превозвач „БГА Балкан" през 90-те години и Филип Кирев, главен секретар на СДС и началник на политическия кабинет на Божидар Лукарски в Министерство на икономиката.

Стандарт

Гъски изяли парите за биоземеделие. Гъските изядоха парите за биоземеделие, заяви министърът на земеделието Христо Бозуков. 65 млн. евро по мярка за агроекология са отишли за опазване на птиците, допълни той. "Давани са субсидии на зърнопроизводители, понеже в техните ниви гнездят зимуващи видове гъски", обясни министърът.

Той сигнализира за проблем, свързан с остър недостиг на пари за мерките агроекология и биологично земеделие. Въпреки че Програмата за развитие на селските райони е за период от 7 години - до 2020 г., парите за агроекология са похарчени само за 2 години. Още по-критична е ситуацията със субсидиите за биопроизводители. За 2 години са разпределени суми, които надхвърлят бюджета с 49,3 млн. евро. Затова на 28 февруари министърът е подписал заповед за ограничаване на приема на нови заявления по мерките за агроекология и биологично земеделие. Това не прекратява изплащането на пари на бенефициенти, към които вече е поет ангажимент в предишни кампании.

Директните субсидии за фермерите ще бъдат изплатени по-рано от миналата година. "Въпреки твърденията, че смяната на ръководството на ДФ "Земеделие" ще предизвика сътресения, фактите показват съвсем друго", заяви министърът. Основните разплащания по схемите и мерките за директно подпомагане ще приключи в рамките на май 2017 г. Това е с един месец по-рано от 2016 г., заяви министър Бозуков.

Към февруари 2016 г. по линия на директните плащания са преведени 816,5 млн. лв., а до края на този февруари сумата е над 827 млн. лв.

Министър Бозуков съобщи, че миналата седмица е сезирал прокуратурата за две скандални обществени поръчки за юридически услуги. Те са общо за 1 млн. лв. и са свързани с изготвянето на "Кодекс за поземлените отношения".

Затъваме заради GSM и компютри. Българинът най-често затъва в дългове заради телефони, компютри и телевизори. За тези лъскави джаджи нащенецът - особено, ако още няма 30 г. и е прясно назначен на първа работа, е най-склонен да тегли заем. Ниската финансова култура обаче не му позволява за прецени може ли да го върне...

По-малко българи затъват с дългове, но затова пък - с по-големи суми. Това сочат анализите на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), представени вчера.

Средният размер на необслужваните задължения на българите скача с 22% през 2016 г., каза Райна Миткова, председател на АКАБГ. Средният размер на индивидуалният дълг на българина е почти двоен спрямо този, който е отчетен преди две години. Потребителите вече задлъжняват по-рядко, но за все по-големи суми. По думите на Миткова причината за това е, че оптимизмът на нашенците расте през последните две години. Подобрението в икономическата обстановка е върнало интереса на хората към теглене на кредити и това е довело до ръст в банковото и в небанковото кредитиране. Просрочените задължения през 2016 г. са средно 912 лв., при 747 лв. за 2015 г. А през 2014 г. сумата е била 485 лв.

"Въпреки че българите задлъжняват за все по-значими суми, броят на хората, които не успяват да изплатят заемите си, видимо намалява през 2016 г.", каза Милена Виденова, зам.-председател на АКАБГ.  "Намаляват длъжниците, които не са погасили вноската по дълга си поради забавено възнаграждение от работодател, което е позитивен знак", обясни Райна Миткова. В началото на 2017 г. обаче нещата не стоят по същия начин.

От АКАБГ отчитат с около 10% по-ниски нива на плащане през януари и февруари в сравнение с година по-рано. Основната причина за това е студената зима и по-високите сметки за отопление, както и разходи за лекарства в този сезон, посочиха експертите. Освен това много сектори, силно обвързани с метеорологичните условия - като строителство, озеленяване, земеделие, са били буквално блокирани от ниските температури. Заетите в тях са останали с минимални доходи, което е довело до реални трудности да погасяват задълженията си.

Очакванията на компаниите са плащаемостта постепенно да се подобри с покачването на температурите. Най-много бързи кредити се теглят за мобилни телефони (21%), компютри, таблети, аудио системи (17%) и телевизори (17%). 16% са за бяла техника, 8% за мебели, а 6% за непогасен потребителски банков кредит. Всички данни са от проучване, проведено от независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България по поръчка на асоциацията. Статистиката обхваща обработваните дългове от 16-те компании, членуващи в нея и заемащи дял от над 75% от пазара на необслужвани задължения.

Според Александер Грилихес, член на УС на АКАБГ, ниската финансова култура и като следствие - неумението да преценим дали можем да си позволим определена покупка, е причината за трудностите да изплатим впоследствие този тип задължения. Това проличава от разпределението на стоките и услугите, за които потребителите обичайно пристъпват към "бърз" кредит. "В началото на класацията виждаме заеми за изплащане на мобилни телефони, компютри и таблети, телевизори", каза Грилихес.

Монитор

Дрипшоповете въртят оборот за 100 млн. лв. годишно. Оборотът на магазините за дрехи втора употреба в България е поне 100 млн. лв. Това съобщи за „Монитор" Севдалин Спасов, председател на националния съюз на търговците от този бранш.

„Пазарът е силно конкурентен, защото сме в ЕС и всеки може да внася и да продава", обясни браншовикът.

„Основните доставки са от Европа - Германия, скандинавските страни, Италия. Има и внос от САЩ и Канада, но делът им е около десетина процента. Много се разрасна и онлайн търговията, която зае дял от над една пета. Темповете на развитие на тези сайтове са високи и те вече са сериозни конкуренти на класическите магазини. Динамиката в бранша е голяма. Откриването на магазин излиза към 10 000 лв., които лесно се прежалват. 20-30% от магазините затварят до шестия месец", допълни Спасов. Според него пазарът ни обаче е стабилен и продължава да расте. „По груби данни в сектора са заети около 20 000 души. Има много фирми, които внасят стока, сортират я и я реекспортират.

Реекспортът върви по две направления. Едната, по-хубавата част от дрехите се връща в Западна Европа, защото там е на мода да се щадят ресурсите на планетата и продажбите на дрехи втора ръка растат. Същото е и в Щатите, където вече има вериги с по над 2000 магазина. Голяма част от останалото отива за Африка и Азия. В Индия старите дрехи се използват за суровина за производството на вата за седалките на автомобилите или за изолация на сгради. От подметките на старите обувки (най-често маратонки) се правят покрития за детските площадки", обясни браншовикът. По думите му българинът купува по-качествените 10-15% от дрехите доставяни у нас.

Информация на агенция „Митници" сочи, че за 2016 г. и първите 2 месеца на 2017 г. страни извън ЕС сме внесли 12,4 т дрехи втора употреба на стойност 22,07 млн. лв.

Най-често в сайтовете за дрехи втора употреба поръчваме стоки за до 30 лв., а в магазините средната цена на покупката е 10-20 лв., показа репортерска проверка на „Монитор".

„Предимно жени пазаруват в онлайн магазина ни", обясни Калина Дянкова от един от сайтовете. „Те поръчват предимно маркови дрехи. Основно рокли и дънки, както и потничета. Средната сума на всяка поръчка през интернет е 20-30 лв. Мъжете предпочитат да си купуват ризи и дънки, горе-долу за същите пари. Обикновено основният наплив от пазаруващи е около празниците на традиционния Черен петък и преди Коледа и Нова година", поясни тя. „Стоката си я зареждаме основно от Италия. Част от дрехите се купуват на килограм, а марковите - на бройка", уточнява Дянкова.

Според служителка в друг онлайн магазин за употребявани дрехи 80% от клиентите в сайта са жени. По думите й цената на покупката зависи от намаленията, които се предлагат. Хората предпочитат да поръчват, когато има промоции. Пиковете на пазаруване са през есента, когато си сменят гардероба.

Вероника Койчева, началник-склад на една от фирмите в бранша, смята, че основно се купуват втора ръка спортни дрехи - тениски и якета, като има и месеци с по-малко поръчки от търговците на дребно. „Обикновено това са януари и февруари, когато сметките за ток са по-високи. Другият период е от края на август до началото на септември, което може би е свързано с подготовката на децата за училище", допъли Койчева.

В магазин на централна софийска улица в студените мартенски дни хората купуваха предимно панталони и якета. Цените на първите бяха по 4-5 лв., а на якетата - не повече от 20. Всеки клиент на касата получаваше и талон за отстъпка от 15%, която може да ползва при следващата си покупка. Според касиерката в търговския обект повече клиенти обикновено има след всяко зареждане на стока и в петък и събота. По думите й хората купуват почти всичко.

Всеки четвърти шеф ще наема нови служители. Всеки четвърти работодател ще наема нови кадри през следващите 3 месеца, показва проучване на „Менпауър" сред 620 фирми. За сравнение от януари до март едва 14 на сто от анкетираните са възнамерявали да увеличат броя на подчинените си. И през следващото тримесечие най-търсени ще са служителите в сферата на производството, където заетите от април до юни ще се увеличат с 26%.

С 1/4 ще нарасне и търсенето на продавачи и дистрибутори. Финансисти, застрахователи и брокери на недвижими имоти ще са сред специалистите, които ще намерят лесно работа. До началото на летния сезон работодателите в тези сфери плануват да раздуят щата с 19%. Според директора на „Менпауър" за България Надя Василева работодателите са предпазливи в намерението си да увеличават щата. „Демографската криза и обезлюдяването в някои региони на България, както и постоянно растящият дисбаланс между наличните работни места и нужните умения за тях сериозно затрудняват разрастването на бизнеса", отчита Василева. Работодателите в Пловдив са най-оптимистични в прогнозите си за ръст на персонала. Фирмите в региона възнамеряват да увеличат работещите с 23 на сто. „Очаква се периодът между април и юни да е най-силният за пазара на труда в региона от 2011 г. насам", обясниха от „Менпауър". Столичните началници са решили да увеличат подчинените си с 16%, тези във Варна - с 9 на сто, а фирмите в Бургас и Русе смятат да увеличат персонала си с едва 5 - 6%. През пролетния сезон търсенето на кадри за строителството се увеличава с 5%.

Зидари и мазачи ще намират препитание по-лесно от шофьори, които бяха сред най-дефицитните служители в началото на годината. Търсенето на сервитьори, готвачи и камериерки ще остане без промяна през следващите три месеца. Хотелиери и ресторантьори смятат да увеличат персонала си със 7%, колкото беше и в периода януари - март. 4 на сто от шефовете ще намалят броя на подчинените си, показват още данни от проучването. В сравнение в периода януари - март 7% от фирмите са редуцирали персонала си.