24 часа

За скици на имоти няма да се плаща. Плащането на такси за вадене на скици за имоти ще отпадне до 2 години. Гражданите вече няма да е необходимо да вадят скици и да ги представят пред общините, а местните власти служебно ще си ги изтеглят от онлайн услуга. Това обяви министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова на дискусията "Региони в растеж", която "24 часа" организира в Бургас в партньорство със СИБАНК и с подкрепата на бензиностанции "Газпром".

Онлайн услугата ще обединява сегашната карта на земеделските земи и кадастъра и реално ще покрива 80% от територията на страната, обясни Павлова.

Над 120 представители на бизнеса, местната власт от Югоизточния регион препълниха залата в център "Флора" в Бургас. Домакин бе кметът на града Димитър Николов. Дискусията на "24 часа" уважиха още кметовете на Поморие Иван Алексиев, на Приморско Димитър Германов, на Карнобат - Георги Димитров, на Камено - Жельо Вардунски, на Несебър - Николай Димитров, на Царево - Георги Лапчев, на Айтос - Васил Едрев.

В момента в Народното събрание тече гласуване на законови текстове, които ще обединят картите на земеделските земи с кадастъра, така че всичката информация да е на едно място, обясни Павлова. Паралелно обаче министерствата на регионалното развитие и на земеделието работели по проекти за обединяване и дигитализация на картите на двата вида собственост.

Павлова обясни нововъведението в отговор на бизнесмена Атанас Аврамов, който сподели конкретен проблем с липсата на кадастрална карта на имотите в една от промишлените зони на града. Според зам.-кмета на Бургас Чанка Коралска обаче зоната си има планове, а вероятно става въпрос за проблем с конкретен имот.

Да се въведе по-широка децентрализация на местната власт, както изисква Европа на регионите, поиска Георги Николчев от Асоциацията на собствениците в туризма. След 2020 г. ще има ново регионално деление, като вероятно ще се намали броят на областите, за да отговарят на изискванията в европейските регламенти, София пък ще бъде отделена в отделен регион за планиране, обясни му Лиляна Павлова.

Все още няма яснота дали регионите за планиране ще останат шест, както са в момента, или ще бъде променена тяхната бройка, обясни тя.

"Благодарение на магистрала "Тракия" Южна България разцъфна, добрата инфраструктура разви и увеличи и БВП на региона, каза още Лиляна Павлова.

"Силната местна власт, възможностите на инфраструктурата и активен бизнес, който да участва в партньорство с местните власти, са трите нужни условия за развитие на регионите", посочи тя и обеща: "Досега давахме пари за регионално развитие, вече ще инвестираме в растежа на регионите."

Ефектите от досегашните 3,1 млрд. лв., инвестирани в регионално развитие, се виждат, особено в съчетание с инфраструктурата, подчерта министърката на регионалното развитие.

За растеж в регионите са нужни проекти, които генерират приходи, в които бизнесът е генератор на идеи, каза още Павлова. Тя даде за пример комплекс "Флората" в Бургас, в който бе организирана дискусията. На неговата територия се провежда паралелно на дискусията между власт и бизнес първият фермерски пазар, организиран от "24 часа" и Българската банка за развитие.

250 млн. лв. са делегираните целеви бюджети за общините в Югоизточна България, съобщи Павлова. 210 млн. лв. ще бъдат инвестирани по проекти за градски транспорт и модернизация на градската среда в петте големи града на региона - Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Казанлък. Още 40 млн. лв. са заделени за енергийна ефективност в по-малките градове като Поморие, Карнобат, Елхово, Малко Търново, посочи министърката.

Принципът е да не се финансират само най-големите градове, а към всеки един от тях да има поне по един по-малък град, който да балансира развитието на региона, обясни Павлова.

1,5 млрд. лв., или половината от Оперативна програма "Региони в растеж", е предоставена на общините. Те ще могат да изберат кои проекти да си финансират съобразно плановете им за градско развитие.

Голяма част от оперативната програма е заделена за подкрепа на три ключови реформи - образователната, здравната и социалната, подчерта Павлова. В образованието ще бъдат подкрепяни професионалните училища. За тях за цялата страна са заделени 130 млн. лв., 32,5 млн. лв. са за региона на Югоизточна България, съобщи още Павлова. Целта е в професионалните гимназии да бъдат изградени модерни лаборатории, така че бизнесът да може да обучава учениците по начин, който да отговаря на нуждите му.

В здравеопазването ще бъдат финансирани спешни центрове в 28 областни града и 188 малки населени места, ще бъдат закупени 400 линейки, така че да се осигури спешната помощ в цялата страна, обясни още Павлова.

350 млн. лв. са заделени и за ремонти на първокласни, второкласни и третокласни пътища, съобщи министърката. Приоритетно ще се финансират проекти в Северна България, но за Югоизточна също има предвидени ремонти по ключови трасета като Стара Загора - Раднево и Айтос-Възход, разказа Павлова.

Третата част от програмата е отделена към фонда на фондовете, където банките трябва да удвоят и утроят ресурса. Искаме да провокираме бизнеса да направи проекти и да ги финансира по-евтино по този начин, обясни Павлова. Вече сме финансирали с подобни схеми пазари, тържища, борси, езикови центрове, частни болници, завод за авточасти.

Най-важен за бизнеса, за да си осигури по-евтино финансиране, е гаранционният фонд, подчерта министърката. Засега е неясна обаче съдбата на запланувания фонд за туристическа инфраструктура, защото според Министерството на финансите е по-добре тези проекти да са част от фонда за градско развитие.

Мобилните пчелини, които се разполагат в горски територии, трябва да сключват договори с държавните горски предприятия за наем, препоръча земеделският министър Десислава Танева на пчеларя от Царево Манол Тодоров. С договора за наем пък вече ще може да се кандидатства за подпомагане пред Държавен фонд "Земеделие".

След около 2 години се очаква да бъде удвоен пътят Бургас-Слънчев бряг, ако всички процедури преминат без обжалвания, отговори Павлова на Владимир Кисьов от Българската туристическа камара.

НСИ: Средна пенсия от 2000 лева след повече от 45 години. Средна пенсия от 2000 лева след не по-малко от 45 години. Това показва дългосрочната прогноза на Националния осигурителен институт. Шест пъти по-високите пенсии ще се дължат основно на повишаването на пенсионната възраст и вдигането на осигуровките с по 1% в следващите 2 години. Ефектът от последната пенсионна реформа обаче не само, че ще дойде бавно, но и ще бъде кратък, съобщава БНТ.

Експертите изчисляват - очаква ни двойно по-голяма средна пенсия в сравнително обозримо бъдеще. 570 лева през 2030-та година, при 330 лева сега. 900 лева през 2040-та и 2025 лева ще бъде средната пенсия през 2060-та. Тогава средната заплата ще е над 5700 лева.

"Постепенно се увеличава размерите на пенсиите ,но в по-далечното бъдеще, някъде около 2030-та година, ситуацията започва да се променя към негативно

Ефектът от последната пенсионна реформа ще бъде кратък. В следващите 5-6 години ще видим повече приходи и по-високи пенсии, заради вдигането на осигуровките и по-късното пенсиониране. Но само след 15 години недостигът на средства отново ще се изостри - заради ниската раждаемост и застаряващо население, заради по-малко работещите и повечето пенсионери", каза Антоанета Ганчева - директор на дирекция "Планиране и прогнози".

На пръв прочит прогнозата на НОИ вещае едно светло бъдеще за пенсионната ни система. Но зад нея нещата стоят малко по-различно, защото докато докато пенсиите се увеличават, работещите намаляват, а дефицитът в НОИ расте.

"Макар и да повишаваме пенс.възраст да достигаме 65 години ,а някой който не може да си допълни стаж и до 67 да се наложи да работи, просто с това много малко младо население ситуацията от поне сегашна гладна точка, както я виждаме няма да е толкова розова", каза Ганчева.

През 2060-та година работещите хора у нас ще са с една четвърт по-малко. И 100 трудоспособни вече ще издържат 86 пенсионери, вместо 77 както е сега. Ниската раждаемост ще се задълбочи.

Експерти обобщават, че ще видим как вдигането на пенсионната възраст ще покрие част от дефицита в НОИ. Но социалната система явно се нуждае и от други мерки, за да изпревари задълбочаващия се демографския срив.

Капитал Daily

Доклад на ЦИД: В България има върховенство на корупцията. Корупцията в България е придобила системен характер, функционира като допълнителен данък за публични услуги, а държавните институции на практика са приватизирани от техните служители. Този извод се съдържа в най-новия доклад на Центъра за изследване на демокрацията( ЦИД), представен на специално организиран обществено-политически форум в София в понеделник.

Според доклада през 2016 г. нивото на податливост на корупционен натиск достига най-високото си равнище от 2000 г., а нивото на устойчивост от такъв натиск е по-ниско от 1999 г. насам. Експертите на неправителствената организация отчитат наличието на зависимости, известни като "завладяване на държавата" - влиятелните (като правило в бизнес средите) играчи са в състояние да си извоюват преференциално третиране от институциите чрез сложни корупционни сделки и други нарушения на закона.

По данни на ЦИД близо 1.3 млн. граждани са засегнати от корупция годишно, а едва 120 - 150 дела стигат до повдигане на обвинение, което е едва 0.01% от всички случаи.

Пробити институции

Авторите на доклада посочват, че административната корупция бележи ръст от 2011 г., като достига своя пик през 2013-2014 г. - при управлението на кабинета "Орешарски", когато почти 30% от населението над 18 години съобщават, че са участвали в корупционни сделки най-малко веднъж през предходната година. Така на практика корупцията се е върнала на нивата си от 1999 г. (виж графиката).

Данните за 2016 г. показват, че административната корупция нараства. При отчетеното високо равнище на разпространение на корупцията специализираните антикорупционни звена и органите на контролната система са неефективни и без необходимия капацитет, се посочва в доклада.

През 2015 г. е била извършена сравнителна оценка на публичните институции в България и Италия, която показва, че корупционният натиск върху служителите в българската администрация е по-висок в сравнение с италианските им колеги (виж графиката).

Дори в случаите, в които корупцията е очевидна, събирането на годни за съда доказателства се оказва изключително трудно, казват авторите. Стремежът корупцията да се докаже по най-сложния възможен начин (като се докаже, че е налице получената облага в резултат от извършеното нарушение) често е неефективен подход и води до невъзможност извършителите да бъдат осъдени. Повдигат се обвинения на служители, които впоследствие биват оправдани и се връщат на заеманите преди това позиции в държавните институции.

Завладяна държава

Според авторите на доклада има редица практически измерения на явлението - липса на отговорност (осъдителните решения срещу България в Страсбург се поемат от държавния бюджет - т.е. от данъкоплатците, а не от бюджета на съдебната система например), толериране на злоупотребата с власт и участието на държавни служители в организирани престъпни групи за събиране на "корупционна рента" (случаят с Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", акциите срещу митничари, както и установеното изваждане на 600 бензиностанции от списъка на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор).

За това, че политическата корупция се е превърнала в канал за въздействие върху законодателната и съдебната власт, говорят реакциите на институциите на фалита на Корпоративната търговска банка, както и разходите, свързани с проекта за АЕЦ "Белене". Гръмките обещания, че отговорните ще бъдат разследвани и техните деяния - разкрити, остават без резултат - не на последно място поради системни пропуски на продължителните разследвания, чието завършване постоянно се отлага.

В доклада се отчита и сериозната обвързаност между магистрати и политици, демонстрирана в скандалите в съдебната система през последните две години - уличените в тежка политическа зависимост магистрати, липсата на адекватно разследване на манипулираната система за случайно разпределение на делата, както и предизвестените назначения в съдебната власт. "Последното показва, че съдебната власт е подложена на външен натиск, а освен това определени кръгове от високопоставени магистрати предпочитат обслужването на политически интереси пред безпристрастното правораздаване. Подобна среда, която се съхрани и след разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийска и прокурорска колегия, улеснява завладяването на съдебната власт", коментират авторите.

Прокуратурата - ключов проблем

Цялостната работа на прокуратурата и безконтролната власт на главния прокурор също допринасят за феномена "завладяване". Авторите дават пример с поредицата от провалени знакови дела, нито едно от които не приключи с присъда за високопоставен политик или държавен служител. Като примери са дадени т.нар. афера "Костинброд", делото срещу Филип Златанов загубването на прословутия му тефтер с инициали, делата срещу Христо Бисеров и Цветан Цветанов.

"Липсата на резултати по нито едно от тези дела засили подозренията за политическото влияние на главния прокурор (без гаранции за отчетност и баланс на правомощията), с което се възпрепятства нормалното функциониране не само на съдебната власт, но и на цялата политическа система", заявяват експертите.

IT секторът в България не се притеснява от ефекта на Brexit. Един от най-динамично растящите сектори в България - технологичният, от години е подизпълнител за британски компании. На Острова работят и много български IT специалисти. Преди година и един от големите разработчици - "Фадата", беше купен от британска компания. Това са достатъчно предпоставки да се очаква излизането на Великобритания от ЕС да се отрази върху местната IT индустрия. За момента обаче българските дружества предпочитат да не дават твърде смели прогнози за ефектите, очакванията са основно за повишен интерес към аутсорсинг в региона заради по-ниските цени и високото качество. Някои международни разработчици като Luxoft и VMware дори отказват становище. Ето какво споделиха някои софтуерни компании пред "Капитал Daily".

Ивайло Славов, изпълнителен директор на BULPROS

Вероятно е преразпределение на бизнеса към компаниите в страните от Централна Европа

Централните офиси на много международни IT компании са разположени във Великобритания и използваха страната като портал към целия Европейски съюз. Поради това е възможно да се наложи да направят допълнителни офиси и да наемат различни екипи за страните в ЕС, тоест ще има отражение на IT сектора в самата Великобритания.

В България излизането ще го усетят компании, чийто бизнес е свързан с Великобритания, т.е. въздействието ще е сравнително малко. Всяка криза е възможност. Положителен бизнес ефект ще има при всички компании, които оперират в региони, които не са свързани с Великобритания. Вероятно ще има преразпределение на бизнеса към компаниите, които са по-силно представени в централноевропейския регион, както и в други райони, където ние оперираме.

Една възможна рецесия на Острова може да доведе до различни положителни ефекти върху българския пазар. Британските компании ще свият разходите си и предвидените финанси ще бъдат пренасочени към външни подизпълнители. Което ще подпомогне развитието на аутсорсинг сектора, тъй като ще се появят много запитвания за изнесени услуги.

Пламен Цеков, изпълнителен директор на "Скейл фокус"

Brexit би довел до евентуалното връщане на наши таланти

Brexit и неизвестността, която дойде с решението за излизане на страната от ЕС, ще засегне сериозно британските компании, на които по всяка вероятност тепърва ще им се наложи да търсят нови IТ партньори. В същото време с разрастването на ИТ сектора у нас българските компании са способни да предложат конкурентни услуги и цени спрямо конкурентите на континента.

Това са основните позитиви за IТ бизнеса у нас - неминуемо ще се увеличи търсенето на още повече аутсорсинг компании, особено ако Великобритания реши да "изгони" високообразованите емигранти извън страната.

Основният дял от бизнеса на "Скейл фокус" е именно работа по международни IТ и софтуерни проекти за големи и значими клиенти, търсещи изключително добри и закалени специалисти, устойчиво споени в силна и отговорна компания.

Конкурентоспособността на Острова и значителните партньорства на "Скейл фокус" там ще помогнат фокусът на индустриите, търсещи аутсоурсинг услуги, да е насочен върху нашата компания. Ние разглеждаме разместването на корпоративните пластове във Великобритания като възможност за договаряне на нови стратегически партньорства.

На база на проектите, които стартирахме, виждаме тенденцията как все повече местни и чужди компании започват да разчитат на професионални външни изпълнители за техните бизнес софтуерни нужди. Рискът от некачествено вътрешно изпълнение и дългосрочна професионална поддръжка е много по-малък, особено отчитайки трудния пазар на труда на IТ специалисти. Ако някоя компания няма класическите умения и техники да разработва професионално софтуерни решения, рискът от загуба на ноу-хау и устойчиво развитие и поддръжка е много голям.

Brexit би довел до евентуалното връщане на наши таланти, придобили безценни знания, контакти и опит във Великобритания, които да подсилят динамично развиващата се екосистема на аутсорсинг услугите. Това ще повлияе благоприятно на IT сектора и ще повиши нивото на конкурентоспособност на локално ниво.

Калоян Стефанов, директор "Бизнес развитие" в GemSeek

Може да има положителен ефект и търсене на по-изгодни услуги в България

Очакваме Brexit да окаже някакво влияние върху сектора IT и технологии, но може би този ефект няма да е сериозен. Ефектът би се усетил по-сериозно при фирми с големи партньори или пазари във Великобритания. Голяма част от компаниите в сектора не са пряко зависими от пазара във Великобритания и няма да усетят сериозен ефект. От регулаторна гледна точка би имало потенциални усложнения по течение на т.нар. Safe Harbour Agreements за обмен на лични данни между държави. Този ефект зависи от потенциални договорености, които Великобритания би сключила с ЕС след напускането си и отново е валиден за компании, които работят с лични данни на британски клиенти.

Част от нашите клиенти и партньори са във Великобритания, заради което очакваме и евентуален ефект от влошаване на икономическата конюнктура на Острова, съответно свиване на пазарите на нашите клиенти, както и поевтиняване на паунда. Възможно е да има и положителен ефект, тъй като все още нашите услуги са по-конкурентоспособни откъм съотношение цена/качество - при свиване на бюджетите на компаниите е възможно и нашите услуги да станат още по-атрактивни и да получим по-голям дял.

Трудно е да се каже дали ще има и положителни ефекти. Ако да, то тези ефекти биха дошли по отношение на усилия за съкращаване на разходи и търсене на по-изгодни услуги в България от страна на базирани във Великобритания компании. За съжаление спадът в стойността на британския паунд действа в противоположната посока и ни прави по-скъпи за британските компании.

Филип Мутафис, основател и управляващ партньор на "Балкан сървисис"

Изтичането на мозъци към Великобритания ще стане по-трудно

Засега, както и за следващите две години нищо няма да се промени. Единствената новина е поевтиняването на британската валута, което прави аутсорсинга към Великобритания по-скъп и неконкурентен спрямо местните ресурси.

Не смятам, че в момента могат да се правят сериозни изводи и анализи. Софтуерната индустрия работи успешно с държави от EС, с държави полу-EС (Норвегия, Швейцария) и държави извън EС (САЩ, Канада и др.). Ще бъде и малко по-сложно да изтичат мозъци към Великобритания, което за мен е положителна новина.

Станимир Комитов, изпълнителен директор на "Юнифай сървис център"

Не очакваме нито негативни, нито положителни последици върху бизнеса в България

На този етап не можем да очакваме негативни ефекти или сътресения. Тъй като "Юнифай" е част oт семейството на френската Atos, която участва сериозно както в частния, така и в публичния сектор във Великобритания. Имат и много проекти за държавни институции, които ще продължат да изпълняват през следващите години. Портфолиото на компанията е много диверсифицирано.

Що се отнася конкретно до бизнеса ни в България, също не се очакват негативни ефекти. Тук се работи за клиенти на глобално ниво. Услугите ни за пазара във Великобритания процентно са доста по-малко, отколкото например в САЩ или Западна Европа. На този етап е рано да говорим и за положителни ефекти.

Сега

"Турист без ясен профил" - враг №1 на МВР в Слънчев бряг. Масовото присъствие на полицаи и данъчни по морето вече предизвиква недоволство. Туристи се оплакаха, че след престрелката в бар миналия месец Слънчев бряг е заприличал на военна зона, а на пропускателните пунктове текат сериозни проверки. Полицията проверява всяка луксозна кола, а данъчните спират туристи на излизане от барове и ресторанти, за да ги питат дали са получили касова бележка. МВР не се трогна от критиките и вчера разясни кой подлежи на щателна проверка - хора, които нямат вид и профил на летовници, т.е. вкарват акцизни стоки и не са по къси панталони и с раници.

"Спират те на: кръговото на Поморие, кръговото на Несебър, на входа на Слънчев бряг, вътре в комплекса, след комплекса, както и на случайни други места. Общо проверките са с една повече от тези в Кербала, но все пак там е НАТО, тук е само полицията, няма чак такава сигурност. На всеки разклон те спират и те проверяват. В Маями полицията по брега е по къси гащи и с велосипеди, тук - с бронежилетки и автомати", оплака се тв водещият Емил Кошлуков.

Началникът на бургаската полиция Калоян Калоянов обаче не е съгласен с критиката. "Възможно е такъв вид полицейско присъствие, съчетано с проверки от други контролни органи, да доведе до някакъв дискомфорт. Но той е само за тези, които имат притеснения. Лично съм проверил всеки един пункт и трябва да ви уверя, че колегите спазват много стриктно изискванията, които съм поставил - да се проверяват хора и автомобили с рисков профил. Не считам, че полицейското присъствие в Слънчев бряг предизвиква отлив на туристи. Факт е, че това води до един друг резултат, който вече отчитаме - намаление на броя на престъпленията. Предвид ситуацията, включително и в съседни страни, виждам голям резон в по-засиленото полицейско присъствие в Слънчев бряг, където през юли и август броят на туристите става 500 000", обясни Калоянов пред "Дарик". На въпрос попада ли в графата "рисков профил" дрескодът - пура и бронежилетка, както на 8 юни Димитър Желязков-Очите се появи в ресторант в Слънчев бряг и бе посрещнат с канонада от изстрели, комисар Калоянов отговори: "В момента такова явление не се наблюдава".

Калоянов даде пример кой трябва да има готовност да бъде проверен: "Рисков профил на автомобил е такъв, който превозва високорискови стоки от гледна точка на акцизи - наливен алкохол, стоки без бандерол. И човек, който явно няма профил на турист, а целите му са съвсем други. Достатъчно професионализъм има у колегите, за да могат да преценят кого да проверят", обясни той.

Полицията увеличи присъствието си в Слънчев бряг след престрелката, при която Димитър Желязков-Очите бе тежко ранен, а бодигардът му Александър Алексиев - убит. Премиерът Бойко Борисов нарече случилото се "махленска свада", но предупреди, че подобни изпълнения ще провалят туристическия сезон. След това нареди масови проверки на данъчните в целия курорт. Той се закани, че няма да остане непроверена нито една луксозна кола. Очаква се днес данъчните да дадат някакви данни за проверките си. Междувременно търговци в курорта разказаха, че от НАП са изключително активни и в момента. Проверките им започват вечер, като инспекторите се докарват с автобус в курорта и започват да обикалят заведенията.

Разследването на прокуратурата по престрелката в Слънчев бряг стигна до извода, че става дума за организирана престъпна група. Като обвиняеми за участие в нея бяха привлечени общо седем души. Соченият за лидер на групата Божидар Кузманов-Кравата избяга и се издирва. Друг от заподозрените - Данаил Петков, наемател на заведението, където стана престрелката, също замина за чужбина. За задържането му е издадена европейска заповед за арест. Докато МВР го издирваше, той даде две интервюта за националните телевизии. В крайна сметка бе арестуван в Испания преди няколко дни. Разследващите обясниха, че сега има два варианта за връщането му у нас. Единият е той да се съгласи доброволно да се върне, другият е чрез съдебно решение. Процедурата ще отнеме около месец.

30 млн. европари отиват за наемане на сезонни работници. За заплатата, осигуровките и обучението на сезонните работници в туризма и производството за първи път ще има заделени целенасочени средства от Брюксел. Фирми от двата сектора ще могат да кандидатстват по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" за 30 млн. лв. Подобна схема - за определени сектори, и то за сезонна заетост - ще има за първи път. Тя ще е за наемане на кадри за следващия летен сезон. Това се разбра от думите на социалния министър Зорница Русинова, цитирана от пресцентъра на ведомството.

Туризмът е един от секторите у нас, които най-често се оплакват от липсата на кадри. Идеята на Русинова е през неактивния зимен сезон служителите да се обучават, а през летните месеци на фирмите от туризма и производството да се плаща за субсидираната заетост. Схемата все още не е публикувана и не са ясни условията й - за какъв период ще се поемат разходите на фирмите от Брюксел и какво ще е задължението на бизнеса да осигури последваща заетост на хората със собствени средства. Не е ясно и как ще се гарантира ефектът от харченето на парите. През април социалното министерство обяви подобна схема за субсидирана заетост за наемане на безработни над 29 г. - "Обучение и заетост", и интересът на фирми, които управляват курорти по морето, да наемат готвачи, сервитьори и др. сезонен персонал, бе огромен. Министерството одобри значителен брой от тези искания, но след скандал заради сигналите за нарушения по класирането се наложи да отмени първото класиране. То обаче постави въпроса доколко е ефективно да се харчат пари за сезонни работници.

До края на годината общо 506 млн. лв. от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" ще са на разположение на бизнеса за разкриване на нови работни места и обучения на персонала, съобщи Русинова. Сумата е около 1/4 от ресурса по програмата до 2020 г. Русинова отчете, че от началото на новия програмен период са отворени 21 схеми по оперативната програма и вече са разплатени 160 млн. лв. на бенефициентите.

Около 5000 младежи се трудят в реална работна среда с европейските средства, а според данните на министерството около 40% от тях остават при същия работодател след приключване на субсидираната заетост. До края на годината предстои да заработят няколко схеми за бизнеса. Още 72 млн. лв. ще бъдат заделени за младежка заетост и други 100 млн. лв. за разкриване на нови работни места. За по-добри условия за труд във фирмите бизнесът може да кандидатства в схема за 80 млн. лв. По няколко схеми за обучения и заетост има над 250 млн. лв. "От септември започва и обучение на хора чрез ваучерната система, като ще има и периоди на субсидирана заетост между 6 и 9 месеца. Така бизнесът ще може да подготви своите хора навреме преди усилените сезони и да се превъзмогне липсата на обучени хора за работа", обясни Русинова. Става дума за схемата "Обучения и заетост", по която има 81 млн. лв. и тръгна с фалстарт. Заради редица сигнали от фирми за нарушения по процедурата за кандидатстването, класирането бе отменено. При втория опит бяха разпределени 30 млн. лв. между 1100 работодатели за близо 4300 работни места. Останалите 51 млн. лв. не могат да се усвоят в момента, защото все още не е заработила ваучерната система, с която работниците ще се обучават.

Щедро

Цели 5 млн. лв. от парите от Брюксел пък ще бъдат похарчени за консултации на безработни и работещи българи, които искат да станат предприемачи. Схемата ще се казва "В подкрепа на предприемачеството", а с парите по нея желаещите ще "получат консултантски услуги за подготовка на бизнес план и ще се включат в обучения, за да придобият нужните за управлението и развитието на бизнеса знания и умения".

Труд

ГЕРБ подлага децата на наркотестове. Връзката родител - дете е почти нарушена в България, семейните ценности ги няма. Това заяви Цветан Цветанов, мотивирайки забележителната идея на ГЕРБ за въвеждане на тестове за наркотици във всички училища в България. Шефът на парламентарната група на ГЕРБ и на вътрешната комисия в Народното събрание е твърдо решен тази идея да стане реалност и започва кампания за преодоляване на съпротивлението в полезния й ефект.

На дискусия по случай Световния ден на наркоманията преди дни Цветанов за пръв път спомена, че тестът за дрога би могъл да стане част от ежегодните профилактични прегледи при личните лекари на децата. В лабораториите той струва 27 лв. най-малко и установява наличието на морфин, кодеин, хероин и кокаин.

"Когато говорим за сигурността и здравето на децата, не трябва да говорим за пари", каза решително Цветанов по Нова тв. Той не уточни от кой клас нагоре ще се тестват учениците. Но като се има предвид, че общият им брой е около 755 000, излиза, че някоя фирма, производител на тестленти за дрога, би имала солидна годишна печалба от приложението им в училищната профилактика.

Сега профилактичните прегледи включват измерване на ръст, тегло и гръдна обиколка, кръвно, зрение и изследване на урина. Те са задължителни, така че наркотестовете също биха били такива и при пропускането им родителите ще се глобяват от 50 до 100 лв., както законът предвижда.

Според Цветанов родителите днес, "забързани в ежедневието си, не могат да обърнат внимание на децата си". От думите му се разбра, че именно затова те сами не биха завели на преглед децата си, макар някои от тях да споделили с него притеснението си, че малките "употребяват".

Шефът на ПГ на ГЕРБ призна, че "темата среща голямо съпротивление", но според него то може да се преодолее, като се организира "съответната дискусия в здравната и образователната комисия".

"В интерес на истината не съм се интересувал от външната практика", каза още Цветанов на въпрос дали се прилагат такива тестове в други страни. Той заключи: "Най-важното е да съхраним децата и да не се включват в мрежите на разпространение на наркотици. Ако не направим това, след време половината от децата, които са почти на 20 години, ще са наркозависими".

1500 лв. за мафията от магазинче в Слънчев бряг. За да развиваш какъвто и да е бизнес в „Слънчев бряг", трябва да си платиш на мафията. Това съобщи днес пред „Труд" шефът на Легия „Антимафия" Григор Здравков по повод течащото в момента преразпределение на териториите между силовите групировки в курорта след прострелването на Димитър Желязков-Митьо Очите.

„За да си отвориш магазин в града се заплаща средно по 1500 лв. на седмица - като твърда сума или процент от оборота", каза Здравков. Процент плащали дори и студиата за татуировки, за да работят спокойно, но и за да им се водят клиенти. На рекет са подложени и таксиметровите шофьори, твърдят от гражданското сдружение, което се бори с корупцията и престъпността. Автокрадците пък плащали на местните босове, ако искат да задигнат някоя кола.

Според Григор Здравков наркодилърите в курорта продавали най-много амфетамин. Той се приготвял основно в домашни нарколаборатории в Сливен, Ямбол или Стара Загора. „За едно денонощие могат да се произведат около 20 кг. Най-тайното нещо на майсторите е рецептата им за забъркването на дрогата. Цената й може да стигне до 150 000 евро", каза Здравков.

От полицията съобщиха, че преди летния сезон за по-малко от месец в Сливенско са разбити няколко нарколаборатории. От 2013 г. досега са затворени близо 20 цеха за дрога, а осъдените са над 18.

Според криминалисти двете основни фигури, ръководещи подземния свят в Слънчев бряг, са Димитър Желязков-Митьо Очите и мъж с прякор Радо Слънцето. Той получил прозвището си, след като поел управлението на всички имоти на бившата ВИС в курортния град след убийството на Георги Илиев през 2005 г. Григор Здравков обаче заяви, че Слънцето „се занимава на 90% с чисти неща" и не даде вяра на версията, че той ще поеме бизнеса на Желязков в района.

Смята се, че тази дейност ще се заемат приближени на несебърския наркобос. Според председателя на Легия „Антимафия" правителство нямало да позволи война за преразпределение на територии в курорта.

Стандарт

Скочиха покупките и продажбите на злато. Увеличиха се и покупките и продажбите на злато след проведения референдум във Великобритания за излизане от ЕС (Брекзит). Това заяви за "Стандарт" Димо Стефанов, финансов анализатор на "Тавекс".

"Има хора, които  мислят, че златото ще поскъпне още повече и купуват още от началото на годината. Но има и много други, които отдавна не са виждали цената толкова висока и в момента виждат възможност да реализират някакви печалби", допълни той.

"Особено с "Брекзит" и скока на цената на златото със 7-8%, наблюдаваме и увеличаване на продажбите от страна на клиентите. Обикновено дребните инвеститори и тези, които прекупуват скрап, когато се вдигне рязко цената, продават повече, отколкото купуват. През юни сме купили с около 10% повече злато в сравнение с предния месец, и то най-вече заради това, което се случва с Великобритания. В последната седмица на юни имаше по-голям ръст на нашите покупки на злато", обясни Димо Стефанов.

Според него  повечето българи вече са достатъчно финансово грамотни и когато искат да вложат парите си, купуват инвестиционно злато. При него надбавките са много по-ниски, отколкото ако се купуват златни бижута. "Откакто сме започнали работа на българския пазар, виждаме, че хората все повече купуват инвестиционно злато", каза Димо Стефанов.

Сключиха две виртуални сделки за газ от Гърция. Две реални сделки за покупко-продажба на природен газ са сключени през първите 4 дни след откриването на виртуалната търговия със синьо гориво у нас. Това съобщиха за "Стандарт" експерти от "Булгартрансгаз". Сделките са с регистрината в Ротердам, Холандия, компания Vitol Gas and Power B.V.

Първата сделка - за 537 куб. м газ, е сключена още на 1 юли, няколко часа след откриването на виртуалната търговия със синьо гориво. Втората сделка за около 500 куб. м газ е била сключена вчера преди обяд. Изтъргуваните количества са транспортирани до ГРС "Димитровград", обясниха от националната газопреносна компания. Тези количества наистина са малки, тестови, но са показателни, че българската газопреносна система е отворена, коментира енергийният експерт проф. Атанас Тасев. От 1 юли наши фирми могат да купуват виртуално газ от Гърция, а реално получават руски газ, който се отклонява от транзитния газопровод, по който се доставя руското синьо гориво за Гърция през България. Вече няма никакъв технологичен проблем по всяко време да бъдат сключени сделки за виртуална търговия с газ в рамките на договорените до 3 млн. куб. м на ден, което прави над 1 млрд. куб. м годишно, т.е. 1/3 от потребяваното у нас синьо гориво.

Припомняме, че на 24 юни в Сидирокастро беше подписано споразумение между "Булгартрансгаз" и DESFA за свързване на газопреносните системи на България и Гърция. Документът създаде условия за виртуална търговия на природен газ за 3-месечен тестови период - от 1 юли до 30 септември. Виртуалните доставки станаха възможни след проведените преговори за освобождаване на капацитет от транзитния газопровод за Гърция, които се водиха между газопреносните оператори на България,

Гърция и "Газпром". С това Русия чрез "Газпром" демонстрира готовност за договаряне с ЕК по Третия енергиен пакет, което ще даде зелена светлина пред бъдещия газоразпределителен център "Балкан" край Варна, обясни проф. Атанас Тасев.

Монитор

Тестове за кръв пропускат хепатит и СПИН. Тестовете, с които в България се проверява кръвта, дадена от дарителите, не улавят инфекциите в прозоречния период - времето, в което още не са се изразили, но вирусът или бактерията вече са налице. Това призна пред „Монитор" директорът на Националния център по транфузионна хематология д-р Николай Андреев. Така може да бъдат пропуснати смъртоносни инфекции като хепатит и СПИН. Причината е, че маркерите, които се ползват в родните болници, или са от по-старо поколение, защото те са по-евтини, или пък методологията е такава, че не хваща прозоречния период при инфекцията, обясниха хематолози.

При различните инфекции прозоречният период е различен, но например при хепатит С е между 30 и 40 дни.

Само 30% купуват сирене от чисто мляко. Само около 30% от потребителите у нас могат да си позволят да купуват качествени млечни продукти, приготвени от чисто мляко. Това каза за „Монитор" от Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България.

Според него около 40 са производителите, които продават със собствени марки опаковани млечни продукти по магазините. „Проблемите идват отчасти от станалите модерни напоследък различни марки на търговски фирми, които не са производители. Показват го, хванатите преди време продукти с наличие на палма, без това да е записано на етикета", обяснява той. По думите му трудно е да се произведе сирене от мляко и то да се предлага в магазина за 3 или 4 лв. за килограм". Според браншовика не повече от 10-15% от сиренето в България се прави в съответствие с БДС, който не е задължителен. Присадашки смята още, че по кръчмите масово пробутват имитиращи продукти за истински и съветва още при консумация на фалшиво сирене в заведение да се вдига скандал. По думите му трябва да има нетърпимост от страна на потребителите към подобни опити за измама.

Богдан Борисов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, смята, че над 60-70% от сиренето у нас се прави от чисто мляко.

„Затова не бива да се спекулира с проблема с палмата", предупреждава той. „Технологиите за използването на растителните мазнини в млечните продукти са изобретени в Германия и Дания за износа им в бедните страни по света. След това са въведени у нас. На пазара ни има имитиращи сирена по 2-3 лв. за кило и нормални за около 9 лв. За около 6 лв. също може да се намери сирене от мляко, с известни забележки. То може да е по-евтино, защото е с повече вода в него, зряло е не 40 дни, а само 20", пояснява браншовикът.

По думите на Борисов в страната има достатъчно мляко за производство на млечни продукти и дори е в излишък. „Въпросът е, че няма пазар. Вътрешното потребление е слабо. Пенсионерите с по 200 лв. пенсия трудно биха си позволили сирене за 10 лв.", казва още той.

Междувременно стана известно, че за последния месец Областната дирекция за безопасност на храните във Варна е хванала 68 килограма млечни продукти с изтекъл срок на годност в заведенията за обществено хранене в курортите край морската столица. Най-честите нарушения са необявяване на алергените в храните и неправилно съхранение на месните и млечните продукти.