Стандарт

Паркингите са най-желан бизнес. Общият брой на регистрираните касови апарати е 481,93 хил., като за две години се увеличава с 12,7%, сочат данните на Националната агенция за приходи. Увеличение се отчита при почти всички сфери на бизнеса - търговия на едро, аптеки, магазини за дрехи и обувки, ресторанти и места за забавление. Явно българите вече започват да харчат и все повече хора се опитват да стартират собствен бизнес, като откриват магазин или заведение. Така например баровете нарастват с 9,4% от лятото на 2014 г. досега и достигат 23 789 броя, ресторантите се увеличават с 13,5% до 13 519 броя, а при сладкарниците ръстът е с 14,8% до 2 251 броя.

Най-голям бум обаче има при платените паркинги, които за две години се увеличават с 47,6% и достигат 1625 броя в цялата страна. Причината за това е, че колите се увеличават, а необходимата инвестиция за откриването на платен паркинг не е голяма. Автомивките се увеличават с 25% до 1858 броя.

Най-голям е броят на обектите за търговия на дребно с разнородни хранителни стоки - 48 511, като за две години те се увеличават с 10%. На следващите места по масовост са баровете, и магазините на дрехи. Обектите за продажба на дрехи се увеличават с 9,7% до 22 617 броя, магазините за обувки и чанти нарастват с 11% до 4356, а за мебели - с 11,3%, до 3087. Във всички сфери на търговията се отчита ръст на броя на магазините. Това сериозно изостря конкуренцията и може би е една от причините за задържане на цените и дори за отрицателната инфлация през последните години.

Пунктовете за залагания и хазарт са повече от пицариите. Явно хората все по-често играят хазарт с надеждата да си оправят финансовото положение. В страната има 929 обекта за залагания и 666 пицарии, става ясно от данните на НАП. Като за последните две години, от лятото на 2014 г. досега, броят на пицариите е нараснал с 12,5%, докато обектите за хазарт се увеличават доста по-бързо - с 28,6%.

Много сериозен бум се отчита и при бизнеса, свързан красотата и поддържане на тялото. Магазините за продажба на хранителни добавки, стимуланти и фитнес уреди за две години се увеличават с 23% до 508 брой. А козметичните и фризьорските салони нарастват с 20% до 13 765 броя. Със сериозни темпове се разраства и бизнесът с автомати за закуски и кафе. Автоматите на самообслужване за продажби на стоки вече са 25 164, което е ръст с 11,8% за две години.

Ясновидките и гадателките с касови апарати вече са 56, при 52 преди две години, сочат още данните на НАП. Броят на кината, театрите и концертните зали с касови апарати се увеличава с 86% - от 393 преди две години на 732 сега.

Сериозният ръст на приходите от ДДС, наред с увеличения брой на касовите апарати, показва че все повече търговци регистрират коректно оборотите си.

Под 1% паднаха лихвите по депозитите в левове. Лихвите по левовите депозити на гражданите падат под 1% за първи път, като през месец май са средно 0,97%, при 1,17% за април. Лихвите по влоговете на домакинствата в евро са трайно под 1%, като за май намаляват до 0,7%, сочат данните на БНБ. Като някои банки дават годишни лихви от 0,05% по влогове в евро и 0,01% по тези в долари. Лихвите по левовите депозити на бизнеса също падат - средно до 0,29%, но по тези в евро се отчита ръст от 0,44% за април на 0,68% за месец май.

Лихвите по малките заеми за бизнеса в размер до 1 млн. евро през месец май се увеличават. Така въпреки падащите лихви по депозитите взимането на малки заеми от страна на бизнеса се оскъпява. Лихвите по малките бизнес кредити, договорени в левове, нарастват от 4,91% през април на 4,98% през май. А при заемите, договорени в евро, увеличението е по-голямо - от 4,50% на 5,06%. Като лихвите по малките заеми за бизнеса се увеличават за втори пореден месец.

При големите кредити за бизнеса обаче се отчита рязко намаление на лихвите. При заемите в размер над 1 млн. евро, договорени в левове, се отчита понижение на лихвите от 5,51% през април на 3,60% за месец май. А при големите кредити в евро, лихвите падат от 6,62% на 4,86%, сочат данните на БНБ.

Подобно е положението и при кредитите за гражданите. При потребителските заеми, които обикновено са по-малки по-размер, се отчита повишаване на лихвите, докато при ипотечните, които по принцип са за по-големи суми, лихвите намаляват. Годишният процент на разходите (ГПР), който освен лихвите включва и всички такси и комисиони, за левовите потребителски заеми нараства от 10,88% през април на 10,96% за май. А при потребителските заеми в евро ГПР се вдига от 7,84% на 8,24%. Както и при малките кредитите за бизнеса, потребителските заеми поскъпват за втори пореден месец. При ипотечните заеми обаче ГПР пада, като при левовите намалението е от 5,57% за април на 5,47% за май, а за договорените в евро - от 6,17% на 6,12%.

Капитал Daily

Кои са най-големите компании в България. Каква е била изминалата 2015 г. за местните корпоративни гиганти? Кои 300 компании намират място сред най-големите в страната според размера на приходите си, кои растат, кои падат, какви са печалбите им? Отговорите на тези въпроси и разрези по сектори ще можете да откриете в традиционната годишна класация на местните лидери "Капитал 100". Тя ще бъде представена на специално събитие във вторник вечерта.

Данните от тазгодишното издание показват, че за миналата година най-големите 100 компании в страната са имали общи продажби за 60 млрд. лв. Това се равнява на една пета от всички декларирани от бизнеса в страната обороти за 2015 г. В разширеното подреждане за втора поредна година сме включили информация за водещите 300 дружества в страната. Сумарните приходи в топ 300 са 85 млрд. лв. - число, съизмеримо с БВП на България, който за 2015 г. е 86.4 млрд. лв.

"Капитал" подрежда най-големите дружества в страната за десета поредна година. Освен класирането по приходи, специалното издание включва информация за финансовите резултати на компаниите и разнообразни разрези и анализи за бизнеса в страната. Класацията обобщава и интересните събития и тенденции в различните икономически сектори през изминалите 12 месеца, като обхваща над 95% от местните компании с годишни приходи над 100 млн. лева.

Завръщането на растежа

След две поредни години на понижения общите приходи на местните корпоративни гиганти започват да нарастват. Увеличението в оборотите на челната стотица е с 3.3%, което е малко над постигнатия от българската икономика през миналата година растеж от 3%. Следващите 200 компании също отбелязват сходен резултат - техните приходи са средно с 3.45% по-високи спрямо година по-рано.

Полъх на оптимизъм идва и от данните за финансовите резултати - след като преди година записаха обща загуба от близо 2 млрд. лв., през 2015 г. най-големите 100 дружества в страната отчитат печалба от почти 700 млн. лв. Броят на представителите на едрия бизнес, които работят на минус също намалява - за изминалите 12 месеца отрицателни финансови резултати имат 21 компании от челната стотица (при 29 за 2014 г.), а в подреждането от 101 до 300 губещи са само 25 дружества.

Растящите сектори

Сред секторните шампиони и през 2015 г. са производствените предприятия. Производителите на машини и оборудване записват поредна силна година, като водещите 40 компании в сегмента са успели да увеличат продажбите си средно с 18% за годината. Продължаващите инвестиции в разширяване на дейността, както и в изграждане на нови мощности на зелено, предвещават стабилен растеж в сектора и занапред.

На силна година се радват и строителните фирми. Там обаче растежът е заради еднократния ефект от мащабното разпределяне на европейски средства за инфраструктурни проекти покрай приключването на програмния период. От него особено се облагодетелства свързаният с политиката бизнес, което се вижда и в данните за лидерите в сектора - начело на подреждането през 2015 г. излиза свързваната с депутата от ДПС Делян Пеевски "Водстрой 98".

След тласък от държавата расте и хазартният сектор, където също растежът през миналата година е особено осезаем, а контролираното от Васил Божков дружество "Ню геймс", което е собственик на "Националната лотария", се оказва най-динамично растящият бизнес за последните 12 месеца.

Традиционно добре продължават да се представят компаниите от IT сектора и аутсорсинга. Годината е била особено силна и за производителите и търговците на оръжие, чийто бизнес расте заради многобройните конфликти по света.

Лидерите на класацията

Рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" остава неизменно начело на подреждането, макар и през миналата година приходите й да се свиват до 5.36 млрд. лв. Вицешампионът също е непроменен - медодобивният завод "Аурубис България" с продажби за 4.31 млрд. лв. за годината. Третата си позиция губи търговецът "Лукойл България" с 3.02 млрд. лв. оборот за изминалите 12 месеца, изместен от държавната НЕК.

За поредна година водещата десетка в класацията остава доминирана от представителите на енергийния бизнес, макар и тази година те да са с един по-малко. От топ 10 изпада държавната централа АЕЦ "Козлодуй", а съставът на групата се допълва от свързвания с депутата Делян Пеевски дистрибутор на цигари, вестници и напитки "Експрес логистика и дистрибуция". Хегемонията на компаниите от енергетиката и сектора на горивата на върха на подреждането и тази година разбива и търговецът "Кауфланд".

Шокът от Brexit не пуска пазарите. Европейските фондови борси продължиха да спадат в понеделник, като банковите акции пострадаха особено тежко в резултат на несигурността, създадена от решението на британските избиратели страната да излезе от Европейския съюз. Показателят на сините чипове в еврозоната Euro STOXX 50 губеше 2.2%, а основните индекси на борсите във Франкфурт и Париж DAX и CAC 40 - по 1.8-2%, като разпродажбите в края на деня отслабваха. Общоевропейският индекс FTSEurofirst 300 губеше 2.9, докато секторният FTSEurofirst 300 падаше с над 7.5%, след като в петък отбелязаха най-големите еднодневни загуби от 2008 г.

Британският FTSE 100 спадаше с около 2%, след като в петък изгуби други 3.2%. В началото на сесията единственото позитивно изключение бе испанският индекс IBEX 35, който започна търговията с ръст от 2%, след като действащият премиер Мариано Рахой получи по-висок резултат от очакваното на извънредните парламентарни избори. Впоследствие обаче испанските акции се поддадоха на общия песимизъм и спаднаха с около 1.4%, тъй като резултатите отново не дават шанс за лесно формиране на стабилно правителство.

Банкови акции

Опит за туширане на паниката на пазарите направи британският министър на финансите Джордж Озбърн, който обеща заедно с централната банка да приложи енергични мерки за овладяване на ситуацията. Това обаче не успя да успокои пазарите, особено по отношение на финансовия сектор. По време на търговията акциите на Royal Bank of Scotland се сринаха с 26% и за малко бяха спрени от търговия, а загубите при Barclays достигнаха 19%. Впоследствие към 15 часа лондонско време спадът и при двете беше ограничен до 16%. Акциите на италианските UniCredit и Intesa спаднаха с по над 7 на сто. Те са в окото на бурята заради планините си от лоши кредити и относително по слабата им капитализция, като пазарите очакват да имат проблем да набират капитал от борсата при настоящата турбуленция. През деня местни вестници дори излязоха с информация, че правителството сондира Европейската комисия за възможна подкрепа за банковия сектор с 40 млрд. евро. Книжата на Credit Suisse и Deutsche Bank се обезцениха с над 9% и достигнаха рекордно ниски нива. Германската банка е под натиск тъй като около 20% от приходите й идват от лондонското й звено.

Секторният индекс на европейските регионални банки спадна с над 5% и вече доближава нива, виждани последно в разгара на дълговата криза в еврозоната през 2011 г. Други финансови сектори също бяха засегнати, като индексът на застрахователите спадна с 4% до най-ниските нива от декември 2013 г. От началото на годината европейските банки са изгубили около една трета от пазарната си стойност, като при някои капитализацията спада дори наполовина.

Тотална изненада

"Резултатът от референдума бе тотална изненада за пазарите. Много инвестиционни мениджъри предпочитат да не се включват в търговията в момента", коментира пред Reuters Лекс ван Дам, фондов мениджър в Hampstead Capital. "И занапред ситуацията ще остане трудна за банковите акции. Все още има принципни притеснения за стабилността на европейския банков сектор. Очакваме Европейската и другите големи централни банки да потвърдят, че са готови за нови действия предвид ситуацията", отбелязва пазарният анализатор от CMC Markets Майкъл Хюсън, цитиран от Bloomberg.

На валутните пазари британският паунд продължи да отстъпва, като по време на търговията спадна с 3% спрямо долара и с 2.2% спрямо еврото. Инвеститорите продължиха да се насочат към сигурни активи като златото, което повиши цената му с 0.9% до 1331 долара за тройунция. Петролът успя да започне сесията с лек ръст, но впоследствие задълбочи загубите от миналата седмица. Фючърсите на сорта брент спаднаха с 1.8% до 48.20 долара за барел, а щатският лек петрол поевтиня с 1.9% до 46.70 долара.

Сега

Всеки шестнадесети българин е чиновник. Въпреки всички обещания за намаляване на държавната администрация чиновниците отново започнаха да се множат. Част от министрите са разхлабили колана при назначаването на нови служители. Сред най-набъбналите е министерството на земеделието, чиято администрация расте на фона на периодични скандали за проблемно усвояване на еврофондовете. А бумът на нови административни структури предстои - ще се създават агенции за електронното управление и за сертифициране на средствата за земеделие от ЕС, ще се структурира агенция за икономически растеж от други две структури, ще има и национален инспекторат в образованието.

Държавната и общинската администрация наброяват 136 465 души, съобщи в петък министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Според статистиката работещите в България са 2.2 млн. Това означава, че всеки 16 българин е чиновник.

Според разбивката на Румяна Бъчварова в централната администрация работят 95 623 служители. От тях над 51 000 са заети в министерствата и администрацията на Министерския съвет, 2631 в държавни агенции, 499 в държавни комисии и близо 16 000 в изпълнителни агенции. Още 24 046 работят в административни структури, които имат връзка с работата на правителството. Териториалната администрация у нас наброява 40 842 служители. От тях 33 117 са на работа в общините, а 1109 в областните администрации. Още 6616 чиновници работят в специализирани териториални администрации. Според нея обаче от 2012 г. няма увеличение на администрацията. "Увеличаването на числеността на дадена административна структура може да бъде извършвано само чрез компенсирани промени", посочи Бъчварова.

В началото на мандата правителството измени устройствените правилници на редица ведомства, като направи структурни размествания, но без да увеличи общата численост. Това улесни чистката в администрацията. Някои министри са се ограничили с подобни структурни размествания, но други впоследствие са решили да раздуват и щата. Министерството на земеделието е показателен пример - при предходния кабинет "Орешарски" ведомството имаше 602-ма служители. Точно толкова бе и щатът при поемането на министерството от Десислава Танева. Година и половина по-късно служителите на земеделското министерство вече наброяват 654 души. Докато в министерството са назначавани нови служители, числеността на Държавен фонд "Земеделие", който функционира като разплащателна агенция за еврофондовете, е намаляла.

Министерството на образованието и науката също е пораснало - от 454 души при Орешарски на 480 щата сега. Основният ръст е в дирекция "Структурни фондове", чиито служители са се увеличили от 89 по времето на Орешарски до 115 в момента. Това обаче не е увеличило нейната ефективност - редица мерки по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" закъсняват. С леко набъбнал щат от 2015 г. е и здравното министерство, където вече се трудят 279 души при 253 при предходното правителство. Ръст има в отделни дирекции, като например тази за международни проекти, където щатът се е удвоил.

Операцията по разделяне на три на бившето министерство на икономиката и енергетиката доведе до увеличение на общата численост на тези структури от 808 на 881 души. Част от този ръст - 37 щата, е в общата администрация заради нуждата от поддържане на отделни структури в трите министерства - на икономиката, на енергетиката и на туризма. Наред с това министерството на туризма порасна с 15 души спрямо първоначалния си щат от 100 бройки, защото му бяха прехвърлени и концесиите на плажовете. 15 щата бяха отрязани съответно от регионалното министерство, което в момента работи с 636 души. При Орешарски това министерство имаше 596 служители, но пък онзи кабинет създаде отделно министерство на инвестиционното проектиране със 125 служители и така ресорът набъбна до общо 721 чиновници. С леко увеличен щат е и Министерският съвет, който в момента наброява 483 души при 426 щатни местна при предходното правителство. МС обаче пое щатовете от бившата програма "Административен капацитет", която бе към финансовото министерство с 44 служители.

Намаление

Някои министерства не са се изкушили да допускат разрастване на персонала. Сред тях е социалното министерство, което и преди, и сега разполага със 301 служители. Числеността на Министерството на правосъдието - 250 души, е по-ниска от тази при кабинета "Орешарски" (264), по-малко са служителите и във военното министерство, и в Министерството на финансите.

Собствениците ще плащат 20-25% от цената за санирането след година. Нови правила ще има за санирането на жилищата след края на първия етап от безплатната програма за енергийна ефективност на правителството. Това стана ясно от думите на Гергана Благиева, шеф на дирекция "Жилищна политика" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), по време на форум за енергийна ефективност в края на миналата седмица.

"След приключването на Националната програма за енергийна ефективност санирането вече няма да е 100% безвъзмездно. Но новите правила ще влязат в сила най-рано през 2018 г.", добави Благиева. Като бъде изчерпан гласуваният сега финансов ресурс от 1 млрд. лева за обновяване на многофамилни жилищни сгради, ще се пристъпи към нова процедура. Според разчетите на МРРБ собствениците ще трябва да осигурят между 20 и 25% от финансирането. Дотогава обаче се предвижда да бъде разработен механизъм, който да осигурява на хората в етажната собственост нисколихвени кредити. Вероятно държавата ще поеме дела на социалнослаби хора и домакинства, за да не се стопира санирането на цял блок заради няколко жилища.

Още преди време от МРРБ дадоха заявка, че през следващите години програмата за обновяване на българските домове ще продължи със следващ милиард лева, но ще се изпълнява с процент на самоучастие от собствениците. "Нормално е в началото на програмата да бъдат поощрени собствениците със 100% безвъзмездна финансова помощ. Но през следващите години е нужен дисциплиниращ ефект - и за общините, които обявяват търговете за строители, и за самите собственици, които ще са по-взискателни, когато са вложили свои пари", коментира зам. регионалният министър Николай Нанков. Според него е въпрос на политическо решение какъв ще е процентът на самоучастие.

От една страна, напълно безвъзмездното финансиране не е справедливо за живеещите в нови блокове и къщи, защото чрез данъците си те плащат за обновяването на чужди домове. То се прави със заем от 1 млрд. лв., гарантиран от държавата и управляван от Българската банка за развитие. От друга страна обаче, опитът от европейския проект за саниране по програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., която започна със самоучастие, беше плачевен. Проектът тръгна едва след като плащането от собствениците беше сведено до нула. Евтините кредити тогава се осигуряваха от фалиралата по-късно КТБ.

Факти

Регистрираните сдружения за безплатното саниране вече надхвърлят 3700. Това стана ясно от думите на регионалния министър Лиляна Павлова по време на парламентарния контрол в петък. Според нея сдруженията в Северна България са значително по-малко - 1066, за разлика от тези в Южна България - 2700. Тя обаче припомни, че участието в програмата е въпрос на воля и желание от страна собствениците.

24 часа

Математиката отново на мода. Софийската математическа гимназия е на първо място по бал и тази година сред столичните училища. Миналата година СМГ изпревари по бал немската, която 15 години държеше лидерството в София.

Последният приет е с 34,392 (при максимален 36). На второ място пак е 91-а немска езикова гимназия.

Това съобщи шефката на регионалния инспекторат по образование в София Ваня Кастрева при обявяването на резултатите от първото класиране за елитните гимназии.

Паралелката с най-висок минимален бал е в СМГ с профил природоматематически с немски език - 35,216.

Максималният бал в София тази година е 35,876. Момичето е прието в Немската гимназия.

На второ място с бал 35,875 е приета кандидат-гимназистка, класирана в СМГ в профил природоматематически с немски език.

Момиче е ударило рекорда по желания - в заявлението си е посочило 217 от общо 194 профилирани и 98 професионални паралелки. Класирано е на първо желание.

Най-желаното училище е Втора английска гимназия

И тази година най-желаната паралелка е в Испанската с първи език испански и втори - англйски език. Пожелана е 1906 пъти.

Следва паралелката на 22-о СОУ английски език с втори чужд език испански, пожелана 1729 пъти. На трето място е паралелката на Втора английска "Томас Джеферсън" английски си втори език немски.

От професионалните училища Националната търговско-банкова гимназия, която е първа по бал сред тях, събира най-много желаещи ученици в паралелката банково дело с английски. Следва я Националната финансово-стопанска гимназия с икономика и мениджмънт с английски език. На трето място е Софийската професионална гимназия по електроника "Джон Атанасов" с паралелката системно програмиране с чужд език английски.

Класирани са 6349 ученици, некласирани са 219 ученици. Местата общо са 7648. Свободните места след първо класиране са 267. Няма вакантно място в най-елитните гимназии, уточни Ваня Кастрева.

Закритите паралелки са 29, като 4 от тях са слети. Те са по-малко от миналата година.

От 28 до 30 юни е записването на учениците на първия етап на класиране или подаване на заявления за участие във второто класиране. Списъците с приетите ученици на втория етап на класиране ще бъдат обявени на 4 юли. От 5 до 7 юли е записването.

На 8 юли се обявяват записалите се ученици и незаетите места след втория етап на класиране.

От 11 до 13 юли е времето, в което ученици, които не са участвали, не са успели да се класират поради недобре подредени желания или искат още веднъж да ги преподредят, да подадат заявления за третото класиране в училищата гнезда.

Само Марина Бояджиева от Бургас събра максималните 36 точки

Седмокласничка от Бургас постигна най-високия бал в страната - 36, с който влиза в Природоматематическата гимназия "Никола Обрешков" в профила математика с английски.

Марина Бояджиева е завършила 7-и клас в същото училище и решила да продължи пак в него образованието си.

"Гордеем се, че в Бургас бе постигнат най-високият бал в страната", каза шефката на регионалния инспекторат по образование Виолета Илиева.

Марина Бояджиева се занимава и с балет. В 4-и клас била приета едновременно в Спортното училище "Юрий Гагарин" и Математическата, но избрала да продължи с точните науки.

Балът на момичето е сбор на следните отлични оценки: от теста по български език и литература и утроена оценката от теста по математика. Прибавя се оценката по математика от удостоверението за завършен 7-и клас. Последната е по балообразуващ предмет от удостоверението, посочен от училището.

На второ място след първото класиране се нарежда Немската гимназия "Гьоте" - с достигнат бал от 35,680 а на трето и четвърто е пак Математическата за специалностите "Биология с английски" и "Информатика с английски" - съответно 35,375 и 34,966.

Английската гимназия, която в минали години бе на по-предни позиции, сега заема пето място с бал 34,930 за специалността със засилено изучаване на немски и следващото шесто място с бал от 34,698 за паралелките с руски.

Гимназията с преподаване на романски езици е седма в класирането с бал 34,162 и 34,106 за паралелките по френски и испански. Едва на 18-о място е Руската гимназия "Васил Левски" с комбинирано преподаване на английски, за което максималният бал е 32,500.

Ще има ли визи за Великобритания. Ще върне ли визите за българи Великобритания след излизането си от ЕС и какви промени се готвят за туристистите и за желаещите да се установят на Острова?

Днес отговорът на тези най-често задавани въпроси от няколко дни е спекулативен. Защото никой още не знае точно какво споразумение ще сключи страната с ЕС и колко време ще отнеме целият процес. Според информацията към момента обаче изглежда малко вероятно, даже невероятно да бъдат въведени визи за краткосрочни пътувания до Великобритания за българите или граждани на другите членки на ЕС. Страната в момента има споразумения с държави по целия свят за безвизово пътуване с краткосрочен престой.

Само около 6 хиляди работещи българи и румънци вече имат британски паспорт. Данните са на Националния статистически офис. Около 65 хил. българи живеят във Великобритания, ако се вярва на данните, публикувани от Британския статистически офис, които се базират на годишното изследване на населението (Annual Population Survey). Тази цифра бе официално съобщена през август 2015 г. и е за периода до края на 2014 г. Тя не включва студентите, живеещи в общежития, и според публикуваната таблица реалният брой българи във Великобритания може да е +/- 11 000 души.

232 000 българи и румънци са работили в страната между януари и март 2016 г., показват пък последните данни на работния пазар, публикувани от Националния статистически офис по-рано този месец.

55 247 са работещите българи във Великобритания по последни данни за първото тримесечие на годината. Това са хора, родени в България, по изчисления на Националния статистически офис. Отделно има 28 520, които са икономически неактивни, и 8431 българчета под 16 г., родени в България, но живеещи на Острова.

Националната статистика предоставя данни и по националност. Според тях работещите българи са 32 350, икономически неактивните са 13 939, а под 16 г. - 6012.

Какви са възможните варианти за оставане във Великобритания на тези, които все още не са кандидатствали за британски паспорт, и ще могат ли българи, които все още не са се установили на Острова, да си търсят работа там за в бъдеще?

Категоричен отговор на този въпрос в момента никой не може да даде. Намаляването на потока имигранти от ЕС беше един от основните мотиви за британците да гласуват за излизане от ЕС. Някои от лидерите на кампанията по напускане дадоха заден ход почти веднага след обявяване на победата. Борис Джонсън заяви, че не е обещавал веднага намаляване на броя на имигрантите и че и дума не може да става за изгонване от страната на европейските граждани, които вече живеят тук. Надали има разумен политик на Острова, който ще позволи депортиране на хиляди имигранти, защото веднага ще се появят исторически аналогии.

Процедура, която документално да потвърди правото на жителите на ЕС да останат във Великобритания от деня на излизане на страната от ЕС обаче, все още няма. По сегашните правила само тези, които са живели на Острова 5 г. или повече могат да подадат документ за постоянно пребиваване, а след 6 г. и за британско поданство.

Вариантите са три:

1. Великобритания сключва споразумение за достъп до единния пазар, подобно на това, което имат Норвегия и Швейцария, и реално нищо не се променя. Гражданите на ЕС ще имат неограничени права за работа, но вероятно режимът за получаване на помощи и пенсии ще бъде значително затегнат.

2. Великобритания сключва споразумение за търговия, подобно на това, което Канада има с ЕС.

3. Великобритания не сключва никакво споразумение и единственият вариант за работници от ЕС да дойдат в страната е по сега съществуващата точкова система, която не включва нискоквалифицирани кадри.

Труд

Гьолска каракуда ни продават вместо черноморска ципура. Крайпътни търговци лъжат клиентите, като им предлагат „черноморска" риба, а често им пробутват дори каракуда, която е сладководна, предупредиха пред „Труд" рибари от бургаския регион. Техният съвет е никога да не се купува от импровизираните сергии край шосето.

Причината е, че продуктите всъщност нито са пресни, нито са черноморски. В момента в родната акватория се вади само граца (дребен сафрид) и тук-там по някое попче.

Измамниците продават сафрид, но той е от Китай и няма нищо общо с пресния български. Освен това предлагат каракуда с отрязана глава и изчистена, за която твърдят, че е ципура.

„Ципурата трябва да се продава с глава и опашка и е чисто бяла на цвят. Скъпа риба е. Вероятно пласират каракуда", смятат морски вълци.

„Паламуд пък ако продават на пътя, той сто на сто е океански. Изобщо не е вкусен, тричав е", коментират риболовците. Те разказват, че преди време се случвало в ресторанти по морето да продават камбала вместо калкан. Нарушителите по шосето имат и друг трик - продават рибата сайра, но казват че е зарган.

Освен, че лъжат за стоката си, крайпътните търговци не спазват и елементарна хигиена, което прави предлагането й опасно за здравето. Всъщност рибата задължително трябва да се продава на регламентирани места с разрешение от агенцията по храните. Обектите са рибни борси, магазини и тържища, на щандове с хладилни инсталации, а продукцията трябва задължително да е обилно поръсена с кубчета лед.

„Съветваме хората в никакъв случай да не си купуват риба край пътя", казаха от агенцията по храните в Бургас.

Мръсен канал захранва нелегалния пазар във Варна

Риба от канала между морето и езерото, където водата далеч не е чиста, се пласира масово от нелегалните улични продавачи във Варна. Призори те завардват района под Аспаруховия мост, където рибари вадят с тралове основно трицона и малки попчета. Товарят по няколко каси, качват ги на велосипеди с импровизирани ремаркета и тръгват из улиците с викове „Рибе, рибе".

Продавачите редовно обикалят кв. „Аспарухово", центъра на Варна и района около Колхозния пазар, въпреки че там е и градската рибна борса. Избират си маршрути по малките улички, за да могат лесно да се скрият от контрольори.

Купувачите обикновено са пенсионери, които трудно се придвижват в жегите, или лековерни туристи, отседнали на квартира. Килото се мери на око, цената е 3-4 лв. независимо от вида на рибата, а следобед с пазарлък пада и до 2 лв. По-рядко, когато има солиден улов, прекупвачи предлагат на улицата до борсата сафрид и илария, която уж е морска, но е ловена в езерото и месото й не е розово, а сивкаво. За примамка цените са с лев под тези на магазините.

"Не купувайте риба на пътя, опасно е!", апелира д-р Златина Димова, шеф на областната дирекция за безопасност на храните. Тя обясни пред "Труд", че самостоятелни и съвместни с ИАРА проверки се правят непрекъснато. Инспекторите обаче трудно ловят уличните търговци, които си имат съгледвачи и при най-малък риск се крият във входове и дворове.

Според д-р Димова най-голям проблем и това лято в града ще е предлагането на миди с неустановен произход в търговските обекти. „Клиентите могат лесно да се застраховат - щом лятото видят миди с едри ядки, значи не са читави", дават рецепта опитни рибари.

Близо милиард нови разходи за бизнеса. С близо един милиард лева годишно ще се увеличат разходите на бизнеса, ако парламентът приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, който през миналата седмица мина на първо четене в правната комисия.

Ако промените станат факт, всеки собственик на фирма на практика ще бъде задължен да ползва услугите на адвокат дори и за дребни неща като размяна на документи с данъчни, НОИ, Агенцията по вписванията, Търговския и Имотния регистър. Това означава, че вече годишните финансови отчети, както и подаването на документи в НОИ за напуснали или назначени служители, ще трябва да минават през адвокатска кантора.

В момента при 90% от фирмите тези дейности се извършват от самите собственици или от счетоводителите им.

Адвокати заявиха пред «Труд", че за по-малко от около 250 лева на месец не биха се наели да се занимават с подобни дейности, защото отнемат много време.

Простата сметка показва, че ако всяка от действащите в момента 300 000 фирми в България плаща на адвокатска кантора по 3000 лева годишно, то на всеки 12 месеца бизнесът ще се обезкръвява с 900 000 000 лв., които ще пълнят касите на адвокатската гилдия.

„Това предложение за промяна в Закона за адвокатурата е мракобесническо, нарушава конституционни принципи и ще доведе до създаване на монополни корупционни структури. Тези промени ще засегнат 300 000 действащи фирми в България, а 90% от тях са микропредприятия с до двама души персонал", заяви пред „Труд" Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК.

По думите му, ако този закон бъде приет, заради увеличените разходи на фирмите може да има поскъпване на стоки и услуги.

Срещу законопроекта вече има над 30 отрицателни становища, между които на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на работодателските и синдикалните организации, на професионалните сдружения на нотариусите, на експерт-счетоводителите, прокуратурата и редица структури в държавната администрация.

Монитор

Закриха 1386 места в гимназиите. 69 паралелки са закрити в седем областни града след първо класиране за прием след седми клас. Това показа проверка на „Монитор" в областите София - град, Пловдив, Велико Търново, Варна, Стара Загора, Благоевград и Добрич. В една паралелка принципно трябва да има минимум около 18 ученици. Така на практика са анулирани места за 1386 ученици.

Закриват се тези паралелки, за които не са се събрали достатъчно желаещи кандидати за сформиране на клас. Техният брой в столицата е 25. Така например само 10 ученици са пожелали да учат „Експлоатация на автомобилния транспорт с английски език" в професионалната гимназия „Хенри Форд" в София. Закрита е и паралелката „Контрол на качеството и безопасност на храни и напитки" в Софийска гимназия по хлебни и сладкарски технологии. Само двама пък са пожелали да учат за планински водач в 192 СОУ.

Както „Монитор" вече писа, образователното министерство планира националните външни оценявания да бъдат оценявани в точки, а не по шестобалната система. Така на практика вече няма да има двойки и отпаднали от състезанието за гимназия. По този начин ще се даде шанс и на по-слабите ученици, които в момента не участват в класирането, понеже не са минали прага на тройката, да имат достъп до гимназия. Така всъщност може да се преодолее и недостигът на ученици в някои професионални паралелки и да се избегне закриването им.

„На 8 юли се обявяват записалите се ученици и незаетите места след втория етап на класиране. От 11 до 13 юли е времето, в което учениците, които не са участвали, не са успели да се класират поради недобре подредени желания, желаят още веднъж да преподредят желанията си, да подадат заявления за трети етап за касиране в училищата гнезда и да ги преподретят в зависимост от обявените места", обяви днес шефката на столичния образователен инспекторат Ваня Кастрева, която представи резултатите от първото класиране.

Посочваме си довереник за всеки случай. Всеки ще може да избира свой близък за доверен човек, който да го подкрепя, пази от необмислени стъпки или да взема решения вместо него в случай че изпадне в състояние, в което сам не може да прави това. Такъв механизъм е разписан в проекта за изцяло нов Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, с който Министерството на правосъдието предлага отпадане на запрещението. Както „Монитор" писа, по този начин психично болните ще бъдат признати за дееспособни и ще получат всички права като останалите граждани, включително ще мога да сключват брак, да гласуват и да бъдат избирани за депутати, общински съветници и други.

Определянето на най-близките ни хора, на които ще разчитаме, може да се направи по всяко време като се подпише предварителна декларация. Тя ще бъде като своеобразно „завещание", клаузите в които ще се задействат с решение от съда, в случай че получим психическо разтройство или изпаднем в кома. „Ако човек започне да усеща и сам, че вече има трудности във вземането на решения, ще може да си направи такава предварителна декларация. С нея ще укаже, че когато настъпи моментът да не може повече да взема самостоятелни решение поради деменция например, кое лице - син, дъщеря, приятел или друг близък, вместо него ще реши какво да прави с имотите му или ще го подпомага в това", разказа в интервю за „Монитор" зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева-Русева. И добави, че в документа ще може да се уреди предварително абсолютно всичко - кой да се грижи за прибираната рента или други генерирани печалби. Ще може също така да се посочва и таван на дневна сума, която да харчи изпадналия в сериозно психическо разтройство човек, както и имоти, които не иска да се продават. В предварителната декларация може също така изрично да се посочат и лица, които в никакъв случай не бива да бъдат определяни от съда за подкрепящи.

Освен този документ, за защита се предвижда да има и договор за подкрепено вземане на решения с довереното лице.

Русева бе категорична, че страната ни не бива да бави повече отпадането на запрещението. Според нея фактът, че това понятие фигурира и в основния закон на страната, няма да бъде пречка. „Съответният текст от Конституцията просто ще стане неприложим, когато нямаме поставени под запрещение хора. Когато няма да има действащ институт на запрещението, то и самият текст ще се счита за мълчаливо отменен", обясни тя.

По думите й обаче освен нормативни, са необходими и още куп други мерки най-вече за реално социално включване на хората с психически заболявания. И даде пример, че много западни компании определят квоти за хора с психически увреждания. „Така много аутисти в България си намират работа в международни IT компании, защото е установено, че те са много добри компютърни специалисти", даде пример тя.